Обществото на Жулиет

13

Във фантазиите и сънищата си бях смела. Във фантазиите и сънищата си разигравах отново и отново случилото се във „Фабриката за чукане“. Само че този път не побягвах. Оставах точно там, където бях, с дупе, подпряно на рафта, с крака, увити около кръста му, и му позволявах да ме вземе.

Позволявам му да ме изчука, докато другите чакат своя ред. Гледам ги как плюят по дланите си и разтъркват членовете си, докато се взират в мен и пристъпват по-близо и по-близо. Чувствам се като автомобилен състезател в ремонтния отсек, заобиколена от мазни монтьори, голи до кръста, размахващи мръсни гаечни ключове, които блестят от маслото. Шумът на двигателите изпълва ушите ми. Замаяна съм и почти натровена от дима. Готова да бъда погълната от тяхната похот.

И съвсем скоро те решават, че не желаят повече да чакат и всички пристъпват към мен едновременно, скупчват се наоколо. Стена от мъже, полудели, неудържими, всички изискващи внимание. Напират към мен със своите наперени пениси. Внезапно край мен има повече членове, отколкото мога да поема. Толкова много, че не знам какво да правя с тях. Замаяна съм, но и ужасно възбудена.

Така осъзнах следното: във фантазиите си бях повече като Анна.

Желаеща.

Исках наистина да приличам повече на нея.

Ненаситна.

И тогава реших, че трябва да го направя наистина. Да стана като Анна.

Свободна.

Два дни по-късно Джак дойде у дома, за да си вземе чисти дрехи. Нямаше го от съвсем кратко време, но имах чувството, че всичко е напълно променено и че в апартамента влиза непознат човек. Той бе студен. Не знаех как да пробия ледената му покривка. Аз също бях сдържана, защо-то не желаех да го предизвиквам. Влезе и събра вещите си за половин час.

Почти не говорихме. Всъщност той ясно показа, че не желае да говори с мен, освен за да ми каже, че му предстои друго пътуване за около седмица, до другия край на щата, за да помогне за решителната част от предизборната кампания на Боб. В някакво затънтено градче с голямо ниво на бедност и ниска избирателна активност; точно на такива места Боб трябвало да се среща с хората, за да спечели всеки глас, който може. Място, в което да покаже с посещението си, че го е грижа за избирателите. Иронията е, че политиците обикновено ходеха по такива места само когато се нуждаеха от гласовете на тези хора. И повече никога не ги виждаха… до следващите избори. Моето мнение бе, че Боб не се различаваше в това отношение от колегите си. Независимо колко Джак боготвореше Боб, независимо какви успехи постигаше той, независимо от твърденията му, че представлява „новите“ политици и се бори срещу старото, на него му се налагаше да играе играта като всички други, по абсолютно същия начин, както винаги се е играла. Защото правилата бяха установени от много, много отдавна и вече бяха като издълбани в камък.

Ако сте амбициозни и решителни като Боб, може да успеете да мамите хората известно време или дори доста дълго време. Но никой политик няма да посмее да смени правилата на играта от страх да не събори цялата колода карти, защото тогава всеки ще трябва да се оправя сам за себе си. А това е губеща игра. Защото в политиката всичко е свързано с изгодата, която можеш да получиш — а получаваш, ако и ти дадеш нещо на другия. Всеки е свързан с всекиго.

Тук се разминавахме с Джак.

По отношение на политиката той бе идеалист. А аз бях реалистката.

В истинския живот обаче той бе прагматикът, а аз — фантазьорката.

Казват, че противоположностите се привличат. Но точно сега именно това бе причината, която ни разделяше.

Компенсирах неудовлетвореността си, като се мотаех с Анна, което не помагаше особено, защото знаех, че Джак не одобрява отношенията ни, макар да не каза нищо и за това. Знаех, че не му харесва колко бързо се бях сближила с нея. Може би причина за това бе и фактът, че осъзнаваше, че никога няма да бъде част от интимността, която споделяхме.

Не че не харесваше Анна. Знаех, че я харесва. Мисля, че Джак също като всички мъже, които срещаха Анна, тай-ничко искаше да я чука. Не го винях, защото, ако бях на негово място, аз също щях да искам да я чукам. Ако той бе проявил любопитство и ми бе казал, че го желае, нямаше да се ядосам, нямаше да го спра. Щях да го поощря.

И щях да поискам да гледам.

Исках да наблюдавам как Анна съблазнява мъж с тялото си. Моят мъж.

Исках да наблюдавам как Джак я чука. За да бъда страничен наблюдател на моя сексуален живот. Вече знаех какво е Джак да прави секс с мен. Сега исках да го видя отстрани. Исках визуално доказателство на това, което чувствах.

Виждам ги заедно. Сами. Голи. В нашата спалня, моята и на Джак. Усещам притеснението на Джак, защото никога не е бил с някого като Анна. Някой толкова самоуверен и сигурен в тялото си и във властта, която има. Той никога не е бил с човек, толкова уверен в своята сексуалност.

Не че аз съм наивна и непохватна, ако става дума за секс. Когато погледна пенис, знам какво да правя с него. Знам как да го държа и какво ще се случи накрая. Познавам тялото на Джак, всеки милиметър, всяка извивка и твърдина. Знам какво харесва и кои „копчета“ кога да натисна, за да го накарам да се почувства добре. Но все още мисля, че имам много да уча и че именно Анна е човекът, от когото мога да го науча, като гледам всяко нейно движение.

Джак лежи по гръб в леглото. Вече е възбуден, както винаги, и цялото му тяло е напрегнато — не само от очакването да бъде с Анна, но и защото е свенлив и притеснен.

Анна се плъзва над него, както понякога си представям, че Маркъс се плъзва над мен. Разтваря краката си и се навежда напред, поставя едната си ръка на гърдите на Джак, за да има по-добра опора, после демонстративно облизва показалеца и средния пръст на другата си ръка и ги пъха между краката си, за да се овлажни, докато гледа Джак право в очите. Поставя и двете си ръце на гърдите му, надига се и се премества напред, плъзга слабините си над члена му, после се размърдва напред и назад няколко пъти, докато срамните й устни се разтварят и неговият пенис се намества в горичката й и скоро се овлажнява от соковете й.

Анна се плъзга, докато намери мястото, където краят на главичката на члена му се среща с качулката на клитора й, и тогава ускорява движенията си, за да се възбуди и тя, докато прави същото за него. Отпуска се на члена на Джак и извива бедрата си в кръгово движение, пъшкайки тежко. Той чува звука и също простенва няколко пъти. Соковете й се събират в основата на члена му, стичат се по топките му и надолу по бедрата.

Анна се навежда, поставя ръка на бузата му и го целува по устните, после плъзга дланта си по врата му и по гърдите му, драскайки го леко с нокти. Ласката й е толкова деликатна, толкова искрена в своята нежност, че стопява притеснението му и го кара да се отпусне. Динамиката между тях започва да се променя. Виждам как Джак отново е самият себе си. Дързостта и решителността му, две от качествата му, които ме възбуждат най-много, вече си личат в начина, по който я докосва, по който направлява тялото й в положението, в което иска тя да застане, за да може той да поеме контрола.

Гледам ги и се чувствам като някакъв всемогъщ наблюдател, защото мога да видя как се чукат от всеки възможен ъгъл едновременно. Аз съм вътре в действието — присъствам и в двете тела, чувствам всичко, което чувстват и те, преминавам от единия в другия — и отвън.

Сега Анна се превива над ръба на леглото, а Джак стои на пода и я язди отзад. Хваща косата й в лявата си ръка така, както опитният ездач държи юздите на коня си, докато се приготвя да го пришпори от тръс в галоп — силно, в едната си ръка, приготвил вече камшика в другата.

Джак дърпа косата на Анна толкова силно, че тя се опъва по черепа й, сякаш я е прибрала в много стегната конска опашка; главата й е изправена, а гърбът й е извит в почти невъзможно съвършена дъга. Той пляска дупето й с мощни, ритмични шамари, които издават звук като от удар с мокра хавлия в мъжка съблекалня. Когато ръката му се вдига, на-канвайки се да се премести другаде, виждам, че задникът й се е зачервил. Виждам, че по кожата й се образуват вълнички, когато той блъска силно с члена си в нея. Топките му, влажни и лепкави от пот и сокове, също се блъскат в клитора на Анна, който е голям и набъбнал. Джак я чука с такава сила и ярост, че тя издава звуци като ужасена птица.

На лицето на Джак има изражение, каквото никога преди не съм виждала — на чиста концентрация и непоколебима решителност, сякаш е решил да язди Анна, докато я изтощи. Сякаш иска да я чука, докато тялото й се предаде и тя колабира под него.

И дори тогава той ще продължи да я чука без никаква милост и почивка, докато тялото й се отпусне и тя напълно застине. И едва тогава ще извади твърдия си член, влажен и потръпващ, и триумфиращ и ще започне да го тръска, мърдайки кожичката на главичката му нагоре и надолу, удряйки с юмрук топките си.

Никога не съм виждала Джак такъв. Никога не съм го виждала толкова мръсен, толкова животински похотлив, толкова хищно поглъщащ жена. Чука Анна така, както никога не е чукал мен, сякаш тя бе отключила някаква част, заключена досега дълбоко в него — така, както тя ми помогна да отключа такава част в мен.

И сега виждам всичко, което някога съм искала да видя. Вече не ми стига само да ги гледам. Искам да съм част от това.

Виждам се заедно с тях. Но не е като тройките, които сте виждали в порнофилмите, типичните простотии, които са плод на мъжката фантазия, където пичът е надарен с гигантски пенис и език като на Джин Симънс и успява да задоволи две жени едновременно, все едно е гигант от цирка, който може да държи по едно момиче на всяко от раменете си. Или противоположният, но също толкова нелеп вариант, където две хиперсекси сукуби са се разположили върху мъжа, галят го, чукат го, подчиняват го и открадват душата му.

Не, това е различно. Излиза извън клишето. Истинско е.

Виждам се с Джак и Анна и тримата оформяме идеален кръг.

Лежим настрани, главите ни са заровени в слабините на човека пред нас. Аз смуча члена на Джак, той ближе котенцето на Анна, а тя — моето. Всички опитваме от вкуса на другия. Всички даваме и получаваме. Ние сме като змия, която е захапала опашката си.

Когато Джак премества устата си към ануса на Анна и пъха пръста си във влагалището й, я чувам как простенва. После тя се отдръпва и прави същото с мен. Усещам как езикът на Анна бавно си пробива път в дупката ми — ближе я, вкусва я и после се пъха вътре, докато пръстите й помпят ва-гината ми със скоростта на бутало в напълно различен ритъм.

Също като онзи номер, който научаваш като дете, когато се опитваш да търкаш едновременно коремчето и главата си с двете си ръце. За да го направиш, трябва да забравиш какво вършиш и да движиш ръцете си самостоятелно и инстинктивно.

Така е и със секса. С добрия секс.

Тялото ти се движи постоянно, умът ти е напълно отпуснат, отказва се от контрола и поема всичко, което се случва.

Каквото и да прави Анна с мен, чувството е толкова страхотно, че се премествам, за да направя същото и с Джак. Пъхам езика си в ануса му, което никога не съм правила преди, защото мъжете, особено мачовците като Джак, не обичат да бъдат докосвани там.

Но сега го правя и той не протестира. Чувам го как стене; тихо, сякаш не желае аз и Анна да го чуем — но аз го чувам. И започвам да се плъзгам напред и назад по пениса му, като го хапя леко, докато го правя, и после той вече не може да се въздържа и се отпуска, простенвайки малко по-силно.

Ние сме три тела, слети в едно. Освободени от его, с разтворени една в друга личности. Няма разлика между Джак, Катрин и Анна, няма мъж или жена. Ние сме един човек, един пол. Чукащ се като машина, движещ се в синхрон, дишащ в един и същи ритъм, стенещ в хармония в съвършен унисон.

Когато свършваме, всички го правим заедно, всички експлодираме по едно и също време.

Получавам повече, отколкото някога съм искала.