Обществото на Жулиет

5

Маркъс ни даде домашно — да гледаме и коментираме „Дневна красавица“, филма на Луис Бунюел с участието на Катрин Деньов. Не го бях гледала преди. Не знаех нищо за него и нямах представа какво да очаквам.

Седях в салона на кампуса, не бях сама, но когато светлините угаснаха и мракът ме обгърна, се почувствах точно така. Така обичах да изживявам филмите — в киносалона, на тъмно, като интимно общуване между мен и екрана, само ние, никой друг. Като преживяване подобно на мълчаливото благоговение, което можеш да изпиташ пред картината на велик художник.

Когато седнах в салона, очаквах да бъда пренесена на мига от реалността в друг свят. Или поне да се забавлявам, може би да се развълнувам или пък дори да се подразня — във всеки случай някаква емоция. Но последното нещо, което очаквах от този филм, бе да видя себе си на екрана.

Повярвайте, не халюцинирах. Знаех, че не бях звездата в този филм, въпреки че имената ни бяха еднакви. Дори не бях второстепенен герой. Но някак си, по някакъв начин, нещо в нея ме докосна дълбоко. Въпреки че имах само едно общо нещо с героинята — студена, френска домакиня от богатата средна класа с прикрити мазохистични сексуални желания.

Тя се казва Северин, от латинското severus — строг, суров, студен. Представете си, че изживявате живота си, целия си живот, и хората не желаят да ви опознаят още преди да сте се срещнали. Само като чуят името ви. Северин. Строгата. Суровата.

Представете си как живее такова дете от самото си раждане. Все едно да го наречете „Никакво забавление“.

Никакво забавление изобщо.

Не че името не подхожда на героинята на Катрин Деньов във филма на Бунюел. Всъщност май няма име, което би и отивало повече, защото — ако трябва да сме честни — тя не е особено забавна личност. Леденостудена е, лишена от всякакви качества, които биха могли да ви накарат да я харесвате, липсва й почти всичко, което би я превърнало и човешко същество. Всичко освен мрачните фантазии за унижение и наказание. Защото от зрителя не се предполага да я харесва или дори да се идентифицира с нея.

И все пак, аз някак го направих.

Северин. Никакво забавление. Никакво забавление изобщо. Омъжена от година, но не позволява на мъжа си да я чука. Омъжена от година и дори не го пуска да спи в едно и също легло с нея. Омъжена от година и той още не я е виждал гола. Съпругът й — отдаден, загрижен, отговорен и толкова, толкова разбиращ.

Северин. Девица в реалността, но курва във въображението си. Именно нейното въображение я отклонява от пътя й.

Помнете. Сюжетът винаги, винаги се подчинява на героя.

А Северин постоянно е в плен на желанията си, никога не успява да ги контролира, носи се из филма като в транс. Нсъщност се носи из живота си като във филм.

Докато един ден приятел на съпруга й, по-възрастен мъж, порочен и лицемерен, който като че ли успява да види право през нея, й внушава идеята, че има място, в което жени като нея — потиснати, неморални, незадоволени — могат да осъществят фантазиите си и да поддържат неопетнена обществената си репутация.

Бордей.

Дори й дава адреса. И така, тя посещава бордея и получава ново име, за да прикрие идентичността си. Нещо, което звучи екзотично. Не Северин. Нещо, което трябва да привлича клиенти.

Belle de jour.

Сладък френски израз, който звучи като безсмислица на английски, а предполагам и на другите езици, затова в по-нечето държави заглавието на филма дори не се превежда.

Belle de jour.

Буквално — „дневна красавица“, „красотата на деня“.

Фраза, която ме кара да си мисля за нещо специално — „специалитета на деня“.

Може би именно това е искал да внуши Бунюел. Жената, която има всичко и не иска нищо, сведена до специалитета на деня в менюто на бордея. Малката шегичка на Бунюел. Порцията унижение, която ни поднася. Тя винаги е ястието на деня, всеки ден. Специалитетът, който никога не се променя, който всъщност изобщо не е чак кой знае какво.

Единственото специално нещо в нея е красотата й, почти божествена и съвършена, която в крайна сметка се обезценява, защото й служи само за да улесни прехода й към публичния дом, да я превърне в нещо евтино.

Тя става пържен дроб и картофено пюре. Всеки божи ден.

Пържен дроб и картофено пюре.

Всичко това ми напомняше за Ким Кардашиян.

Пържен дроб и картофено пюре. Кардашиян, облечена в „Ерме“ и „Гучи“.

И съвсем скоро в този евтин бордей, обезценена и принизена, Северин се отдава на желанията си, на всяко едно от тях; мечтите й се материализират в реалността. Не след дълго дори заместват нейната реалност.

И точно тук се появявам и аз.

Седях в киносалона, гледах филма и се разпознавах в героинята.

Нямах никакво желание да ставам проститутка. Дори да е тайно. Не говоря за това.

Имам предвид, че разпознах нещо вътре в Северин, невидимо на пръв поглед, което знаех, че го има и в мен и двете стояхме винаги някак на заден фон, откривах общи черти в темперамента и в характера ни. Нещо ни свързваше една с друга.

Не съм прекалено скромна и свита. Не съм и мазохистка — поне не мисля, че съм такава, но фантазиите на Северин докоснаха някакъв нерв в мен. Нейната реалност ми повлия в много по-малка степен.

Седях в залата и въображението ми взе връх над действителността. Гледах филма и запълвах дупките. Съвсем скоро загубих представа къде свършва филмът и къде започват моите фантазии.

Когато прожекцията приключи и аз излязох от сумрака навън, на яркото следобедно слънце, имах чувството, че ходя по въже високо над земята. Олюлявах се на ръба на пропастта, борейки се да запазя баланс. Треперех отвътре. Не знаех какво ставаше с мен. Бях ужасно объркана. Не можех да осъзная дали бях в състояние на делириум, или направо полудявах. Знаех само, че не исках тази фантазия да свършва. Никога не си бях представяла, че мога да изпитам такава наслада, но след като вече бе станало, исках още.

Прибрах се у дома като в транс, движейки се на автопилот, като мислено постоянно се връщах към сцени от филма. Забравих къде бях всъщност, отново се озовах в онази, фалшивата реалност, създадена от Бунюел.

Намирам се под сведените клони на висок бор, държана там против волята си от мъжа, когото обожавам. Вързана съм, двама мъже ме бият и насилват по негова заповед, докато той наблюдава, безразличен към страданието ми.

Ръцете ми са вързани с грубо въже и са вдигнати толкова високо над главата ми, че мускулите ми са обтегнати до краен предел и ме болят ужасно. Стъпалата ми са вкопчени в земята, която се изплъзва под мен. Роклята ми е разкъсана ио шевовете и виси отстрани на кръста ми като клюмнали венчелистчета. Сутиенът ми се е свлякъл на раменете ми, чашките му притискат зърната ми и ги разраняват.

Кожени камшици се спускат по гърба ми, впиват се в плътта ми, един, после друг, следвайки бърз ритъм. Чувам свистенето на камшика и после… парещата болка. Плясъкът. И болката. Неизбежно, както светкавицата следва гърма, така и насладата идва след болката. Силата й нараства с всеки удар, още и още, докато и двете — и болката, и удоволствието — стават прекалено наситени, за да мога да ги понеса. Адреналинът изпълва тялото ми до краен предел.

Завих зад ъгъла.

Не бях минала и половината път до вкъщи, а бях възбудена и страстите ми кипяха като в адска пещ.

Завих зад друг ъгъл и отново се озовах във филма…

Този път съм в публичния дом, готова да се отдам на насладата на престъпното желание към някакъв главорез с бастун и златни зъби, който се държи с груба, първична самонадеяност.

Ако дрехите правят човека, то този мъж е истинско противоречие. Носи скъпи модни кожени обувки, е протрити подметки, а на чорапите му има големи дупки там, къ-дето някога са били петите. Има гравиран пръстен с голям, фино оформен диамант. Златните му зъби блестят, когато ги показва и извива устни в подигравателна усмивка. Косата му, коженото му сако, обувките му — всичко е черно като нощ. Всичко друго е пълен хаос, сбъркано и странно. Лилав колан и крещяща вратовръзка с ужасен десен.

Когато съблича ризата си — бяла риза, единственото чисто, семпло и несбъркано нещо в него, отдолу се показва изящен торс, без косми, приличащ на мраморна статуя. Кожата му е бледа, чиста, без никакви белези; поне докато не се обръща с гръб към мен.

Под лопатката му има огромен белег във формата на назъбена луна, по-блед от останалата, неувредена кожа, въпреки че това ми се струва невъзможно; знак за ужасяващо насилие.

Мъжът ме поглежда с аристократична отчужденост. Отвръщам на погледа му и си мисля за Маркъс; прилича на него, но по-млад и по-груб, по-раздърпан; в него откривам опасност и непредсказуемост, докато в Маркъс преобладават мекотата и нерешителността. Гледам го и си мисля какъв бих искала да е Маркъс, как искам той да се отнася към мен.

С пренебрежение.

Започвам да събличам бельото си. Той ме поглежда право в очите и казва: „Остави си чорапите“.

Заповед, не молба. Разкопчава ципа на панталоните си, без да откъсва поглед от мен, и добавя: „Едно момиче се опита да ме удуши веднъж“.

Чудя се дали това е предупреждение. Чудя се дали това се кани да направи с мен. През тялото ми преминава студена тръпка.

Но е прекалено късно за повече размисли, защото той си събува панталоните, които са бели като ризата и голия му торс.

Лягам на леглото, по корем, и обръщам глава, за да погледна към него през рамо.

Мисля за Маркъс и за неговия шаващ под прекалено тесния кафяв панталон член. И после вече не е нужно да се чули, защото той е пред мен, дълъг и тънък, и величествен, и шит нагоре в съвършена дъга; като лунен сърп в края на цикъла си, като белега на гърба му и като острието на кин-1н1ли, който го е направил. Мъжът се покатерва на леглото, м. лгиге му крака се обвиват около тялото ми — паяк, който и лснява муха. Грубо ме бута, за да се разкрача широко, и се лнлснва до мен. Усещам как пенисът му набъбва, допрян в ш/шика ми. Усещам как започва да се движи плавно.

Ръката му обвива врата ми, пръстите му го притискат юлкова са големи и едри, че го е обхванал почти целия.

Натиска ме леко и натискът е толкова приятен. Чакам да премести ръката си надолу по гърба ми, но вместо това той усилва хватката си и блъска главата ми в матрака.

Разплаквам се, по-скоро от изненада, отколкото от болка.

Усещам как е другата си ръка разтваря бузите на задника ми и се подготвям да се разплача отново, този път по-скоро от болка, отколкото от изненада. Защото знам какво предстои. И е прекалено късно да размисля и да се махна от тук.

И изведнъж чух клаксон право в ухото си. Свистене на спирачки на такси, което спира на няколко сантиметра от тялото ми. Бях слязла рязко от тротоара и вървях по улицата.

Треперех цялата. Извадена рязко от ступора си. Изхвърлена от екрана обратно в реалността. Разграничавах отлично двете състояния. Знаех кое е по-лошо и кое щеше да ми причини повече щети — да бъда изчукана в задника от допей мошеник или да бъда смазана на място от жълто такси.

Завъртях ключа в ключалката и вратата не се бе отворила дори наполовина, когато се провикнах:

— Джак… Джак?

След секунда той се появи в коридора и аз не казах: „Обичам те, липсваше ми. Как мина денят ти?“.

Казах: „Ужасно много искам да те чукам“.

Спуснах се към него и го притиснах до стената още препи да разбере какво се случва. Долепих устни до неговите, целувах го яростно и страстно, не му дадох да каже нито дума, нито дори да си поеме дъх.

Пъхнах ръце под ризата му, галех голото му отдолу тяло. Забивах нокти в плътта му. Стисках и извивах зърната му. Не го чух, но го почувствах: стенанието, което се плъзна от устата му в моята.

Бях като обладана от духове. Мислех само за това как ще пъхна члена му в себе си и никога няма да го пусне да излезе. Никога преди не се бях чувствала по този начин, сигурна бях в това, никога преди не се бях възбуждала толкова.

Свалих панталоните и бельото му само с едно движение. Сега пенисът му бе в ръката ми и откъснах устните си от неговите, но само за да го погледна в очите и да му кажа:

— Искам кура ти. Искам да го чукам с устата си.

Не търсех позволението му.

Не питах, а казвах.

Не молех, а вземах.

Той нямаше избор.

Плъзнах се надолу по тялото му, без да пускам пениса му, просто го хванах по друг начин. Бях на колене под него и дръпнах члена му надолу като лост, така че да застане в идеален прав ъгъл спрямо тялото му, на идеалното ниво с устата ми.

Плъзнах главичката му в нея, съвсем бавно; после притиснах устните си около него, здраво. После се дръпнах и го обиколих с език, за да го подразня. После пак го поех, малко по-навътре този път. Дръпнах се. Погалих го.

И му казах това, което искаше да чуе.

Казах му:

— Твърдият ти кур приляга така добре в малката ми уста. Има толкова добър вкус. Толкова е хубаво да е вътре, нали?

Не изчаках отговор.

Дръпнах члена му нагоре към пъпа и започнах да ближа топките му, лапнах целите торбички, после продължих към главичката. Лизах го и го плюнчих със слюнката си, и го дърпах надолу и нагоре, докато го гледах право в очите. Виждах, че е абсолютно замаян и знаех, че е в моя власт.

Отворих широко устата си, за да го поема целия, вдишвайки дълбоко въздух с пълни гърди, сякаш щях да се гмуркам под вода. Лапнах го по цялата му дължина бавно, като мърдах езика си около главичката му, блъсках го и го стисках с устни. Докато го правех, усетих как се подмокрям от възбуда.

Задържах го там, изчаках да потръпне, после се отдръпнах.

Джак все още бе свързан с мен чрез плътна перлена ивица от слюнка, която висеше между нас и покриваше върха ма пениса му — така приличаше на отрупан със сняг планински връх. Погледнах към слюнката, която ни свързваше, и си представих как вагината ми се разтваря като цвете и лепкавите бели сокове полепват към срамните ми устни.

Надигнах се, за да си поема въздух, но продължих да подръпвам с ръка надигащия се като колона член, омазвайки го със слюнка. После вдишах дълбоко и се подготвих да продължа. Наведох се напред, отворих уста и направо се нанизах на члена му, усещайки как набъбналата мъжественост на Джак се допира до най-задната част на гърлото ми; изпълваше изцяло устата ми. Представих си го как навлиза дълбоко във вагината ми и усетих, че гащичките ми са подмокрени.

Ръцете му рошеха косата ми, очаквах всеки момент да стисне по-силно и да издърпа главата ми, докато потръпнеше конвулсивно за последно — едно кратко, остро, последно изхвърляне дълбоко в мен.

Това исках да стане. Това си представях от много време.

Чух го как простенва, докато се изпразваше в устата ми. Нямаше сили да каже каквото и да било.

Освен „мамка му“.

И „о, да…“.

Поемах тласък след тласък от топлата, гъста и сладникава течност, която се плъзгаше по гърлото ми. Той продължаваше, сякаш никога нямаше да приключи. Имах чувството, че ще се удавя.

Така си бях представяла, че ще стане.

Но не стана.

Още съвсем в началото, когато смъкнах бельото му и се опитах да поема пениса му в уста, той плъзна ръцете си през косата ми, но не се притисна в мен. А ме отблъсна. Бях като пробудена внезапно от дълбок сън.

Вдигнах глава и казах: „Какво ти става?“.

Бях объркана и наранена. Не се опитах да го прикрия. Болката пролича в гласа ми.

— Какво ми става на мен? Какво става с теб! — попита той.

Въпросът му ме засегна още повече.

— Какво не ти е наред, Катрин?

Имаше много имена за мен — малки, глупави галени имена, които му хрумваха изневиделица — Кити, Кат, Трини.

Наричаше ме „Катрин“ само когато бе наистина ядосан.

Нищо ми нямаше. Всичко си ми беше наред. Това беше проблемът. Не виждаше ли колко бях възбудена?

Накара ме да се почувствам тъпа и евтина.

— В момента работя — каза той. — Нямам време за такива игрички сега. Може би по-късно.

И когато го каза, разбрах, че няма да има „по-късно“. Че щеше да работи до среднощ и да ме остави да го чакам.

Точно така и стана. Лежах в леглото, готова, тръпнеща от желание. Чувах го в другата стая, но той не влезе при мен. Останах само с ръката си за компания, с фантазиите си за утешение и с всички онези странни образи в главата си.

Завързана съм за покрито с бръшлянови листа дърво. Ръцете ми са зад ствола, омотани в дебело въже, което преминава и през цялото ми тяло. Намирам се в средата на гора, но главата ми е пълна с морски звуци. Слънцето свети ярко. Тялото ми е окъпано и затоплено от лъчите му. Чувам единствено звука на щурците, които всъщност пеят само нощем.

По слепоочията ми има кръв, но не и рани. Кръвта се спуска по бузата ми като капка боя от картина, маслена и гъста. Като сълза, която разкрива цвета на болката.

Но не се боя, защото любимият ми е с мен, точно пред очите ми. Поставя ръце на раменете ми и веднага ме успокоява. Милва тялото ми с поглед и аз се чувствам желана. Не казва нито дума, не издава звук, но се къпя в топлината на любовта му. Целува ме нежно с меките си устни. Поглежда кръвта, проследява с пръст болката ми и ме целува отново.

Целувките му са сладки, но това е всичко.