Интригантката

С и Д се свалят

— Тази група е страхотна — викна Серена на Ванеса, за да надвика барабаните. Тя въртеше дупе наляво-надясно в стола си, а очите й блестяха. Това затрудняваше дишането на Дан, а и почти не беше докоснал питието си.

Ванеса се усмихна, удовлетворена от факта, че музиката се харесва на Серена. Лично тя мразеше това звучене, но никога не би го казала на сестра си. Групата „ШугърДеди“ караше хората да танцуват, да се потят от въртене на телата си, което определено не беше за Ванеса. Тя по-скоро би се въргаляла в тъмното слушайки грегорианска музика или нещо подобно. Йахууу!

— Хайде да танцуваме — каза Серена, но Ванеса полата глава и каза:

— Не, благодаря, ти върви.

— Дан? Хайде! — каза Серена и задърпа Дан за ръкава.

Дан никога, ама никога не танцуваше. Изобщо не му се удаваше и се чувстваше смешен. Той се поколеба, погледна към Ванеса, а тя го предизвика, повдигайки черните си вежди. Ако сега станеш да танцуваш, ще се изкачиш на върха в листата ми на неудачници, казваше погледът й.

Но Дан се изправи и отвърна:

— Защо не?

Серена грабна ръката му и го поведе през претъпкания с танцуващи хора дансинг. А после започна да танцува с високо вдигната над главата й ръце, ритаща с крака и кършеща рамене. Определено знаеше как да го прави.

Дан си клатеше главата напред-назад и мърдаше с колене от време на време, като не сваляше поглед от нея.

По едно време тя посегна и хвана бедрата му и започна да ги мести насам-натам, като наподобяваше собствените си движения. Дан се засмя, а тя се усмихна и затвори очи, абсолютно отпусната. Той също затвори очи и остави тялото си да следва нейното. За него вече нямаше значение, че е единственият мъж със смокинг в заведението, а може би и в цял Уилямсбърг, или че танцува като кретен. Той беше с нея и само това беше важно.

Останала сама на масата, Ванеса довърши съдържанието на своята чаша след това тази на Дан, а после отиде да седне на бара.

— Готина тениска — каза барманът, когато я видя. Беше на около двадесет, с червена коса, дълги бакенбарди и сладка лукава усмивка. Сестра й постоянно говореше колко сладък бил.

— Благодаря, нова е — отговори тя с усмивка.

— Трябва да носиш червено по-често — каза той и й подаде ръка:

— Аз съм Кларк, а ти си Ванеса, нали? Сестрата на Руби?

Ванеса кимна и се почуди дали той любезничи само защото харесва сестра й.

— Може ли да ти издам една тайна? — каза той, докато сипваше няколко различни алкохола в един шейкър, а след това го разтърси.

О, по дяволите, помисли си тя, сега е моментът, в който той си излива душата от колко време е влюбен в Руби, а тя май не го забелязва. После ще ме помоли за помощ и бла-бла-бла.

— Какво? — попита все пак.

— Ами, виждам, че с Руби идвате много често.

Ето започва се, помисли Ванеса.

— … А ти никога не идваш тук на бара да си поговорим, аз обаче малко съм хлътнал по теб, откакто те видях за първи път.

Тя го изгледа. Този шегува ли се?

Кларк изля съдържанието на шейкъра в една ниска чаша и изстиска малко зелени лимони в нея, след това бутна готовото питие към нея:

— Опитай това, заведението черпи.

Ванеса го взе и опита. Беше хем сладко, хем горчиво, а не се усещаше изобщо алкохол. Хубаво беше.

— Как се нарича?

— „Целуни ме“ — каза той със сериозна физиономия.

Тя остави чашата на бара и се наведе напред. Серена и Дан можеха да си кълчат задниците колкото си искат, но нея щяха да я целунат.

Диджеят на партито Целувка по устните тъкмо беше скъсала с приятеля си от четири години и пускаше тъжни, бавни любовни песни от началото до края. Прекрасно облечени двойки се клатеха по дансинга под нежните ритми и меката светлина. Във въздуха се носеше аромат на орхидея и восък, сурова риба и цигарен дим, сред неочаквана и все пак позната спокойна изисканост. Не беше разтърсващият фестивал, който някои бяха очаквали, но и не беше никак зле. Все още имаше достатъчно алкохол, не бяха запалили нищо и ченгетата не се бяха появили, за да искат лични карти. Освен това сезонът тъкмо започваше и предстояха много купони.

Блеър и Нейт танцуваха заедно, тя беше опряла бузата си на гърдите му, а той докосваше косата й с устни. Блеър си беше дала мисловна почивка и в главата й не ставаше нищо. Беше се уморила да прави филми в съзнанието си. В този момент истинският живот я устройваше перфектно.

На няколко двойки разстояние ръцете на Чък не бяха празни, а на дамата му й се искаше диджеят да забърза темпото. Тя се опитваше да танцува възможно най-бързо според обстоятелствата, само за да не я опипва, но се получаваше обратното. Всеки път, като размърдаше рамене, гърдите й излизаха от роклята и буквално го удряха в челото.

Чък беше във възторг. Той постави ръце на кръста й и я придърпа към себе си, като продължаваше така, докато не излязоха от дансинга на път за тоалетните.

— Какво правим? — запита тя объркана и го погледна в очите. Знаеше, че той е приятел на Серена и Блеър и искаше да му се довери. Но той почти не беше обелил и дума.

— Просто искам да те целувам — каза и залепи устни към нейните, притискайки езика си към зъбите й толкова силно, че тя въздъхна. Разтвори уста и му позволи да вкара езика си дълбоко в гърлото й. И преди беше целувала момчета на разни купони, играейки игри, но никога с език. „Това ли е целувка с език?“, запита се тя и се поуплаши. След това провря ръце към гърдите му и го бутна, като извърна глава настрани, нуждаеше се от въздух.

— Трябва да отида до тоалетната — изломоти тя, направи няколко крачки назад и се затвори в една кабинка.

Отвътре виждаше краката на Чък пред кабинката.

— Добре, но не съм приключил с теб.

Джени седна на седалката без да вдига роклята си и се престори, че пишка, след което се изправи и пусна водата.

— Готова ли си? — попита Чък.

Тя не отговори. Започна бързо да прехвърля варианти през съзнанието си. Какво можеше да направи? Бръкна в чантичката си за мобилния телефон.

Чък се наведе, за да погледне под вратата. Какво правеше там тая малка хулиганка. Той запълзя на четири крака и каза:

— Добре, влизам.

Джени затвори очи и се притисна към стената, после натисна копчето за бързо набиране и се помоли брат й да вдигне.

Групата на Руби свиреше последната си песен, а Серена и Дан бяха абсолютно потни. Дан беше измислил няколко нови движения и тъкмо беше по средата на експериментално движение в кръста с изнасяне встрани, когато телефонът му звънна.

— По дяволите!

Той го извади от джоба си и го отвори.

— Дан, аз… — чу гласа на малката си сестричка.

— Хей, Джен, изчакай малко, че не те чувам — той потупа Серена по рамото и й посочи телефона си и се извини, после отиде до масата и затискайки едното си ухо каза:

— Джени?

— Дан? Имам нужда от помощ. Моля те, ела да ме прибереш! — каза тя, а гласът й звучеше далечен и уплашен.

— Сега? — каза той и вдигна поглед, за да види как Серена се приближава с притеснен поглед на перфектното си лице.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Моля те, Дан — каза Джени и звучеше наистина притеснена.

— Какво има? Не можеш ли да си вземеш такси?

— Ами… не… аз… Моля те ела, става ли? — каза тя бързо и затвори.

— Кой беше това? — попита Серена.

— Малката ми сестра, тя е на онова парти и иска да отида да я прибера.

— Отиваш ли?

— Да, мисля, че така е най-добре. Звучеше ми малко странно.

— Ще дойда с теб.

— Добре. Това е супер — каза той с усмивка и си помисли, че вечерта става от хубава по-хубава.

— По-добре да отида и да кажа на Ванеса — каза Серена и се запъти към бара.

Той я последва. Съвсем беше забравил за Ванеса, но тя явно си изкарваше добре с бармана.

— Хей, Ванеса, сестрата на Дан се обади от партито, и отиваме да я вземем — каза Серена, докосвайки ръката на Ванеса.

Ванеса се обърна бавно, защото чакаше очите на Кларк да се залепят за Серена. Тя очакваше очните му ябълки да се завъртят като за джакпот на ротативка, но Кларк само я погледна като всяка друга клиентка.

— Какво да бъде? — попита той и сложи коктейлна салфетка пред нея на бара.

— Нищо, благодаря. Мисля да отида с него — каза тя на Ванеса.

— Хайде, Серена, трябва да тръгваме — обади се припряно Дан зад тях.

Ванеса се обърна да го погледне, как нетърпеливо чакаше Серена. Езикът му буквално висеше до пъпа.

— Да си изкарате страхотно — пожела им тя и се наведе да целуне Ванеса по бузата. — Кажи на Руби, че страшно са ми харесали — а после се измъкна и се присъедини към Дан.

— Ванеса, ще се видим — каза Дан, обръщайки се, за да тръгне.

Ванеса се обърна пак към Кларк, без да продума. Нямаше търпение да се целунат отново и да забрави за Серена и Дан, които си тръгваха заедно.

— Е, кои са те? — попита Кларк и се опря на бара с помощта на лактите си, после взе една маслинка от купичката и я постави пред устните на Ванеса.

Ванеса захапа маслинката и отговори:

— Просто някакви хора, които не познавам съвсем.