Интригантката

Неделна закуска

В късната неделна сутрин стълбите на музея за изкуства „Метрополитън“ бяха пълни с хора. Естествено, това бяха предимно туристи, но и местни, които бяха там за кратка разходка из залите, за да могат да се изфукат пред приятелите си като начетени.

В Египетското крило на музея беше сервиран обяд за членовете на борда и техните семейства. Това крило беше прекрасно обзаведено за нощни купони: блестеше екзотично в злато, а луната хвърляше драматична светлина през стъклените стени, но хич не ставаше за закуска. Пушената сьомга с яйца и египетските фараони изобщо не си отиваха. Още повече, че сутрешното слънце блестеше неумолимо през стъклените стени и правеше и най-лекия махмурлук десет пъти по-ужасен.

Кой е измислил този вид закуски? Единственото нормално място, където трябва да си в неделя сутрин, е креватът.

Стаята беше претрупана с огромни кръгли маси и изтупани ийстсайдъри. Елинор Уолдорф, Сайръс Роуз, семейство Ван дер Удсен, семейство Бас, семейство Арчибалд, както и децата им бяха там, наредени край масите. Блеър седеше между майка си и Сайръс Роуз и изглеждаше нацупена. Нейт беше почти постоянно надрусан, пиян или припаднал от петък насам и изглеждаше замаян и смачкан, все едно тъкмо е станал от сън. Серена беше облечена с една от новите дрехи, които беше накупила с майка си предния ден и беше с нова прическа, с кичури, обграждащи лицето й, но все пак изглеждаше малко нервна след шест чаши кафе. Единствено Чък изглеждаше спокоен и щастливо отпиваше от Блъди Мерито си.

Сайръс Роуз разряза омлета си с лук и сьомга и сложи едната половина върху ръженото си хлебче.

— Имах нужда от яйца — каза той и го напъха в устата си. — Нали знаете, когато тялото ви просто се нуждае от нещо? Моето крещи: „Яйца, яйца, яйца!“ — добави той, без да адресира репликата си към никой конкретно.

Да, а моето крещи: „Млъкни по дяволите“, помисли си Блеър.

Тя бутна чинията си към него и каза:

— Ето ти и моите, не мога да понасям яйца.

— Не, ти растеш и се нуждаеш от тях повече от мен — каза Сайръс, връщайки чинията.

— Така е, Блеър. Изяж си яйцата, те са полезни за теб — каза майка й.

— Чух, че от яйцата косата ти започва да блести — добави Мисти Бас.

— Няма да ям абортирани пилета — поклати упорито глава Блеър. — От тях ми се повръща.

Чък се пресегна през масата за чинията:

— Аз ще ги изям, щом не ги искаш.

— Стига, Чък, не бъди прасе — сряза го г-жа Бас.

— Но тя каза, че не ги иска. Нали, Блеър?

Блеър му подаде чинията си внимателно, като се опитваше да не поглежда от двете му страни, където седяха Нейт и Серена.

Серена режеше омлета си на малки квадратчета, като парченца за скрабъл, след което строеше кули от тях.

Нейт я наблюдаваше с ъгълчето на окото си, но също така не изпускаше от поглед ръцете на Чък. Всеки път, когато те се плъзваха под покривката, Нейт си представяше как опипват краката на Серена.

— Някой да е видял страницата за стил в „Таймс“ днес? — попита Сайръс, като се огледа.

Главата на Серена рязко се изправи. Ставаше дума за снимката, която й бяха направили братята Реми. Тотално беше забравила за нея.

Тя нацупи устни, потъна в стола си и зачака инквизицията в лицето на родители и познати. Но така и не се стигна дотам. Това беше част от социалния им кодекс, да не се занимават с неща, които ги излагат.

— Подай ми сметаната, Нейт, скъпи? — каза майката на Блеър и се усмихна на Серена.

И това беше всичко.

Тогава майката на Нейт прочисти гърлото си и запита:

— Как върви партито Целувка по устните, Блеър? Готови ли сте вече?

— Да, всичко е готово — отговори Блеър учтиво. — Най-накрая оправихме поканите и Кати ще разпрати торбичките с подаръците в четвъртък след училище.

— Ох, спомням си котильоните, които организирах навремето — каза г-жа Ван дер Удсен замечтано. — Това, за което обикновено се притеснявахме, беше дали ще се появят момчетата. — После се обърна към Чък и Нейт и се усмихна. — Май сега няма за какво да се притесняваме?

— Нямам търпение — отговори Чък, поглъщайки омлета на Блеър.

— Ще бъда там — каза Нейт и хвърли поглед към Блеър, която се взираше в него.

Нейт носеше онзи зелен кашмирен пуловер, който тя му беше подарила в Сън Вали, онзи със златното сърце.

— Извинете ме — каза остро Блеър и напусна масата.

Нейт я последва.

— Блеър, почакай! — извика той, като си проправяше път през тълпата и дори игнорира приятеля си Джереми, който му махна от другата страна на залата.

Блеър се забърза, без да се обърне, а токчетата й чаткаха по мраморния под.

Така стигнаха до коридора пред тоалетните.

— Хайде, Блеър, съжалявам. Не може ли поне да поговорим?

Блеър стигна до вратата на женската тоалетна, отвори я леко със задник и каза остро:

— Просто ме остави на мира, окей? — после влезе.

Нейт постоя за малко на място с ръце в джобовете, замислен. Тази сутрин, когато облече пуловера, който Блеър му беше подарила, беше открил малко златно сърчице на ръкава. Досега не го беше забелязал, но беше ясно, че Блеър го е сложила там. За първи път осъзна, че когато му каза, че го обича, е била искрена.

Това беше доста вълнуващо, но и доста ласкателно. А и някак го караше отново да я пожелае. Не всяко момиче ще зашие златно сърчице на ръкава на пуловера ти.

Така си е.

В залата Серена потискаше нуждата да отиде до тоалетната, защото не искаше да се окаже в едно помещение само с Блеър. Но пет минути след като Блеър и Нейт бяха станали, тя вече не издържаше. Изправи се и се запъти към дамската тоалетна. Познати лица я погледнаха, докато минаваше край масите. Една сервитьорка й предложи чаша шампанско. Обаче Серена поклати глава и забърза по мраморния коридор. Бързи тежки стъпки отекнаха зад нея и тя се обърна да види кой е. Беше Сайръс Роуз.

— Кажи на Блеър да побърза, ако иска да хване десерта — каза той.

Серена кимна и бутна вратата, водеща към тоалетните. Блеър тъкмо миеше ръцете си. Тя вдигна глава и погледна отражението на Серена в огледалото на мивката.

— Сайръс каза да побързаш за десерта — каза рязко Серена и влезе в една от кабинките, като тръшна вратата. Свали бикините си и се опита да се отпусне, но не можеше, не и докато Блеър беше там.

Серена не можеше да се познае. Колко пъти в детството си бяха ходили заедно до тоалетната, бяха разговаряли и се бяха смели, докато пишкаха? Твърде много, за да се броят. А сега Серена беше толкова притеснена от присъствието на Блеър, че не можеше да се облекчи. Това си беше прецакана работа.

Получи се странна тиха пауза.

Колко са гадни тези моменти, а?

— Окей — чу Серена гласа на Блеър, преди да излезе.

Вратата се затвори и Серена се отпусна и облекчи.

Сайръс завари Нейт в мъжката тоалетна.

— Да не сте се скарали с Блеър? — попита той, докато разкопчаваше ципа си пред писоара.

Късметлията Нейт.

Той вдигна рамене и отговори:

— Ми нещо такова.

— Чакай да позная, става дума за секс, нали?

Нейт се изчерви и взе една салфетка, за да си избърше ръцете:

— Ми нещо такова… — хич не му се говореше за това.

Сайръс пусна водата и се присъедини към Нейт на мивките. Изми си ръцете и започна да си оправя вратовръзката, която беше розова с жълти лъвски глави на нея. Много „Версаче“.

Конте.

— Единствените неща, за които се карат партньорите, обикновено са секс или пари — заяви Сайръс.

Нейт просто стоеше там с ръце в джобовете.

— Всичко е наред, хлапе. Няма да ти чета лекция или нещо такова. Става дума за бъдещата ми доведена дъщеря. Определено няма да ти дам съвет как да й свалиш бикините.

Сайръс се засмя сам на думите си и тръгна, като остави Нейт да го проследи с поглед. Нейт се почуди дали Блеър знаеше, че той планира да се ожени за майка й.

Обърна се и напръска лицето си със студена вода, след което започна да го изучава в огледалото. Беше стоял до късно миналата вечер с момчетата, гледаха „Томб Райдър“ и пиянстваха. Трябваше да пият всеки път, щом видеха зърната на Анджелина Джоли. Нейт се беше опитал да удави мислите си за Блеър и Серена в колкото се може повече алкохол, а сега си плащаше за това. Лицето му беше бледо, под очите му имаше огромни кафеникави кръгове и бузите му бяха хлътнали. Изглеждаше ужасно.

Веднага след като приключеше тъпата закуска, потегляше към парка да дръпне малко, легнал на слънце. Това беше вечното лекарство.

Но преди всичко останало, трябваше да пофлиртува малко с Блеър. Достатъчно, за да й се прииска да са отново заедно.

Бравос!

Вместо да отиде на своята маса, след като напусна тоалетната, Блеър се огледа за масата на Кати и Изабел.

— Тук сме, Блеър! — извика Кати и потупа празния стол до себе си. Родителите й обикаляха стаята и общуваха, така че масата беше само за момичетата.

— Ето — каза Изабел и й подаде чаша, пълна с шампанско и портокалов сок.

— Благодаря — каза Блеър и отпи.

— Джереми Скот Томпкинсън тъкмо беше тук и ни покани да отидем в парка с него — каза Кати и се ухили. — Много е сладък.

Изабел извъртя поглед към Блеър и попита:

— Не ви ли е ужасно скучно? Как е на вашата маса?

— Не питай! Познай с кого седя? — отговори Блеър.

Двете момичета се засмяха, не им трябваше да гадаят.

— Видя ли билборда с нея? — попита Изабел.

Блеър кимна и извъртя очи.

— И какво е това в крайна сметка? Пъпчето й ли? — запита Кати.

— На кой му пука? — каза Блеър, която все още не знаеше какво е.

— Няма срам. Някак я съжалявам — дръзна да каже Изабел.

— Аз също — добави Кати.

— Е, недейте — злобно каза Блеър.

Гррр.

Нейт се измъкна от мъжката тоалетна, точно когато Серена излезе от женската. Те вървяха заедно по обратния път към залата и тяхната маса.

— Нейт, можеш ли да ми обясниш защо не ми говориш? — помоли тя, като оправяше кафявата си велурена пола над коленете.

— Не е вярно, че не ти говоря. Ето, виждаш ли, сега ти говоря.

— Почти! Какво се е случило? Какво не е наред? Да не би Блеър да ти е казала нещо за мен?

Инстинктивно Нейт се пресегна към вътрешния джоб на сакото си. Там напипа плоското шише уиски, което беше скрил. Погледна в мраморния под, избягвайки тъжните, но красиви очи на Серена.

— Трябва да се връщаме — каза той и забърза.

— Добре — отвърна Серена и го последва с бавна крачка.

Усети отново онзи горчиво-солен вкус на сълзите в гърлото си. Вече много дни ги беше задържала и усещаше, че се надига приливна вълна. Сега щеше да започне да хлипа и нямаше да може да спре.

Когато Серена и Нейт заеха местата си на масата, Чък им се усмихна съучастнически. „Как беше, а?“, казваше лицето му, а Серена искаше да го фрасне.

Тя поръча още една чаша кафе, сложи четири бучки захар в него и започна да бърка, сякаш се стараеше да направи дупка в дъното на чашата, чинийката, масата и пода, за да се скрие в някоя фараонска гробница, където да се наплаче на спокойствие, без никой да може да я намери.

Нейт си поръча „Блъди Мери“.

— До дъно — каза Чък весело и чукна чашата си в тази на Нейт, а след това отпи жадно.

Блеър се върна на масата. Вече беше погълнала своя крем карамел и ядеше този на майка си. Беше пълен с абортирани пилета, но не й пукаше — щеше да го повърне след малко така или иначе.

— Хей, Блеър — каза Нейт нежно, при което тя изпусна лъжицата си със страхотен шум. Той се усмихна и се наведе през масата. — Това изглежда страхотно, може ли една хапка?

Блеър се хвана за сърцето. Секси Нейт. Нейният Нейт. Боже, колко го искаше. Но нямаше да се предаде така лесно. Тя имаше своята гордост.

Посъвзе се и бутна чинията към него, след което се пресегна за питието си и го глътна на екс.

— Можеш да го вземеш. Извинете — каза тя и стана от масата. След това затрака с токчетата си към онова място, където щеше да завре пръст в гърлото си.

Страшна дама.