Интригантката

Романтичната мечта на един уестсайдер се изпарява

Ванеса закъсня с пет минути за математика, за да се обади на Даниел. Тя знаеше, че четвъртия час в четвъртък той най-вероятно виси навън, чете поезия и пуши. Едно момиче беше заело телефона в коридора на „Констънс“, така че Ванеса се измъкна, за да ползва този на Деветдесет и трета и Медисън.

Момчетата от малките класове от училище „Ривърсайд“ играеха доджбол в двора и когато телефонът му иззвъня, Дан беше на една пейка в парка насред Бродуей. Тъкмо беше отворил книгата на Албер Камю, L’Etranger, която четяха в часа по френски този срок. Дан беше много въодушевен. Вече беше прочел английската версия, но пък беше чудесно да четеш в оригинал, още повече насред шумния и миризлив Бродуей с чаша лошо кафе и цигара. Това си беше направо „консервативно“. Докато хората го подминаваха забързано, Дан се почувства някак отдалечен от хаоса на ежедневието, точно като героя в книгата.

Дан имаше сенки под очите си, защото не беше спал много миналата нощ. Серена ван дер Удсен не му излизаше от главата. Щяха да играят заедно във филм. Дори щяха да се целунат. Твърде хубаво беше, за да е истина.

Горкият, поне в това беше прав.

Телефонът му звънна.

— Да?

— Здрасти, Ванеса е.

— Здравей.

— Слушай, трябва да бързам. Исках само да ти кажа, че дадох ролята на Марджъри — каза тя бързо.

— Имаш предвид Серена — каза Дан, изтърсвайки пепелта от цигарата си, след което дръпна отново.

— Не, имам предвид Марджъри.

Дан издиша и стисна телефона.

— Чакай малко, за какво говориш? За Марджъри с червената коса и дъвката?

— Да, точно така. Не съм им объркала имената — спокойно и търпеливо отговори тя.

— Но тя беше ужасна, не можеш да я използваш — настоя Дан.

— Ами хареса ми това, че е ужасна. Малко е грубовата, но това ще е от полза за филма, нали разбираш? Не е това, което очакваш?

— Определено не — подигра се Дан. — Виж, наистина смятам, че грешиш. Серена беше върхът. Не разбирам защо не я искаш. Беше чудесна.

— Е, все пак аз съм режисьорът и това е моят избор. И избрах Марджъри. Ясно? — на Ванеса определено не й се слушаше колко прекрасна е Серена. — Плюс това продължавам да дочувам разни истории за Серена. Не смятам, че можем да разчитаме на нея.

Ванеса беше сигурна, че всичко чуто е абсолютно невярно, но нямаше нищо лошо да го спомене на Дан.

— Какво имаш предвид? Какви истории?

— Ами, че произвежда собствена дрога, наречена С, и че е хванала някакви страшни венерически болести. Хич не ми се занимава с това — добави Ванеса.

— Къде чу това? — попита Дан.

— Имам си източници.

Автобус профуча на път за Манастирите. От едната му страна имаше огромна снимка на пъпче. Или пък беше рана от куршум? От едната страна на плаката с момичешки почерк и сини букви беше изписано името „Серена“.

Ванеса се загледа след автобуса. Полудяваше ли? Или Серена беше наистина навсякъде? Всяка част от нея?

— Просто не смятам, че е подходяща за нас — каза тя с надеждата, че Дан ще се успокои, ако чуе думата нас, защото това беше техният филм, не нейният.

— Добре — студено каза той.

— Та, ще дойдеш ли с мен и Руби в Бруклин в петък? — попита Ванеса, нетърпелива да смени темата.

— Не, не мисля. Айде — каза той и нервно захвърли телефона в черната си куриерска чанта.

Сутринта сестра му Джени беше нахлула в стаята му с кървясали очи и ръце, покрити с черно мастило, и беше оставила покана за онова глупаво парти за соколите на пода до леглото му. Дори си беше позволил да си помисли да заведе Серена на проклетото парти, след като щяха да си партнират във филм. Сега тази мечта отиде по дяволите.

Дан не можеше да повярва. Единственият му шанс да опознае Серена беше провален от Ванеса в жалкия й опит да упражни артистичния си лиценз в правенето на най-лошия филм за всички времена. Още по-невероятно беше, че Ванеса, кралицата на бунтарските сцени, се беше унизила да разпространява слухове за момиче, което дори не познава. Може би „Констънс“ най-накрая й бе влязъл под кожата.

О, не бъди лигльо. Слуховете са секси. Слуховете са добри. Не всеки клюкарства, а би трябвало!

На светофара точно пред него спря автобус. Първото нещо, което Дан забеляза, беше името на Серена. Беше написано в синьо, с женски почерк на огромен черно-бял плакат на нещо. Което приличаше на розова пъпка. Беше красиво.