Точно преди полунощ едно такси спря на номер 994 на Пето авеню. На стъпалата на музея за изкуство „Метрополитън“ беше пусто, а те грееха от светлината на лампите. Серена изскочи от таксито и махна на Роланд, нощния портиер, който дремеше във фоайето. Вратата се отвори, но не беше портиерът, а Нейт.
— Нейт! — извика Серена с изненада. — Хей, ще ми дадеш ли назаем пет долара? Нямам достатъчно пари. Обикновено портиерът ми помага, но сега предполагам, е заспал.
Нейт извади пачка с пари от джоба си и плати на шофьора. След това сложи пръст на устните си, отиде до стъклената врата на сградата и почука силно:
— Ехоо? — викна той.
— О, Нейт, толкова си подъл — изсмя се Серена.
Роланд отвори очи и за малко да падне от стола си. След това й отвори вратата и те се качиха с асансьора до апартамента на Серена.
Серена го заведе в стаята си и се отпусна на леглото:
— Получи ли съобщението ми? — каза тя, прозявайки се и си свали ботушите. — Мислех, че ще дойдеш тази вечер.
— Не можех — отговори той. Взе малката стъклена балерина от махагоновия шкаф за бижута на Серена. Имаше пръстчета като иглички — беше ги забравил.
— Е, така или иначе, не си струваше — въздъхна тя и се излетна. — Толкова съм уморена.
Тя потупа леглото до себе си и направи място за Нейт:
— Легни до мен и ми разкажи приказка за лека нощ.
Нейт остави балерината на мястото й и преглътна. Да вдишва аромата на стаята й, когато самата тя беше там, го омаломощаваше. Той легна до нея и телата им се докоснаха. После я прегърна, а тя го целуна по бузата и се намести по-близо до него.
— Тъкмо бях при Блеър.
Серена не каза нищо. Дишаше спокойно, може би дори беше заспала.
Нейт лежеше до нея с отворени очи, а съзнанието му препускаше. Чудеше се дали с Блеър са скъсали официално. Чудеше се как ще реагира Серена, ако я целунеше и й кажеше, че я обича. Чудеше се дали, ако просто беше правил секс с Блеър, всичко щеше да е наред.
Нейт огледа стаята, пълна с любими предмети, с които беше израснал, и които беше забравил. Малкото шотландско мече с носия, което седеше аристократично върху тоалетката на Серена, или огромният шкаф с полузатворени чекмеджета, от които стърчаха дрехи, или малката дупчица от цигара, която беше направил в девети клас на завесата над леглото й.
На пода до вратата беше червената кадифена чанта на Серена, а съдържанието й се беше разпиляло наоколо. Син пакет цигари, двадесетдоларова банкнота, карта „Амекс“, и морскосин шал с буквите Ч. Б., избродирани със златна нишка на него.
Защо й трябваше да взема пари от него, ако е имала двадесетачка? И какво правеше шалът на Чък в чантата й?
Нейт се извърна на една страна, а Серена измрънка, понеже главата й се отпусна на възглавницата. Той я огледа критично. Тя беше толкова красива и сексапилна, доверчива и пълна с изненади. Трудно беше да повярваш, че е истинска.
Серена сложи ръката си на врата му и го придърпа към себе си.
— Хайде — промърмори тя със затворени очи. — Спи с мен.
Цялото му тяло се стегна. Той не беше сигурен какво точно имаше тя предвид, но беше възбуден. А и всяко нормално момче би било, и точно това го върна на земята.
Имаше нещо толкова безгрижно в начина, по който го беше изрекла. Изведнъж той все по-ясно си представи как тя прави всички неща, в които я обвиняваха. При Серена всичко беше възможно.
Сребрист проблясък прихвана погледа му. Беше малката сребърна кутия, която Серена държеше на нощното си шкафче, която беше пълна с бебешките й зъби. Всеки път, когато идваше тук, Нейт я отваряше да види дали всички са още там. Но не и този път. Явно Серена не беше същото малко момиченце, което бе сменило всичките тези зъби.
Нейт се дръпна от нея и се изправи. Издърпа шала на Чък и го хвърли на кревата, без да забележи, че е изцапан с повръщано. После, без дори да я погледне, си тръгна, като тръшна вратата след себе си.
Страхливец.
При шума от затварящата се врата, Серена се стресна и отвори очи, подушвайки миризмата на собствения си бълвоч. Махна завивките и се затича към банята. Там сграбчи порцелановата тоалетна чиния и изригна. Но не излезе нищо. След това пусна душа само с гореща вода и изхлузи роклята си през главата. Нуждаеше се от горещ душ и малко ексфолиант и всичко щеше да е наред.
На другия ден щеше да е като нова.