Интригантката

Общественото съзнание е почти свято

— Открих печатар, който ще ги направи до утре следобед и ще достави всяка една от поканите лично, така че ще достигнат до получателя до петък сутрин — каза Изабел, която изглеждаше особено доволна от себе си, че е толкова експедитивна.

— Но забележете колко е скъпо. Ако ги използваме, ще се наложи да отрежем бюджета за други неща. Вижте само колко ни дерат от „Такашимая“ за цветята!

След като бяха приключили със следучилищните си дейности в сряда, целият комитет на Целувка по устните се беше събрал на пържени картофки и топъл шоколад в кафенето „Три Гайс“ — Блеър, Кати, Изабел и Тина Форд от Военно училище „Сийтън“ — за да се справят с последните приготовления за партито.

Надвисналата криза се състоеше в това, че до партито оставаха девет дни, а никой до този момент не беше получил покана. Поканите бяха поръчани още преди една седмица, но поради объркване мястото на партито беше променено от парка в готин нов ресторант в Долен Челси — в старата сграда на „Барнис“ на Седемдесета и Седмо Авеню, което обезсмисли готовите покани. Момичетата бяха поставени натясно. Трябваше да се направят нови покани, или изобщо нямаше да има парти.

— Но само от „Такашимая“ можем да вземем цветята. А и не струва чак толкова много. О, Блеър, помисли само колко ще са красиви — изхленчи Тина.

— Да, така е — настоя Блеър, — но има много други места откъдето да вземем цветя.

— Ами можем да помолим Комитета за помощ на соколите да даде нещо — предложи Изабел, после посегна и взе едно картофче, потопено в кетчуп и го сложи в устата си. — Те не са направили почти нищо досега.

Блеър извъртя поглед и духна в топлия си шоколад.

— Там е проблемът. Ние събираме пари за тях. Това е нашата цел.

Кати нави кичур от къдравата си руса коса на пръста си:

— А какво все пак е сокол скитник? Нещо като кълвач ли? — попита тя.

— Не, мисля, че е по-голямо. А и ядат други животни, нали се сещате, като зайци, мишки и други — добави Тина.

— Отврат — каза Кати.

— Аз пък прочетох дефиниция за тях онзи ден. Не си спомням къде — каза Изабел.

Gossipgirl.net, може би?

— Почти са на изчезване — добави Блеър. И заразглежда листа с гостите за партито. Цифрата стигаше до триста и шестнадесет, само млади хора — без родители, слава богу.

Погледът на Блеър беше привлечен от едно име към края на списъка — Серена ван дер Удсен. Подаденият адрес беше на пансиона в академия „Хановер“, в Ню Хемпшир. Блеър постави листа на масата, без да коригира адреса на Серена.

— Ще се наложи да дадем повече пари за печатар и да отрежем малко финансирането на други неща — каза тя забързано. — Мога да предупредя „Такашимая“ да заменят орхидеите с лилии и да забравят за пауновите пера на вазите.

— Аз мога да направя поканите — дочу се ниско гласче зад тях. — Безплатно.

И четирите се обърнаха да видят кой е.

О, това е малката Джини, помисли си Блеър. Деветокласничката, която направи книгите с химни за училището.

— Мога да ги направя тази вечер на ръка и утре да ги пусна в пощата. Единственият разход е за материалите, но аз знам откъде да взема добра хартия на ниска цена — добави Джени Хъмфри.

— Тя направи книжките с химни в училище — каза Кати на Тина. — Много добре изглеждат.

— Да. Много са готини — съгласи се Изабел.

Джени се изчерви и погледна в бляскавия линолеум на пода на кафенето и така изчака Блеър да вземе решение. Знаеше, че всичко зависи от нея.

— И ще ги направиш безплатно? — подозрително попита Блеър.

Джени вдигна поглед от пода и каза:

— Надявах се, че ако ги направя, може би ще мога да дойда на партито?

Блеър пресметна наум плюсовете и минусите. Плюсовете: поканите щяха да са уникални и възможно най-добрите, а и безплатни, следователно нямаше да режат финансите за цветя. Минуси: май нямаше.

Блеър изгледа Джини отгоре до долу. Тяхната хубавичка деветокласничка-помощничка с големия бюст. Беше от хората, които равнодушно понасят удари и щеше да е абсолютно не на място на партито… но на кого му пукаше?

— Защо не, можеш да си направиш покана. Направи по една и за приятелите си. — Каза Блеър и й подаде списъка с гостите.

Колко великодушно.

Блеър даде на Джени цялата необходима информация и тя изхвърча от кафенето задъхана. Магазините щяха да затворят скоро и не й оставаше много време. Списъкът с гостите беше по-дълъг отколкото очакваше, и щеше да й се наложи да будува цяла нощ, за да завърши поканите, но пък можеше да отиде на партито. Само това имаше значение.

Само почакайте да каже на Дан. Щеше да полудее. Щеше да го накара да отиде с нея, независимо дали искаше или не.