Само една тайна

28

Питър погледна часовника. Питаше се къде се губи Джина. Когато я закара вкъщи след сватбата, се разделиха съвсем нормално. Той се опита да я държи под око по време на тържеството, през цялото време се притесняваше някой да не ù се натрапи, знаеше какви са мъжете, особено белите пияни мъже от неговата класа. Сърцето му се беше свило от тревога, не пи, не говори почти с никого, постоянно бдеше над нея. А после и тази направо сюрреалистична сцена с мъжа, на когото му прилоша.

Джина се справи невероятно. Но когато той ù направи комплимент в колата, тя поклати глава. Не искаше да обира лаврите, настояваше, че Изабел Сьоренсен е била впечатляващата в случая. Онази, с която малкият му брат изглежда ходеше.

Питър надзърна през вратата на кабинета си. Беше се надявал всичко да си продължи постарому, но вчера Джина не се появи, нито пък днес и той вече не знаеше какво да мисли. Дали не се беше случило нещо? Погледна часовника – минаваше шест. Изправи се, отиде до бокса. Все така нито следа от Джина. Отвори хладилника, за да погледне дали кутията ù не е там, да не би да е дошла, а той да не я е забелязал, но не – само полупразни опаковки от близкия тайландски ресторант и разни протеинови шейкове.

Той мина покрай рецепцията, но не посмя да пита някоя от рецепционистките знае ли къде е Джина. Искаше му се да ù звънне или да ù прати есемес само за да се увери, че е добре, но не си бяха разменили телефонните номера, така че го сметна за нередно, дори и да успееше да намери нейния.

Да не би да е напуснала?

Без да каже нито дума?

Час по-късно офисът опустя. Пролетта беше дошла, вишните в „Кунгстредгорден“ цъфтяха и всички си измисляха всевъзможни извинения, за да излязат да се поразходят на слънце. На рецепцията вече седяха вечерните служители, забеляза той, когато излезе за трети път. Спря и затрополи с пръсти по рамката на вратата, докато рецепционистът си бъбреше с един пазач. Дали можеше да ги пита ще идват ли чистачи днес?

Тъкмо понечи да се прибере в кабинета си, когато видя вратите на асансьора да се отварят.

Беше тя.

Търсеше нещо в чантата си и Питър се закова на място. Джина вдигна очи в момента, в който той се опомни. Той побърза към входа и ù отключи, преди рецепционистът да е успял да реагира и преди тя самата да е намерила картата си.

– Благодаря!

– Здравей, Джина!

Той отчаяно се опита да измисли някаква интелигентна реплика или шеговита, или поне обичайна. Тя го гледаше очаквателно.

– Случило ли се е нещо?

– Не. Вчера те нямаше – отвърна той. – Малко се притесних. Всичко наред ли е?

– Имах свободен ден. Учих и ходих на лекции. Всичко е наред.

– Радвам се да го чуя.

Той ù отвори и следващата врата и остана до нея, докато тя си окачваше палтото.

– А брат ти? Той добре ли е?

– Да.

– Ами баща ти? Как спи?

– Всъщност доста добре.

Тя си смени обувките и окачи дамската си чанта в шкафчето.

– И ти също си добре, казваш?

Тя затвори шкафчето.

– Добре съм. А вие как сте?

– Супер съм. Сватбата беше хубава. Ти знаеше ли, че Александър ходи с доктор Сьоренсен?

– Подозирах.

– Той е добре. Мъжът, на когото помогнахте. Обадих се на Аса да попитам. Предположих, че може би ще искаш да знаеш.

– Благодаря! Изабел ми прати есемес. – Тя се усмихна широко. – Между нас казано, знам, че ще прозвучи ужасно, но беше суперяко. Вярно, Изабел свърши почти всичко, но все пак. Почувствах се едва ли не като истински лекар. Сигурно ме мислите за ужасен човек, като говоря така.

– Мисля, че това е знак, че ще станеш страхотен лекар. Тежка ли е прахосмукачката? Дай да ти помогна.

– Благодаря!

Той мълчеше, пристъпваше от крак на крак.

– Трябва да започвам работа.

– Разбира се. После ще се видим.

Питър се прибра в кабинета си.

Щеше да работи, докато Джина приключи. Тя чистеше в продължение на около два часа.

Надяваше се дотогава да измисли достатъчно убедителна причина отново да я закара до тях.