Обществото на Жулиет

3

— Виждаш ли задника ми в огледалото?

Това казах на Джак в опит да привлека вниманието му.

Той се излежаваше на леглото една вечер, малко след началото на есенния семестър, и четеше някакъв доклад или нещо подобно.

Бях излязла от банята и лежах гола по корем на леглото, подпирайки се на лакти, за да мога да го виждам. Разголвах се пред него така, както Бриджит Бардо се показваше пред отчуждения си съпруг Мишел Пиколи в „Презрение“. Говорех на Джак с реплики от филма, за да видя как ще реагира.

Обичах да играя тази игра. Не да подлагам на изпитание любовта му, а да проверя желанието му към мен.

Той вдигна глава към огледалото за миг, каза „да“ и отново се зачете в папката в ръцете си.

Но нямаше да се отърве толкова лесно.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — попитах аз.

— Какво? Естествено — отвърна той, без дори да откъсне поглед от страницата.

— Задникът ми изглежда ли дебел?

— Имаш прекрасен задник.

— Но дебел ли е?

— Имаш прекрасен, дебел задник — погледна ме той: погледна към мен, не към задника ми, усмихна се и се зачете отново.

— Ами бедрата ми?

Пресегнах се и разтресох бедрата си, точно под дупето си, като разтворих леко двете бузи, за да зърне малкото ми розово котенце зад тях.

— Добре са си — каза Джак. Този път дори не ме погледна.

— Това ли е? — попитах аз. — Просто „добре са си“?

— Какво искаш да кажа? — попита ме той.

Можех да му подхвърлях реплики от филми като въпроси, но нямаше да му дам и отговорите.

— Изглеждат ли дебели? Като дънери на дървета?

— Изглеждат чудесно — каза той.

Каквото и да четеше, явно бе потънал дълбоко в него — така, както исках да потъне в мен.

Преобърнах се по гръб, свих рамене и хванах гърдите си в шепи, като ги повдигнах нагоре и ги поразтърсих малко.

— Какво предпочиташ — казах аз — гърдите или зърната ми?

Все още бях затоплена от душа и ареолите ми бяха розови и заоблени. Докоснах и пощипах зърната си с палци, докато усетих, че щръкват.

— Едното не върви ли задължително с другото? — каза той, без да показва ни най-малко интерес.

— Все пак избери — казах аз.

— Какво, трябва да избирам между зърна без гърди или гърди без зърна? — разсмя се той.

— Да — казах аз, — ако трябва да избираш между напълно плоско момиче и такова, което има толкова големи цици, че зърната им почти не се виждат.

— За теб и за някое друго момиче ли говорим? — попита той. После обаче реши, че не иска да чака отговор, и каза: — Твоите ми харесват такива, каквито са.

Проклет да си, Джак. Обърни ми внимание! Виж какво имам за теб! И можеш да го имаш веднага, безплатно. Никакви ангажименти.

Колкото по-малко внимание ми обръщаше, толкова по-детински и нелепо се държах аз.

— Мисля да се обръсна отдолу — казах, плъзгайки пръсти в къдравите кестеняви косми, които покриваха венериния ми хълм.

Казах го, защото знаех, че това няма да му хареса — напълно обезкосмените долу момичета го отблъскваха.

— Недей — отсече той.

— Защо не?

Опитвах се да бъда предизвикателна. Всичко, което би провокирало някаква реакция в него. И се получи.

Джак ме погледна с досада. Не каза нищо, но и нямаше нужда, защото след като вече бях привлякла вниманието му, реших да го раздразня още повече.

— И все пак може и да го направя — казах аз, стараейки се да звуча колкото се може по-равнодушно.

— Недей — повтори той с тон, който казваше, че това не е нещо, което подлежи на обсъждане. И че иска да го оставя на мира.

Протегнах ръце над главата си, после се обърнах на една страна само за да му откажа удоволствието да се наслаждава на гърдите и на моя кестеняв храсталак, който той обичаше. Исках да вижда само дупето ми. Лежах там, преструвайки се, че го пренебрегвам. Сякаш на него му пукаше!

Струваше ми се, че напоследък отношенията ни бяха все такива.

Никакво общуване. Никакъв секс.

Напълно разбирах защо Джак работи толкова упорито през цялото лято в предизборната кампания на сенатора, а сега, след началото на есенния семестър, имаше още повече работа. И още по-малко време за мен. Все по-рядко се случваше и да го вземам от офиса. Но ми бе трудно…

Джак може и да е много забавен, в известна степен. Поне преди беше такъв. Но сега, колкото и да се стараех, не можех да предизвикам интереса му и да го накарам да лудуваме. Не успявах да го накарам да ме чука. Не че не правехме секс или че той не бе добър, когато го правехме. Наистина бе добър. Джак бе чувствителен, грижовен, внимателен и мил — всичко, което е необходимо на един добър любовник — и преди него никой мъж не ми бе доставял такова удоволствие в леглото. Но някак си все ми се струваше недостатъчно, защото аз наистина бях луда по него.

Гледах Джак и си мислех за Монтгомъри Клифт в „Място под слънцето“, филма от 1951 г., за който е номиниран за „Оскар“ — Джак притежаваше същата красива, отчетлива квадратна челюст, характерна за американските красавци от този период. Поне на мен така ми се струваше. Обичах го не само заради външността му. Когато и да видите Монтгомъри Клифт на екрана, той почти винаги се взира нанякъде, потънал в размисли — направо се вижда как умът му щрака и работи. Такъв бе и Джак. И това наистина ме побъркваше.

Когато не бе наблизо, мастурбирах като луда и си фантазирах за него. Представях си как го чукам. Понякога напълно обикновено, друг път — по странен начин на странни места. В офиса на предизборния щаб след края на работното време, под масите в трапезарията на колежа, между шкафовете с книги в библиотеката. Не само сладък, невинен секс с дълги милувки и целувки. Мечтаех как той ме чука със страст, ярост и решителност. Див и груб секс.

Джак нямаше представа за фантазиите ми, защото се въздържах покрай него и никога не ги обсъждахме. Но постепенно стигнахме до фазата, в която сексуалният живот от фантазиите ми надмина многократно реалността.

Живеехме в малък апартамент с една спалня и стаи, разположени отстрани на дълъг коридор. Когато нещата между мас бяха наред, имах чувството, че сме в космическа совалка, изолирани от външния свят. Интимността ни правеше мястото да изглежда много по-просторно. Когато не се разбирахме добре — не наистина зле, просто с леки недоразумения, които се получават между всички двойки, живеещи заедно — се задушавах и изпитвах клаустрофобия.

В нощи като тази, когато Джак се прибираше у дома от лекции или от предизборния щаб и отиваше право в спалнята, за да навакса с четенето си, оставайки там, докато заспи, имах чувството, че страни от мен нарочно, а не знаех защо. Намирах си основания да се разхождам гола или по бельо из апартамента по-често от обикновено. Мотаех се пред него, правех всякакви неща, за да привлека вниманието му, да го възбудя и да го накарам да ми покаже, че ме желае. Случваше се просто така, внезапно да реша, че ще си взема душ преди вечеря, и започвах да се събличам пред него. Но беше все едно, защото той дори не ме поглеждаше. Мислех си, че сигурно е сляп. Сляп за любовта ми към него.

Вземах си набързо душ, защото и без това не се нуждаех от него и целта на малкото ми упражнение бе съвсем различна. Подсушавах се, намазвах кожата си с масла и кремове, за да заблести. Излизах гола от банята, ухаеща на жасмин. И тогава игрите започваха.

Когато не правехме секс дълго време, мирисът на тялото ми ставаше сладникав. Като от зряла ябълка или праскова, паднала на земята, готова да бъде изядена. Готова някой да стигне до сърцевината ми. Знаех, че Джак ме надушва, но се чудех дали и другите хора могат да усетят мириса ми. А ако не можеха, как бе възможно това? Дали си мислеха, че това е просто някакъв лосион или парфюм? Те не знаеха, че аз съм готова, узряла и изпълнена с желание. Оставена да чакам и да копнея.

Тази нощ Джак заспа на леглото напълно облечен, с разпръснати по гърдите му документи. Събрах листовете и го завих с одеяло, за да не го будя.

Отново останах незадоволена и започнах да се докосвам, представяйки си, че Джак го прави, представяйки си неговата реакция, такава, каквато исках да бъде.

Лежа гола на леглото по корем и казвам:

„Можеш ли да видиш дупето ми в огледалото?“

Той захвърля документите на пода, навежда се над мен, хваща гърдите ми в шепите си и целува дупето ми.

„Нямаш нужда от огледало“, казва той, като отпуска глава на задника ми, все едно той е възглавница и ме поглежда с усмивка на лице.

Аз казвам: „Харесваш ли бедрата ми? Не са ли прекалено дебели?“

Той прокарва пръсти по задната страна на крака ми, после минава към вътрешността му и разделя краката ми един от друг. Не се противя.

„Обичам бедрата ти. Харесвам ги най-много, когато са на врата ми.“

Пъха пръстите си между краката ми.

„Хей, разсмивам се аз, гъделичкаш ме.“

Отдръпвам се, превъртам се по гръб, преструвам се, че се боря, но всъщност само му показвам повече от това, което той желае.

„Ами гърдите ми?“, питам аз, като ги излъчвам, за да ги огледа по-добре.

„Всеки път, когато видя гърдите ти, ме изпълват с радост“, разсмива се той, примъква се над мен, засмуква гърдите ми в устата си, играе си със зърната ми с език и от време на време ме захапва с острите си зъби.

„А космите на катеричката ми, харесват ли ти?“, продължавам аз.

„Те са като най-меката копринена козинка. Иска ми се да се скрия в нея.“

Пъха пръстите си сред къдравите кичури на пубиса ми, палецът му изследва вътре, плъзга се и се притиска към клитора ми. Овлажнявам на мига от докосването му.

Заравя лице между бедрата ми. Премятам краката си ма раменете му, намествам ги на гърба му, придърпвам го към мен.

Пръстите му продължават да ровят из окосмението ми, палецът му притиска срамните ми устни, езикът му се плъзга вътре. Усещам топлия му дъх и устните му, които засмукват моите там долу. Разтварям се за него. Искам той да потъне по-надълбоко.

Разрошвам косата му, притеглям го към мен, като извивам гърба си и повдигам бедрата си.

Той прониква в мен. Простенвам и го стискам по-силно.

Той завърта пениса си вътре, играе си с мен.

Пъшкам от наслада, силно, защото искам да знае колко добре ме кара да се чувствам. Всичко е в движението. И в откриването на точното място.

Онова място.

Точно тук.

Не спирай.

Не се отказвай, докато не измина целия път.

Позволявам му да ме поведе до края.

Джак бързо заспива до мен, но аз продължавам да си представям езика му вътре в мен, как ме подкарва по магистралата до екстаза. Представям си езика му, но всъщност пръстите ми вършат цялата работа. Понасям се бясно напред по скоростната лента, завивам и усещам, че наближава.

Ето го, идва.

Тялото ми се сгърчва, тласък след тласък.

Извиквам името му, но той не ме чува.