Интригантката

Чуй как пеят ангели-вестители

— Добре дошли отново, момичета — каза г-жа Маклийн от подиума на училищната аудитория. — Надявам се всички да сте изкарали един дълъг и страхотен уикенд. Аз бях във Върмонт и беше абсолютно разкошно.

Всичките седемстотин момичета от женското училище „Констънс Билард“, от детска градина до дванадесети клас, плюс персонала, захихикаха дискретно. Всички знаеха, че г-жа Маклийн си има любовница във Върмонт. Името й беше Бонда и караше трактор. Г-жа Маклийн имаше татуировка на вътрешната страна на бедрото си, която гласеше — „Яхни ме, Вонда“.

Истина е, заклевам се.

Г-жа Маклийн, или г-жа М., както я наричаха момичетата, беше тяхна директорка. Работата й беше да обере каймака — да осигури на момичетата най-добрите колежи, най-добрия брак, най-добрия живот — и беше най-добрата в работата си. Нямаше търпение да се занимава с неудачници, и ако изловеше някоя от повереничките й да се държи като неудачник — например, да се прави непрекъснато на болна или да се издънва на SAT-а — викаше тежката артилерия от психиатри, съветници и преподаватели, които да й отдадат нужното внимание за повишаване на оценките, постигане на по-добри резултати и приветстване в избрания колеж.

Г-жа Маклийн изобщо не толерираше подлостта. „Констънс“ си бе изградил имидж на училище, освободено от предразсъдъци и клишета. „Когато вземате нещо за дадено, правите на глупаци и мен и себе си“, беше любимата й поговорка. И най-малката клевета по чужд адрес завършваше с наказание под формата на целодневна изолация и страшно трудна тема за есе. Но пък това рядко се случваше. Г-жа Маклийн беше неосведомена какво точно ставаше в училището. Със сигурност не чуваше шушуканията в задния край на залата, където седяха учениците от по-горните класове.

— Стори ми се, че каза, че Серена се връща на училище днес — прошепна Рейн Хофщетер на Изабел Коутс.

И тази сутрин, като всяка друга, Блеър, Кати, Изабел и Рейн се видяха на обичайното си място зад ъгъла за по цигара, преди училище. Вече две години правеха това като ритуал и почти очакваха Серена да се присъедини към тях. Обаче, училището започна преди десет минути, а Серена още не се беше появила.

Блеър едва сдържаше чувството на яд от факта, че Серена създаваше повече мистериозност около завръщането си, отколкото имаше в действителност. Приятелите й буквално се гърчеха на столовете си, в очакване да я зърнат, все едно е някаква знаменитост.

— Най-вероятно е твърде дрогирана, за да дойде днес — прошепна в отговор Изабел. — Заклевам се, че прекара около час в банята на Блеър снощи. Кой знае какви ги е вършила там.

— Чувам, че продава някакви хапчета с щампа С. Абсолютно е пристрастена към тях — каза Кати на Рейн.

— Почакай да я видиш — каза Изабел — Абсолютна развалина.

— Аха — прошепна Рейн — Чух, че основала някакъв вуду-култ в Ню Хемпшир.

Кати се засмя.

— Чудя се дали ще ни помоли да се присъединим?

— Ехо? — каза Изабел. — Може да танцува гола с пилета колкото си иска, но аз не искам да съм наоколо. Няма начин.

— И все пак, откъде можеш да намериш живи пилета в града? — попита Кати.

— Отврат! — каза Рейн.

— А сега, бих искала да започнем с химна. Станете, ако обичате, и отворете книжките си на 43 страница — инструктира ги г-жа Маклийн.

Г-жа Уийдс, хипарката с къдрава коса, която беше учителката им по музика, започна да свири първите акорди на познатия им химн на пианото, разположено в ъгъла на залата. След това седемстотин момичета се изправиха и започнаха да пеят.

Гласовете им се разнесоха по Деветдесета улица, където Серена ван дер Удсен тъкмо завиваше зад ъгъла и се проклинаше, че закъснява. Не беше ставала толкова рано от финалните изпити в „Хановер“, миналия юни. Беше забравила колко е гадно.

Деветокласничката Джени Хъмфри тихичко изговаряше думите, докато споделяше книгата си с химни със съседчето по място — книга, която сама беше изписала с невероятното си калиграфско умение. Беше й отнело цяло лято, но пък книгата беше прекрасна. Най-вероятно след три години от Института по изкуство и дизайн „Прат“ щяха да й счупят вратата да я търсят. И все пак, Джени се поболяваше от притеснение всеки път, когато се налагаше да използват книжките с химни, затова не можеше да пее с пълен глас. Да пее силно за нея беше като да парадира с това, което беше направила, един вид — „Вижте ме, пея от книгата, която сама направих! Не съм ли върхът?“

Джени предпочиташе да не я забелязват. Беше мъничко, къдравичко момиче и не й беше трудно да бъде незабележима. Всъщност щеше да е по-лесно, ако гърдите й не бяха толкова огромни. На четиринадесет размерът й беше 34D.

Можете ли да си представите?

Джени стоеше в края на редицата от сгъваеми столове, до големите прозорци с изглед към Деветдесет и трета улица. Изведнъж нещо на улицата попадна в полезрението й. Развяна руса коса. Карирано палто от „Бърбъри“. Износени кафяви велурени ботуши. Новата износена униформа, което беше странен избор, но пък й стоеше добре. Приличаше на… възможно ли е… не може да е… Не!… Дали?

Да, може.

Секунда по-късно Серена ван дер Удсен отвори тежката дървена врата на аудиторията и застана на прага с развяна от вятъра коса. Бузите й бяха порозовели, а очите й блестяха, понеже беше тичала дванадесетте пресечки от Пето Авеню до училище. Изглеждаше дори по-перфектна, отколкото Джени я помнеше.

— О, Боже мой — прошушна Рейн на Кати в дъното на залата. — Все едно е забрала дрехите си от подслон за сираци на път за насам!

— Дори не си е сресала косата — засмя се Изабел. — Чудя се къде ли е пренощувала?

Г-жа Уийдс приключи с химна със силен акорд.

Г-жа М прочисти гърлото си и каза:

— А сега, минута мълчание за тези, които не са така благословени като нас. Особено за индианците, които са избити при основаването на тази страна, и които молим за прошка, задето празнувахме деня на Колумб вчера.

В стаята настъпи мълчание, е, почти!

— Погледнете как Серена е поставила ръцете си на стомаха! Най-вероятно е бременна! — прошепна Изабел Коутс на Рейн Хофщетер. — Това го правиш само, като си бременна.

— Може да е правила аборт тази сутрин. Може би затова закъсня — прошепна Рейн в отговор.

— Баща ми подпомага финансово клиниката „Феникс“ — каза Кати на Лора Салмън. — Ще разбера дали Серена е била там, обзалагам се, че затова се връща по средата на срока. Била е на рехабилитация.

— Чух, че в пансионите смесват почистващ препарат „Комет“, канела и кафе, след което го смъркат. Като спийда е, но от това кожата ти позеленява, ако го вземаш дълго — добави Ники Батън — После ослепяваш и умираш.

Блеър дочуваше само откъслечни фрази от разговора на приятелите си, но те я накараха да се засмее.

Г-жа М се обърна, за да кимне на Серена.

— Момичета, бих искала всички да приветствате нашата стара приятелка Серена ван дер Удсен. Серена ще се присъедини към най-горния клас днес — усмихна се г-жа М — Защо не си намериш място, Серена?

Серена леко се приближи до средата на алеята и седна до непрестанно бъркащата в носа си второкласничка Лиза Сайкс.

Джени едва се сдържаше. Серена ван дер Удсен! Тя беше там, в същата стая, на няколко крачки от нея. Толкова истинска. А сега и толкова зряла.

Чудя се колко ли пъти го е правила, зачуди се Джени.

Представи си Серена и русо момче от „Хановер“, облегнати на дънера на голямо старо дърво, загърнати с палто. Серена се е измъкнала от общежитието без палто. Било й е студено и имала треска в косата си, но си е заслужавало. След това си я представи с друго момче на ски влека. Токът спрял и Серена се покатерила в скута на момчето, за да се стопли. Започнали да се целуват, след което не могли да спрат. Докато свършили, лифтът бил тръгнал, а ските им били оплетени, та те си останали в кабинката и по пътя обратно го направили пак.

Колко яко, помисли си Джени. Без съмнение Серена ван дер Удсен беше най-готиното момиче на света. Определено по-готина от всички останали абитуриенти. А и колко е суперско да закъснееш, появявайки се по средата на срока, като изглеждаш така.

Независимо колко богат и перфектен си, пансионът си има начини да те направи да изглеждаш като бездомник. Но пък и прекрасен, в случая на Серена.

Не се беше подстригвала от около година. Миналата вечер носи косата си прибрана на опашка, но днес — пусната, изглеждаше доста опърпана. Момчешката й риза беше износена на яката и ръкавите, а и лилавият й сутиен прозираше под нея. Беше обула любимите си ботуши с връзки, а черният й чорапогащник имаше огромна дупка зад едното коляно. Най-гадното беше, че трябваше да си купи нова униформа, защото изхвърли своята на боклука, преди да замине за пансиона. Новата й униформа изпъкваше най-много.

Новите униформи бяха най-големият проблем на шестокласничките, защото трябваше да сменят туниките с поли. Новите поли бяха изработени от полиестер и плисетата им бяха твърде груби. Материята бе ужасно лъскава и беше с нов цвят — тъмночервеникаво-кафяво. Отврат! Точно тази униформа Серена беше избрала за първия си ден. Отгоре на всичко нейната беше до коленете! Всички останали бяха със старите морскосини вълнени поли, които носеха от шести клас. Бяха толкова пораснали, че полите им бяха доста къси — колкото по-къса беше полата, толкова по-готина — притежателката й.

Всъщност Блеър скъси своята тайничко, понеже не беше пораснала чак толкова.

— Какво, по дяволите, е навлякла? — изсъска Кати Фаркас.

— Може би смята, че тъпият цвят наподобява „Прада“ — допълни Лора.

— Мисля, че се опитва да каже нещо — прошепна Изабел. — Като например, вижте ме, аз съм Серена, красива съм и мога да нося каквото си поискам.

И наистина може, помисли си Блеър. Това беше едно от нещата, които винаги я бяха вбесявали в Серена — изглеждаше добре във всичко.

Но как изглеждаше Серена, нямаше значение. Всички останали, начело с Джени, искаха да разберат: Защо се е върнала?

Въртяха се на местата си, за да я зърнат. Има ли посинено око? Бременна ли е? Изглежда ли надрусана? Там ли бяха всичките й зъби? Беше ли се променило нещо в нея изобщо?

— Това на бузата й белег ли е? — прошепна Рейн.

— Порязали са я една вечер, докато е продавала наркотици — отговори Кати. — Чух, че си правила пластична операция това лято в Европа, но не са си свършили добре работата.

Г-жа Маклийн четеше на висок глас. Серена се беше облегнала в стола си с кръстосани крака и затворени очи. Тя се наслаждаваше на усещането да седи в тази пълна с момичета стая и да слуша гласа на г-жа М. Не можеше да си обясни, защо беше толкова притеснена тази сутрин. Успа се, след което се облече за пет минути и успя да си направи дупка в чорапогащника с един назъбен нокът на крака си. Избра старата износена риза на брат си, защото миришеше на него. Ерик беше учил в същия пансион, като Серена, но сега беше в колеж и много й липсваше.

Точно като излизаше, майка й я зърна и щеше да я накара да си смени дрехите, ако не беше толкова закъсняла.

— Този уикенд отиваме на пазар и ще те заведа при моя фризьор — каза й тя. — Не мога да те пусна да излизаш в този вид. Не ме интересува как ви позволяват да се носите в пансиона.

След това целуна дъщеря си по бузата и се върна в леглото.

— О, Боже, мисля, че тя спи — каза Кати на Лора.

— Може да е просто уморена — каза Лора в отговор. — Чух, че я изритали от „Хановер“, задето била преспала с всички момчета там. Имало резки на стената над кревата й. Съквартирантката й я издала, затова се разбрало.

— А и всички тези танци с пилета по тъмно — добави Изабел и всички избухнаха в смях.

Блеър прехапа долната си устна, надяваше се така да се пребори със смеха. Но просто беше прекалено смешно.