Интригантката

С намира надежда

Дан махна на едно такси и отвори вратата на Серена. Октомврийският въздух беше свеж и ухаеше на карамел. Изведнъж Дан се почувства зрял и елегантен — облечен в смокинг мъж с прекрасна дама. Той се мушна на седалката до нея и се загледа в ръцете си, когато таксито тръгна.

Колкото и невероятно да беше, те вече не трепереха. Беше докосвал с тези две ръце Серена, докато танцуваха. А сега седеше с нея в едно такси. Стори му се, че ако поиска, можеше да хване ръката й, да я погали по бузата или дори да я целуне. Той започна да изучава лицето й, кожата й блестеше на жълтеникавата светлина на уличните лампи, но някак не събра смелост да осъществи мислите си.

— Боже, колко обичам да танцувам — каза тя и отпусна главата си назад. Чувстваше се абсолютно спокойна. — Сериозно, мога да танцувам всяка вечер.

— Да, аз също — кимна Дан, но само с теб, му се искаше да добави.

Само момиче като Серена може да накара момче с два леви крака да каже, че обича да танцува.

През останалото време те не продумаха нито дума, а се наслаждаваха на отпадналостта в краката си и на свежия въздух върху запотените си чела, идващ от отворения прозорец. Фактът, че не си говореха, не беше странен, беше им хубаво.

Когато стигнаха до стъпалата на старата сграда на „Барнис“, Дан очакваше да види Джени там, но тя не беше.

— Предполагам, че ще трябва да вляза и да я взема — каза Дан и се обърна към Серена. — Можеш да продължиш към вкъщи или… да изчакаш?

— Ще дойда с теб, тъкмо ще видя какво съм пропуснала.

Дан плати таксито, после излязоха и тръгнаха към вратата.

— Надявам се да ни пуснат, понеже аз си изхвърлих поканата — прошепна му тя.

Дан извади смачканата покана, която Джени беше направила за него, от джоба си и я показа на горилата на вратата.

— Тя е с мен — каза той и сложи ръка на кръста й.

— Влизайте — каза мъжът и им показа пътя.

Тя е с мен? Дан не можеше да се начуди на смелостта си.

— По-добре да се поогледам за сестра си — каза той на Серена, когато влязоха вътре.

— Окей, ще се видим тук след десет минути.

Стаята беше пълна с познати лица. Някои толкова познати, че се чудеха дали тя сега пристига или е била там цяла вечер. Определено видът й издаваше, че се е позабавлявала. Косата й беше леко разрошена, презрамките й падаха от раменете, имаше бримка на чорапогащника и бузите й бяха зачервени, сякаш беше тичала. Изглеждаше дива, като момичето, за което всички я смятаха, че и малко повече.

Блеър я забеляза веднага на края на дансинга, облечена в тази смешна стара рокля, която бяха купили заедно от „Алис Ъндърграунд“.

Тя се отдръпна от Нейт и каза:

— Виж кой е дошъл.

Нейт се обърна, стискайки ръката на Блеър, сякаш за да й докаже своята отдаденост.

Блеър стисна ръката му и каза:

— Защо не отидеш при нея и не й кажеш, че вече не можете да бъдете приятели — стомахът й се разбунтува, след всичкото това повръщане се нуждаеше от нещо за хапване.

Нейт се взираше в Серена с мрачна решителност. Ако Блеър смяташе, че е толкова важно да й съобщи да се разкара от живота му, значи щеше да го направи. Нямаше търпение да се свърши с това и да си отдъхне. Даже след като приключеше със Серена, щеше да си намери малко самостоятелно пространство на горния етаж и да се напуши. Това беше правило номер едно: Щом нещата загрубеят, дръпни една.

— Добре — каза той и пусна ръката на Блеър. — Ето, отивам.

— Хей — каза Серена и се наведе да целуне Нейт по бузата. Той се изчерви. Не беше очаквал, че тя ще го докосне: — Изглеждаш чудесно сладък — добави тя с глуповат акцент.

— Благодаря — отговори той и се опита да сложи ръцете си в джобовете, но на смокинга му нямаше такива. Тъпа работа. — Какво става с теб?

— Ами, не ми се идваше и… ходих да танцувам в едно страхотно място в Бруклин.

Нейт повдигна учудено вежди. И все пак не трябваше да се учудва на каквото и да било, свързано със Серена.

— Е, искаш ли да танцуваме? — и преди той да успее да отговори, тя сложи ръце на врата му и започна да движи ханша си наляво-надясно.

Нейт хвърли поглед към Блеър, която ги наблюдаваше внимателно и се съвзе.

— Виж сега, Серена — каза той и се дръпна една крачка назад. — Не мога да… ти бъда приятел… поне не както преди.

Серена го погледна изпитателно в очите, опитвайки се да открие истината:

— Какво направих? Нещо лошо ли направих?

— Блеър ми е гадже — продължи той. — Трябва… трябва да съм й верен. И… не… не мога да съм, ако… — преглътна той.

Серена скръсти ръце и се почуди защо не може да мрази Нейт задето е толкова жесток и тъп. Само да не беше толкова чаровен и само ако тя не го обичаше.

— Е, предполагам, че тогава трябва да спрем да си говорим, Блеър може да се разсърди — тя отпусна ръцете си и рязко се обърна.

Докато прекосяваше стаята, очите й срещнаха тези на Блеър. Тя се спря и започна да рови в чантата си за двадесетдоларовата банкнота, която Блеър беше оставила в хотела, където се бяха видели. Много й се искаше да й я върне, сякаш така щеше да докаже, че не е сторила никому нищо лошо, нито тази вечер, нито изобщо. Вместо това напипа цигарите си. Взе една и я сложи между устните си. Музиката й се стори по-силна, а хората край нея танцуваха. Серена усещаше, че Блеър я наблюдава и ръцете й трепереха, докато търсеше запалка. Но както винаги, нямаше такава. Тя поклати нервно глава и погледна към Блеър. И тогава, вместо да се изядат с поглед, те се усмихнаха една на друга.

Това беше странна усмивка и нито една от тях не знаеше какво е скрито зад нея.

Дали Блеър се усмихваше, защото беше спечелила момчето и беше окаляла Серена? Както обикновено, всичко ставаше, както Блеър го искаше.

Дали Серена се усмихваше, защото беше притеснена и се чувстваше неудобно? Или може би, защото не беше паднала на нивото на Блеър да разнася гнусни лъжи наоколо и да си играе с чувствата на Нейт?

Или може би това беше тъжна усмивка, венчаеща края на тяхното приятелство?

А може би те се усмихваха, защото знаеха, че независимо от това в кое момче се влюбят, какви дрехи носят или какви резултати изкарат на изпита, или кой в колеж влязат — и двете ще са добре.

В крайна сметка светът, в който живееха, се грижеше за своите.

Серена извади цигарата от устата си и я хвърли на пода, после се запъти към Блеър. Когато двете застанаха лице в лице, Серена извади банкнотата и й я подаде:

— Ето, това е твое.

След това, без да каже и дума, тя продължи напред към дамската тоалетна, за да напръска лицето си с вода.

Блеър погледна към банкнотата в ръката си и спря да се усмихва.

Край вратата Ребека Анджели обличаше палтото си от норки и целуваше Кати и Изабел за довиждане. Блеър отиде там и сложи банкнотата в ръката на г-ца Анджели, казвайки с най-фалшивата си усмивка:

— Ето, това е за птиците и не забравяйте чантичката с подаръци.

Серена пусна кранчето и няколко пъти напръска лицето си със студена вода. Това я накара да се почувства толкова добре, че й се прииска да се съблече и да скочи в мивката. Наведе се над нея и изтри лицето си, а после погледът й бе привлечен към пода, където видя чифт черни обувки, края на син шал и дамска черна чанта.

Серена извърна поглед и се приближи:

— Чък, ти ли си? Кой е вътре с теб? — попита през процепа на вратата.

Някакво момиче изпъшка.

— Мамка му — чу Серена гласа на Чък. Той тъкмо беше качил Джени на тоалетната и беше смъкнал роклята й така, че да има пълен изглед към прелестите й. Серена се беше появила в най-лошия момент.

— Махай се — каза той, като поотвори още малко вратата.

Серена видя малката Джени Хъмфри зад него със смъкната до кръста рокля, прегърнала се с ръце и видимо уплашена.

В този момент някой отвори вратата към тоалетната и Дан извика:

— Джени, вътре ли си?

Чувайки това, Серена веднага се сети, че Джени беше сестра на Дан, и нищо чудно, че бе звучала странно по телефона, Чък за малко да се възползва от нея.

— Тук съм — изскимтя Джени.

— Махай се оттук — каза Серена и издърпа Чък от процепа на вратата.

Той я бутна, минавайки покрай нея и изкрещя:

— Е, извинявай кучко, другия път ще ти поискам разрешение.

— Изчакай малко, тъпако. Какво правеше със сестра ми?

Серена затвори вратата и така даде шанс на Джени да слезе от чинията и да се пооправи, преди да я е видял брат й. Можеше да чуе хлипането на Джени отвън.

— Разкарай се — каза Чък и бутна Дан встрани от пътя си.

— Не, ти се разкарай, момче с шалче — каза Дан и осъзна, че никога досега не се е бил и ръцете му отново започнаха да треперят.

Серена мразеше, когато момчетата се биеха. Това й се струваше безсмислено и ги караше да изглеждат като идиоти.

— Хей, Чък — извика тя, като го мушна в гърба, — защо не идеш да си го начукаш, и бездруго никой освен теб няма да го направи.

— Какво си мислиш бе, кучко, че можеш да си дойдеш и да се правиш на велика и всемогъща, след всичко, което си направила? Мислиш, че можеш да си играеш на принцеса и да ми казваш да си го начукам?

— И какво съм направила, Чък? Какво мислиш, че съм направила?

Чък облиза устните си и тихо се изсмя.

— Какво си направила? Изритали са те от пансиона, защото си откачена курва, която си отбелязвала над леглото в общежитието всяко момче, с което е преспала. Имаш венерически болести. Била си пристрастена към всякакви наркотици и като са те изритали от клиниката, си започнала да си правиш собствен. Била си член на някаква секта, която убива пилета. И имаш шибано дете във Франция — после си пое въздух и отново облиза устни.

Серена отново се усмихна.

— Уау, не съм скучала.

Чък направи физиономия и погледна към Дан, който стоеше отстрани с ръце в джобовете.

— Разкарай се, Чък — прошепна Серена.

Чък вдигна рамене, грабна една бутилка „Евиан“ и на път за навън пак блъсна Дан:

— Както кажеш, кучко!

— Знаеш, че ме обичаш! — викна Серена след него.

Тогава Дан почука на вратата на кабинката и попита:

— Джени, добре ли си?

В отговор чу само хлипания.

Джени не можеше да се съвземе, просто не можеше да повярва, че от всички хора на планетата точно Серена ще я намери в това положение. Сигурно вече я смяташе за жалка.

— Добре съм — каза най-накрая тя, взе чантичката си от пода и отвори вратата: — Просто ме заведи вкъщи.

Дан прегърна сестра си, а Серена го хвана за ръка и заедно те си проправиха път през тълпата.

— Чакайте, чантичките с подаръци — викна Рейн Хофщетер от поста си край вратата и подаде на Серена и Джени по една черна пазарска чанта „Кейт Спейд“.

Дан отвори вратата и изтича навън да повика такси. Когато намери, Серена влезе първа, след това Джени и най-накрая той. Джени качи краката си на гърбицата по средата, прегърна коленете си и опря глава на тях. Серена се пресегна и погали къдравата й коса.

— Вие се приберете първи — предложи тя.

— Добре — съгласи се Дан, след като погледна към Джени, която имаше нужда да легне и даде адреса на шофьора.

Серена се облегна назад, продължавайки да гали косата на Джени и каза:

— Леле, не съм се вълнувала толкова от пансиона.

Дан я погледна с широко отворени, доверчиви очи.

— Значи тези истории…? Искам да кажа, нещо от тях истина ли е? — попита той и се изчерви.

Серена се намръщи и започна да рови из чантата си за цигара, тогава й дойде нова идея.

— Ти как мислиш?

— Мисля, че са пълни глупости — каза той и вдигна рамене.

Серена игриво повдигна вежди:

— Откъде си сигурен?

Устните й бяха отворени и ъгълчетата им играеха нагоре-надолу, а очите й проблеснаха от светлините на минаваща кола.

Не, Дан не можеше да си я представи като героиня от историята, която Чък разказа. Единственото нещо, в което си я представяше, беше как го целува. Но и за това щеше да дойде време.

— Просто не те виждам в такава светлина.

Тогава тя се усмихна широко.

— Добре — каза, пое дълбоко въздух и отново отпусна глава на облегалката.

Той отпусна своята глава до нейната и въздъхна:

— Да, добре е.

Докато пътуваха край билборди и ярки светлини, Серена държеше очите си отворени. Винаги беше смятала Таймс Скуеър за грозен и депресиращ в сравнение с тихите и малки улички в квартала. Сега обаче, страхотните светлини, шумовете и парата, надигаща се от шахтите, й вдъхваше надежда. В тъмнината на таксито тя посегна към ръката на Дан в същия момент, в който и той посегна към нейната.

Тя вече изгаряше от нетърпение да види какво ще се случи.