Интригантката

С & Н

Серена си играеше свободно с ръката на Нейт, като я клатеше наляво-надясно.

— Помниш ли Голия Бък? — го попита тя и леко се засмя.

Нейт се усмихна, все още притеснен, дори след толкова много години. Голият Бък беше кодово название за другото аз на Нейт. Беше измислено на едно парти в осми клас, когато повечето от тях се бяха напили за първи път. След шестата бира Нейт беше свалил ризата си, а Серена и Блеър нарисуваха лице на корема му с черен маркер. По някакви незнайни причини, това лице събуди дявола в Нейт и той предложи игра с пиене. Всички оформиха кръг около него, а той с учебника по латински започна да крещи глаголи, които те трябваше да спрягат. Първият, който сбъркаше, трябваше да отпие и да целуне Голия Бък. Естествено, всички бъркаха, и момчета, и момичета, така че Бък имаше доста работа онази вечер. На следващата сутрин Нейт се опита да се престори, че нищо не е станало, но доказателството бе татуирано на кожата му. Седмици наред той се бори с Бък под душа, докато не го отми.

— А Червено море? — каза Серена, като изучаваше лицето му. Никой от тях вече не се смееше.

— Червено море — повтори Нейт, давещ се в дълбоките като езера очи на Серена. Разбира се, че помнеше. Как би могъл да забрави?

През един горещ августовски уикенд, лятото след десети клас, Нейт отиде с баща си в града, докато останалите от семейство Арчибалд останаха в Мейн. Серена беше във вилата в Риджфийлд, Кънектикът и бе толкова отегчена, че беше лакирала всичките си нокти в различен цвят. Блеър беше в имението на семейството в Шотландия, на сватбата на леля си. Това, обаче, не попречи на най-добрите й приятели да се позабавляват заедно. Когато Нейт и се обади, Серена скочи на първия влак за града.

Той я посрещна на платформата. Тя слезе от влака, облечена със светлосиня копринена рокля и розови джапанки. Русата й коса падаше свободно, като едва докосваше раменете й. Не носеше чанта, нито дори портмоне или ключове. Нейт реши, че изглежда като ангел. Какъв късметлия беше. Животът не можеше да стане по-хубав от момента, в който Серена зашляпа по платформата, обви ръцете си около врата му и го целуна по устните. Тази прекрасна, изненадваща целувка.

Първо пиха мартини в малък бар на авеню „Вандербилд“, до входа на гарата. След това взеха такси по Парк авеню до апартамента на Нейт на Осемдесет и втора улица. Баща му забавляваше някакви чуждестранни банкери и нямаше да се прибере до късно, така че Серена и Нейт бяха сами. Достатъчно странен беше фактът, че досега не бяха оставали сами.

Не им трябваше много време.

Седяха в градината с бира и цигара в ръка. Нейт беше облечен в блуза с дълъг ръкав, а времето беше изключително топло, затова я свали. По раменете му бяха разпръснати малки лунички, а гърбът му беше мускулест и почернял от работата на доковете, докато беше строил платноходката с баща си.

На Серена също й беше горещо и влезе във фонтана. Бе седнала на коляното на статуята на Венера и бе започнала да пръска с вода навсякъде, докато цялата й рокля не беше подгизнала.

Не беше трудно да се забележи коя е богинята там. Венера изглеждаше като безформена купчина мрамор в сравнение със Серена. Нейт се добра до фонтана и също влезе в него. Скоро и двамата започнаха да късат останалите дрехи от телата си. Все пак беше август. Единственият начин да понасяш града през лятото е да останеш гол.

Нейт се беше притеснил за камерите, които никога не се изключваха в къщата на родителите му, така че заведе Серена в спалнята на техните.

Останалото е история.

И на двамата им беше за първи път. Беше някак странно, болезнено, вълнуващо, страстно, но и сладко, дотолкова, че те забравиха да се смутят. Точно така всеки си представя първия си път, и те нямаха задръжки. След това включиха телевизора на Хистори ченъл, където течеше документален филм за Червено море.

Лежаха прегърнати в кревата и гледаха облаците през прозореца на тавана, докато говорителят по телевизията разказваше как Мойсей разделил Червено море.

Серена сметна, че това е безумно смешно.

— Ти раздели моето Червено море! — викна тя, докато се бореха с възглавниците.

Нейт се засмя и я уви в чаршафите като мумия.

— А сега ще те оставя тук като жертва за светите земи! — каза той с дълбок, наподобяващ филм на ужасите, глас.

И я остави, но за малко. Стана и поръча китайска храна и лошо бяло вино. После лежаха и се гощаваха в кревата, а после той отново раздели нейното Червено море, преди първата звезда да изгрее на небосклона.

Седмица по-късно Серена замина за пансиона, а Блеър и Нейт останаха в Ню Йорк. Оттогава всяка ваканция Серена прекарваше далече от тях — Австрийските Алпи на Коледа, Доминиканската република на Великден, лятно пътешествие в Европа. Това беше първият й път у дома откакто Нейт беше разделил нейното Червено море.

— Блеър не знае, нали? — попита тя тихо.

Коя Блеър? Нейт се замисли в миг на амнезия, след това поклати глава.

— Не — каза той. — Ако не си й казала, не знае.

Обаче Чък Бас знаеше, което беше по-лошо. Нейт се беше изпуснал на едно парти преди две вечери, в изблик на опиянение. Пиеха шотове и Чък го попита:

— Е, Нейт, кое беше най-доброто ти чукане на света? Естествено, ако си го направил вече?

— Ами, направих го със Серена ван дер Удсен — похвали се той идиотски.

Е, Чък нямаше да мълчи дълго. Това беше твърде сочна и конвертируема новина. На Чък не се налагаше да чете книгата „Как да спечелим приятели и влиятелни хора“ — мамка му, той я бе написал. И все пак, не му вървеше много с приятелите.

Серена явно не забелязваше дискомфортното мълчание на Нейт. Тя въздъхна, наклони глава и я положи на рамото му. Вече не ухаеше като преди — на „Кристал“, парфюм на Шанел. Ухаеше на мед, сандалово дърво и лилии — собственият й аромат. Беше й лика-прилика, абсолютно завладяващ, но ако някой друг дръзнеше да го носи, щеше да смърди на кучешко ако.

— Мамка му, толкова ми липсваше. Щеше ми се да бе видял какви ги бях надробила. Бях толкова лоша.

— Какво имаш предвид? Какво толкова лошо направи? — запита Нейт със смесени чувства на страх и нетърпение. За част от секундата си я представи домакиня на множество оргии в студентската си стая в академия „Хановер“ и компаньонка на по-възрастни мъже по разни хотели в Париж. Щеше му се да я беше посетил в Европа това лято. Винаги му се беше искало да го направи в хотел.

— А и бях такава ужасна приятелка — продължи Серена. — Почти не съм говорила с Блеър откакто тръгнах, а се случиха толкова много неща. Сигурно е бясна, още не ме е поздравила.

— Не е бясна — каза Нейт. — Може би се срамува.

Серена му хвърли странен поглед.

— Да бе, да — каза тя подигравателно. — Блеър да се срамува. И откога това?

— Е, не ти е ядосана — настоя Нейт.

Серена сви рамене.

— Е, както и да е, толкова се радвам, че сме отново заедно. Сега ще правим всичко като едно време. С Блеър ще бягаме от часове и ще се срещаме с теб на покрива на музея. После ще тичаме до старото кино до хотел „Плаза“ и ще гледаме някой странен филм, докато стане време за коктейли. Ти и Блеър ще сте заедно завинаги и аз ще съм кума на сватбата ви. И ще сме щастливи завинаги, като по филмите.

Нейт се намръщи.

— Не прави такива гримаси, Нейт — каза Серена и се засмя. — Не звучи толкова зле, нали?

Той сви рамене.

— Не, май е ОК — макар да му личеше, че не мисли така.

— Кое е ОК? — запита един груб глас.

Нейт и Серена откъснаха изненадани погледи един от друг. Беше Чък, а с него Изабел, Кати и последна, но не на последно място Блеър, която наистина изглеждаше срамежлива.

Чък тупна Нейт по гърба.

— Съжалявам, приятелю, но не може да окупираш ван дер Удсен цяла вечер.

Нейт изръмжа и разклати чашата си, в нея беше останал само лед.

Серена погледна Блеър, или поне се опита да я погледне. Блеър с голямо усърдие вдигаше чорапогащника, сантиметър по сантиметър, над кокалестите си глезени, а след това и над кокалестите си колене, след което и над мускулестите, оформени от тениса, бедра. И Серена се предаде като първо целуна Кати, след това Изабел, а чак после си проправи път към нея.

Времето й за вдигане на чорапогащника беше ограничено до момента, в който щеше да изглежда смешно. Но в мига, в който Серена беше на сантиметри от нея, тя се изправи и се престори на изненадана.

— Здравей, Блеър! — извика Серена развълнувано и постави ръце на раменете на по-ниското момиче, след което се наведе и целуна и двете й бузи. — Съжалявам, че не ти се обадих преди да се върна. Исках, но нещата излязоха извън контрол. Имам толкова да ти разказвам.

Чък, Кати и Изабел се сръгаха с лакът и загледаха Блеър с неподправено любопитство. Беше очевадно, че ги е излъгала. Даже не бе имала представа, че Серена се връща.

Блеър се изчерви.

Хванаха те.

Нейт усети напрежението, но бе сигурен, че е заради нещо абсолютно различно. Дали Чък вече е казал на Блеър? Бяха ли го изпортили? Не можеше да разбере, Блеър дори не го поглеждаше.

Беше един такъв хладен момент. Не точно както би си го представил с най-добрите си и близки приятели.

Серена прескачаше с поглед от човек на човек — явно беше казала нещо, което не биваше да казва. Скоро се усети — каква тъпачка съм — и се нагруби наум.

— Имам предвид снощи, че не ти се обадих снощи. Прибрах се от Риджфийлд, където нашите ме криеха, докато вземат решение какво да ме правят. Бях толкова отегчена.

Добро спасяване.

Очакваше Блеър да се усмихне с благодарност, че я е прикрила така добре, но тя от своя страна се бе взряла в Кати и Изабел, за да види в очите им дали са се хванали. Блеър се държеше странно и Серена започна да се паникьосва. Може би Нейт грешеше и тя наистина й беше сърдита. Серена беше пропуснала толкова много, например развода. Горката Блеър.

— Сигурно ти е много гадно без баща ти — каза Серена. — Но майка ти изглежда чудесно, а и Сайръс е някак сладък, като го опознаеш — засмя се тя.

Блеър, обаче, още не се усмихваше.

— Може би — каза, загледана в сергията за хотдог. — Още не съм свикнала с него.

И шестимата се умълчаха за един дълъг, напрегнат момент.

Нуждаеха се от още едно силно питие.

Нейт разклати бучките лед в чашата си.

— По още едно? — предложи той. — Аз ще ви ги направя.

— Мерси, Нейт — каза Серена. — По дяволите, умирам от жажда. Можете ли да повярвате, че заключваха мокрия бар в Риджфийлд?

Блеър поклати глава.

— Не, благодаря.

А Кати добави:

— Ако пийна още едно, ще съм махмурлия утре в училище.

Изабел се засмя:

— Ти винаги си така в училище — и подаде чашата си на Нейт.

— Ето, аз ще си го поделя с Кати.

— Дай да ти помогна — каза Чък, но преди да се отдалечи достатъчно, г-жа Ван дер Удсен се присъедини към тях и хвана ръката на дъщеря си.

— Серена — каза тя, — Елинор ни кани да седнем, направила ти е допълнително място до Блеър, за да си наваксате.

Серена погледна към Блеър с нетърпение, но тя вече вървеше към масата, след което седна до единадесетгодишния си брат. Той седеше там от около час със списание Ролинг Стоунс в ръка. Режисьорът Камерън Кроу му беше идол — онзи, който на петнайсет години бе отишъл на турне с „Лед Цепелин“. Тайлър отказваше да слуша сидита, като твърдеше, че няма по-истински звук от този на виниловите плочи. Блеър се опасяваше, че брат й ще се превърне в неудачник. Серена се приближи до масата и дръпна стола.

— Блеър, съжалявам, че бях такава тъпанарка — каза тя, докато издърпваше салфетката от сребърното пръстенче, след което я сложи в скута си. — Супер гадно е, че вашите са се разделили.

Блеър сви рамене и награби прясно хлебче от панера на масата; разчупи го на две и набута половината в устата си. Останалите гости все още се ориентираха къде да седнат. Блеър знаеше, че е грубо да се яде преди всички да са седнали, но ако устата й бе пълна, не можеше да говори, а хич не й се говореше.

— Ще ми се да си бях тук — каза Серена, докато наблюдаваше как Блеър размазва огромно количество френско масло върху другата половина. — Но пък годината беше супер дива. Имам да ти разказвам страхотни истории.

Блеър само кимна и задъвка бавно, като крава. Серена чакаше тя да я попита за историите, но не стана така. Блеър мълчеше и дъвчеше. Не й се слушаше за страхотните неща, които Серена бе правила, докато тя стоеше вкъщи, гледаше как родителите й се карат за антични столове, на които никой не седеше, чаени лъжички, които никой не използваше, и грозни скъпи картини. Серена искаше да разкаже на Блеър за Чарлз, растафарианеца от академия „Хановер“, който я беше помолил да избяга с него в Ямайка; за Никола, френския колежанин, който не носеше бельо и който караше след влака й през цялото разстояние от Париж до Милано; как беше пушила трева в Амстердам и бе спала в парка с група пияни проститутки, защото забрави името на хотела си. Искаше още да й каже колко е гадно, че от академията няма да я приемат, само защото беше пропуснала първите няколко седмици училище. Искаше да сподели с Блеър колко я беше страх да се върне в „Констънс“ на следващия ден, защото хич не беше учила през изминалата година и се чувстваше като извънземно.

А на Блеър не й пукаше. Тя грабна поредното хлебче и отхапа.

— Вино, мис? — попита Естър, която стоеше от лявата страна на Серена с бутилка в ръка.

— Да, благодаря — каза тя. Тя гледаше как виното пълни чашата й и се сети отново за Червено море. Може би Блеър знаеше, помисли си тя. Дали всичко беше заради това? Дали затова се държеше така странно?

Серена се загледа в Нейт, четири стола вдясно, който разговаряше с баща си — най-вероятно за лодки.

— Е, вие с Нейт все още сте си заедно, нали? — запита тя, поемайки голям риск. Обзалагам се, че ще свършите с брак.

Блеър преглъщаше виното, а малкият й рубинен пръстен се удряше в чашата, след което намаза още една огромна порция масло върху хлебче.

— Хей, Блеър — каза Серена и бутна приятелката си с лакът. — Добре ли си?

— Аха — избоботи Блеър, което бе не толкова отговор на въпроса, колкото изказване, да запълни паузата, докато поглъщаше следващото хлебче. — Добре съм.

Естър донесе патицата и суфлето с пюре от жълъди, повехнал артишок и сос от червени боровинки, след което масата се изпълни със звука на потракващи чинии и възгласи „вкусно“. Блеър препълни чинията си и започна да нагъва, все едно не беше хапвала от седмици. Не й пукаше дори да й станеше лошо, само да не говори със Серена.

— Уха — каза Серена като гледаше как се тъпче Блеър. — Май си много гладна.

Блеър кимна и натъпка голяма хапка артишок в устата си.

— Умирам от глад — каза тя.

— Е, Серена — провикна се от другия край на масата Сайръс Роуз. — Разкажи ми за Франция. Майка ти казва, че си била в Южна Франция през лятото. Вярно ли е, че французойките не носят горнища на плажа?

— Да, така е — каза тя и закачливо повдигна едната си вежда. — Но не само те. Аз също не нося горнище. Как иначе да направя хубав тен?

Блеър се задави с огромна хапка суфле и я изплю във виното си! Тя заплува в алената течност като подгизнала кнедла, докато Естър не я грабна и не донесе чиста чаша.

Никой не забеляза. Серена прикова вниманието на цялата маса върху себе си с историите за пътешествията си в Европа, чак до десерта. След втората си порция патица, Блеър изяде голяма купа с шоколадово нишесте, като изолира гласа на Серена, докато гребеше в нея. Най-накрая стомахът й се разбунтува и тя се изстреля към стаята си надолу по коридора, близо до банята.

— Блеър? — извика след нея Серена и се изправи. — Извинете ме — каза и се забърза да види какво става. Не беше нужно да бърза толкова, Блеър нямаше къде да отиде.

Когато Чък забеляза първо Блеър, а после и Серена да стават от масата, сръчка Изабел под масата и кимна многозначително.

— Блеър разбра — прошепна той. — Супер яко!

Нейт с нарастващо безпокойство наблюдаваше как двете момичета напускат масата. Беше почти убеден, че единственото нещо, за което момичетата си говорят в тоалетната, е секс.

И това до голяма степен, беше вярно.

Блеър коленичи над тоалетната и завря средния си пръст колкото се може по-дълбоко в гърлото. Очите й се насълзиха, а след това стомахът й се сви. Беше го правила и преди, много пъти. Беше отвратително и ужасно, а тя знаеше, че не трябва да го прави и все пак след това се чувстваше по-добре.

Вратата на банята бе само притворена и Серена чуваше какво става вътре.

— Блеър, аз съм — тихо каза Серена. — Добре ли си?

— Излизам след минута — каза тя, почиствайки устата си. След това се изправи и пусна водата.

Серена бутна вратата и влезе, а Блеър се обърна и я изгледа с леден поглед.

— Добре съм — каза тя. — Наистина.

Серена спусна седалката и седна на тоалетната.

— О, Блеър, не бъди такава кучка — каза тя отчаяно. — Какво става? Това съм аз, помниш ли? Знаем всичко една за друга.

Блеър се пресегна за четката си и пастата за зъби.

— Така беше — каза тя и започна бясно да трие зъбите си. После изплю голямо количество зелена пяна. — Кога за последно си говорихме, а? Някъде по-миналото лято?

Серена сведе поглед към намачканите си кафяви кожени ботуши.

— Знам, съжалявам. Ужасна съм.

Блеър изплакна четката си и я върна на място. След това се загледа в отражението си в огледалото.

— Е, изпуснала си много — добави тя, докато махаше топченце от спиралата си с върха на малкото пръстче. — Имам предвид, че миналата година беше наистина… различна. — Искаше да каже трудна, но това я накара да се почувства като жертва. Все едно едва е оцеляла без Серена наоколо. Различна беше по-добре.

Блеър погледна към седналата Серена с чувство за превъзходство.

— Нейт и аз сме много близки и си споделяме всичко.

Да бе, да.

Двете се спогледаха странно за момент, после Серена сви рамене и каза:

— Е, не се притеснявай за мен и Нейт, знаеш, че сме само приятели. Освен това ми писна от момчета.

Устните на Блеър се изкривиха в усмивка. Явно Серена искаше Блеър да се поинтересува защо, но тя нямаше да й достави това удоволствие. Дръпна пуловера си и отново се погледна в огледалото.

— Ще се видим обратно на партито — каза и бързо излезе от банята.

По дяволите, помисли си Серена, но остана на мястото си. Нямаше смисъл да последва Блеър, когато тя очевадно е в ужасно настроение. Утре в училище всичко щеше да е добре. Двете с Блеър щяха да си излеят душите по време на обяда в столовата, докато ядат лимоново кисело мляко и тъмна маруля. Няма начин просто да спрат да са приятелки.

Тя се изправи и огледа веждите си в огледалото, след това използва пинсетата на Блеър да махне няколко косъмчета. После извади от джоба си тубичка с гланц за устни на „Гаш“ и наложи още един пласт. След което среса косата си с четката на Блеър. Най-накрая се изпишка и след това се присъедини към партито, като забрави гланца си на мивката.

Когато Серена седна на масата, Блеър ядеше втората си порция нишесте, а Нейт чертаеше на Сайръс макет на страхотната си лодка на гърба на кибритена кутийка. От другата страна на масата Чък надигна чаша за наздраве. Тя нямаше представа за какво пият, но бе навита за всичко.