Обществото на Жулиет

6

Винаги съм искала да знам едно нещо, още от първия път, когато правих секс: защо го наричат „изпразване“? Какво му е лошото на „свършване“ или „еякулация“? Не са достатъчно секси думи ли? Изпразването звучи много по-тъпо, евтино и елементарно. Ако ме питате, тази дума ми прилича на престъпление, направо е обидна в сексуално отношение. Сякаш мъжът ме разстрелва, изпразвайки пистолета си в мен. Какво се изпразва? Къде се изпразва? Аз да не съм кофа, та някой да изхвърля това, което не му е нужно, в тялото ми? Съжалявам, но просто не ми звучи правилно.

Докато сме на темата, ако искате да оцапвате пейзажа със семето си, да разбивате сметаната, да оросявате с мъжественността си или както там наричате пръскането на спермата си, може да го правите всякак, но не и в лицето ми или някъде наблизо. Ако обаче смятате да свършите по познатия стар начин, там, където се предполага да се прави тази работа, и сте се погрижили момчето ви да е добре облечено, то аз съм вашето момиче.

И предпочитам да се срещна с истински пенис, отколкото с някоя патка или пишка. Вие не бихте ли? Не съм претенциозна по отношение на размера, но при споменаването на последните две думи в главата ми се появяват жалки картини — на спаружени безформени членове или дори на нелепо пляскащи с криле птици, които не знаят защо са намесени в тази история.

А това определено не е възбуждащо.

Хвалете се със своя боздуган, шланг, лост или джойстик, просто си го дръжте там, където му е мястото. В гащите си.

Защото няма да доближи до моето пуси. Не и ако го наричате така. И винаги, когато чуя някой тип да разказва за подвизите на своя малък Дик, Уили, Джонсън или Питър, си представям групичка тъпо хилещи се пичове в мъжка баня или съблекалня. Не, не е еротично.

Не искам член с име. Искам мъж с член.

Не е нужно да е голям, но определено трябва да е твърд и да бъде направляван от някого, който има шофьорска книжка. Защото няма смисъл да натискаш яростно педала на газта, ако не знаеш как да използваш спирачките, да въртиш волана или да сменяш скоростите. А въпросният лост за скоростите? Ако искаш да задвижиш моята кола с него, по-добре да знаеш какво вършиш.

Виждате ли, „член“ също си е добре като дума, но „пенис“ звучи някак по-тежко, а за мен дори по-поетично. Кара ме да мисля за наперени, достолепни мъжкари. За нещо, което прилича на меч и можеш да го размахаш бойно. Някак си подсъзнателно предполагам, че мъжът с пенис ходи с гордо вдигната глава. А това ми звучи секси.

Не си мислете, че съм света вода ненапита, защото не съм такава и няма да се преструвам. Не искам и да звуча прекалено ограничено, като използвам само някои от онези жаргони, които вече дори не звучат нецензурно, защото знам, че всеки си има свои предпочитания за сексуалните думи, с които нарича своите и чуждите полови органи. Затова нека не спорим за семантика. Просто ще потвърдя за всеки случай. Винаги ще предпочитам „свършване“ пред „изпразване“. Напомня ми за добре свършена работа, за онзи чудесен израз „малка смърт“ за женския оргазъм, с който казваш, че всеки път, когато правиш секс, го правиш истински, със страст, като за последно…

Може би ще си кажете, че една образована млада жена би трябвало има по-дълбоки и смислени неща, за които да разсъждава, а не за най-задоволителния начин за описване на еякулацията. Не съм сигурна.

Имам предвид… може да изучите всички дебели книги на света, търсейки дълбокия смисъл на живота; може да търсите физически доказателства за съществуването на Бог; може да четете за всички възможни теми на света — религия, наука, философия, природа, но ви гарантирам, че никога няма да намерите отговор, който да ви удовлетвори напълно. Да ви удовлетвори до дъното на душата ви, да ви даде смисъл, да откриете чрез него най-накрая мястото и мисията си в този свят.

Защо ли?

Защото отговорът е вече тук, пред очите ви.

Оргазмът.

Не ми ли вярвате?

Нека започнем с твърдение, с което всички сме съгласни: сексът е двигателят на живота.

Без секс няма да има живот. И същевременно без живот няма секс. Те са неразривно свързани — като кокошката н яйцето. Сексът без постигане на оргазъм е като Биг Мак без специалния сос. Той е магическата съставка, от която сме произлезли всички ние. Защото всяко нещо, дори и най-миниатюрното, което съществува на този свят, трябва да се възпроизведе, за да оцелее. Съществуването зависи от процеса на възпроизвеждане.

От птичките и пчеличките, от цветята и семенцата, един и същи процес се повтаря отново и отново, и отново — от най-малките създания до най-големите. Не би трябвало да казвам това. Всичко е най-елементарна наука и биология. Но може би се налага да бъде повтаряно, защото мисля, че сме го забравили.

Големият взрив създава вселенското тяло, съвкупност от слънчеви системи — гигантски утроби, инкубатори за планети, които са космическите яйца, очакващи да бъдат оплодени със семето на живота.

Секс. Избухване. Оргазъм.

Това накратко е моята сексуална теория за живота, вселената и всичко останало. Единствената теория на струните, от която някога съм се нуждаела.

За всички онези хора, които са по-духовно ориентирани, мога да кажа само това: ако се съмнявате в думите ми, значи не сте внимавали достатъчно в часовете по вероучение или в неделното училище или пък не сте чели съсредоточено Библията, защото ако има нещо, което тя не спестява, това е сексът. Почти няма страница, на която някой да не се чуди дали Бог ще дойде, кога Исус ще дойде и кога ще дойде спасението ни. И аз си мисля за всички онези хора във всички спални на света, които повтарят с пъшкане в мига преди оргазма си „идва, ей сега, идва, идва…“

Ще ми кажете, не ставай глупава.

Аз пък казвам, учехте ме да не приемам Библията буквално, правя точно това.

Ако Библията наистина е била предназначена да бъде наръчник за живота ни, защо хората, които са я написали, са се заиграли с разни семантични номера и са скрили истинския й смисъл? Не е ли нейната мисия да накара хората да се чувстват по-добре, да оценят истински живота си?

Какво може да накара хората да се почувстват така по-добре от секса?

Нека да вземем за пример някой случаен пасаж. Да кажем, Лука 17:20–21. Попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, Исус отговаря „царството Божие вътре във вас е“.

Мисля, че е очевидно. Няма никаква мистерия. Ясно е, че той говори само за едно нещо. За оргазма и насладата, която можем да изпитаме — вътре в нас.

Оргазъм. И това ако не е синоним за Бог.

Ще заявя още нещо. Аз съм истински вярваща.

Почитам оргазма.

Но съм сравнително новопосветена за каузата. Невинаги е било така. Всъщност даже обратното.

Преди щом се замислех или си представех какво точно се случва, когато някой мъж се изпразва, ми ставаше неприятно и не бе изненада, че не допусках никой да го прави близо до мен или някъде по мен. Самият израз не ми навяваше асоциации за съвършеното преживяване, което изпълва човешката душа и тяло по време на оргазма, независимо дали мъжки или женски. Напомняше ми единствено за останките на нещо, което мъжът захвърля, когато вече не му е нужно и те е използвал. Или за употребения презерватив, метнат в кошчето. Така че за мен изпразването бе нещо мръсно и противно. Отвращаваше ме. Не исках да го виждам, не исках да го чувствам и определено не исках да го вкусвам.

В гимназията имах гадже, което постоянно се опитваше да се изпразни на лицето ми. Това си бе неговата манияи той искаше да стане и моя, за да има оправдание да го нрави, когато си поиска. В един миг се чукаме, в следващия го вадеше и започваше да се отърква в тялото ми, опитвайки се да стигне до лицето ми като кученце, което тупа с лапичка по вратата и когато неговият стопанин му отвори, скача и радостно облизва лицето му. Само дето приятелят ми бе просто жалък пубер, гледал прекалено много порно, без да има и най-малка представа как да постави наслада на истинско живо момиче. Отблъсквах го встрани като кученце, което прекалено досадно се върти около краката ти, и най-близкото, до което стигаше, бе коремът ми. Но дори и това не ми беше приятно. Нито усещането от въпросната течност, нито температурата. Просто не ме караше да се чувствам добре отвътре. Само от мисълта за това ми призляваше.

След него излизах с футболист от колежа.

Супертяло като на звезда и лице, което напълно му подхождаше. Но когато светлините загасваха, угасваше и сексуалният ни живот. На тоя тип му липсваше всякаква индивидуалност, а въображението му бе на кота нула. Винаги се опитвах да стигна до оргазъм преди него, защото, когато той свършваше, направо ми убиваше всякакво желание. Започваше да вика и стене като малко момченце. Сякаш плачеше. Чудех се дали не е на стероиди и така и не разбрах дали въобще изпитва някакво желание към мен, или просто се преструва.

После нещо се промени. Може да се каже, че получих просветление — само не знаех дали чух зова на любовта или ма похотта. Навярно бяха и двете. Помня го съвсем ясно и живо, сякаш бе станало тази сутрин.

Беше осмият път, когато с Джак правехме секс. Чувствах се толкова специална. Джак бе първото момче, което ме караше да се чувствам удобно и естествено да съм гола пред мего. Бях отгоре, яздех го, целувахме се страстно и тъкмо когато щеше да свърши, той ме погледна право в очите и попита… направо ме попита дали може да го направи в устата ми.

Паникьосах се само при мисълта за това, но бях толкова завладяна от емоциите на тази нова за мен любов похот. че успях само да се усмихна и да кимна в знак на съгласие. Той ме бе попитал. Аз бях одобрила, аз контролирах положението. Той си бе направил труда да ме попита и само заради това дори и аз го пожелах.

От този момент нататък изгубих страха си от лепкавата субстанция, която свързвах с тази мръсна дума — изпразване. Вече не се боях какъв може да е вкусът й. Просто го исках. Той ме възбуждаше. Обичах го. Бях като омагьосана от него. Копнеех за него, точно както копнеех за нежните ръце на Джак, които ме прегръщаха, за устните му, даряващи ме със сладки, топли целувки. Преди да срещна Джак, сексът бе едно голямо разочарование. Предполагам, че наистина всичко се свежда до това да намериш правилния човек, онзи, който ще ти помогне да се разтвориш, ще ти покаже пътя и ще те научи как да се наслаждаваш на секса.

Нали знаете онази фраза на Уилям Блейк — „в зрънце пясък да съзреш света“?

Е, аз можех да видя света в зрънце от спермата на Джак. Когато мислех за нея, всъщност мислех за това, как се е озовала там, колко страхотен е бил сексът с него, как не исках да свършва. Когато мислех за спермата му, имах чувството, че той винаги е с мен и никога няма да се разделим.

Харесваше ми да виждам как оргазмът му наближава. Харесвах мига, в който той свършваше в устата ми. Харесвах, когато изстрелваше семето си по косата ми и тя ставаше лепкава и лъскава, сякаш бях попаднала в някоя голяма паяжина.

Понякога го карах да свършва на гърдите ми, за да мога да размажа спермата му на кръгове около тях, както художникът смесва боите на своята палитра. Той бе боята. Аз бях художникът и платното. Обичах да рисувам с неговата сперма по тялото си, за да усетя как тя постепенно изсъхва и се втвърдява по кожата ми. Харесваше ми как се лющи на люспи, когато я махах с пръсти. Харесваше ми да хващам люспичките с пръсти и да се взирам в тях, сякаш бяха снежинки. Опитвах се да различа кристалните фигури, които природата бе създала вътре в тях.

Харесваше ми да поглеждам надолу и да виждам как спермата се надига от главичката на члена му. Първо изригваше в дълга, плътна дъга, която постепенно отслабваше и се превръщаше в пяна, излизаща като от канче бира, което е било разтърсвано прекалено много, преди да бъде отворено.

Харесвах, когато се събираше на корема ми като в басейнче, покриваше пъпа ми и после се разпиляваше по талията ми като кремсупа, която прелива от чинията. Когато се стичаше по гърба ми на големи, плътни капки като топъл дъжд, като топло мляко, като топла лава… Когато Джак вадеше члена си и разпръсваше спермата си по целия ми храсталак, където тя увисваше на тънки нанизи като пухчета, уловени от клонките на жив плет.

Харесвах, когато той свършваше вътре в мен, и се чувствах изпълнена и задоволена, и спокойна, сякаш бях похапнала хубаво, вкусно ястие. И после я усещах как се излива навън, оставяйки плътна перлена следа, която стигаше чак до дупето ми. Понякога тя продължаваше да излиза навън и след часове, когато отдавна вече бях забравила, че е била там. Когато вървях из кампуса или седях в залата за лекции, или в автобуса, или на опашка и внезапно дъното на гащичките ми се намокряше и аз си спомнях мига, в който той бе свършил в мен, издавайки онзи сладко-болезнен звук, знака за настъпващото му освобождаване. И аз преживявах отново всичко — как ме чукаше, как свършваше вътре в мен — точно там, в кампуса, в залата, в автобуса, на опашката…

Харесвах, когато свършваше на лицето ми; имах чувството, че в тези моменти съм изцяло оставена на неговата милост, сякаш той ме унижаваше със своя оргазъм. Когато затворех очи и усетех как спермата му се разпилява по лицето ми. Как изпълва порите ми, стича се по бузите ми, по челото ми, как провисва от брадичката ми… Струваше ми се, че лицето ми не е достатъчно голямо, за да поеме всичко. Неговото безкрайно семе.

Обичах да я облизвам от устните и бузите си, да я проточвам между палеца и показалеца си като въже, после да я пъхам пак в устата си, да я смесвам със слюнката си в коктейл от моите и неговите флуиди, да изплезвам езика си, за да му показвам, че вече я няма. Че съм била добро момиче и съм си взела лекарството.

Обичах да отгатвам какво е ял за закуска, обяд или вечеря и между тях по нейния вкус и мирис. Солена, горчива, сладка, кисела и опушена. Бира, кафе, аспержи, банани, ананаси, шоколад. Можех да определя много неща от тек-стурата и консистенцията й. Понякога бе течна като рохко яйце, понякога плътна и на бучки като грис, понякога бе смес и от двете. А понякога бе гладка като сироп за кашлица — в този вариант я харесвах най-много, защото така се преглъщаше най-лесно.

Обичах да ближа члена му, когато го извадеше след ея-кулацията, и той бе хлъзгав и лъскав от соковете и на двама ни. Исках да усетя общия ни вкус, нашата пот и страст. Исках този вкус да остане в устата ми, докато попие в дъха ми. Обичах мириса на спермата му, когато започваше да ферментира в тялото ми.

И после обичах да измивам засъхналата сперма от тялото си под душа и да усещам как се разтваря под водата — сякаш се съживяваше отново. Харесваше ми да наблюдавам как тази вода, неговото семе, се оттича в канала и да мисля за пътуването, на което поема.

За местата, на които е била, и за онова, в което щеше да свърши. От вътрешността на тялото на Джак в моето. От моето по целия път до морето.

Родена от природата, завръщаща се в природата. Както става с всичко в този свят.

Както е предопределено да бъде.