Интригантката

Уестсайдъри нападат Барнис

— Дан, събуди се — каза Джени, докато ръчкаше брат си в гърдите.

Дан сложи ръката си на лицето и ритна чаршафите:

— Махай се, днес е събота.

— Моля те, стани — изскимтя Джени. Тя седна на леглото му и продължи да го ръчка, докато той не отвори очи и я изгледа заплашително.

— Какъв ти е проблемът, остави ме на мира.

— Няма, ставай да ходим да пазаруваме — настоя Джени.

— Да, бе, — отговори той и се обърна към стената.

— Моля те, Дан. Трябва да си купя рокля за партито в петък, а ти трябва да ми помогнеш. Татко ми даде кредитната си карта. Той каза да си купиш смокинг, след като сме се оказали две разглезени хлапета, на които им трябват рокли и смокинги — разсмя се тя.

Дан се врътна обратно и каза:

— Аз няма да ходя на никакво парти.

— Млъквай, разбира се, че ще ходиш и ще се срещнеш със Серена и ще танцувате заедно. Аз ще те представя. Тя е страхотна — весело отговори Джени.

— Не — упорито продължи Дан.

— Е, поне можеш да ми помогнеш да си избера рокля, понеже аз ще ходя и искам да изглеждам добре.

— Татко не може ли да дойде с теб?

— Да, бе. Споменах, че искам да изглеждам добре — сгълча го Джени. — Знаеш ли какво предложи татко? Каза „Иди в «Сиърс»“, това е пролетарският магазин, каквото и да значи това. Дори не знам къде се намира „Сиърс“, ако изобщо съществува все още. Както и да е, искам да отида в „Барнис“. Не мога да повярвам, че още не съм ходила там. Обзалагам се, че хора като Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф ходят в него практически всеки ден.

Дан се изправи и шумно се прозина. Джени беше облечена и готова да тръгва, а къдравата й коса беше прибрана на опашка. Дори беше с обувки и яке. Изглеждаше толкова сладка и нетърпелива, че беше трудно да й откажеш.

— Толкова си досадна — каза брат й и отиде в банята.

— Знаеш, че ме обичаш — отвърна му тя.

Според Дан „Барнис“ беше пълен със смотаняци, дори и пича, който отваряше вратата с възможно най-мазната усмивка на света. На Джени обаче, страшно й хареса, и макар никога да не беше ходила, се оправяше завидно добре и знаеше къде се намира всичко. Знаеше например, че долните етажи са за дизайнерски тоалети, които не може да си позволи и затова се запъти към последния етаж за масова продукция. Когато вратите на асансьора се разтвориха, тя сякаш умря и отиде в рая. Там имаше толкова много хубави рокли, че докато ги гледаше, устата й се изпълваше със слюнка. Искаше й се да ги пробва всичките, но не можеше.

Когато размерът ти е 85 Д, изборът ти е някак ограничен и определено се нуждаеш от помощ.

— Дан, ще помолиш ли онази жена да ми помогне да намеря моя размер от тази рокля — прошепна Джени, опипвайки лилава кадифена тясна рокля без колан с огромно деколте и презрамки от мъниста. Тя погледна етикета — шестстотин долара.

— Мили боже! Няма начин — каза Дан, като погледна цената над рамото й.

— Просто ще я пробвам за удоволствие. Няма да я купя — настоя Джени. Тя доближи роклята до себе си и установи, че деколтето едва ще покрие зърната й. Джени въздъхна и я върна на рафта. — Моля те, попитай жената дали ще ми помогне? — повтори тя.

— Защо ти не попиташ? — каза брат й, сложи ръце в джобовете си и се облегна на една етажерка за шапки.

— Моля те.

— Добре.

Дан отиде до една изпита жена с бяло-руса коса, която изглеждаше все едно е работила в такива магазини цял живот, с една почивка на година в Атлантик сити, Ню Джърси. Дан си я представи как пуши цигара след цигара в алеята, чудейки се как се справят колежките й без нея.

— Мога ли да ви помогна, младежо? — попита тя, а на табелката с името й пишеше „Морийн“.

Дан се усмихна:

— Здравейте. Дали бихте могли да помогнете на сестра ми да си намери хубава рокля? Ето това там е тя — той посочи Джени, която изучаваше цената на червена копринена рокля с надиплени ръкави. Джени беше съблякла якето си и беше останала по бяла тениска. Дан не можеше да отрече, че гърдите й бяха огромни.

— Да, разбира се — каза жената и се насочи с бърза крачка към Джени.

Дан остана на мястото си и се огледа наоколо. Определено се чувстваше не на място, докато не чу познат глас зад себе си.

— Приличам на монахиня, майко, сериозно. Абсолютно не е за мен.

— Ооо, Серена, мисля, че е чудесна. Ами ако разкопчаеш малко яката? Ето, виждаш ли? Точно като Джаки О. — добави друг глас.

Дан се обърна. Висока жена на средна възраст, приличаща на Серена стоеше ни вън, ни вътре в една съблекалня. Завесата беше леко отворена и Дан успя да види част от косата на Серена, малко от бузата й, голите й стъпала и ноктите на краката й, лакирани в тъмночервено. Бузите му се изчервиха и той забърза към асансьора.

— Хей, Дан, къде отиваш? — извика Джени след него, ръцете й бяха пълни с рокли, а продавачката продължаваше да търси по рафтовете и да й дава полезни съвети за поддържащи сутиени и бельо за подчертаване на фигурата. Джени не можеше да е по-щастлива.

— Отивам да нагледам мъжката част — промърмори той, без да сваля поглед от мястото, където беше забелязал Серена.

— ОК, ще се видим там след 45 минути, и ако имам нужда от помощ, ще ти звънна на мобилния.

Дан кимна и се хвърли в асансьора в секундата, в която отвори врати. В мъжкото отделение той отиде направо на щанда с парфюми и се напръска с „Гучи“, но сбърчи нос от силния италиански аромат. После огледа заплашителната дървена стая, с надежда да открие баня, където да се измие. Вместо това, обаче, видя манекен с вечерен тоалет, зад който беше щандът за смокинги. Дан пипна страхотната материя на саката и погледна етикетите: „Хюго Бос“, „Келвин Клайн“, DKNY, „Армани“.

После си се представи как излиза от лимузина, облечен в смокинг на „Армани“, под ръка със Серена. Щяха да вървят заедно по червения килим, водещ към партито, около тях ще звучи музика, а хората възторжено ще се обръщат да ги видят. Тогава Серена ще притисне перфектните си устни до ухото на Дан и ще прошепне: „Обичам те“. При това той ще я целуне и ще я вземе на ръце и ще я върне в лимузината. Майната му на партито. Имаха по-добри неща за правене.

— Мога ли да ви помогна, сър? — попита един продавач.

Дан се обърна рязко и каза:

— Не, аз… — Джени щеше да се забави, защо да не пробва нещо? Той взе смокинга на „Армани“ и попита:

— Може ли този в моя размер?

Най-вероятно беше от парфюма.

Джени и Морийн бяха преровили всичко и сега Морийн беше събрала огромно количество варианти в различни размери в една съблекалня за Джени. Проблемът на Джени бе, че беше само втори размер, но гръдният й кош беше поне осми. Морийн беше решила да се спрат на номер шест, като го поотпуснат на бюста и поприберат навсякъде другаде.

Първите няколко рокли, които Джени пробва, бяха пълен кошмар. Тя замалко не скъса ципа, опитвайки да ги закопчае. Следващата даже не й стигна до бюста. Третата беше абсолютно неприлична. Четвъртата май стана, с изключение на факта, че беше яркооранжева и набрана, така сякаш някой я беше рязал с нож. Джени подаде глава през завесата, за да намери Морийн. От съседната съблекалня Серена и майка й тъкмо бяха излезли и се бяха запътили към касата.

— Серена — извика Джени, без да се замисли. Серена се обърна, а Джени се изчерви. Не беше за вярване, че говореше със Серена ван дер Удсен, докато беше облечена в смешна оранжева рокля с набор.

— Здравей, Джени — отговори тя и се усмихна сладко. Приближи се до нея и я целуна по двете бузи. Джени пое силно въздух и сграбчи завесата, за да се опомни. Серена ван дер Удсен я беше целунала.

— Уау, щура рокля — каза Серена и се наведе да й прошепне в ухото — Късметлийка си, че майка ти не е с теб. Принудиха ме да купя най-грозната рокля в магазина — Серена й я показа. Беше дълга, черна и абсолютно вълшебна.

Джени не знаеше какво да каже. Искаше й се да е от момичетата, които се оплакваха от това, че пазаруват с майките си. Щеше й се да може да се оплаква, че прекрасна рокля е грозна. Но не можеше.

— Всичко наред ли е, скъпа? — каза Морийн, като й донесе някаква измишльотина без презрамки, която да й поддържа бюста.

Джени грабна сутиена и се изчерви:

— Аз май най-добре да продължавам да пробвам. Ще се видим в понеделник.

Тя остави завесата да се затвори, но Морийн я дръпна, за да погледне:

— Тази изглежда добре. Отива ти — каза за оранжевата рокля и кимна одобрително.

— Няма ли я в черно? — попита Джени с гримаса на лицето.

— Много си малка за черно — намръщи се Морийн.

Джени също, след което й подаде отхвърлените рокли и дръпна завесата в лицето й.

— Благодаря ви за помощта — извика тя отвътре. После дръпна оранжевата рокля през главата си, разкопча сутиена и посегна към една ластична, сатенена черна рокля, която сама беше избрала. Облече я без сутиен и я остави да падне сама. Когато погледна в огледалото, Джени Хъмфри беше изчезнала от съблекалнята и на нейно място стоеше опасна, разярена сексбогиня.

С чифт чехли на висок ток, прашка и малко червило „Шанел Вамп“ и хей я на. Никое момиче не е твърде младо, за да носи черно.