Интригантката

Както повечето пикантни истории, всичко започна на едно парти

— Цяла сутрин гледах телевизия в стаята си, за да не ми се налага да закусвам с тях — каза Блеър Уолдорф на двете си приятелки и съученички от „Констънс Билард“ — Кати Фаркас и Изабел Коутс. — Майка ми му направи омлет. Дори не знаех, че е наясно как се използва котлона.

Блеър прибра един голям, тъмнокафяв кичур коса зад ухото си и отпи голяма глътка от висококачествения скоч. Това беше втората й чаша.

— Какво гледа? — попита Изабел, докато махаше косъм от черната кашмирена жилетка на Блеър.

— На кого му пука — каза Блеър, тропвайки с крак. Носеше новите си черни, равни обувки. Доста изрязани и що-годе подходящи, защото можеше във всеки момент да й щукне да си сложи ужасните, остри, високи до коленете ботуши и онази секси, металическа пола, която майка й ненавиждаше. Пфу — секси котенце-рок звезда. Мяу!

— Искам да кажа, че цяла сутрин бях затворена в стаята си, заради отвратителната им романтична закуска. А и бяха облечени в еднакви червени пеньоари. Дори не се изкъпаха. — Блеър отново отпи от чашата си. Единственият начин да понесе мисълта, че майка й спи с онова нещо, беше да се напие яко.

За късмет Блеър, както и приятелките й, бяха от семейства, в които пиенето бе като издухването на носа.

Родителите им подкрепяха идеята, че колкото по-достъпен е алкохолът, толкова по-малко вероятно е децата да злоупотребяват с него. Следователно Блеър и приятелите й можеха да пият каквото си поискат, когато го поискат, стига да поддържат добър успех и да не излагат семействата си, като повръщат на публични места, напикават се или крещят по улиците. Това се отнасяше и за всичко останало — секс, наркотици — докато се държиш прилично, нямаш грижи.

Но не си сваляй гащите. За това малко по-късно.

Човекът, заради когото Блеър беше толкова ядосана, бе новото гадже на майка й — Сайръс Роуз. Точно в този момент той се намираше на другия край на дневната и поздравяваше гостите. Изглеждаше като някой, който работи в Сакс, на щанда с обувки — плешив, с рошави мустаци и голям корем, едва побран в синия му костюм от две части. Непрекъснато си играеше с монетите в джоба си, а когато свали сакото си, на подмишниците му се показаха огромни петна от пот. Смееше се много силно и беше много мил с майката на Блеър. Но не беше баща й. Миналата година бащата на Блеър избяга във Франция с друг мъж.

Няма майтап. Сега живеят в замък и гледат лозе, което си е супер яко, ако се замислиш.

Естествено, нищо от това не бе по вина на Сайръс Роуз, но Блеър не се интересуваше. Тя смяташе, че той е абсолютно дразнещ тип. Смотаняк.

Партито тази вечер беше в негова чест, затова и всички познати на семейство Уолдорф бяха там да го поздравят: семейство Бас заедно с двамата си сина — Чък и Доналд; господин Фаркас и дъщеря му Кати; известният актьор Артър Коутс, съпругата му Тити и дъщерите му — Изабела, Регина и Камила; капитан и госпожа Арчибалд и синът им Нейт. Само семейство Ван дер Удсен, чийто син Ерик и дъщеря Серена учеха в чужбина, още не бяха дошли.

Майката на Блеър беше известна с партитата, които правеше, а това беше първото след скандалния й развод. Пентхаусът на семейство Уолдорф беше преобзаведен това лято в тъмночервено и шоколадовокафяво, и беше натъпкан с антики и произведения на изкуството, които биха впечатлили всеки, който разбираше от изкуство. В центъра на масата в дневната бе поставена огромна сребърна купа, аранжирана с бели орхидеи, реси от върба и клонки от кестен — един моден ансамбъл от „Такашимая“, магазина за луксозни стоки на Пето авеню. Във всяка порцеланова чиния имаше табелки с формата на златни листа. В кухнята готвачът Мъртъл пееше на суфлето песни на Боб Марли, а несръчната ирландска помощница Естър все още не беше поляла никого със скоч, слава Богу.

Блеър започваше да се напива, и ако Сайръс не спреше да тормози Нейт, гаджето й, щеше да се наложи да отиде там и да полее със скоча си лъскавите му италиански мокасини.

— С Блеър сте гаджета от доста време, нали? — попита Сайръс, удряйки Нейт по ръката. Опитваше се да поотпусне хлапето. Тези деца от Горен Ийст Сайд бяха много сковани.

Така си мислеше той. Само им дай време.

— Спиш ли вече с нея? — попита Сайръс.

Нейт почервеня повече от тапицерията на файтона от XVIII век зад гърба си.

— Ами, ние се познаваме почти откакто сме се родили — изломоти той, — но сме гаджета само от колко… година. Не искаме да развалим момента, като избързаме, преди да сме готови. — Нейт изплю репликата, която Блеър винаги му подаваше, когато я попиташе дали е готова. Все пак говореше с приятеля на майката на гаджето си. Какво друго да каже: „Ако зависеше от мен, щяхме да го правим в момента“?

— Абсолютно — каза Сайръс Роуз и сграбчи раменете на Нейт с тлъстите си ръце. На китката му блестеше един от онези златни ръкавели Картие, които слагаш и никога повече не сваляш — много популярни през 80-те, но не и сега, освен ако не си падате по тези глупости за „Възраждане на 80-те“. Ехоооооооо?

— Чакай да ти дам един съвет — каза Сайръс на Нейт, все едно той имаше избор дали да го изслуша. — Не вярвай на нито една дума, която ти казва това момиче. Момичетата обичат изненадите. Искат да правиш нещата интересни за тях. Нали знаеш?

Нейт кимна и направи физиономия. Опита се да си спомни последния път, когато я беше изненадал. Единственото нещо, което изплува в съзнанието му беше онзи път, след урока й по тенис, когато й беше купил сладолед. Това бе преди повече от месец, а и си беше глупава изненада. С това темпо май никога нямаше да се стигне до секс.

Нейт бе от тези момчета, в които се заглеждаш и докато ги гледаш, те си мислят — ето тази мацка не може да свали очи от мен, защото съм секси. И все пак той не се надуваше заради това. Нищо не можеше да направи по въпроса. Горкият.

Тази вечер Нейт носеше зеления кашмирен пуловер с шпиц деколте, който Блеър му беше подарила миналия Великден. Тогава баща й ги беше завел на ски в Сън Вали за една седмица. Тайничко, Блеър беше зашила малко златно сърчице на вътрешната страна на единия ръкав — така че Нейт винаги да носи сърцето й със себе си. Блеър харесваше мисълта, че е безнадеждна романтичка в стила на актрисите от старите филми — Одри Хепбърн и Мерилин Монро. Постоянно й хрумваха идеи за сценария на филма, в който участваше в момента — нейния живот.

— Обичам те — беше казала на Нейт задъхано, докато му даваше пуловера.

— Аз също — бе отговорил той, макар че не беше сигурен дали е истина или не.

Когато го облече за първи път, изглеждаше толкова добре, че й идеше да се разкрещи и да разкъса всичките си дрехи. Но не изглеждаше много хубаво да се разкрещи в най-секси момента — това би подхождало повече на фатална жена, отколкото на момиче с гадже — така че тя си замълча, опитвайки се да изглежда крехка и невинна в ръцете на Нейт. Целуваха се дълго време, а бузите им горяха и бяха студени в същото време от цял ден каране по пистите. Нейт прокара пръсти през косата на Блеър и я свали на хотелското легло. Блеър постави ръцете си високо над главата и се остави да я съблече, докато не осъзна, че в крайна сметка това е истинско. И като добро момиче се изправи и накара Нейт да спре.

Беше го карала да спира всеки път — до днес. Преди две вечери Нейт дойде при нея с полупразна бутилка скоч в джоба след едно парти. Лежеше до нея и й прошепна „Желая те“. Отново й се прииска да скочи отгоре му и да изкрещи, но се въздържа. Нейт заспа и леко захърка, а Блеър лежеше до него и си представяше как двамата са герои от филм, в който са женени, той е алкохолик, а тя го подкрепя и ще го обича завинаги, дори и когато от време на време се подмокря в леглото.

Блеър не се опитваше да го дразни, просто наистина не беше готова. Двамата почти не се бяха виждали през лятото, защото тя беше на този ужасен лагер с тенис училището в Северна Каролина, а Нейт беше на плаване с баща си край бреговете на Мейн. Блеър искаше да се увери, че след като са прекарали цяло лято разделени, все още се обичат както преди. Искаше да изчака до седемнадесетия си рожден ден, следващия месец, за да прави секс.

Но вече не й се чакаше.

Нейт изглеждаше по-добре отвсякога. Пуловерът правеше очите му тъмни и искрящо зелени, а в чупливата му кестенява коса се виждаше един по-светъл кичур — спомен от лятото, прекарано в океана. И изведнъж тя се почувства готова. Отпи още една глътка от скоча си. Оо, да. Определено беше готова.