Обществото на Жулиет

8

Мислех за всичко, което Анна ми бе разказала за Маркъс, за себе си, за птичките и пчеличките. За белезите от чукането. И исках само да знам какво би било да усещам Джак по този начин по тялото си. Не само спермата му. Неговите следи. Исках да знам дали това липсваше от нашия сексуален живот. Грубият секс.

С Джак се чукахме в леглото си. Той се бе отпуснал на бедрата си, а моите крака бяха подпрени на гърдите му, стъпалата ми бяха върху лявото му рамо. Държеше ме за глезените и ме чукаше така, все едно свиреше на виолончело. Членът му се нанизваше в моята вагина ритмично, като че ли шиеше с шевна машина. Топките му се удряха в бузите на дупето ми, ръката му бе допряна до корема ми и го притискаше, а палецът му си играеше с клитора ми. Дърпаше струните ми, свиреше на мен и аз пеех за него.

Пеех за него и реших, че искам да стигна до по-висок тон.

Казах му:

— Удари ме, Джак. Искам да ме удариш. Удари ме достатъчно силно, за да изпищя.

Казах го, без да се замислям, защото се чувствах добре и харесвах идеята. Но не се получи, както си го бях представяла.

Той спря по средата на силно проникване.

— Какво?

— Искам да ме удариш, искам да ме нараниш.

Джак се отдръпна от мен и седна в края на леглото, като просто ме гледаше.

Беше тъмно и не виждах ясно изражението му, но знаех, че нещата не бяха добре.

— Какво има? — попитах аз.

Последва дълго мълчание.

— За какво говориш? — попита Джак. — Защо ме караш да правя нещо такова?

— Съжалявам… Не исках да… Просто си помислих, че…

Отказах се да продължа, защото не успях да измисля основателна причина. Не го бях планирала, беше нещо, което почувствах, и действах инстинктивно. Нямах готов отговор за него. Нямах изобщо никакъв отговор.

— Дори да го направя, не мога да се преструвам, че ми харесва — каза той. — Не мога да се преструвам дори, че искам да го направя. Просто не мога. Защо ще искам да те нараня?

По гласа му разбрах, че не е само притеснен или изненадан от желанието ми, а ядосан и вбесен.

Легна отново в леглото, но се зави плътно със завивката. Останах изолирана, незадоволена и напълно объркана. Чувствах се тъпа и непохватна, как можах да си помисля, че Джак ще си падне по подобно нещо!

Лежахме в леглото. Заедно, но толкова отдалечени един от друг, разделени от внезапно издигнала се висока стена.

След малко чух, че дишането на Джак стана по-тежко и равномерно, но аз не можех да заспя.

Отидох в дневната, седнах на дивана с лаптопа си в тъмното и намерих порносайта, за който работеше Анна. Мислех за това през целия ден, откакто ми бе казала за него, и исках да видя с очите си как тези белези се бяха озовали на китките й и какво всъщност правеше тя.

*

Тук е моментът да вдигна ръка и да призная нещо притеснително. Нямам много опит с интернет порното. Порно-филми, да. Но по интернет, не — това са два различни звяра. И, да, знам, че вече е невъзможно да го избегнеш, но просто никога не е било моето нещо. Може би Кинси все пак е нацелил нещо вярно с онази своя малка теория за жените и визуалните стимули.

Когато мисля за интернет порно, се сещам за видеоигри, фигурки от „Междузвездни войни“, комиксите на „Марвел“ и научна фантастика — изобщо всичко, по което девствените момчета се вманиачават като прикритие на тяхната първостепенна мания. Сещам се за странните ш. зрастни мъже, които никога не надрасват тийнейджърските си обсесии, само ги доразвиват. От коли играчки до истински коли, от фигурки на герои до енергийни напитки, с които си вдигат адреналина.

Мисля си за милиардите типове във всяка страна на снета, които мастурбират на интернет порно по едно и също време. А може дори да не е порно, а сайтът на Ким Кардашиян. Дори пред лошо ретушираните снимки на останалите сестри Кардашиян, които според мен не биха могли да възбудят никого. Мисля за всичките милиарди мъже, които сикулират едновременно безброй сперматозоиди върху образа на дигиталния задник на Ким Кардашиян.

Мисля си… каква загуба на добра сперма.

Каква загуба на скъпоценна енергия.

Ех, ако някой откриеше начин да използва тази енергия като ресурс. Или как да превърне засъхналата сперма от милиардите кърпички, които се изхвърлят всекидневно, в източник на гориво. Ако някой го направи, енергийните проблеми на света ще бъдат разрешени в миг. Няма да има повече войни заради бензина. Няма да има повече въглеродни емисии. Нито радиоактивни отпадъци.

Повече никакви напразно похарчени долари от данъците ни в опити за постигане на студен термоядрен синтез.

Просто милиарди загрели, потящи се младежи и мъже, седящи пред компютрите си, мастурбирайки пред интернет порно и задника на Ким Кардашиян, ден и нощ, нощ и ден.

Без да изпитват и капчица вина.

Така че това, което се опитвам да кажа, е, че що се отнася до интернет порното, аз съм някъде по средата. Не съм от ползвателите му, но определено виждам възможните му благотворни ефекти за установяване на световен мир.

Но дори при моя ограничен опит бе ясно, че този порносайт, сайтът на Анна, е най-странният порносайт, който някога ми бе попадал пред очите. Като започнем с името.

Содом.

Всъщност СОДОМ — с главни букви. Защото последното, което хората искат от порнографията, е деликатност и изтънченост.

Содом. Без Гомор.

А отдолу имаше още един надпис.

Обществото на доминиращите.

Каквото и да означаваше това.

Гледах сайта и не разбирах за какво става дума. Това не бе порнография в смисъла, който познавах или очаквах.

За начало, нямаше показан секс. Изобщо. Поне от това, което виждах. Само галерия със снимки и търсачка.

Не знаех какво да търся, а и ме бе страх какво можех да открия. Затова разгледах галерията. Безкрайна колекция от момичета със снимки, които приличаха на взети от училищния годишник, всички — изключително красиви, повечето на гимназиална или колежанска възраст. Прегледах снимките, за да намеря Анна, очаквайки да видя дали ще открия и някое друго момиче, което познавах. Чудех се колко ли момичета бяха като нея и успяваха да платят таксите за обучението си по този начин, чрез порното. Дали аз съм единствената, която не го правеше. Питах се защо красиви момичета, чийто външен вид им даваше такова естествено предимство в живота, избираха да го пропилеят и да се поставят в неизгодно положение именно чрез него.

Замислих се за Северин. Тя имаше всичко, не желаеше нищо, но дори това не бе достатъчно. Северин, която повече от всичко искаше да бъде нищо.

Замислих се за Анна. И тогава я видях.

Кликнах върху снимката й. Появи се нова галерия. Всичките снимки бяха с Анна в различни сцени. Разгледах ги. За всяка се появяваше миникартинка със същото изображение. Бяха много, прекалено много, за да ги преброя. Миникартинките изглеждаха като детайлни сцени на средновековни мъчения от богато украсен ръкопис.

Клиповете нямаха имена. Дори Анна нямаше име, нито порнопрякор. Беше сведена до десетцифрен номер. Имах чувството, че преглеждам каталога на сексуалните отклонения и мъчения на някой магазин или че бях отворила прозорец към кутията на Пандора. Искаше ми се да не бях виждала тези неща, защото сега не можех да се преструвам, че не ги виждам, когато се натъкнех на тях в живота.

Откъде да започна? Например от дрилдото? Подходящ вариант като всички останали.

На първото клипче, което отворих, видях Анна, тоалетна и дрилдо.

Ако още не знаете какво е дрилдо, нека ви обясня. Точно това е, което си мислите.

Бормашина с прикачено дилдо там, където би трябвало да е върхът на машината.

Следващият въпрос е: как работи?

И отговорът е: наистина ли искате да знаете?

Някога пробивали ли сте дупки в стената, за да закачите рафтове за книги?

Значи вече знаете, че след като се включи, ударната бормашина минава през мазилката като през масло. И ще продължава да го прави, докато не стигне до бетон и камък. После започва да се тресе така, че ви изкарва вътрешностите.

Включвате я на степен „чук“, надявайки се длетото да пробие още малко по-навътре, и когато то пак стигне до камъка, отскача назад като някой от пистолетите с голям калибър.

Сега, представете си да пъхнете това нещо вътре в себе си.

Ще спря за миг, за да ви дам възможност да го осмислите.

Обикновена домакинска ударна бормашина, използвана по начин, който производителят й не е предполагал, че е възможен, никога не го е обмислял и представял в наръчника за употреба. Мощен уред, превърнат в сексиграчка.

Не просто сексиграчка.

Еквивалентът на „Магнум 45“ сред сексиграчките.

Наречете ме наивна, но дори нямах представа, че подобно нещо съществува. Нямах представа, че технологията на вибраторите е напреднала до такава степен, че вибраторът със сладкото име „заек“ и батерии вече изглежда демоде като уокмените „Сони“. Не знаех, че технологията на вибраторите е еволюирала в царствата на ужаса, повличайки със себе си женската сексуалност и карайки жените да ритат и пищят, докато използват това нещо, което уж би трябвало да предизвиква наслада.

Над две хиляди години цивилизация и няколко поколения мъже — всичко бе водило до този момент, в който някой гений се е събудил с идеята да съчетае дилдо и мощна бормашина. Сякаш светът е имал нужда точно от това — сексиграчка, която може да наказва вътрешностите на жените с оргазъм, задвижен от две хиляди и четиристотин оборота в минута.

Не просто сексиграчка. А мазерати на сексиграчките.

Направено за жени, но по дизайн на мъже — и би ли могло да е другояче? Все едно жените вече не са били достатъчно наказвани и изтезавани от творенията на мъжете. Някой е трябвало да изобрети и дрилдото. Сега си представете, че гледате как това нещо наказва вътрешностите на вашата нова най-добра приятелка.

Гледах Анна, която бе вързана за тоалетна чиния върху циментов постамент в средата на голям, мрачен, мръсен и зловещ склад. Нямаше никакъв увод към клипа, никакво обяснение, никакъв сюжет или диалог. Освен Анна не се виждаше друг човек. Никакви сенки не потрепваха на заден фон. Никакви гласове, носещи се зад кадър. Сякаш бе отвлечена, затворена и зарязана там. И може би именно това бе идеята. Анна ми бе казала, че сайтът има специална публика, и сега вече разбирах какво имаше предвид. Филмчетата бяха монтирани така, че да видиш само това, което хората, които ги бяха правили, искаха да видиш. Когато Анна ми каза какво прави, когато видях раните и белезите на китките й, това ме притесни. Но първият ми порив, когато се сблъсках с това, бе да се разсмея. Струваше ми се глупаво. Но и странно красиво.

Но вече бе различно.

Нежната, бледа, на места поруменяла плът на Анна бе допряна до твърдия, бял емайл на тоалетната чиния. Бе свела глава и рамене над нея, гърбът й се опираше до седалката, краката й бяха разтворени вертикално във формата на V. вързани с въже за глезените и повдигнати нагоре, като че ли бе марионетка на конци; позата бе такава, че половите и органи и дупето й се виждаха ясно. Под и над гърдите и имаше въже, което я придържаше стегнато към чинията.

Гледката ми напомняше на нещо, което Марсел Дюшан би могъл да сътвори, ако бе решил да се пробва в порното.

Жена, вързана за тоалетна чиния.

Фантазията на всеки водопроводчик.

Дрилдо.

Любимата играчка на всеки електротехник.

Съберете ги заедно и какво ще получите?

Върховният идеал за домашно порно.

А това дрилдо блъскаше във влагалището на Анна като пневматичен чук и очите й се бяха обърнали. Тялото й се тресеше така, както се тресе ръката ви, когато държите ударна бормашина. Цялото й тяло.

Сякаш бе завързана за стол в аеродинамичен тунел, в който се тества как въздухът влияе върху определено тяло. И тя пищеше. Както пищи човек, когато скоростното влакче се спусне по първия завой и пред себе си виждате само, че ви предстои едно гигантско пропадане надолу. Писък на чиста наслада и чист, безкраен ужас. Но нейният писък не спираше, просто се сливаше с безпощадния електрически рев на дрилдото.

Намалих звука почти до края, но някак си все не беше достатъчно ниско. Защото писъкът звучи пронизващо винаги, независимо колко силен е. Боях се да изключа звука напълно, понеже бях сигурна, че без него всичко щеше да изглежда десет пъти по-ужасно.

Погледнах към вратата на спалнята.

Наистина се надявах Джак да е заспал дълбоко.

Опитах се да си представя защо някоя жена би се съгласила да направи нещо подобно. Запитах се защо Анна би се съгласила. И отговорът бе пред мен.

Очите й бяха замъглени. На лицето й бе изписано изражение на странен екстаз. Изражение, което казваше „искам още“ и „спри“. И двете едновременно. Изражение отвъд границите на поносимостта, което никога нямаше да забравя. Не можех да откъсна поглед от нея, боях се да извърна очи. Не знаех дали исках да чукам Анна, или да я спася.

Не чух вратата на спалнята, докато не се отвори. Дока-то вече не бе прекалено късно и Джак не пристъпи зад мен, гол и търкайки очите си.

Сграбчих незабавно мишката и изключих звука.

— Колко е часът? — попита той със сънен глас. Беше замаян, но все още леко кисел.

— Ох, стресна ме — казах аз.

Дали бе чул?

Скрих сайта.

Изчервих се от страх, че съм разкрита. Параноята навярно личеше на лицето ми.

— Какво правиш? — попита ме той.

Отворих нов файл за писане.

Бе чул. Знаеше. Или поне подозираше.

— Пиша есе — отвърнах аз и въздъхнах, може би прекалено драматично.

Без повече въпроси. Моля те, не питай нищо. Не съм добра в лъжите. Гузността ми избива на петна по кожата ми.

Джак отиде в кухнята, за да си вземе чаша вода, и мина отново през дневната.

— Не стой прекалено до късно — каза той, като застана зад мен.

— Няма — отвърнах аз.

Не знаеше, не бе чул. Чувах го в гласа му и се почувствах глупаво.

Чувството за вина от това, че правех нещо лошо, бе заменено от чувството, че съм била тъпанарка.

И тогава се загледах в члена му. Беше точно на нивото на очите ми. Ранносутрешно надигащ се член, едър и плътен, топките му висяха ниско, добре изпълнени. Понякога ми се струва, че мога да кажа кое време на денонощието е според размера и формата на пениса му във всеки един момент, като сенките на слънчевия часовник, които се удължават или намаляват. Знаех, че ако можех в момента да сложа члена му в устата си, щях да изсмуча цялото му разочарование и да го накарам да забрави всичко неприятно, което бе станало напоследък между нас.

Той се върна в спалнята и затвори вратата зад себе си. Изчаках, за да съм сигурна, че няма да излезе отново. Чаках колкото можах. Трийсетина секунди се взирах в празната страница, на която нямах никакво намерение да пиша есе. После отворих отново сайта СОДОМ.

Пуснах следващия клип. Анна беше застанала на четири крака като куче в желязна клетка. Клетката пасваше идеално на тялото й, сякаш бе правена за нея. Само задната й част и главата й не бяха обхванати от метала. От това, което виждах, цялата клетка бе електрифицирана, защото решетките бяха свързани с кабели, и всеки път, когато Анна се допреше до тях, дори леко, тя започваше да вие от болка. Както се очакваше да направи и едно куче. Клипът бе заснет без прекъсване, камерата обикаляше около нея, бавно, за да може зрителят да види всеки детайл.

Камерата мина покрай задните части на Анна и видях как срамните й устни се показват между напълно обръснатите й и покрити с капчици пот бедра. Тя цялата бе обезкосмена, с гладка кожа, с изключение на добре фризирания венерин хълм, тъмнорус и пухкав, оформен като заешко краче.

В ануса й бе пъхнат голям, лъскав алуминиев анален разширител, който приличаше на водородна бомба. А от него се подаваха няколко черни кабела, които бяха закачени за решетките на клетката.

Устните на вагината на Анна бяха раздалечени една от друга с метални щипки.

На върха им бе завита метална тел, която висеше надолу, чак до изводите на акумулатора от кола, поставен на пода близо до клетката. На него имаше циферблати, с които очевидно се регулираше подаването на ток.

Предположих, че навярно е направено само заради външния ефект, защото — доколкото знаех — е много трудно да те удари ток от акумулатор на кола. Лек удар, може би, но не и нещо фатално. Но и така да беше, около тялото на Анна имаше повече кабели, отколкото в главния поддържащ компютър на голям офис. Това ме изнервяше.

Когато човек погледнеше към Анна — сладка, секси, забавна и грижовна — никога не би заподозрял какво има под повърхността.

Струваше ми се, че тази Анна, тази, която наблюдавах, бе различен човек. Не Анна, която седеше до мен в лекционната зала. Не и тази, която придърпа ръкавите си нагоре, за да ми покаже дълбоките си рани и белези по китките и ръцете си. Тази Анна съзнателно си вредеше. Сякаш знаеше точно в какво се въвличаше и как да реагира, дали може да го понесе, или това, което й причиняваха, щеше да я пречупи.

Дори и така, намирах гледката на случващото се за предизвикателство. Не можех да не гледам. Бях като залепена за екрана, трябваше да знам какво ще стане след това. Бях привлечена от това, както винаги се привличах от нещата, които ме плашеха. Виждах себе си в Анна, както преди се бях видяла в Северин. И исках да разбера защо.