Интригантката

Целувка по устните

— Какви прекрасни цветя — каза Беки Дормант, първокурсничка в „Констънс“ и целуна и двете бузи на Блеър. — И каква секси рокля!

— Благодаря, Бек — отговори Блеър и погледна към зелената си сатенена рокля. Тази сутрин й беше дошло, а трябваше да е с много леки бикини заради роклята и беше малко притеснена.

Покрай тях мина сервитьор с поднос и шампанско. Блеър грабна една чаша и я погълна за секунди. Тази й беше третата дотук.

— Харесвам обувките ти — каза Блеър. Беки беше със сандали на висок ток, с връзки до коленете, които от своя страна перфектно се комбинираха с черната й къса рокля и високо вдигната коса. Беки приличаше на балерина.

— Нямам търпение да вземем чантичките с подаръци — каза Лора Салмън. — „Кейт Спейд“, нали?

— Чух, че дори сте сложили светещ презерватив в тях — добави Рейн Хофщетер. — Не е ли страхотно?

— Не че ще го използваш — каза Блеър.

— Ти откъде знаеш? — повиши тон Рейн.

— Блеър — чу тя някой да я вика с треперещ глас.

Блеър се обърна и видя малката Джени Хъмфри зад себе си, която приличаше на ходещ „Уондърбра“1 в черната си сатенена рокля.

— О, здравей — каза хладно Блеър. — Благодаря ти отново за това, че направи поканите, станаха страхотни.

— Благодаря, че ми позволи да ги направя — каза Джени, а очите й изследваха залата, пълна с хора, музика и дим. Навсякъде блестяха еднометрови черни свещи, поставени във високи стъклени чаши и аранжирани с паунови пера и ароматни бели орхидеи. Джени никога през живота си не беше присъствала на нещо толкова страхотно. — Боже, не познавам никого тук — каза тя притеснено.

— Никого? — каза Блеър и се почуди дали Джени не крои планове да си говори с нея цялата вечер.

— Не. Брат ми Дан трябваше да дойде с мен, но никак не му се идваше, така че го помолих само да ме доведе. Всъщност познавам един човек.

— Оу, и кой е той?

— Серена ван дер Удсен — весело изчурулика Джени. — Ние правим филм заедно, не ти ли каза?

Точно тогава сервитьорка премина покрай тях с плато суши. Блеър взе едно ролце от риба тон и го навря в устата си.

— Серена още я няма, но съм сигурна, че ще е поласкана да те види — каза Блеър и задъвка.

— Окей, значи просто ще я почакам ето тук — каза тя и взе две чаши шампанско от един поднос, като подаде едната на Блеър. — Ще чакаш ли с мен?

Блеър взе шампанското, наклони главата си назад и го изсипа в гърлото си. Обаче сладката газирана течност изобщо не си подхождаше със суровата риба и водорасли, които тъкмо беше погълнала. Тя се оригна несигурно.

— Ей сега се връщам — каза на Джени и буквално се затича към тоалетната.

Джени отпи от шампанското си, загледа се в кристалния полилей, висящ от тавана, и се поздрави за това, че бе успяла да се уреди да отиде на партито. Точно това беше искала. Тя затвори очи и довърши шампанското си. Когато след това ги отвори, видя звезди, но не и Серена.

Тогава друг сервитьор премина покрай нея с още шампанско и тя отново взе две чаши. Преди това вкъщи беше пийнала малко вино и бира с баща си, но досега не беше опитвала шампанско. Реши, че има божествен вкус.

Внимавай, не е толкова вкусно, когато си на колене пред тоалетната чиния и го повръщаш.

Джени отново се огледа, за да намери Блеър, но не я виждаше. На партито имаше много хора и разпознаваше някои лица, но към никой от тях не би се чувствала удобно да се присъедини. Успокои се, че Серена щеше да пристигне скоро, така трябваше.

Джени отиде до мраморното стълбище и седна на най-долното стъпало. Оттам виждаше всичко, също и вратата. Чакаше, докато пиеше от двете чаши и се проклинаше, задето роклята й е твърде тясна, а от това й ставаше лошо.

— Ааа, здравей — чу се плътен глас над нея.

Джени погледна нагоре, очите й се спряха върху почти перфектното за реклама на афтършейв лице на Чък Бас и тя си пое дълбоко въздух. Той беше най-красивото момче, което някога беше виждала, и гледаше право в нея.

— Няма ли да ме представиш? — попита Чък, гледайки право в гърдите й.

— На кого? — нацупи се тя.

Чък просто се засмя и подаде ръка. Блеър го беше изпратила да си поговори с някаква мадама, и той беше останал скептичен, но вече не! Какво деколте! Определено това беше щастливата му нощ!

— Аз съм Чък. Искаш ли да потанцуваме?

Джени се поколеба и погледна към вратата. Серена все още я нямаше. Тогава отново погледна към Чък. Не й се вярваше, че прекрасно и толкова уверено момче като него ще иска да танцува с нея. Но не беше облякла секси черна рокля, за да седи на стълбите цяла вечер. Тя се изправи, но малко несигурно след толкова шампанско.

— Да, хайде да танцуваме — изломоти и падна на гърдите му.

Той сложи ръката си на кръста й и я стисна здраво.

— Добро момиче — каза, все едно говореше на куче.

Докато се препъваше към дансинга, Джени се усети, че дори не беше я попитал за името й. Но какво пък, той беше толкова красив, а партито толкова прекрасно. Определено щеше да остане една от най-запомнящите се нощи в живота й.

Да. Така щеше да е.