Само една тайна

61

Пак я биха. Болеше я, като дишаше, което не вещаеше нищо добро. Поне беше спокойна, че ребрата ù не са счупени. Последното, което ù трябваше, беше пробит бял дроб.

Освен това ù крещяха. Ужасни неща. Изабел искаше да може да каже, че е била храбра и невъзмутима, но не се получи.

Предишният ù плен бе продължил по-малко от половин денонощие. Откога беше тук? Беше загубила представа за времето, бавно губеше и самоконтрол. Те имаха власт над тялото и свободата ù, но тя започваше да губи контрол и над мислите си. Жаждата я караше да действа нелогично. Когато ù дадоха чаша мръсна вода, тя пи, макар да знаеше, че бактериите в нея могат да я убият по-бързо от което и да било мъчение.

Какво ли ставаше по света? Дали бяха поискали откуп? Защо я бяха отвлекли? За пари ли? В такъв случай биха я оставили жива. Нали? Дали беше отмъщение за починалото дете? Тогава вероятно щяха да я убият за назидание. Да снимат, да качат смъртта ù в Ютюб. Размислите и въпросите бяха напълно безсмислени и тя се мъчеше да излезе от този пагубен кръг. Беше решила да научи имената им, затова си ги повтаряше – имена, характерни белези, възраст, особености.

А може би никой не знаеше, че тя е тук. Или? Защо се бавеха толкова? „Медпакс“ биха платили за нея, също и Александър. Той имаше пари, вероятно би изтеглил и заем, ако се наложеше. Или все пак беше заминал за Ню Йорк след караницата? Дали последният ù есемес не го беше обидил? Нищо чудно в момента да се намираше в някой нюйоркски клуб, да се натискаше с бляскави жени, да ги черпеше с питиета и напълно да бе забравил нацупената свадлива лекарка със сериозни проблеми с доверието.

„Престани! Не се отдавай на безсмислено вайкане.“

„Бъди силна, Изабел. Бъди достойна. Учтива.“

Покажи им, че имаш достойнство.

Тя седна, кръстоса крака, разтри лицето си и приглади косата. Методично се застави да си припомни уроците от следването. Първи семестър – „Здравият човек“. След това щеше да преповтори всичко, научено на курса по безопасност. И накрая, ако не я болеше твърде силно, щеше да се помъчи да направи нещо като физическа тренировка. Може би. Изабел почти се усмихна. Дори пленничеството не можеше да я накара да постави тренирането на първо място.

Вратата се отвори без предупреждение.

Наложи ù се да отвърне лице и да замижи. От светлината болеше прекалено силно. Мъжът, който отвори вратата, крещеше, но тя трудно разбираше този диалект. Той влезе и я задърпа за косата, докато очите ù се насълзиха.

Отделни фрази и фрагменти от курса танцуваха из главата ù. Ако започнат да се отнасят с вас по-лошо, става сериозно, значи са решили да се отърват от вас. Само че те я биеха непрекъснато, заплашваха я и моряха от глад. Как да прецени дали отношението им се е влошило?

Опитайте се да ги накарате да гледат на вас като на човешко същество. Истерията заплашваше да надделее. Трудно беше да се опитваш да изглеждаш като човешко същество, когато непознат мъж ти завърже очите, а друг притисне студен метал до слепоочието ти и изкрещи нещо, което звучи като „Сега ще умреш“.