Интригантката

Зарязана в почивката

— Ммм — каза Серена, като погледна бисквитките, подредени на масата в столовата на „Констънс“. Бисквитки с фъстъчено масло, с шоколадови парченца и овесени. Точно до тях имаше пластмасови чаши с портокалов сок или мляко. Леличката в стола следеше всяко момиче да взима не повече от две. Това се случваше в голямото междучасие на „Констънс“, момичетата получаваха двадесет минути почивка след втория час, независимо в кой клас бяха.

Обаче, когато лелката се обърна настрани, Серена грабна шест бисквитки с фъстъчено масло и се изнесе далеч, за да ги натъпче в устата си. Това не беше най-здравословната закуска, но пък си беше закуска. Предната нощ бе стояла до късно над подвързаното с кожа копие на „Война и мир“ на баща си, за да е по-добре подготвена за филма на Ванеса.

Уау, тази книга като че ли е два милиона страници. Да сте чували за адаптирани издания?

Серена видя Ванеса, облечена в обичайното черно поло и с отегчено лице, идваща от кухнята с чаша чай в ръка. Тя й помаха с ръка и Ванеса се приближи към нея.

— Хей, реши ли вече? — запита радостно Серена.

Ванеса отпи от чая си. Половината нощ не беше спала, мислейки коя от двете да избере за ролята. Но не можеше да пренебрегне изражението на Дан, докато четеше със Серена. Така че, независимо колко добра беше Серена за ролята, Ванеса не искаше да вижда това изражение отново на лицето му. Дори нещо повече — не искаше да го заснема на филм.

— Всъщност да, още не съм казала на Марджъри, но ще й дам ролята — каза Ванеса.

Серена изпусна бисквитката си на пода и изумена въздъхна:

— Оу.

— Да — добави Ванеса и заблъска ума си да измисли добра причина за този избор, след като беше явно, че Серена е идеална за ролята. — Марджъри е груба, но невинна. Точно това търся. С Дан решихме, че твоето изпълнение е някак… ъм… твърде… перфектно.

— Оу — отново въздъхна Серена, все още без да може да повярва. Дори Дан я е предал? А тя си представяше как стават приятели.

— Съжалявам — каза Ванеса, след като почувства, че е постъпила зле. Много добре знаеше, че не трябваше да намесва Дан в решението си, та той дори не знаеше, че тя отказва ролята на Серена. С него нещата някак звучаха по-професионално. Не че Ванеса си нямаше лични причини да й откаже, не! Това си беше само бизнес. — И все пак ти си добра актриса. Не се отчайвай.

— Благодаря — каза Серена. Сега нямаше да излиза с Дан и да упражняват диалога си, както си го представяше. А какво щеше да каже на г-жа Глос? Така оставаше без извънучебни занимания и дори някой средно добър колеж нямаше да я иска.

Ванеса се отдалечи, търсейки Марджъри, за да й каже добрата новина. Щеше да й се наложи да промени целия филм, след като звездата ще е тя. Трябваше да стане комедия. Поне се беше спасила от Безкрайна любов в парка след здрач със Серена ван дер Удсен и Даниел Хъмфри в главните роли. Отврат.

Серена стоеше в единия ъгъл на столовата с бисквитките, разтрошени в ръката й. „Отнесени от вихъра“ й се струваше абсолютна скука, а беше твърде перфектна за „Война и мир“. Какво друго можеше да направи? Тя отново загриза замислено палеца си.

Можеше да направи собствен филм. Блеър ходеше на курсове по филмово изкуство и можеше да й помага. Когато бяха по-малки, винаги си мечтаеха да правят филми. Блеър щеше да играе главните роли, облечена в чудесни модели на „Живанши“, точно като Одри Хепбърн, само дето Блеър предпочиташе „Фенди“. А Серена, тя винаги искаше да режисира. Искаше да носи широки ленени панталони, да вика през високоговорителя и да седи на стола с надпис „режисьор“.

Това беше техният шанс.

— Блеър — извика Серена, като я видя край масата със закуска, и изтича към нея, завладяна от брилянтността на идеята си. — Имам нужда от помощта ти — добави тя и стисна ръката на Блеър.

Тя, от своя страна, остана вцепенена, докато Серена не я пусна.

— Извинявай. Слушай, искам да направя филм и си помислих, че може да ми помогнеш, нали знаеш, с камерата и другите неща, понеже ходиш на курс по филмово изкуство — каза Серена.

Блеър погледна към Кати и Изабел, които тихичко пиеха млякото си зад нея. След това се усмихна и поклати глава:

— Съжалявам, не мога. Имам извънкласни дейности всеки ден след училище. Нямам време.

— О, стига, Блеър — каза Серена и отново хвана ръката й. — Спомни си как винаги сме искали това. Ти искаше да си Одри Хепбърн.

Блеър изтегли ръката си и я кръстоса с другата, отново с фиксиран поглед върху Кати и Изабел.

— Не се притеснявай, аз ще свърша всичко — добави Серена. — Само трябва да ми покажеш как да ползвам камерата, осветлението, абе тези неща.

— Не мога, съжалявам — настоя Блеър.

Серена нацупи устните си, за да не си проличи, че треперят. Очите й сякаш растяха, а лицето й стана на петна.

Блеър беше наблюдавала тази трансформация у Серена много пъти, докато бяха деца. Веднъж, когато бяха на осем, бяха извървели трите мили от вилата на Серена до Риджфийлд, за да си купят сладолед. Серена излезе от сладкарницата с тройния си ягодов сладолед с шоколадови пръчици и се наведе да погали едно кученце, завързано отвън. Тогава и трите топки сладолед паднаха на земята. Очите й бяха станали огромни, а лицето й изглеждаше така, сякаш бе болна от шарка. Сълзите тъкмо бяха започнали да се стичат по бузите й, а Блеър бе готова да подели своя със Серена, когато собственикът излезе навън с нов сладолед за нея.

Да види отново Серена на ръба да се разплаче развълнува Блеър — като неволен импулс.

— Ааа, ще излизаме в петък за по едно питие, в осем, в хотел „Трибека Стар“, ела ако искаш — каза Блеър.

Серена пое дълбоко въздух и кимна:

— Също като едно време — каза тя, потискайки сълзите си и се опита да се усмихне.

— Точно така — отговори Блеър.

Казвайки това, тя си отбеляза наум да каже на Нейт да не идва, след като Серена ще е там. Новият план на Блеър беше да изпият по някое и друго питие със Серена в хотела, да си тръгне рано, да се прибере вкъщи, да напълни стаята със свещи, да вземе вана и да чака Нейт. След това щяха да правят секс цяла нощ под звуците на романтична музика. Вече си беше записала диск със секси музика, който да слушат, докато го правят.

Дори момичетата от другата класа прибягваха до клишета като това, да записваш сидита с музика за първия си път.

Тогава се чу звънецът и момичетата тръгнаха в различни посоки, за да влязат в час. Блеър имаше час за напреднали в областта на академичните постижения, а Серена се отправи към скучните си, обикновени часове.

Серена не можеше да повярва, че са я отрязали не един, а два пъти за последните десет минути. И докато си взимаше учебниците от шкафчето, започна да обмисля нов план за действие. Не беше от хората, които се отказват.

Снимката й не беше по автобусите просто така.