Обществото на Жулиет

11

Беше рано, когато допълзях до леглото си. Три часът, най-много четири. Не очаквах, че е минало толкова много време. Стаята бе тъмна и тиха. Предположих, че Джак спи.

Едва отпуснах глава на възглавницата и той се обади.

— Къде беше?

— Съжалявам — казах аз.

Той повтори.

— Къде беше?

Не можех да му кажа.

— Бях с Анна.

Само наполовина бе лъжа.

Очаквах разговорът да продължи. Не стана. Той не бе доволен. Знаех, че не е.

— Джак — казах аз.

Никаква реакция.

— Джак?

Пресегнах се и докоснах ръката му. Той се дръпна рязко, обърна се на една страна така, че не можех да го достигна.

— Джак, съжалявам…

Какво друго можех да кажа?

Пак никакъв отговор. Мълчанието бе оглушително. Исках да изпищя само за да го прекратя, само за да предизвикам някаква реакция от него.

Стаята бе тъмна и тиха. Ужасно дълго време.

После той каза студено:

— Ще говорим за това на сутринта, Катрин.

Не говорихме за това на сутринта. Успах се и Джак вече бе излязъл, когато се събудих. Мразех да се събуждам и него да го няма. Някои хора се страхуват да спят сами. Аз се страхувам да се събуждам сама, без да знам какво ще ми поднесе новият ден — дали няма да открия празно легло, в което никой няма да ме прегръща.

— Джак? — провикнах се аз.

Никакъв отговор.

Знаех, че не е доволен. Чувствах се ужасно от перспективата за цял ден, в който нямаше как да разбера дали гневът му щеше да отмине, докато дойдеше време да се прибере у дома вечерта. И какво щеше да стане с нас, ако това не се случеше.

Гневът на Джак е като бушуващ океан; надига се, без да се замисля за разрушенията, които ще причини, без угризения какво щеше да отнесе по пътя си. Нямаше никакъв начин да го избегнеш, никакъв начин да го омилостивиш. Това не е агресивен, а спокоен гняв; преобръщане наопаки на страстта, която принципно задвижва всичко, което той върши. Така че единственото, което може да се направи, е да се изчака, докато отмине от само себе си, докато вятърът утихне и вълните се снижат.

Но това не го прави по-лесно поносим.

Постъпих както обикновено, когато исках да се успокоя и да заглуша гласа в главата ми, който отказваше да спре. Мастурбирах.

Затворих очи, плъзнах пръстите си между бедрата си и си представих Джак, все още спящ, сякаш нищо от това не бе ставало. Сякаш не се бе пробуждал, когато се пъхнах в леглото. Сякаш той изобщо нямаше представа за времето. Без никакво значение дали бе три, два или един часът.

Събуждам го с целувка по челото, моя сладък принц, и гледам как бавно се разсънва. Той ме поглежда, все още замаян, и казва: „Чаках те, но бях толкова изтощен, че се унесох“. Не пита „Къде беше?“ със студен и обвинителен глас. А „Кога се прибра?“. И аз лъжа. Този път цяла лъжа, но бяла.

И той се усмихва. „Липсваше ми.“

Започва да ме целува, нежно, притискайки устните си в моите.

Притиска гърдите ми в шепите си, мачка зърната ми с палци. Протягам се и се погалвам долу, където се събира цялата ми сладост, където мирисът ми е най-силен. Потърквам се и облизвам пръстите си, после ги притискам пак.

Той нежно захапва горната ми устна, засмуква я. Задържа зърната на гърдите ми между пръстите си, завърта ги между тях.

Усещам, че те се втвърдяват.

Усещам, че той се втвърдява.

Усещам, че се подмокрям.

Облизвам пръста си, прокарвам го по вагината си и си представям, че това е езикът му, намокрям срамните си устни, усещам как те се подуват и се разтварят, обхващат клитора ми и го притискат все по-плътно.

Кръвта се качва в главата ми, изпълва и клитора ми. Чувствам се замаяна.

Усещам как главичката на пениса му се удря между бедрата ми, докато той се приплъзва над мен и заема подходяща поза, за да проникне вътре. Обръщам се на една страна, за да го улесня, свивам краката си в коленете, както правят танцьорките на канкан, за да му разкрия по-добър поглед към пистата, докато самолетът му се кани да се приземи.

Той хваща пениса си в ръце, насочва го към вагината ми, към дупката, където се е събрала влагата. Бута го вътре само колкото да намокри главичката му. Изважда го и обхожда с върха му вагината ми, за да почувствам сладостта и лепкавостта на собствените ми сокове.

Пъха го отново в мен, пак едва вкарвайки главичката му.

И го задържа там. Нито вътре, нито вън. Дразни ме.

Пръстите ми се насочват към дупката, забърсват соковете и ги размазват към клитора ми, овлажняват го, засищат го…

Той тласка силно.

Аз пъхам пръста си в мен. Стена.

Пенисът му най-накрая е докрай вътре. Усещам как влагалището ми го поема и се затваря около него.

Вече съм пъхнала два пръста.

И той плъзва пениса си плавно, вътре, вън. Измъчва ме. Вкарва го по целия път, чак докато се притисне в пелвиса ми. Усещам го твърд, много твърд, допира се до стената в мен. Остава там. Играе си с мен.

Присъединявам се към него, пъхам още по-навътре пръстите си, колкото по-дълбоко могат да стигнат. Пръстите ми са лепкави от соковете ми, гъсти, бели като сняг.

Той сменя положението на тялото си, размърдва бедрата си бавно, сякаш управлява кораб, завъртайки кормилото, за да промени посоката. Усещам как пенисът му се движи вътре в мен, допира се леко и бавно до меките стени на плътта ми.

И внезапно чувствам, че съм на път да свърша. В тялото ми се надига гигантска вълна от усещания, която скоро ще прелее. И не мога да я спра. И не искам. Искам да бъда завладяна. Чувствам го в мен и искам да изпитам оргазъм заедно с него.

И ще стане всеки момент.

Докато свършвам, викам името му. Защото искам да го чуе, въпреки че не е тук.

Джак. Ще свърша.

Джак, свършвам.

Свършвам.

Джак…

Тялото ми се разтресе, докато оргазмът преминаваше през мен на талази. Влагалището ми се сви силно около пръстите ми и усетих, че чаршафите са мокри под мен. Но не бях свършила. Не бях задоволена.

Вагината ми бе като котка, винаги гладна, ненаситна. Котка, която не знае кога да спре да яде. Вагината ми бе гладна постоянно. Не можех да не й давам храна.

Затова друг сценарий.

Този път Джак се прибира у дома, все още кипящ от гняв. А аз искам това да приключи, да сложим край на тази история.

Сега.

Затова го предизвиквам, давам му повод да ми се нахвърли. И когато всичко свърши, и двамата се чувстваме пречистени, емоционално свързани отново. И двамата искаме да се чукаме.

Защото няма нищо, което може да запълни по-добре празнината между хората и да изцели раните, от секса за сдобряване. Груб, гневен и луд — като първия път, когато изобщо сте се чукали. И може би последният.

Не бива да е в леглото, навсякъде другаде, но не в леглото. Може би изправени до стената. Аз, изправена до стената, с ръце над главата, държа ги високо горе, полата ми е вдигната над дупето, гащичките ми са смъкнати на глезените, стоя повдигната на пръсти. Джак ме напъва отзад. И аз си мисля само: Чукай ме, шибай ме по-силно!

И той като че ли ме чува, защото го прави. Повдигам се още на пръсти, за да може да проникне в мен по-дълбоко, и се чувствам толкова приятно, че краката ми треперят и се боя да не се строполя на земята.

Навеждам се над масичката за кафе и Джак ме чука отново отзад. Не кучешки стил, а жабешки, подпрян на бедрата си, ръцете му са впити в дупето ми, чука ме все по-яростно и по-силно. Имам чувството, че членът му ще ме пробие, ще премине през вагината ми и ще излезе от другата страна, ще се забие в масичката като човешко дрилдо. И ще се окажем заклещени там. Ще бъда изчукана и зачукана в масичката.

Чукаме се на кухненския плот. Коленете ми са провесени на раменете на Джак. Той е застанал на пръсти, за да заеме подходящия ъгъл. Плъзгам се назад и напред на плота, докато той се тласка с цялата си сила в мен, и се боя, че ще падна. Посягам с ръце зад мен, за да се хвана за нещо. Ръцете ми напипват стената, лавицата с подправките, и си мисля: Добре, това ще направя. Но тя се счупва почти веднага и подправките се разпиляват по целия плот. Джак ме чука, а задникът ми е покрит с канела, джинджифил, чесън, сол и червен пипер. Маринована съм в собствените си сосове и задникът ми е готов за сготвяне, но аз свършвам няколко пъти, преди той да е готов да пъхне маята си във фурната ми. И когато свършвам, задникът ми поема щипка чили. Болката е непоносима. Задникът ми гори, влагалището ми пламва. Пламъците поглъщат тялото ми и стигат до мозъка ми. И двамата изгаряме буквално в огъня на нашата любов.

Лежа на твърдия под, по гръб, и ръцете и краката ми са обвити около него — като бебе маймунка, сгушило се под майка си. И Джак блъска в мен толкова силно, че искам да изпищя, но вместо това забивам нокти в гърба му и го дращя чак докато стигна до раменете му. Струва ми се, че ще прокървя, а той явно го усеща и това го възбужда още повече, защото почва да блъска в мен още по-яростно. Когато и двамата свършваме, сме минали по целия коридор, от входната врата до банята, и по целия си гръб имам рани и драскотини.

Препусках бързо из тези сценарии в главата си, сякаш минавах през порноканалите на телевизор. Докато ги прехвърлях, постепенно изпаднах в ступор. Пръстите ме заболяха, а влагалището ми се възпали. Не можех да поема повече удоволствие. Чувствах се смазана.

Лежах там, просната на леглото, увита в подмокрените чаршафи, тялото ми бе изтощено, мислите ми се носеха между полусъня и безсъзнанието. Помня, че онази последна нощ сънувах най-странния сън, поне си мисля, че бе сън. Но не мога да съм сигурна и няма как да разбера дали бе така. Останал ми е само споменът, усещането за това познание.

Помня, че точно преди да заспя, чух тътен. Ритъм на голям барабан; бавен, постоянен, отекващ като звука на океана. Чух го да идва някъде отдалече, после по-близо и близо, докато накрая бе върху мен, движеше се през тялото ми, от стъпалата към главата ми.

Вибрациите идваха на вълни и при отдръпването си оставяха топло, трептящо чувство в мен, в пръстите на ръцете и краката ми, по цялото ми тяло, завихряха се около корема ми. И после тътенът бе вътре в мен, силно туптене в слабините ми, удар в главата ми, който ставаше все по-шумен и шумен, и шумен, докато пред очите ми избухна цяла галактика от звезди и аз полетях през тях, извивайки се като жироскоп, мятайки се от една посока в друга, или пък те летяха през мен, защото бях застинала на място, не можех да помръдна. Бях вътре в тялото си и едновременно с това — извън него.

Бях галактика от звезди.

После всичко стана черно. Черно като в рог. Като че ли някой изгаси светлините в цялата вселена. Намирах се на място без начало и без край. Без светлини. Без звук. Вцепенена. Неподвижна.

Чувствах, че някой дърпа пижамата ми. Не се борех, не изпитвах страх. Оставих го да ме съблече.

Отнесоха ме нанякъде, гола, в прегръдките на мъж.

Отнесоха ме като бебе в толкова едри ръце, че ми се стори, че са се обвили около мен напълно. Толкова космати, все едно бях загърната с палто от пера. В тези ръце се люлеех като лодка в океана, но усещах, че съм в безопасност, в по-голяма безопасност, отколкото някога съм била в живота си. И на топло.

Топлината, осъзнах аз, не идваше от косматите му ръце, нито от усещането за сигурност и уют, а от слънцето. Искрящо, късноследобедно слънце, което все още светеше ярко и се спускаше над мен. Бяла светлина ме заслепяваше, бяла жега ме поглъщаше.

Отново почувствах силното туптене в слабините си, но главата ми бе прояснена. Абсолютно ясна и будна; осъзнавах всичко. Чувах гласове около себе си. Гласове, които ми се подиграваха. Внезапно се почувствах напълно изложена пред чуждите очи, засрамена от голотата си. Отчаяно исках да се покрия и да изчезна.

Но нямаше нищо покрай мен, нищо освен слънцето. Затова го сграбчих и го увих около себе си като кърпа.

Всичко отново потъмня и аз потреперих.

Събудих се рязко от съня и Джак не бе до мен. Почувствах се ужасно тъжна и сама, и разтревожена. Отново се докоснах долу.

Джак не се прибра чак до полунощ. Сигурна съм, че го направи само за да ме измъчи. Когато чух вратата, се впуснах към него. Опитах се да го прегърна, но той ме отблъсна.

— Катрин, трябва да поговорим — каза той сухо.

Притесних се. Все още ми бе сърдит и не знаех какво да очаквам.

Влезе в дневната и седна в единия ъгъл на дивана, приведен напред, със събрани ръце. Седнах в другия край като дете, което очаква да бъде смъмрено.

— Мисля, че трябва да се разделим за малко — каза той.

Дори не ме погледна в очите.

Сякаш ме удари с юмрук в корема. Светът ми се срути.

— Не разбирам — казах аз с треперещ глас. — Защо?

— Напоследък се държиш странно — каза той.

— За какво говориш?

— Знаеш за какво.

Наистина не разбирах. Започнах да се паникьосвам, за-щото той ме отрязваше така студено и знаех, че не мога да променя решението му.

— Какво съм направила?

— Ако не знаеш, няма какво повече да ти кажа — отвърна той.

— Моля те, Джак, не се дръж така — казах аз.

Очите ми се насълзиха, но се опитвах да се сдържа и да не избухна в плач.

— Не може ли да поговорим за това? Къде сбърках?

— Няма да ме има известно време — каза той. — Така ще имаме възможност да се откъснем за малко един от друг.

Каза го, защото вече бе решил и не искаше да ми даде възможност да споря с него.

— Джак, моля те…

Вече плачех и го умолявах през сълзи.

Той не се трогна.

— Ще тръгна утре — каза той.

За първи път чувах, че му предстои пътуване.

— Колко време ще отсъстваш? — изхлипах аз.

— Няколко дни.

Само това ми каза, никаква информация повече.

— Не се разделяме — каза той. — Просто имам нужда от малко пространство.

— Добре… — прошепнах аз.

Не ми харесваше, но нямах избор. Не исках да го притискам и да влоша ситуацията.

— Тази вечер ще спя на дивана — каза той.

Не исках да спя сама, но знаех, че няма да успея да го разубедя.

Плаках, докато заспах, а когато се събудих, Джак го нямаше.

И апартаментът бе толкова пуст без него.