Интригантката

С се върна!

— Здравейте, здравейте, здравейте — грачеше Елинор. Докато целуваше вдлъбнатите бузи на всеки Ван дер Удсен.

Целувка, целувка, целувка!

— Зная, че не очакваше Серена, мила, но се надявам да нямаш нищо против — прошепна загрижено и поверително мисис Ван дер Удсен на Елинор.

— Но моля ви, всичко е наред! — каза мисис Уолдорф. — Серена, за уикенда ли се прибра?

Серена ван дер Удсен поклати глава и подаде шикозното си палто от „Бърбъри“ на Естър, прислужницата. След това прибра кичур руса коса зад ухото си и се усмихна на домакинята.

Когато се усмихваше, тя използваше очите си — тези почти тъмносини очи. Това беше усмивката, която с часове се опитваш да имитираш пред огледалото в банята като идиот. Тази магнетична и страстна — „не можеш да откъснеш поглед от мен“ — усмивка, която моделите с години усъвършенстват. Е, Серена я постигаше, без да се напряга.

— Не, тук съм, за да… — започна да казва тя.

Майка й припряно я прекъсна.

— Серена реши, че пансионът не е за нея — каза тя, небрежно приглаждайки косата си, като че това не беше голяма работа. Тя беше образец за крайно хладнокръвие. Цялото им семейство беше такова. Всички бяха високи, слаби и руси, с превъзходна стойка, и никога не правеха нищо, като да играят тенис, да махнат на такси, да ядат спагети или дори да идат до тоалетната, без да запазят хладнокръвието си. Особено Серена. Тя беше надарена с особен вид хладнокръвие, което не можеш да придобиеш с купуването на правилната чанта, или чифт дънки. Тя беше момичето, което всяко момиче искаше да бъде, а всяко момче желаеше.

— Утре Серена се връща в „Констънс“ — заяви г-н Ван дер Удсен, а стоманеносивите му очи бяха фиксирани върху Серена, с поглед, който изразяваше странна смесица от гордост и неодобрение, и го правеше по-страшен, отколкото беше всъщност.

— Е, Серена, изглеждаш превъзходно, мила. Блеър ще се радва да те види — изломоти мисис Уолдорф.

— Ти ще кажеш — каза Серена, като я прегърна. — Я виж колко си слаба! А къщата изглежда страхотно! Уау! Сдобила си се с прекрасни предмети на изкуството!

Мисис Уолдорф се усмихна явно удовлетворена и сложи ръката си на слабичкия кръст на Серена.

— Мила, искам да те запозная с един много специален мой приятел — Сайръс Роуз.

— Сайръс, това е Серена.

— Изумително — избоботи Сайръс, след което я целуна и прегърна, малко по-силно отколкото трябваше. — А, и добре прегръща — добави Сайръс, потупвайки Серена по бедрото.

Тя се засмя, но не потръпна.

За двете години, прекарани в Европа, беше привикнала да я прегръщат загорели европейци, които не можеха да й устоят. Беше като магнит за тях.

— Серена и Блеър са най-най-най-добри приятелки — каза Елинор на Сайръс. — Но Серена замина за академията „Хановер“ в единадесети клас, след което прекара лятото в пътуване. През изминалата година на Блеър й беше толкова трудно без теб, Серена — каза Елинор с просълзени очи. — Особено след развода. Но сега си тук и Блеър ще е доволна.

— Къде е тя? — нетърпеливо попита Серена, а перфектната й кожа порозовя пред изгледа да се срещне отново със старата си приятелка. Тя се изправи на пръсти, търсейки с поглед Блеър, но скоро се озова заобиколена от родители — семейство Арчибалд, семейство Коутс, семейство Бас и г-н Фаркас, които се редуваха да я поздравяват и целуват.

Серена ги прегръщаше радушно. Тези хора бяха за нея нейният дом, а дълго време беше отсъствала. Нямаше търпение животът й да се върне в предишното си русло. Двете с Блеър щяха да ходят заедно на училище, да прекарват времето си лежейки по гръб в Сентръл парк, снимайки гълъби и облаци, пушейки и пиейки кола — да се чувстват като хардкор актриси. Отново щяха да пият коктейли във фоайето на хотел „Трибека стар“, където винаги прекарваха нощта в апартамента на Чък Бас, защото бяха твърде пияни да се приберат. Щяха да се излягат в огромното легло на Блеър и да гледат стари филми с Одри Хепбърн, докато пиеха джин с лимонов сок, облечени в класното си скъпо бельо. Щяха да преписват на теста по латински, както винаги го бяха правили — amo, amas, amat беше все още татуирано от вътрешната страна на лакътя на Серена с трайно мастило (благодарение на модата на три-четвъртите ръкави). Щяха да карат до Риджфорд, Кънектикът, със стария буик на пазача, където родителите на Серена имаха имот, пеейки старите училищни химни и лудувайки като стари дами. Отново щяха да пишкат пред входовете на съучениците си, и след като са звъннали на звънеца — да избягат. Щяха да вземат малкия брат на Блеър — Тайлър и да го оставят в Долен Ийст сайд, само за да видят колко време ще му отнеме да намери пътя за дома — малко благотворителност, може би, защото сега Тайлър беше най-оправното момче в „Сейнт Джордж“. Щяха да ходят с огромна компания да танцуват и да отслабнат с пет килограма, само докато се потят в кожените си панталони. Все едно имаха нужда да свалят още.

Щяха да се върнат към старото си възхитително аз, както винаги. Серена нямаше търпение.

— Взех ти едно питие — каза Чък, докато си проправяше път през множеството родители и й подаде чашата с уиски. Тя бавно отпи.

— Е, липсвах ли ти?

— Дали си ми липсвала? Истинският въпрос е дали аз ти липсвах? — каза Чък. — О, хайде, мила, изплюй камъчето. Какво правиш тук? Какво се случи? Имаш ли си гадже?

— О, стига, Чък — каза тя и стисна ръката му. — Знаеш, че се върнах само защото страхотно те желая. Винаги съм те искала.

Чък отстъпи назад, прочисти гърлото си, а лицето му почервеня. Хванаха го неподготвен, рядък случай.

— Е, целият следващ месец ми е резервиран, но мога да те сложа в списъка на чакащите — наперено каза Чък, като се опита да се съвземе. Но Серена вече не го слушаше. Тъмносините й очи шареха из стаята и търсеха онези, които искаше да види най-много — Блеър и Нейт.

Най-накрая ги откри. Нейт се беше облегнал на вратата на коридора, а Блеър стоеше точно зад него с наведена глава и си играеше с копчетата на черната си жилетка. Нейт се взираше в Серена и когато погледите им се срещнаха, той захапа долната си устна по начина, по който винаги го правеше, когато бе смутен. А после се усмихна.

Тази усмивка. Тези очи. Това лице.

— Ела тук — извика Серена и махна с ръка. Сърцето й заби лудо, когато Нейт започна да се приближава. Изглеждаше по-добре отколкото си спомняше, много по-добре.

Сърцето на Нейт биеше дори по-учестено от нейното.

— Хей, ти — каза Серена и пое въздух, когато той я прегърна. Ухаеше както всеки друг път. Като най-чистото и апетитно момче на планетата. Очите й се насълзиха и тя притисна лицето си към гърдите му. Ето сега вече си беше у дома.

Бузите на Нейт порозовяха. Успокой се, каза си той, но не можеше. Усети как му се прииска да я вдигне, да я завърти и нацелува по лицето. „Обичам те“, искаше да изкрещи, но не го направи — не можеше. Нейт беше единствен син на морски капитан и домакиня от френското общество. Баща му, освен морски капитан, беше и много красив мъж, но прегръдките малко му куцаха. Майка му беше абсолютна противоположност. Вечно се умилкваше на Нейт и бе склонна към емоционални изблици, по време на които се заключваше в банята с бутилка шампанско и се обаждаше на сестра си, на една яхта в Мароко. На Нейт му беше дошло до гуша и беше на ръба да каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Но вместо това си мълчеше и оставяше други да водят парада, докато той се носеше по вълните.

Може и да изглеждаше като жребец, но всъщност беше много слаб.

— Е, какво става с теб? — попита я той, като се опитваше да оправи дишането си. — Липсваше ни.

Забележете, че нямаше кураж да й каже „Липсваше ми!“

— Какво става с мен? — повтори тя и се засмя. — Само ако знаеше, Нейт. Бях толкова лоша!

Нейт неволно стисна юмруци. Ооо, човече, толкова му беше липсвала.

Отново игнориран, Чък остави Серена и Нейт и се запъти към Блеър, която беше с приятелките си Кати и Изабел.

— На бас на хиляда долара, че са я изритали — каза им той. — Не изглежда ли изчукана? По мое мнение е абсолютно изчукана. Може да си е имала някакъв бордей там „Веселата Мадам от академия «Хановер»«, добави той и се изсмя на тъпата си шега.

— Мисля, че изглежда някак разсеяна — каза Кати. — Може да е на хероин.

— Или на някакво лекарство — добави Изабел. — Нали знаете, като валиум или прозак. Може съвсем да е полудяла.

— Да, може би си е правила собствено екстази — съгласи се Кати. — Винаги са й вървели природните науки.

— Чух, че се е присъединила към някаква култова група — пробва се Чък. — Все едно са й промили мозъка и сега не може да спре да мисли за секс, и един вид, трябва да го прави непрекъснато.

Кога ще стане вечерята? Блеър се замисли и се опита да се дистанцира от безумните предположения на приятелите си.

Беше забравила колко красива е косата на Серена, колко перфектна е кожата й, колко дълги и слаби са краката й и начина, по който изглеждаха очите на Нейт, когато я гледаше — все едно, че никога не искаше да примигне. Той никога не поглеждаше Блеър по този начин.

— Хей, Блеър, Серена трябва да ти е казала, че се прибира — изтърси Чък. — Хайде, кажи ни, каква е работата?

Блеър го погледна с празен поглед, а малкото й, приличащо на лисича муцуна лице, почервеня. Истината беше, че не бе разговаряла със Серена от година.

В началото, когато Серена замина за пансиона, след втората година от гимназията, Блеър осезателно чувстваше липсата й. Обаче скоро й стана ясно колко по-лесно беше да я забележат, когато Серена не е наоколо. Изведнъж Блеър стана най-красивата, най-умната, най-щурата мацка. Тя стана идеал за всички. Тогава Серена престана да й липсва. Малко й беше гузно, че не поддържа връзка, но дори това избледня, когато получи безличните имейли от Серена, описващи развлеченията в пансиона.

»Пътувах на стоп до Върмонт, за да карам сноуборд и да танцувам с най-сексапилните момчета.“

„Щура нощ снощи. По дяволите, цепи ме главата.“

Последните новини от Серена бяха във вид на пощенска картичка, пристигнала през изминалото лято:

„Блеър, станах на седемнайсет в деня на Бастилията. Франция е върхът! Липсваш ми! С обич, Серена“ — това беше всичко.

Блеър беше завряла картичката в стара кутия от обувки „Фенди“, с всички неща, които й напомняха за приятелството й със Серена. Приятелство, което щеше да цени вечно, но което смяташе за приключило.

Но Серена се беше върнала. Сега капакът на кутията беше махнат и всичко щеше да бъде постарому. Сега те отново щяха да са заедно, а ролята на Блеър бе на по-малката, по-пълната, по-плахата и по-глуповата най-добра приятелка на русото супер момиче — Серена ван дер Удсен.

А може би не, не и ако зависеше от нея.

— Сигурно много се вълнуваш, че Серена си е у дома — изчурулика Изабел, но когато видя изражението на лицето на Блеър, промени тона. — Естествено, в „Констънс“ са я прибрали обратно. Типично! Мисълта да загубят някой от нас ги отчайва — сниши гласа си Изабел. — Чух, че миналата пролет Серена си имала вземане-даване с един градски от Ню Хемпшир. Правила аборт — добави тя.

— Обзалагам се, че не й е първият — каза Чък. — Само й хвърлете едно око.

Така и направиха. Четиримата се взряха в Серена, която щастливо бъбреше с Нейт. Чък виждаше момичето, с което искаше да спи, откакто си спомняше да има мераци да спи с момичета изобщо — май от първи клас? Кати виждаше момичето, което беше копирала, откакто сама си купуваше дрехите — май от трети клас? Изабел виждаше момичето, което се беше превърнало в ангел с крила от истински пера на коледния конкурс „Божествен покой“, докато тя беше прост овчар и трябваше да носи чувал от зебло. Отново в трети клас. И двете с Кати знаеха, че това е момичето, което ще им отнеме Блеър и ще ги остави сами, което само по себе си е твърде скучно, за да си го помисли човек. А Блеър виждаше Серена, най-добрата си приятелка, момичето, което винаги ще обича и мрази. Момичето, с което никога не можеше да се сравни, и което толкова упорито се бе опитвала да замени. Момичето, за което й се искаше всички да забравят.

Десетина секунди Блеър обмисляше варианта да си признае истината. Не знаеше, че Серена се връща. Но как би изглеждало това? От нея се очакваше да е в течение, а колко в течение щеше да изглежда, ако кажеше, че не знае нищо за връщането на Серена, когато приятелите й явно знаеха толкова много? Но пък и не можеше да стои там безмълвна. Щеше да е твърде очевадно. Тя винаги имаше какво да каже. Плюс това, кой иска да чуе истината, ако тя е толкова скучна? Блеър обичаше драмата. Това беше шансът й.

Тя прочисти гърлото си.

— Всичко стана толкова… изведнъж — каза тя мистериозно.

След това наклони глава и се заигра с рубинения пръстен на дясната си ръка. Филмът беше започнал и Блеър загряваше.

— Мисля, че на Серена й е доста криво по въпроса. Обещах й да не казвам на никого — добави тя.

Всички поклатиха глава, все едно им беше абсолютно ясно. Звучеше сериозно и пикантно, а най-хубавото беше, че излизаше сякаш Серена се беше доверила на Блеър изцяло. Ако зависеше от Блеър да допише сценария, със сигурност на края на филма момчето щеше да е нейно. А Серена щеше да е момичето, което пада от една скала и си разбива черепа, след което още живото й тяло е изядено от гладни лешояди, и загубено завинаги.

— Трябва да внимаваш, Блеър — каза Чък, сочейки към Серена и Нейт, които си говореха тихичко край бара и все още не можеха да откъснат очи един от друг. — Изглежда, Серена е набелязала следващата си жертва.