Обществото на Жулиет

15

Всеки е бил в такава ситуация.

Намираш се на купон.

Просто си стоиш там — или седиш, мислиш си за свои си работи, наблюдаваш другите. Или пък си говориш с приятелка, обсъждате някакви глупости, които интересуват само вас, смеете се на вашите си малки шегички. И изневиделица се приближава някакъв тип. Не знаеш кой е, нито приятелката ти. Дори не помниш да си го виждала преди. Възможно е да си го зърнала за малко, когато си дошла на купона, но без да се сетиш повече за него. Може дори да си се усмихнала в негова посока. Без да имаш нещо предвид. А той го е възприел погрешно като сигнал, като намек.

Сега е тук, стои точно пред теб. Казва „здрасти“ и се представя, защото за него купонът е място, където се запознаваш с хора и той е решил да се запознае с теб. Но това не означава, че ти искаш да се запознаеш с него. Всъщност трийсет секунди в неговата компания са напълно достатъчни, за да си абсолютно убедена в това. Разбрала си само първото му име, но вече знаеш всичко, което някога ще искаш или ще имаш нужда да знаеш за този мъж. Стоиш там и се чудиш как да го разкараш.

Е, намирах се на такъв купон.

Дики бе този тип.

Дики работеше в строителството. Занимаваше се с бетон. Това бе целият му живот. Не си мислете, че бе прост работник. Бе председател и изпълнителен директор на една от най-големите световни компании за строителни материали. Бетонът бе животът му и той влагаше цялата си страст в тази тема. Опитваше се да ме убеди, че първата засвидетелствана употреба на бетона е важна за историята на човечеството като откриването на огъня. Че неговата професия е от значение за културното развитие на цивилизацията като археологията, медицината и философията, взети заедно.

Но той не бе Майка Тереза. Дики имаше представителства във всяка конфликтна зона на земното кълбо. Правеше достатъчно бетон, за да изгражда сградите по-бързо, отколкото военните ги разрушаваха.

— Войната е голям бизнес — каза ми той.

Анна разговаряше с приятеля на Дики, Фреди, мениджър на хедж фонд. Кикотеше се постоянно и изглеждаше, че наистина се забавлява. Дики може и да бе ужасно богат, но комуникативните му умения бяха сухи като бизнеса му. Отегчаваше ме до смърт. Имах желание да се напишкам в бикините си само и само да сменя темата на разговор.

И може би щях да го направя. Ако носех бикини. Но не носех.

За сметка на това имах черна дантелена превръзка, която покриваше очите ми, бели чорапи до коленете, червени обувки с каишки с висок ток и дълга до земята мантия — рубиненочервена, за да пасва на любимото ми червило.

Този път вече не носех бельото си.

Анна бе с филигранна метална маска във формата на пеперуда и изумруденозелена мантия, която се спускаше примамливо по тялото й, подчертавайки извивките й. Двете заедно приличахме на светофар.

Маските и наметалата бяха част от дрескода на вечерното соаре. Не кожа и деним. Маски и анонимност. Защото това бе темата на секскупона. Купон „Широко затворени очи“.

Това място бе на светлинни години от „Фабриката за чукане“. Бе напълно различно, елитно, с ограничен достъп.

Чудех се какво ли щеше да сътвори Кубрик от него. Стенли, не Лари. Той бе създал точна картина на един свят, състоящ се от секс, богатство, власт и привилегии, последния му шедьовър, най-дългия единичен кадър във филмовата история, филм като всеки друг филм, който някога бе правил — в който и последният детайл, и най-незабележимият нюанс е там с конкретна причина. Филм, в който бе вложил толкова много страст и старание, че го бе убил, и така и не бе видял крайния резултат и как го бе приела публиката.

Което може би бе за добро. Защото единственото, което Стенли Кубрик може би не бе предвидил, бе, че хората, за които бе направил филма, щяха да го приемат буквално.

Забележително богатите хора, онова малцинство, което притежаваше цялата власт на света и привилегията да живее по свои собствени социални, морални и сексуални норми — норми, които не са подходящи за останалите от нас; онези хора, които смятаха, че декадентството е нещо, което можеш да купиш с кредитната си карта или да си го избереш от някакъв шоурум, бяха възприели творението на един от най-великите режисьори за красива реклама на изискан клуб за суингъри, повод за съществуването на места като това тук.

Намирахме се в дневната на голям, изтънчено обзаведен частен дом, пълен с антични мебели и репродукции на изящното изкуство. Някъде в провинцията. Не знаех точно къде, нито пък Анна, защото ни бяха довели тук с кола под наем, уредена от Бънди. И двете бяхме задрямали по пътя насам, унесени от шума на двигателя, от мигащите свет-линки на шосето пред нас и от нежното движение на колата, носеща се по завоите на по-малките пътища, след като напуснахме града. После се стреснах от докосването на Анна, която ме разтърсваше леко за рамото и казваше: „Кат-рин… Катрин… събуди се. Пристигнахме…“.

След като влязохме вътре, осъзнах, че нямаше никакъв начин да разбера къде се намираме, защото навън бе тъмно и всички прозорци бяха със спуснати завеси. Бяхме като във филм. Цялото действие бе съсредоточено само вътре в къщата.

Имаше огромни маси, отрупани с толкова много скъпи и редки храни, че приличаше на римско пиршество. Шампанско „Вьов Клико“ се изстудяваше в кофи с лед. Сребърни купи, отрупани с хайвер от белуга с връх. Големи плата с морски деликатеси — стриди, миди и скариди, пръснати сред кубчета лед като цветя в цветни лехи. Терини с гъши дроб. И всички тези хора бяха толкова преситени, че никой изглежда не ядеше от тях. Невъзмутими келнери в смокинги и с черни превръзки на очите минаваха покрай групичките гости и предлагаха чаши с шампанско.

Сякаш някой бе отключил врата, която винаги е били затворена за мен, врата към място, което дори не подозирах, че съществува, и ме бе поканил вътре. Защо да не вляза, защо да не надзърна, защо да не преживея и аз това? Какъв ли бе животът в забранената зона?

Точно в момента той не приличаше на оргия. Събирането бе много официално и изискано, бе като буржоазно коктейлно парти. Погледнах към Анна с поглед, който питаше: Сериозно? За това ли бихме целия път до тук? Това ли бе най-доброто, което успя да измисли Бънди? Същевременно в известна степен бях впечатлена, защото тези мъже бяха от съвсем различна лига. Абсолютно различна от неговата.

Това бе причината аз и Анна да бъдем на това място, а Бънди и неговото похотливо тяло — не; той щеше да изглежда като гнойна язва сред тези хора. Но той осигуряваше момичетата. А Анна се движеше между двата свята с елегантност и лекота. Сексуалността й бе като пропуск за всички места, а аз бях нейният „плюс един“ на поканата.

Бих казала, че Дики бе към шейсетте, може би дори по-стар, но се намираше във възрастта, в която числата спират да имат значение и е трудно да се отгатнат. Имаше посивяла коса, сресана назад, и тяло като чувал с картофи — едро, тромаво и основната му тежест бе съсредоточена в долната му част. Носеше маска на Зоро и къса бяла сатенена наметка с червен кант, подобна на онези на свещениците. С изключение на това Дики бе абсолютно лишен от всякаква духовност — не приличаше по нищо друго на представител на църквата, а по-скоро на пенсиониран супергерой със склонност към нудизъм. Капитан Цимент.

Дики стоеше пред мен със скръстени крака и ми говореше, обяснявайки особеностите на цимента. Членът и топките му висяха апатично над бедрото му и изглеждаха отегчени — почти толкова, колкото се чувствах и аз.

Фреди бе много по-млад, достатъчно, за да бъде син на моя компаньон, и носеше свещеническо расо, което щеше да си подхожда с наметалото на Дики; сякаш бяха взели двете половини на един маскараден костюм и бяха хвърляли монета кой какво ще облече.

Докато Дики ми говореше, внезапно ме обзе неописуемо дълбока тъга, но се постарах да я прикрия. Опитах се да изглеждам заинтересувана и да поддържам разговора. Но никога не бях наричала някой мъж „Дики“ в живота си и ос възнамерявах да започна сега. Затова използвах цялото му име.

— Значи, Ричард…

— Дики — прекъсна ме той за трети или четвърти път — наричай ме „Дики“.

И за трети или четвърти път аз се престорих, че не съм го чула.

— Добре, Ричард… Кажи ми отново, ако обичаш, какви са предимствата на бързо слягащия се и малко свиваем бетон?

Бях попила достатъчно терминология, за да мога да подхвърля нещо за продължение на разговора и да го накарам да мисли, че слушам какво ми говори.

— Изпомпваемост, бейби — каза той. И натърти: — Из-помп-ва-е-мост.

— И намаляване на слягането — добавих аз.

— По-малко деформиране — каза Дики. — По-малко извиване и изкривяване. Искаш да остава твърд и прав.

Размаха ръце във въздуха като каратист и се разкикоти гърлено.

— Мисля, че схванах — казах аз.

След като проявих подобна заинтересованост и звучах като човек, който наистина знае за какво говори, Дики направо се вдъхнови и се втурна в словесна атака. Аз изключих в същия миг.

На стената зад него имаше няколко репродукции в рамки на примитивни рисунки на мъже и жени, които се чукаха в различни пози. Разпознах ги веднага, бяха от книгата, която Бриджит Бардо разлиства в „Презрение“ на Годар, книгата, която вулгарният американски продуцент бе дал на нейния съпруг сценарист, за да му помогне да направи по-сексуален сценария на германския режисьор Фриц Ланг, който е почти изцяло основан на гръцки мит и няма никакъв комерсиален потенциал. Книгата бе с древноримски еротични рисунки и продуцентът се надяваше, че съпругът на Бардо ще се вдъхнови, това ще прелее в сценария му и така ще се получи филм, който ще прикове зрителите в киносалоните. Рисунките в книгата и тези на стените бяха създадени с конкретна цел — вид сексуален наръчник и еротичен стимулатор за клиентите на публичните домове в Помпей. Именно там са били намерени. Предположих, че бяха изложени тук със същата цел.

Дики говореше и единствените думи, които регистрирах със съзнанието си, бяха „изхвърляне“, „вибриране“ и „петна“. Не знаех дали говори за цимент, или вече бе преминал на мръсотиите, но ако готовият бетон можеше да въодушеви толкова много Дики, явно той бе мъж, на когото бе лесно да доставиш удоволствие. Само дето аз не бях правилният човек за тази работа.

— Петна? — повторих аз.

— Да, кукло, петна — каза той. — От мръсотиите. Във водата.

О, ясно, още бяхме на цимента, казах си аз и отново изключих. Огледах се из стаята към всички други голи мъже и жени, на всякаква възраст, с всякакви размери и форми, и се запитах с какво ли се занимаваха.

Козметични хирурзи. Биотехнологии. Оръжие. Петрол. Фармацевтика. Логистика. Борсови сделки.

Защото всички тези безименни бюрократи без лица, които оглавяват корпорации, за които никога не сте чували, но чиито решения се отразяват осезаемо на всеки детайл от живота ви — от хапчетата, които вземате преди закуска, до бензина, който сипвате в колата си, и ортопедичната възглавница, върху която отпускате глава нощем — да, всички тези хора също имат сексуален живот. Те трябва да чукат. Явно това бе едно от местата, на които го правеха. Точно тук. На скъпи и екстравагантни секспартита като това, създадени, за да защитават тяхното достойнство, а защо не и свенливостта им. Места, на които носеха маски, за да бъдат анонимни в личния си живот така, както бяха анонимни и в обществения си живот.

Внезапно ми се допишка и осъзнах, че това бе идеалното извинение да се измъкна от Дики и Фреди.

— Извинете ме, господа — казах аз. — Трябва да се оттеглим за малко.

Отправихме се възможно най-бързо — поне колкото ни позволяваха високите обувки — към дамската тоалетна на горния етаж.

Стояхме една до друга пред огледалото в тоалетната и оправяхме грима си. Казах на Анна, че този мизансцен а ла маркиз Дьо Сад ми се струва ужасен.

— Къде изобщо се намираме? — попитах аз.

— Наричат го Обществото на Жулиет — отвърна тя.

— И какво, по дяволите, е това?

— Не знам много повече. Просто така го наричат. Да кажем, че „Фабриката за чукане“ е за обикновените хора. Тези тук не са обикновени.

— Това ми е ясно — казах аз. — А как Бънди е получил достъп до подобно място?

— О, нали знаеш… — изкикоти се тя. — Бънди е пълен с изненади. Движи се със странни хора и на странни места.

— Какво имаш предвид? — попитах аз. Думите й бяха възбудили любопитството ми.

— Ами… Той може да изглежда долнопробен, но е от богато семейство. Има всякакви познати, например богати момичета, които са като него и са готови да направят всичко за своето другарче. От онези момичета, които имат наследствен фонд с шестцифрена сума вътре, но работят като стрийптизьорки. Бънди дори има уебсайт само за тях.

— Нека да позная как се казва. „Богати кучки“?

— Откъде знаеш? — попита искрено изненадана Анна.

— Предположих.

Сложих си червило на устните, а Анна напудри лицето си и добави още руж. Огледа се, за да се увери, че го е сложила равномерно, и каза:

— Нали знаеш… възрастните мъже наистина умеят да задоволяват жените.

Тъкмо когато си мисля, че съм чула всичко от Анна, и тя пуска някоя подобна мъдрост.

Никога не спира да ме изумява. Казва подобни неща, сякаш са най-обикновеното нещо на света.

— Нима?

— Да. Защото са възбудени като осемнайсетгодишни навитаци, но на телата им е нужно повече време, за да наваксат. А жената има нужда точно от това.

Избухнах в смях.

— Напълно съм сериозна — каза тя. — Те се впускат като маниаци в атака, но трябва да спрат, за да се възстановят. После започват отново. Могат да продължат така цяла нощ, преди да свършат.

— Но младите мъже са същите — каква е разликата?

Когато казах това, се почувствах така, сякаш отново бях в салона с Дики и се опитвах да водя вежлив разговор.

— Младите мъже винаги имат да доказват нещо — каза Анна, докато отваряше червилото си. — И има един основен принцип: онези, които изглеждат добре, са толкова суетни, че нямат никакво въображение в секса.

— Да, знам много добре за какво говориш — казах аз, спомняйки си моето гадже футболна звезда.

— Обикновено искат да чукат пред огледало, за да проверяват как изглеждат от всеки ъгъл — продължи тя — все едно режисират собствен порнофилм. Те чукат себе си, а ти си просто част от декора. Старите мъже са по-отдадени на това да те накарат ти да се почувстваш добре. И винаги искат да пробват нещо ново, защото вече са правили всичко преди и знаят всеки номер от книгите със сексуални инструкции.

— И още нещо — добави тя, докато наместваше маската си. — Един твърд член никога няма възраст. Наистина няма значение колко е стар, стига да функционира нормално. Тези мъже тук… трябва само да ги докоснеш. Нагълтали са се с виагра и са готови за секунда.

Усмихна ми се в огледалото и щракна с пръсти.

Не знаех колко време бяхме останали в тоалетната, но когато се върнахме, се озовахме на съвсем различно парти. О, съвсем различно! Енергията на мястото бе променена. Сякаш, докато бяхме там, някой бе звъннал с камбанка, като сигнала, с който се отваря стоковата борса, и секунда по-късно етажът с борсовите агенти направо побеснява, оргия от викове и крясъци.

Вече никой не разговаряше. Всички се чукаха. Групирани по двама, трима или четирима, някои дори соло, други само гледаха.

Стояхме в края на стълбището и поглъщах с очи всичко, а гледката определено бе завладяваща, и осъзнах, че няма къде да се скрия, няма къде да избягам. Време беше или да се предам, или да бягам. Трябваше ми минутка, за да дойда на себе си, да си поема дъх и да скоча в дълбокото.

— Давай — казах на Анна. — Ще дойда след минутка. Искам просто да погледна оттук за малко.

— Добре — каза тя и се спусна по стълбите като агънце, галопиращо по полето, за да се присъедини към стадото.

Облегнах се на перилото, погледнах към множеството чукащи се хора в главната зала и улових погледа на един мъж, който се взираше към мен. Наистина не знаех какво стана между мен и този странен мъж в онзи момент. Може би съм издавала някакъв особен аромат.

Нещо ме привлече към маската, която той носеше — тя беше много по-изящна от всички други маски, които бях видяла тук. И тогава осъзнах. Той бе мъжът от сънищата ми, ренесансовият мъж с маската на Арлекин, който ме освободи и ми помогна да отворя съзнанието и тялото си в онзи стар театър.

Разбрах го за частица от секундата, от мига, в който го зърнах, до момента, когато той тръгна към мен. Сърцето ми започна да бие силно, бях парализирана от очакване, а той се впусна към мен като хищник към плячката си.

Времето сякаш се забави. Струваше ми се, че пристъпва към мен на забавен кадър. Поглъщах го с очи, изгубвах се в детайлите.

Вървеше наперено, уверен и нахално самонадеян във вида си. Кожата му бе загоряла и кадифена, тялото му бе стегнато, мускулесто и с приятен кафеникав цвят. Изглеждаше като мъж, който се грижи и полага усилия за себе си. Физиката му направо ми говореше и ми казваше, че този мъж осъзнава къде е силата му и знае как да я използва. Видът му бе чудесен за възрастта му, каквато и да бе тя, но предположих, че е някъде около четирийсет години, най-малко.

Вече бе по-близо и можех да го подуша. Миришеше на богатство. Когато застана до мен, бях абсолютно замаяна. Имаше нещо в него, но не можех да кажа какво точно. После осъзнах. Нещо в него ми напомняше за Джак. Не Джак сега, а Джак от бъдещето. Винаги си бях казвала, че искам да остарея с Джак. Понякога си фантазирах какви ще бъдем, когато станем на петдесет или шейсет, когато ще сме изживели половината си живот заедно. Чудех се как ли ще изглеждаме, как щяхме да се държим един с друг, какъв ли секс щяхме да правим.

Този мъж въплъщаваше моята представа в какъв човек щеше да се превърне Джак, как щеше да изглежда, как щеше да се държи. Знаех как звучи това. Като извинение — и в известна степен бе точно такова. Извинение, което умът ми бе измислил, за да обясни начина, по който се чувстваше тялото ми. Защото бях неустоимо привлечена от този мъж, чиято идентичност не знаех и никога нямаше да узная. Мъж, който бе като черно празно платно за мен, върху което можех да проектирам всичките си фантазии. И да ги преживея. Наистина.

Той ми предложи ръката си. Поех я без колебание и задръжки. Когато ме поведе надолу по стълбите към главната зала, имах чувството, че сме като двама замаяни млади влюбени, тръгнали на следобедната си неделна разходка по брега на морето.

Слязохме долу и видях Дики и Фреди, които вече бяха започнали да обработват Анна. Не че бях изненадана. Тя се бе отпуснала на колене и ръце на протрит античен кожен диван. Фреди я бе опънал отзад, а Дики бе пъхнал члена си в устата й и се подпираше с единия си крак на дивана. Беше поставил ръцете си на ханша и изпънал корема си напред — така, както понякога позират мъжете в порнофилмите, когато им правят свирки. Сякаш имаше лумбаго.

Мъжете, които стоят и чукат така в порното, почти винаги са останали с чорапи.

И — изненада, изненада! Дики не бе събул чорапите си. Но те изглеждаха скъпо струващи чорапи. От „Ралф Лорън“.

Фреди явно не бе от този тип. Бъхташе си чисто гол. И трябваше да го призная на Анна — тя доста се стараеше. Те и двамата си прекарваха много добре. Усмивката на лицето на Дики бе широка цяла миля, както би се ухилил всеки в неговото положение — разполагаше с готино младо маце, което с готовност се оставяше той да пляска лицето й с пениса си и същевременно му говореше мръсотии.

— Ти си мръсно старче — казваше тя в момента на Дики. — Мръсно, дърто старче. Дики, Дики, Дики. И старото му щръкнало другарче.

Не бях сигурна дали говореше на самия Дики или на пениса му, но очевидно и двамата се наслаждаваха в еднаква степен на думите й.

После тя се обърна към Фреди и му каза:

— О, да, татенце, забий силно пръта си. Направи го, татенце, точно така ми харесва. О, да, чукай ме, да…

Маскираният мъж ме поведе към края на залата, сякаш ме показваше като на парад пред всички, фукайки се с мен. Побутна ме да седна на голямо антично кресло с червена кадифена тапицерия. Седнах със събрани крака и ръце, отпуснати в скута ми, като примерна ученичка от католическо училище. Той ме погледна, усмихна се и потупа облегалката на креслото. Не беше нужно да казва нищо, вече знаех какво иска, какво очаква.

Преметнах краката си отстрани на двете облегалки и плъзнах дупето си надолу към ръба на креслото. Той коленичи пред мен, хвана левия ми крак в ръце и започна да мачка петата ми с палците си, нагоре и надолу, както котките пробват дали някой стол ще им е удобен, преди да се настанят в него. Когато стигна до върха на стъпалото ми, провери дължината на всеки от пръстите ми, раздели ги и проучи бавно пространството между тях.

Затворих очи, за да се изключа от околния свят и да се съсредоточа върху ласките и докосването му, и преди да се усетя, той вече целуваше петата ми, ближеше пръстите ми един по един, минаваше по тях и между тях с езика си. И усещането бе божествено.

Усетих как плъзга пръстите си нагоре по краката ми, стига до чатала ми и гали вагината ми, после разтваря устните ми с палец и показалец. Влагалището ми вече бе влажно, лепкаво и готово. Последваха дълги, резки удари на езика му, така, както котката чисти козинката си. Маската му се притискаше в клитора ми, носът му се движеше напред и назад по него, докато устата му работеше по чатала ми — лижеше ме, смучеше, хапеше. Усещах как езикът му блъска около дупката ми. Плъзна се вътре и беше толкова хубаво, че простенах и повдигнах таза си напред, за да се нанижа на него. Но щом го направих, той се отдръпна назад, дразнейки ме.

Сложи ръце на краката ми, събра ги заедно и ги повдигна така, че стъпалата ми бяха над главата ми, а вагината ми се разкриваше напълно пред очите му, влажна и набъбнала. Обвих краката си с ръце, за да ги задържа неподвижно, а той постави едната си ръка на бедрото ми и плесна леко вагината ми с другата си ръка. Изохках и дали от звука, или по някаква друга причина, но това го провокира да ме плясне отново. Усетих как клиторът ми потръпва и откликва на движението на дланта му, когато тя се отдръпва.

После устата му отново се долепи до мен, но този път бе плътно допряна до клитора ми и усещах как го засмуква навътре, смуче го, хапе главичката му, езикът му се плъзгаше по качулката му, играеше си с нея, лижеше, удряше. Всеки път, когато приключеше с цикъла на смучене, хапане и лизане, той се отдръпваше и после променяше ласката си, така че не знаех какво ще последва. Усещането бе изключително и аз стенех и пъшках, без да се контролирам.

Докато правеше това, пръстите му намериха дупката ми, която вече бе толкова влажна, че чувствах следата от сок, която се плъзгаше към ануса ми. Той не губи повече време, плъзна пръстите си направо вътре и си проби път през нежната плът зад клитора ми. Блъскаше с пръстите си напред и назад вътре във влагалището ми и усещах, че скоро ще свърша и няма да мога да се въздържа дори да исках да го направя. Усетих как нервните ми окончания се свиват, изпращайки вълни от електричество по цялото ми тяло. Те ме заляха. Тласнах тялото си към устата му и усетих зъбите му, езика му, устните му, докато се притискаха към клитора ми.

После той плъзна овлажнения си с плюнка палец в ануса ми, мислейки, че бях толкова унесена, че няма да забележа, но това ме върна отново рязко в действителността. Погледнах го право в очите и много решително му казах „не“. По лицето му личеше, че е разочарован, но се съгласи. Беше ми все едно дали смяташе, че се правя на прекалено скромна, не ставаше дума за това. Не бях анална девица. Но исках да запазя нещо за себе си. Исках да запазя нещо за Джак. А и тук не беше „Фабриката за чукане“. Не беше всичко на свободен принцип за всекиго. Тук аз имах контрол над ситуацията и можех да кажа кое бе част от зоната ми на комфорт и кое не.

Сменихме положението си. Той седна на креслото, а аз се покачих на облегалките, превих се на две и бавно се снижих към члена му. Влагалището ми бе толкова влажно, че се нанизах веднага, съвсем до основата му, и сега бе негов ред да стене. Надигнах се и се измъкнах отново от него. Струйки плътен, бял вагинален сок се стичаха по члена му и се събираха в пубисните му косми. Изплюх се в ръката си и омазах пениса му, овлажних го със соковете и слюнката си и продължих да го помпам, докато чух онова тихо, дълбоко простенване, което ми подсказа, че бях на прав път.

Бавно се нанизах отново на щръкналия му член, наведох се така, че ръцете ми да се отпуснат на раменете му и дупето ми бавно се наклони, придърпвайки пениса му със себе си. Редувах бавно извиване на бедрата си и се движех напред и назад; той отново започна да стене и да пъшка. Докато се плъзгах по члена му, ръцете му обхванаха гърдите ми, пръстите му стиснаха силно зърната ми.

След като ме докара до това състояние, възбудена и желаеща, той извади поредния си номер от ръкава: поиска да ме сподели с другите. Не знаех как те бяха разбрали — може би той им бе дал някакъв знак, но внезапно осъзнах, че бях заобиколена. Но не се боях.

Стена от мъжка плът ме отделяше от останалата част от стаята, сякаш бях в пашкул. И се чувствах в безопасност.

Когато някой се отдръпваше, друг веднага заемаше мястото му. Исках това да продължи. Колкото повече, толкова по-добре.

Изгубих представа колко маскирани лица и анонимни членове приближаваха към мен, със сведени глави, молещи за внимание. Сграбчвах всичко, което бе в моя обсег, с всичко, което имах, и щом вкусих от властта си, осъзнах, че бях гладна за още. Колкото повече получавах, толкова по-гладна ставах и това не спря, докато не пожелах да спре. А аз не го исках.

Сексът просто ставаше по-добър и по-добър, и по-добър.

Оргазмите ми се редуваха един след друг, все по-интензивни, и тъкмо когато мислех, че съм стигнала върха си, идваше друг, който ме издигаше все по-високо, и не исках това да спре, защото насладата бе толкова силна.

Сякаш тялото ми бе заредено с електричество. Не само всеки път, когато свършвах. Всеки път, когато ме докосваха. Като че ли ме удряха с електрошок, отново и отново, и отново. Удоволствието бе наситено, преминаващо в болка. Допаминът нахлу в мозъка ми, адреналинът течеше из тялото ми и загубих всякаква представа за времето.

Имах чувството, че се чукам двайсет и четири часа, без да спирам. Струваше ми се, че можех да продължа още цяло денонощие по същия начин. Тялото ми щеше да продължи дотогава, докато мозъкът ми беше стимулиран.

Ето ви една истина: мозъкът никога не се уморява от физическа активност, просто се разсейва и се отегчава. Тогава идва умората. Но ако успеете да задържите съзнанието си фокусирано, никой не може да ви каже колко далече може да стигнете.

Аз стигнах по-далече, отколкото си бях представяла, че е възможно. Ако можех да се видя отстрани, там, в онази зала, заобиколена от всички онези мъже, не знам дали щях да се разпозная. Най-вероятно щях да разпозная Анна.

Когато се прибрах у дома, болката ме победи, мускулите ми ме боляха, сякаш бях катерила планина и се бе наложило да използвам всяка част от тялото си, за да стигна върха. Чувствах се освежена, но изтощена и всичко, което исках, бе просто да си взема дълга, гореща вана. Докато водата течеше, се погледнах в огледалото на банята. Радвах се, че Джак не бе тук, за да не види как тялото ми е зачервено от плясканията и щипането, и ударите. В същото време още бях в състояние на въодушевление и адска възбуда. Ако Джак бе тук, щях да пъхна члена му веднага в устата си. Щях да се притисна в него и да поискам той да ме накаже с красивия си пенис още повече.

Запалих свещ с аромат на жасмин, пуснах няколко чаени листа във водата, сипах пет-шест капки лавандулово масло и се отпуснах бавно във ваната. Потопих се напълно и усетих как топлината отпуска мускулите ми, парата попиваше в порите на лицето и тялото ми и започнах цялата да се потя.

От дълго време не бях спала толкова добре. Спах като бебе. А когато се събудих, тялото ми още ме болеше, но умът ми бе ясен и остър. Бях готова да изляза, за да напазарувам, и написах бележка на Джак, защото той щеше да се прибере днес и исках всичко да е идеално; надявах се, че ще е размислил и ще оправим отношенията си. В бележката му написах, че го обичам. И наистина го мислех. Вярвах в това повече от всякога. Желаех го повече от всякога.

Точно преди да изляза, прерових чантата си, за да проверя дали ключовете ми са там. Вместо тях обаче намерих руло с банкноти. Банкноти от по сто долара. Нямах никаква идея как се бяха озовали там. Вдигнах ги и просто ги зяпнах. Бях в шок. Бях парализирана и смаяна, сякаш някой току-що ме бе изритал по задника и се бях събудила от дълбок сън, чудейки се какво бе станало.

Трябваше да слушам по-добре Анна. „Бънди е пълен с изненади“, бе казала тя и си бях помислила, че е просто една от нейните малки глупави реплики, които изтърсваше от време на време. Сега вече разбирах. Той ме бе превърнал в единственото нещо, което не желаех да ставам. Бях погълната от извратената пигмалионска фантазия на Бънди, в която всяка жена бе неоформено творение, очакващо да бъде оформено като курва. Бънди ме бе преобразил в Северин. Belle de jour. Специалитетът на деня.

Една от кучките на Бънди.

Чувствах се омърсена и използвана. Стомахът ми се разбунтува, усетих как започва да ми се гади. Гаденето премина в гняв. Чувах само беснеещия глас в главата ми.

Как може да си толкова тъпа?! Крещях си сама, наум, защото Бънди ме бе прецакал, а дори не се бях усетила. Казвах си, че аз контролирам ситуацията, че съм по-умна от другите.

Но не бях.