Обществото на Жулиет

18

По време на пътуването до дома на Девил имах чувството, че с Джак се отдалечавахме от проблемите си и се бяхме запътили към нови хоризонти. Исках да оставим всичко зад себе си и да започнем отначало. Няколко пъти дори го улових да гледа към мен, когато мислеше, че не го виждам. Боб Девил и жена му Джена живееха във великолепно провинциално имение на няколко нива, построено на хълм, на акри и акри земя, с терасирана градина, терасиран покрив и с басейн. Имението гледаше към дълга, пищна долина с река, която течеше в подножието й, и с извисяващи се в далечината планини.

От покрива се виждаше само този обширен пейзаж, който, изглежда, се простираше надлъж и нашир, мили наред, и с невъоръжено око можеха да се забележат само още няколко къщи. Когато Боб ни отведе на покрива, за да ни покаже гледката, скоро след като пристигнахме, бях омагьосана.

— Искам да живея тук — прошепнах аз на Джак.

— Тук? — каза той.

— На място като това — казах аз. — Само ти и аз, заобиколени от тази красота.

— Предполагам, че тогава трябва доста да се постарая да стана като Боб, нали? — усмихна се той.

Не се и съмнявах, че ще успее, и исках да бъда до него, когато това станеше.

— Това място е невероятно — добавих аз. — Знаех, че Боб е богат, но не подозирах, че е чак толкова богат.

— Той е добър в работата си — каза Джак. — Един от най-добрите. Адвокат е на петролни компании.

Тогава за първи път се срещнах лице в лице с Боб.

Преди това го бях виждала само на онези снимки от гигантските предизборни плакати в офиса му. Плакати, които приличаха на реклама за някакъв хигиенен продукт.

Пипнати до съвършенство. На тях Боб изглеждаше солиден, привлекателен и лъскав — като Марлборо мен, който рекламира паста за зъби, но това бе само имидж, защото на живо изобщо не беше такъв. Беше толкова скован, че бе някак странно; освен това бе и леко тромав, от което ми стана малко по-симпатичен.

Джена бе типичната южняшка красавица с нежна грациозност и поведение, което можеше да бъде продукт единствено на елитното частно образование. Тя приличаше на реликва от блясъка на шейсетте години — русата й коса бе оформена в прическа а ла Джаки Кенеди, сякаш тя никога не бе излизала от мода. Носеше тюркоазен костюм с панталон като онези, с които почти винаги може да видите Хилари Клинтън, и целият й вид бе едновременно уникален и стилен.

Преди обяд Боб и Джак седнаха на дивана, за да си поговорят по мъжки за политика и за състоянието на света. Аз разглеждах снимките, подредени на лавицата над камината, и вниманието ми бе привлечено от една черно-бяла снимка на Джена.

Навярно бе на моята възраст, когато е била направена снимката. Приличаше на Ингрид Бергман в „Пътуване до Италия“. Толкова красива, толкова изтънчена. Но очите й ми направиха най-голямо впечатление, защото бяха направо хипнотизиращи, изпълнени с копнеж и топлина.

— Какви красиви очи! — възкликнах на глас и взех снимката в ръка. Казах го по-скоро на себе си, не очаквах, че Джена ще се окаже зад мен точно в този момент.

— О, благодаря ти — каза тя. — Боб винаги ми казва, че именно очите ми са откраднали сърцето му и е трябвало да се ожени за мен, за да си го вземе обратно.

Докато говореше, я погледнах в очите и осъзнах, че те вече не бяха същите. Очите на тази по-възрастна Джена бяха мътни, сякаш бе вземала прекалено дълго и прекалено много лекарства, предписани от личния й лекар, а устните й бяха превити в ъгълчетата, както се извива пиронът, когато си се опитал да го заковеш на стената, но той се е прегънал по средата.

Зачудих се какво бе прегънало така Джена, че да се промени толкова много. Гледах я сега и тя ми се струваше леко налудничава, някак изгубена. Но трябваше да призная, че добре го прикриваше.

Джак не виждаше нищо от това, не забелязваше леките пукнатини. Не бе готов да погледне отвъд фасадата на Боб и Джена. Прекадено бе запленен от магията на Боб.

Джак бе умен, възприемчив млад мъж. Но понякога ме отчайваше. Не че не можеше да вижда истинската същност на хората. Просто не желаеше да го прави. Имаше нужда да вярва в тях, за да укрепи представата за самия себе си и за мястото си в света. В очите на Джак Боб не би могъл да стори нищо лошо.

Сега, когато ги виждах заедно един до друг, оставах с впечатлението, че Боб възприема Джак по подобен начин, като млад човек с голям потенциал и страхотно бъдеще пред себе си. Преструвах се, че не слушам разговора им, но чух Боб да казва на Джак: „Ти си също като мен, поне какъвто бях някога. Ако успеем да изминем този път заедно и стигнем до върха, ще намеря подходящо място за теб“. Постави бащински ръка на рамото на Джак. И тогава осъзнах нещо друго, гледайки ги седнали заедно — че Боб възприемаше Джак като сина, когото никога не бе имал.

Боб и Джена нямаха свои деца, което бе странно, защото не можех да се сетя за политик без деца. Дори онези, които все още не бяха разкрили публично, че са гейове и в крайна сметка ги хващаха със свалени до глезените панталони и посинени задници в офисите им на Капитолия в компанията на някое сексипарче, забърсано в поредния гей бар и после назначено за личен секретар, нарушавайки правилата. Дори тези типове имаха жени и деца у дома.

Боб и Джена нямаха деца, но имаха куче. Някакъв вид териер. И го бяха нарекли с името на детето, което така и не им се бе родило. Казваше се Себастиан. И се отнасяха с него като със свое дете. Тъй като това бе специален случай и имаха гости, Джена бе облякла Себастиан с кучешки смокинг и папийонка.

Някои хора си падат по котките, други по кучетата. Аз съм и двете. Обичам кучета. Но не и малките. И определено не си падах по това малко кученце.

Това куче сигурно си мислеше, че е сладко. Но не беше. Беше вманиачено, отчаяно търсещо внимание комплексарче. Имаше си любима играчка — пластмасово куче. От същата порода, със същия цвят на козината, само че по-малко. Като реплика на самото него, направена като анимационен герой. Пластмасово куче, което писукаше. И любимото занимание на Себастиан бе да се размотава из къщата, сякаш е негова, влачейки пластмасовото си куче в уста, като го хапеше от време на време, за да писука. После идваше при мен, пускаше покритата с лига своя версия в краката ми и чакаше да я вдигна и да му я подхвърля. Правех го и след десет секунди кучето се връщаше при мен за още игра. Пластмасовата играчка бе отново в краката ми, още по-олигавена.

Боб и Джак все още бяха потънали в оживен разговор, Джена бе в кухнята, а аз бях оставена да се занимавам с това тъпо куче и пластмасовия му двойник. След три или четири подобни разигравания ми писна ужасно. Играчката вече бе просто кълбо с лиги и пластмаса отвътре и нямах никакво намерение да я вдигам. За щастие в този момент Джена ни повика за обяда.

Седяхме на красива антична дъбова маса с крака като лъвски лапи. Беше прекалено голяма за четирима души. Боб седеше в единия край, Джена в другия, а ние с Джак бяхме настанени един срещу друг по средата и имах чувството, че помежду ни бе зейнала бездна.

Масата бе сервирана с китайски порцеланов сервиз и сребърни прибори, които бяха в семейството на Боб от поколения. Предстоеше ни угощение с традиционния обяд за Деня на Колумб, който Джена бе приготвила. Солена треска, сардини, аншоа, ориз и фасул. Дори не знаех, че има традиционна храна за Деня на Колумб освен кюфтета и спагети, но очевидно имаше — храната на рибарите, по начина, по който са яли на кораба „Санта Мария“.

Боб каза молитвата със събрани пред себе си ръце и сведена глава. Аз също бях свела глава, но надзъртах през дланите си, както правиш като дете, когато на масата възрастните казват молитвата, а ти не разбираш напълно какво става и ти е любопитно какво правят другите. Това е навик, от който така и не отвикнах. Да се преструвам, че казвам молитвата.

Семейството ми са католици и не е като да нямам голям опит в това, но винаги ми бе изглеждало като измама. Свеждах глава и мърморех думите, за да не се чувствам много лоша, но поглеждах към другите на масата, за да видя дали и те не правеха същото. Брат ми винаги примерно повтаряше думите на молитвата. Но по-голямата ми сестра бе точно като мен, бунтарка, и докато всички останали благодаряха на Господ, ние се състезавахме коя от двете може да изплези езика си по-напред и да го задържи по-дълго, без да я забележат. А по-късно, когато бяхме достатъчно големи, за да разберем смисъла на това, пак продължавахме да се сочим с пръст.

Вдигнах глава и се огледах. Боб казваше молитвата така, както говореше в онези предизборни клипове по телевизията. Джена бе свела смирено глава, очите й бяха стиснати и имаше странно болезнено изражение, докато повтаряше думите след съпруга си. И Джак — той правеше същото като мен и когато очите ни се срещнаха през масата, се ухили.

Докато обядвахме, кучето, което вече бе нахранено, се влачеше наоколо с пискливата си играчка в уста, спираше при всеки от нас, пускаше играчката си и поглеждаше с очакване някой да си поиграе с него. Когато човекът, при когото се бе спрял, не проявеше интерес, то се преместваше при следващия. В някакъв момент реши, че не получава вниманието, което заслужава, и играчката няма желания ефект.

Затова това куче Себастиан се изака в края на трапезарията. Остави идеално малко лайно в средата на красивия марокански килим, което изглеждаше почти като част от дизайна му и бе на практика незабележимо.

Това бе идеята на кучето за нещо готино и сладко. Оставянето на лайно в средата на стаята като вмъкване в разговора. Като кучешки маркиз Дьо Сад. Изсра се, без да вдигне много шум, без да направи сцена, докато ние си ядяхме — Джак и Боб, Джена и аз, на около метър и половина от него, и никой от нас не забеляза. Не и докато Боб не стана да ни сипе питиета и стъпи право върху него, подхлъзна се като на бананова кора и падна по задник. Беше толкова комично, че за малко да избухна в истеричен смях, но Боб изпадна в такава ярост, че Джена трябваше да го отведе в друга част на къщата, за да го успокои. Оставиха ни с Джак да довършим сами обяда си, като се чувствахме много неловко и смутени, сякаш бяхме видели част от Боб, която не се предполагаше да се разкрива пред чужди очи. Най-накрая Джена се върна.

— Боб остана да си почине — каза тя и обясни, че кампанията направо е изцедила силите му. Нервите му били обтегнати до крайност, защото се раздавал целият. — Обикновено изобщо не е такъв — извини се тя.

Не видяхме Боб до рано вечерта, когато той и Джена се появиха готови за излизане — имаха ангажимент, благотворително набиране на средства, на което Боб реши, че може да отиде без Джак. С Джак останахме сами и прекарахме целия следобед на покрива, мързелувайки и наслаждавайки се на гледката. В някакъв момент той се наведе към мен и ми прошепна:

— Боб и Джена излязоха.

Усмихнах се и го погледнах, сякаш питах: и какво имаш предвид?

Но вече знаех точно какво имаше предвид. Щяхме да обиколим къщата и да се държим, като че ли е наша. Щяхме да направим точно това, което всяка млада двойка би направила, оставена сама в къщата на непознат…

Джак наистина ме изненада и не можех да разбера какво го прихваща, защото той не просто се държеше страхотно, той пръв започваше да измисля разни неща. Само преди дни бяхме на практика разделени, а и преди това седмици наред не бях успявала да възбудя интереса му, а внезапно сякаш бе станал нов човек. Беше като първия път, когато бяхме заедно и се чукахме като зайци навсякъде и винаги щом имахме възможност. Не че Джак не правеше охотно секс, но спонтанността не бе силната му страна. Предпочиташе да бъде организиран, харесваше му да има план — дори когато ставаше дума за таен секс в къщата на шефа му. Най-добре беше някой друг да вземе решение за подобно нещо вместо него, аз например. Но сега бе различно.

Помахахме на Боб и Джена, докато те потегляха от алеята си е колата на Боб, отлично поддържан черешово-червен кадилак „Девил“ — какъв друг да бе. Тъкмо завиваха към пътя, когато Джена ни махна и надвика шума на двигателя.

— Бъдете добри деца и не разбивайте къщата!

Нямаше си и представа какво щяхме да правим.

Гледахме ги как се скриват от очите ни и в мига, в който изчезнаха, Джак се обърна и се затича из къщата, събличайки дрехите си в движение. Последни останаха боксерките му, които той хвърли точно на ръба на басейна, преди да скочи вътре.

Отървах се от кучето, като метнах писукащата играчка в гаража и затворих вратата след него, когато то се втурна вътре. Май го направих само за да се погавря е тъпия Се-бастиан, да му покажа, че не е нито толкова умно, нито толкова сладко, колкото си мислеше. Докато се отдалечавах, го чух как скимтеше.

Стигах до басейна и видях, че Джак вече плуваше вътре. Бе приятна топла вечер, слънцето скоро щеше да залезе. Косата му бе мокра, лицето му искреше, той изглеждаше красив и щастлив и нямах търпение да се присъединя към него.

Започнах да събличам дрехите си, но явно не бях достатъчно бърза, защото Джак се провикна:

— Хайде, какво чакаш? Страхотно е!

Отидох до дъската за скачане, застанах на ръба и се опитах да запазя равновесие, като усещах, че трамплинът поддаваше под тежестта ми. Все още бях по сутиен и бикини, защото исках да го подразня и да ги сваля бавно, пред очите му. Започнах да разкопчавам сутиена си, но после ре-ших, че ще сваля първо бикините си, после пак промених решението си и посегнах към сутиена. Докато го правех, получих дежа вю.

Всеки път, когато ми се случва, е като мистично изживяване. Сякаш внезапно и необяснимо си спомням сън, който е проектирал целия ми живот още преди да съм го изживяла. Сякаш преградата между сънищата и реалния ми живот е паднала и мога едновременно да видя какво се случва и от двете страни на огледалото. Истинският ми живот ми се струва като сън, а сънят — абсолютно реален. И имам чувството, че съм открила някаква фундаментална тайна за реалността, която никой преди това не е осъзнавал. После, също толкова бързо, колкото се е появило, усещането изчезва и аз оставам с ужасно и дразнещо чувство в стомаха, без да мога да разбера как и защо дори се чувствам така.

Този път обаче не бе спомен, а сцена от филм. Аз бях Сибил Шепърд в дебютния си филм „Последната кинопрожекция“ (1971) и докато всички ме наблюдаваха, се готвех за скок в басейна на купона, преодолявайки срама си, като превръщах голотата си в жесток спорт.

Не че имах от какво да се срамувам, защото най-близките съседи на Боб и Джена бяха от другата страна на долината. Трябваше да насочат бинокли към нас, за да ни видят. Но просто имаше нещо в това да си гола на открито, което винаги съм намирала за притеснително. Гола на публично място, да, няма проблем. Нямах нищо против да ме гледат хора. Но очите, които не виждах — те ме подлудяваха.

И също като Сибил Шепърд в крайна сметка зарязах всякакви задръжки, хвърлих бикините и се гмурнах. Когато студената вода обви кожата ми, забравих всичките си глупави страхове. Отворих очите си, видях тялото на Джак да се рее под водата и доплувах до него. Джак бе тяло без глава. Слънчевите лъчи, които се отразяваха в повърхността на басейна, танцуваха по торса му. И докато пореше водата, пенисът и топките му висяха надолу и се поклащаха, сякаш той се намираше сред нулева гравитация.

Посегнах се да грабна члена му и той явно ме видя, защото се отдръпна, обърна се по гръб и зарита с крака водата. Не спря, докато не стигна другата страна и после се облегна с ръце на ръба на басейна. Излязох на повърхността, за да си поема въздух, и Джак изглеждаше много доволен от себе си, че е успял да ме изиграе.

Поставих ръце на раменете му и го целунах по устните. Те бяха топли, а моите — студени и останахме така известно време, защото усещането бе много приятно. После се отърках в него. Заклатих се нагоре и надолу с цялото си тяло, така че водата от басейна се разплиска край нас и ни заля.

Плъзнах се надолу, слабините ми докосваха неговите и върхът на пениса му се настани в окосмението на венериния ми хълм. Когато усетих, че се е надървил достатъчно — което не му отне много време — се протегнах, сграбчих члена му и казах:

— Сега вече те хванах.

Той се разсмя.

Погладих члена му с ръка няколко пъти, после си поех дълбоко въздух и напълних толкова силно дробовете си, че имах чувството, че ще се пръснат. Джак ме погледна изненадано, сякаш питаше: Какво правиш? А аз потопих глава под водата, все още държейки члена му.

Опитвали ли сте се да духате под вода? Не е лесно, но същевременно е невероятно. Отворих уста, за да поема члена на Джак, и от нея излязоха балончета въздух. Наблюдавах как едно малко балонче бавно се плъзна по него и се настани в гъсталака на космите му. Обвих с устни главичката на пениса му колкото можех по-бързо, за да не се напълни устата ми с вода, и засмуках.

Сега вече всичко се случваше като на забавен кадър.

Косата ми се рееше край мен като водорасли и се уви около главата ми, сякаш бе шал, така че не виждах Джак, а само усещах студения му твърд член, докато го смучех в горещата си уста.

С едната си ръка подръпвах основата на пениса му, а с другата се подпирах на гърдите му, за да не изплувам нагоре. Той посегна надолу, за да погали гърдите ми, и те се разлюляха под водата. После Джак стисна зърната им, задържа ги и нежно ги повдигна към себе си. Усетих лекото подръпване на гърдите си, докато те променяха центъра на гравитацията си и нежното полюшване напред и назад, като на завързана за кея малка лодка, докато останалата част от тялото ми продължаваше да се занимава с члена му.

Чувствах се толкова добре и в безопасност там долу, че нямах желание това да свърши, макар да усещах, че кислородът в дробовете ми намалява и главата ми започва да се замайва.

Засмуквах члена на Джак в устата си, поемах го всеки път малко по-дълбоко. Явно в един момент поех прекале-но дълбоко, защото той се заби в задната част на гърлото ми и аз се задавих. От носа ми излязоха мехурчета. Водата изпълни устата ми. Изплувах на повърхността, кашляйки.

Когато дишането ми се успокои, двамата доплувахме до тесния край на басейна. Седнах на второто стъпало, горната част на тялото ми бе над водата, ръцете ми бяха подпрени на ръба на басейна. Джак нежно разтвори краката ми и започна да ме чука, бавно и силно, за да мога да виждам как влиза и излиза от мен. Докато го правеше, водата се плискаше върху гърдите ми. Притисках краката си силно около гърба му, за да му покажа, че исках да прониква в мен още по-дълбоко.

Слънцето се скри зад хълмовете и хвърляше яркото си оранжево сияние по небето. Чувах само вечерната песен на птиците в дърветата, водата, плискаща се отстрани на басейна, моите стенания и пъшкането на Джак.

Беше идеално, от онези мигове, в които времето спира. Всичките ни проблеми се разтвориха във въздуха. Нежеланието на Джак да прави секс с мен, бариерата помежду ни. Искаше ми се нещата между нас да останат завинаги така.

Излязохме от водата и се отправихме към къщата, все още мокри и разгорещени от страст. След като влязохме вътре, взех овчата кожа от спалнята, в която ни бе настанила Джена, и я поставих пред камината, докато Джак разпалваше огъня в нея, за да се изсушим.

Седяхме един до друг пред огъня, с кръстосани крака, и ми се стори, че е точното време за нещо романтично. Затова се обърнах към Джак и му казах:

— Искам да ме чукаш отзад.

Да, знам, не звучи особено романтично, но ако бяхте с нас там, щяхте да разберете, че в този момент и двамата го чувствахме така. Точно там, точно тогава, не можех да се сетя за нещо по-интимно от това да правя анален секс с приятеля си пред бумтящия огън.

Казах го директно, защото не можех да измисля и нищо по-ефектно и по-перверзно от това, когато се сещам за този уикенд, да си спомня, че сме правили анален секс в къщата на Боб Девил. Това наистина ли се бе случило, щях да се питам тогава?

Казах го решително, защото усещах, че Джак е в настроение, и исках да видя колко далече мога да го тласна, мога ли да го накарам да направи нещо, за което не бе изявявал желание сам. Не там, не тогава, не и след милион години.

Не че на него не му харесваше да ме чука отзад. Знаех, че му харесва. Най-вече, защото бе нещо, което не му позволявах да прави постоянно — не исках да свиква. Исках да бъде нещо специално. Като яденето на трюфели, стриди или хайвер. Ако ги ядеш постоянно, ще изгубиш тръпката към тях. Няма да ги възприемаш като нещо луксозно. Чукането в гъза е луксозната храна на луксозните секспози.

Смятам, че природата ни е дала — и на мъжете, и на жените — определен брой дупки с конкретна причина. За да пъхаме и вадим неща от тях. И възнамерявам да ги употребя всичките, защото в противен случай няма да се възползвам правилно от тялото си, а това би било ужасна загуба.

Имаше само един малък липсващ детайл в сценария, който планирах за мен и Джак.

Лубрикант.

Няма по-възпитан начин да го кажа.

Членът на Джак бе прекалено голям за моя задник.

Лубрикантът не бе просто проява на каприз, а на крайна необходимост.

Нека да го обясня така.

Знаете как става. Излизате на пазар за обувки и в един момент се влюбвате в някой конкретен чифт, от определен модел, със специален цвят. Те просто са идеални и чувствате, че през цялото време са стояли в магазина и са чакали именно вас. Но продавачката идва и казва, че са продали последния чифт от вашия размер и сега им е останал само един, номер и половина по-малък.

Майната му на размера, вие сте решени да ги пробвате, защото просто трябва да имате тези обувки и няма да напуснете магазина без тях. Успявате да се напъхате до половина без голямо усилие, но после кракът ви се запъва. По-бутвате още малко напред и си казвате, е, не са чак толкова малки. Щом сте стигнали дотук, ще напънете още, а и кожата ще се отпусне после. Ще се оформи около крака ви и обувките ще бъдат ваши.

Затова напъвате още и успявате да пъхнете крака е половин сантиметър по-навътре, но сега вече е наистина болезнено.

И независимо как помръдвате, от стъпалото ви тръгва болка, която се разпространява по целия ви крак и по цялото ви тяло. Проклинате се, че сте били толкова обсебени от алчност по едни тъпи обувки и сте пренебрегнали здравия разум, който през цялото време ви е казвал, че няма начин нещо толкова голямо да влезе в нещо толкова малко.

И ако не съм толкова разгонена и възбудена, чукането в задника е точно такова нещо за мен. Обувка, която не ми става. Не че не сме опитвали.

В нашия случай обаче обувката бе на другия крак, така да се каже. Джак бе стъпалото, а аз бях обувката. Анусът ми ме болеше толкова много и чувствах члена му толкова голям, че все едно се мъчеше да пъхне самото си стъпало вътре. Наистина болеше много! Обикновено той бе убеден, че в крайна сметка ще се пъхне, а аз — че няма да стане. Единственото нещо, което можех да направя, за да го убедя и него в това, бе да издавам спиращи кръвта писъци, сякаш току-що ме бе пробол е нож. Тогава той го издърпваше. Бързо.

Сигурна съм, че има жени, които се наслаждават на болката, които възприемат това като изпитание за издръжливост. Анна вероятно щеше да издържи. Но не и аз.

Но сега бях твърдо решена да опитам пак. Исках Джак да ме чука в задника в къщата на Боб Девил, пред неговата камина, на овчата кожа. Струваше ми се толкова сладостно погрешно и същевременно толкова правилно. Знаех как обичаше да го прави Джак и този път щях да следвам неговите правила.

Спомних си, че Джена ми бе казала, че е добра в печивата, затова бях сигурна, че ще има мазнина за готвене. Казах на Джак да отиде в кухнята и да потърси по шкафовете. Докато го нямаше, аз останах да лежа на кожата, взирах се в огъня и гледах как въглените блещукаха, хипнотизирана от пламъците.

Той се върна, носейки огромна четирикилограмова кутия „Криско“ — любимата мазнина на всички американски домакини, с огромна усмивка на лицето, сякаш възнамеряваше да я използва цялата. Все едно смяташе да ме омаже отгоре додолу и да изпрати един футболен отбор да мине през задника ми. Казах му, о, добре, това е за теб и за армията на целия китайски народ ли?

Той постави кутията на пода до нас, махна капака и загреба с двата си пръста обилно мазнина, вдигна ги пред мен, за да ги видя, и каза:

— Отвори широко.

Застанах на колене и ръце, а той се наведе, разтвори бузите на задника ми с една ръка и намаза дупката ми с мазнината. Имах чувството, че ме маже със студена сметана, и анусът ми първо се сви от студа, после се отпусна отново, докато пръстите му мажеха и мачкаха около него, за да ме затоплят.

Протегнах се назад и започнах да дърпам нежно члена му, за да го възбудя. След като усетих, че се е надървил, размазах малко от мазнината по него и пак подръпнах главичката му напред и назад, за да се покрие целият и двамата да бъдем еднакво мазни и хлъзгави.

Той застана зад мен, подпирайки се с една ръка на задника ми, докато отъркваше омазания си член във вагината ми. После го плъзна вътре, без никакво затруднение или пречка. Влезе веднага в ритъм, движеше се с точността на бутало. Двете му ръце бяха обхванали задника ми. После ме придърпа по-надолу, а той се озова над мен, широко разкрачен.

Повдигнах задника си колкото можех повече и той ме чукаше толкова дълбоко и силно, че не можах да се въздържа и нададох болезнен стон, който отекна из цялата къща. И дори Себастиан го чу, защото започна да скимти от гаража. С кучето виехме едновременно, в унисон.

Палецът на Джак си играеше около ануса ми, докато той ме чукаше, размазваше мазнината и я пъхаше в дупката ми, мачкаше я, разтягаше я и преди да се усетя, пръстът му се плъзна вътре целият, а аз се обвих около него, както Венерината мухоловка поглъща плячката си.

Палецът му работеше в ануса ми като ключ в ключалка, която не се отваряше. Усещах как се въртеше, отново и отново. Въртеше се само в една посока, по часовниковата стрелка, сякаш някой навиваше сложен механизъм и този механизъм бях аз.

Бях готова да мина на следващото ниво, затова обърнах глава, очите ни се срещнаха и аз му казах:

— Искам да ме чукаш в задника, Джак. Шибай ме силно.

Той излезе от вагината ми и ме плясна няколко пъти с

члена си, после размаза мазнината и влагалищните ми сокове по него, за да може да го вкара в малката ми тясна дупка. Постави ръка на задника ми, за да бъде стабилен, докато притискаше главичката му в ануса ми. Той се сви в очакване. Главичката на члена му ми се стори ужасно голяма, докато проникваше в дупката ми. Изпъшках силно.

Мазният му пенис беше голям и твърд и се движеше бавно все по-надълбоко и надълбоко.

— Добре ли му е в задника ми? — попитах аз.

— О, да, добре му — простена той. — Толкова е тясно…

— Искам да чукаш моята малка, стегната дупка — казах аз. — Искам големия ти кур вътре в задника ми.

Джак изпъшка от удоволствие, докато бавно го пъхаше целия в мен и започна да блъска и да движи бедрата си. Джак танцуваше по задника ми и усещането бе страхотно. И това не бе смешен патешки танц. Или някакво весело кълчене. Беше истински рокендрол.

Ръцете му стиснаха силно раменете ми, за да може да прониква в мен с мощни тласъци, сякаш ме заковаваше с чук. Влажните му топки се удряха силно във вагината ми.

Беше толкова хубаво. Анусът ми се разтягаше и опъваше и бе чукан, и блъскан от дебелия му, месест кур. Имах чувството, че ще свърша всеки миг. Имах чувството, че ще избухна отвътре.

Казах му, че ще свърша. Джак, свършвам.

И докато го казвах, тялото ми се сгърчи под неговото и аз започнах да вия от наслада.

— Искам да свършиш в задника ми, Джак. Искам да усетя спермата ти да се стича в него.

Мръсното говорене явно имаше ефект, защото усетих, че и той почва да диша по-тежко. Чух го да стене, знакът, че скоро ще свърши. Заби члена си навътре с последен тласък и стреля, спермата му експлодира в ануса ми и усетих как ме изпълва отвътре. После Джак бавно извади члена си и гъстата му, бяла сперма закапа по дупката ми и потече надолу към влагалището ми.

Лежахме пред камината на меката кожа, ръцете му бяха обвити около мен.

Мислех си, не може да бъде по-хубаво от това. Аз, Джак, истински жив огън, секс и сметанов пай.

Идеалният край на един идеален уикенд.