Интригантката

Другият фен на С

Ако Джени можеше да чуе какво говореха момичетата в дъното на залата за Серена ван дер Удсен, нейния идол, щеше да им свие сармите. В секундата, когато ги освободиха от молитва, Джени препусна към главния коридор, за да се обади по телефона. Брат й Даниел също щеше да се насере от кеф, като му кажеше кой се е върнал.

— Ало — каза Даниел Хъмфри, като вдигна телефона си на третото позвъняване. Стоеше на ъгъла на Седемдесета и Уест Енд авеню пред подготвително училище „Ривърсайд“ и пушеше цигара. Той присвиваше тъмнокафявите си очи, за да ги предпази от силното октомврийско слънце. Дан не обичаше слънцето. Прекарваше повечето от свободното си време в стаята, четейки мрачна, екзистенциална поезия за горчивата съдба на човека. Той беше блед младеж с рошава коса и беше слаб като рок звезда.

Екзистенциалността си имаше начини да ти убие апетита.

— Познай кой се върна? — чу Дан пискливото гласче на сестра си.

Също като Дан, и Джени беше малко самотен тип, така че всеки път, когато имаше нужда да говори с някого, винаги се обаждаше на него. Тя купи мобилни телефони и за двамата.

— Джени, това не може ли да почака — започна Дан с тона, с който само по-голям брат може да говори.

— Серена ван дер Удсен! — прекъсна го Джени. — Серена се върна в „Констънс“. Видях я на молитвата. Можеш ли да повярваш?

Дан гледаше как пластмасова капачка се търкаля по тротоара. Един червен Сааб засили и премина на жълта светлина на Уест Енд авеню. А той почувства чорапите си мокри в кафявите си велурени Хъш Пъпийс.

Серена ван дер Удсен. Той дръпна силно от цигарата си „Кемъл“. Ръцете му трепереха толкова много, че за малко да пропусне устата си.

— Дан — изписка сестра му в телефона. — Чуваш ли ме? Чу ли какво казах? Серена се върна. Серена ван дер Удсен.

Дан пое рязко въздух.

— Да, чух те — каза той, имитирайки липса на интерес. — И какво от това?

— Как и какво? — скептично каза Джени. — Все едно току-що не получи сърдечен удар. Хич не те бива, Дан.

— Говоря сериозно — каза Дан ядосано. — За какво ми звъниш? Какво ме интересува?

Джени въздъхна шумно. Понякога Дан беше толкова дразнещ! Защо поне веднъж не се зарадва? Толкова й беше писнала тази бледа, нещастна, интроспективно-поетична поза.

— Добре, забрави. Ще се чуем после — каза тя.

Затвори, а Дан напъха отново мобилния си телефон в избелелите джинси. После измъкна пакет цигари от задния джоб и запали още една с угарката на предишната. Успя да си изгори нокътя на палеца, но дори не усети.

Серена ван дер Удсен.

За първи път се видяха на едно парти. Не, това не беше съвсем вярно. Дан я беше видял на едно парти, неговото парти, единственото парти, което беше правил в апартамента на родителите си, на Деветдесет и девета и Уест Енд авеню.

Беше през април, в осми клас. Беше идея на Джени, а техният баща, скандалният оттеглил се издател на малко известни бийтпоети и купонджия по душа — Руфъс Хъмфри, беше щастлив да го позволи. Майка им вече се беше преместила в Прага, за да „се фокусира върху изкуството си“. Дан покани целия си клас и им каза да доведат колкото хора пожелаят. Появиха се повече от сто хлапета, Руфъс им наливаше бира от бъчонка в банята и така успя да напие много от тях за първи път. Стана най-готиното парти, на което Дан беше присъствал, дори и ако само той мислеше така. Не заради пиячката, а заради факта, че Серена ван дер Удсен беше там. Без значение, че тя се напи и заигра на някаква глупава латинска игра, вследствие на която трябваше да целува стомаха на някакъв пич, изрисуван с магически маркер. Дан просто не можеше да свали поглед от нея.

После Джени му каза, че Серена ходи в нейното училище и от този момент нататък малката му сестричка стана негов пратеник, който докладваше за всичко, което Серена прави, казва, носи и т.н. и за всяко събитие, на което би могъл да я зърне отново. А те бяха редки. Не защото нямаше такива, а защото Дан имаше шанс да присъства на малко от тях. Той не принадлежеше към света на Серена, Блеър. Чък и Нейт. Той беше никой. Просто едно обикновено хлапе.

Вече две години Дан следеше Серена от разстояние, изгарящ от желание. Никога не беше я заговарял. Когато тя замина за пансиона, той се опита да я забрави, убеден, че няма да я види отново, освен ако по някакъв неведом начин не се окажеха в един и същ колеж.

А сега се беше върнала.

Дан извървя половин пресечка, след това се обърна и извървя разстоянието обратно. Мозъкът му кипеше. Можеше да направи още едно парти. Щеше да направи покани и да накара Джени да ги пусне в шкафчето на Серена в училище. Когато тя пристигне, той ще отиде веднага при нея, ще вземе палтото й, и ще я поздрави с добре дошла в Ню Йорк.

Валя всеки ден, докато те нямаше, щеше да й каже той.

След това щяха да се усамотят в библиотеката на баща му, да си свалят дрехите и да се целуват на коженото канапе пред камината. А после, когато всички си тръгнат, щяха да си поделят кутийка сладолед „Брайърс“ — любимият на Дан. От този момент нататък щяха да прекарват цялото си време заедно. Дори щяха да се преместят в смесено училище и за двата пола, като „Тринити“, за остатъка от учебната година, защото не биха могли да се разделят. След това ще учат в университета Колумбия, а ще живеят в огромно студио наблизо, обзаведено само и единствено с голямо легло. Естествено, нейните приятели щяха да се опитват да я подмамят обратно към хубавия живот, но нито благотворителен бал, нито официална вечеря с фракове, нито пък скъпо парти биха могли да я поблазнят. Нямаше да й пука да се откаже от тръста си или дори от диамантите на прапрабаба си. Серена щеше да живее и в нищета, само да е с Дан.

— Мамка му стара, имаме само пет минути до биенето на звънеца — дочу се неприятен глас отнякъде.

Дан се обърна, убеден, че това е Чък Бас, или момчето с шала, както обичаше да го нарича, понеже Чък никога не сваляше кашмирения си шал с монограм. Чък стоеше на около пет метра с двама от другарчетата си от подготвителното училище „Ривърсайд“ — Роджър Пейн и Джефри Прескот. Те не говореха с Дан, нито му кимнаха да отбележат присъствието му. А и защо да го правят? Тези момчета вземаха автобуса по Седемдесет и девета всяка сутрин, само за да се придвижат до училище от шикозния Горен Ийст Сайд, през Сентръл Парк или до някое странно парти. Бяха от класа на Дан в училище, но не и от неговата класа.

За тях той беше никой, те дори не го забелязваха.

— Позьор — обърна се Чък към приятелите си и запали цигара. Чък пушеше цигарите си, все едно са трева, държейки ги между палеца и показалеца, докато дърпаше силно.

Доста жалко е да се опише.

— Познайте кого видях снощи? — каза Чък, изпускайки голяма струя сив пушек.

— Лив Тайлър? — предположи Джефри.

— Да бе, и ти се беше нахвърлила, точно така — засмя се Роджър.

— Не, не нея. Серена ван дер Удсен — каза Чък.

Дан наостри уши. Беше на път да влиза в час, но запали още една, само за да чуе какво ще последва.

— Майката на Блеър Уолдорф направи едно малко парти и Серена беше там с родителите си — продължи Чък. — И ми се беше нахвърлила наистина. Тя е може би най-голямата кучка, която съм виждал — добави той и дръпна още веднъж от цигарата си.

— Верно ли? — ахна Джефри.

— Да бе. Тъкмо разбрах, че се чука с Нейт Арчибалд от десети клас. А и определено си е повишила образованието в пансиона, ако разбирате какво имам предвид. Трябвало да се отърват от нея, защото била абсолютна уличница.

— Няма начин — каза Роджър, — не те изригват затова, че си уличница.

— О, напротив, особено ако си водиш отчет с кого си спал и кого си пристрастил към същия наркотик, който използваш. Наложило се родителите й да си я приберат. Тя все едно завладяла училището — навиваше се Чък, а лицето му почервеняваше, а и плюеше, докато говори.

— Чух, че хванала разни болести — добави той. — Такива, предавани по полов път. Била е забелязана в клиника в Ийст Вилидж. Носела перука.

Приятелите му кимаха с глави и сумтяха от изненада.

Дан не беше чувал по-големи глупости. Серена не беше уличница. Тя беше перфектна, нали? Нали?

Това предстоеше да бъде установено.

— Хей, момчета, чухте ли за това парти за птиците? — попита Роджър. — Ще ходите ли?

— Какво парти за птици? — поинтересува се Джефри.

— Това в Сентръл Парк, за соколите скитници? — попита Чък. — А да, Блеър ми спомена за него в стария магазин „Барнис“. Пичове, всички ще ходят.

Всички не включваше Дан, разбира се. Но пък определено включваше Серена ван дер Удсен.

— Тази седмица ще изпращат поканите — каза Роджър. — Има странно име, ама не се сещам какво, нещо момичешко.

— Целувка по устните — каза Чък и настъпи угарката си с отвратителните си обувки, марка „Чърчийс ъф Инглънд“. — „Целувка по устните“ му е името.

— Ааа, да — каза Джефри. — Обзалагам се, че ще има повече от целувки — захили се той. — Особено, ако Серена е там.

Момчетата се засмяха и се поздравиха за феноменалната си мъдрост.

На Дан му кипна. Захвърли угарката си само на сантиметри от обувката на Чък и се запъти към вратата на училището. Когато подминаваше трите момчета, нацупи устните си и издаде онзи странен звук, все едно ги удостои с голяма целувка. След това се обърна и влезе в сградата, като затръшна вратата след себе си.

Целунете това, тъпаци.