Интригантката

Зад всеки бунтар се крие отчаян романтик

— Това, което се целя, е напрежение — обясни Ванеса Ейбрамс на малкия клас по филмово изкуство. Тя бе застанала пред съучениците си и представяше идеята си за филм. — Ще ги заснема двамата как си говорят на пейка в парка посред нощ. Но няма да се чува какво си казват. — Ванеса драматично замълча и така позволи на съучениците си да се изкажат. Г-н Бекъм винаги ги предупреждаваше да поддържат сцените си живи чрез диалози, а Ванеса нарочно правеше обратното.

— И какво, няма диалог? — каза г-н Бекъм от дъното на стаята. Беше му пределно ясно, че никой не чува и дума от това, което Ванеса казва.

— Ще чувате тишината на сградите, пейката, тротоара и ще видите отражението на уличните лампи по телата им. След това ще видите движението на ръцете им и израза на очите им. После ще чуете гласовете им, но не задълго. Това е произведение за настроенията — обясни Ванеса.

Тя се пресегна за дистанционното на шрайбпроектора и започна да сменя слайдовете с черно-бели снимки, които беше заснела, за да демонстрира към какво се стреми във филма си. Дървена пейка в парка. Бетонен паваж. Гълъб, който кълве използван кондом. Дъвка на ръба на кофа за боклук.

— Ха — възкликна някой от дъното на стаята. Беше Блеър Уолдорф, която се заливаше от смях, заради бележката, която Рейн Хофщетер й беше подала.

Ванеса стрелна Блеър. Това беше любимият й час, единствената причина, поради която ходеше на училище. Затова го взимаше много насериозно, докато повечето от останалите, като Блеър, го възприемаха като почивка от ада на математика за напреднали, биология за напреднали, история за напреднали, английска литература за напреднали, френски за напреднали. Те бяха поели по правата и тясна пътечка към Йейл, Харвард или Браун, където от поколения бяха учили техните предци. Ванеса не беше като тях. Нейните родители дори не бяха ходили в колеж. Те бяха художници и Ванеса искаше само едно нещо от живота си и то беше да влезе в нюйоркския университет и да следва киноизкуство.

Всъщност искаше и още нещо, или казано по-точно още някой, но ще стигнем и дотам.

Ванеса беше необичайно явление за „Констънс“. Тя беше единственото момиче там с почти обръсната глава, което носеше черни блузи с яка всеки ден, четеше „Война и мир“ на Толстой отново и отново, като Библията, слушаше Бел и Себастиян и пиеше чая си без захар. Тя нямаше никакви приятели в училище и живееше в Уилямсбърг, Бруклин с двадесет и две годишната си сестра Руби. Какво правеше в малко, частно девическо училище в Горен Ийст Сайд с принцеси като Блеър Уолдорф? Този въпрос си задаваше тя всеки ден.

Ванеса беше дъщеря на застарели хора на изкуството, които живееха във Върмонт, в къща, изцяло построена от стари автомобилни гуми. Когато стана на петнадесет, те позволиха на постоянно нещастната Ванеса да се пренесе при по-голямата си сестра — баскитаристка, в Бруклин. Но искаха да се уверят, че ще получи добро гимназиално образование и така я пратиха в „Констънс“.

Ванеса го мразеше, но не каза нищо на родителите си. Оставаха само осем месеца до завършването й. Осем месеца и най-накрая щеше да се измъкне оттук и да се премести в центъра, в Нюйоркския университет.

Само още осем месеца с кучката Блеър Уолдорф, и още по-лошо, със Серена ван дер Удсен, която се завърна с целия си блясък. Блеър изглеждаше почти в екстаз от завръщането на старата си приятелка. Впрочем целият заден ред беше превъзбуден и предаваше бележки от ръкав на ръкав на дразнещите си кашмирени пуловери.

Е, майната им. Ванеса вдигна брадичка и се върна към презентацията си. Тя беше над тези дребнави глупости. Само още осем месеца.

Може би, ако Ванеса можеше да види бележката, която Кати току-що бе предала на Блеър, щеше да почувства малко повече симпатия към Серена.

Блеър, Рейн и Кати шумно се засмяха.

— Шшш — прошепна г-н Бекъм и погледна със симпатия към Ванеса.

Блеър обърна бележката и надраска отговор на гърба й.

Блеър върна бележката на Кати с много малко чувство на вина, че е толкова подла. Разпространяваха се толкова много истории за Серена, че вече не знаеше на кои да вярва. Плюс това, Серена още не беше казала защо се върна и нямаше за какво да я защитава? Може част от тези истории да бяха истина. Може да са се случили в действителност.

Освен това, да си разменяте бележки е толкова по-интересно от това, да си водите такива в час.

— Така че, аз ще пиша, режисирам и снимам това и вече съм избрала приятеля си, Даниел Хъмфри от подготвителна гимназия „Ривърсайд“, за ролята на княз Андрей — поясни Ванеса. Бузите й се изчервиха като произнесе името на Дан. — Обаче все още се нуждая от Наташа за сцената. Ще направя кастинг утре, след училище, при залез-слънце в парка Медисън Скуеър Гардън. Някой заинтересован? — попита тя.

Това беше въпрос, чийто отговор много добре знаеше, защото беше наясно, че никой в стаята не я слуша. Бяха твърде заети с обмена на бележки.

Ръката на Блеър се появи във въздуха.

— Аз ще съм режисьор — обяви тя. Очевидно изобщо не беше чула въпроса, но полагаше отчаяни усилия да впечатли приемната комисия в Йейл, така че винаги първа изявяваше желание за всичко.

Ванеса понечи да отговори. Режисирай това, искаше й се да каже, като й покаже средния си пръст.

— Свали си ръката, Блеър — отегчено каза г-н Бекъм. — Ванеса току-що ни съобщи, че ще режисира, пише и филмира всичко сама. Освен ако не искаш да се пробваш за ролята на Наташа, предлагам да се фокусираш върху собствения си проект.

Блеър го погледна кисело. Мразеше учители като г-н Бекъм. Беше някакъв майтап от Небраска, който най-накрая е успял да осъществи мечтата си и да се пресели в Ню Йорк, но вместо да стане велик режисьор, станал преподавател на безсмислен предмет.

— Все тая — каза Блеър и прибра косата зад ушите си. — Предполагам, че няма да имам време.

И наистина нямаше.

Беше председател на Борда за Обществени услуги и ръководеше клуба по френски. Даваше уроци на третокласници по четене, работеше в кухня за бездомни една вечер в седмицата, имаше уроци за подготовка за SAT във вторник, а в четвъртък следобед ходеше в курса на Оскар де ла Рента по моден дизайн. През уикендите играеше тенис, за да поддържа нивото си. Освен всичко това, в момента участваше в комитета по планирането на всеки социален прием, на който някой би присъствал, и календарът й есен/зима беше препълнен. Палм-ът й вечно оставаше без свободна памет.

Ванеса включи светлините и се върна на мястото си в предната част на стаята.

— Всичко е наред, Блеър, иска ми се русо момиче за ролята на Наташа — каза тя. Ванеса пооправи униформата си около бедрата в почти перфектна имитация на Блеър.

Блеър погледна с насмешка към почти обръснатата глава на Ванеса, след което прехвърли погледа си към г-н Бекъм, който прочисти гърлото си и се изправи. Беше огладнял, а звънецът щеше да бие след пет минути.

— Ами това е всичко, момичета. Можете да тръгнете малко по-рано днес. А ти, Ванеса, можеш да сложиш обява за кастинга утре в коридора.

Момичетата събраха нещата си и се изнесоха. Ванеса откъсна празен лист хартия от тетрадката си и написа необходимите неща. Война и мир. Кратък филм. Проби за ролята на Наташа. Сряда по залез-слънце. Медисън Скуеър Гардън. Пейка в североизточния ъгъл. Ванеса устоя на изкушението да напише точното описание на момичето, от което се нуждаеше, защото не искаше да отблъсне никой. Но си имаше ясно изградена представа за нея и нямаше да е лесно да я осъществи.

Нейната перфектна Наташа ще е бледа и руса, естествено руса. Няма да е прекалено красива, но ще притежава този тип лице, което ти се приисква да погледнеш. Ще е момиче, което ще накара Дан да грейне — изпълнен с движение и смях — точно обратното на неговата същност, която караше ръцете му понякога да треперят.

Ванеса обгърна тялото си с ръце, само от мисълта за Дан й се припишкваше. Под късо подстриганата коса и черно поло, тя беше просто жена.

Приемете го: всички сме еднакви.