Това, което искам, е всичко

Н не може да спре да мисли за задника на Б

В свободния час между математиката и химията Нейт и тримата му приятели Алтъни Авулдсен, Чарли Дърн и Джереми Скот Томпкинсън обядваха в „Джаксън Хоул“. Изпитът по математика беше супер гаден и те се зареждаха с хамбургери, картофки и кола, за да преживеят химията, която май щеше да е още по-зле. Нейт се беше замислил, че заведението трябва да инвестира във вентилатори на тавана, които да разкарват отвратителната смрад на препържено олио, носеща се из въздуха. Освен това мислеше за Джени и Блеър по онзи неконкретен начин, по който само той можеше да гледа на нещата.

Не беше се чувал с Дженифър от събота вечер, което си беше странно, понеже тя обикновено му изпращаше криптирани съобщения на мобилния телефон или сладки мейли на адреса му в „Сейнт Джуд“. Може би просто бе заета с изпитите.

Той бутна чинията настрана и извади телефона си от джоба. Нямаше да му навреди да й изпрати съобщение, просто за да поддържа настроението й по време на изпитите.

Леле, колко мило.

Спх!, написа той, четв, сл обд к пазар Н.

Джереми протегна кльощавите си ръце и изви врат, за да го изпука:

— На кого пишеш, пич?

Той беше малко и хилаво хлапе, толкова хилаво, че панталоните му едва се държаха на кръста, но пък компенсираше това с фешън прическа, тип английска рок звезда, и надрусан маниер на говорене.

Нейт вдигна рамене:

— Не ти влиза в работата.

Антъни натъпка цяла шепа студени, полети с кетчуп пържени картофи в устата си. Той играеше в почти всички спортни отбори в „Сейнт Джуд“ и можеше да си позволи да яде картофки колкото си иска и пак да изглежда страхотно.

— Хей, забелязах, че Блеър изглеждаше доста секси в събота — каза той.

Нейт кимна, когато образът на стегнатото от тенис дупе на Блеър в онази черна рокля изскочи в съзнанието му. Наистина изглеждаше добре.

— Разбира се, тя няма горния етаж на Дженифър — добави Антъни.

Момчетата бяха спрели да му се подиграват задето ходи с деветокласничка, но от време на време му напомняха за големите й гърди. Трудно беше да не ги забележиш.

Нейт се усмихна. След това се нацупи и се опита да си спомни как беше изглеждала Дженифър в събота вечер, но единственото, което се появи в съзнанието му, беше купчина кафяви къдри, огромно деколте и срамежлива усмивка.

Той отпи от колата си и замижа с красивите си зелени очи, дълбоко замислен.

Това се случваше доста рядко.

Беше странно, но досега той не беше сравнявал двете момичета. Наистина харесваше Дженифър и то много, понеже нямаше изискванията на Блеър и го оставяше насаме, когато имаше нужда от това, докато Блеър винаги настояваше да знае за какво си мисли той, къде отива и с кого. Джени никога не го напрягаше, както Блеър, като например с настояване да се запише в Йейл, за да могат да живеят заедно извън училище или да му подарява скъпи подаръци, за да се чувства длъжен да върне жеста. А и Джени имаше невероятен бюст, докато този на Блеър просто си беше там. Хубав беше, но нищо забележително.

Въпреки всичките кусури на Блеър, двамата се познаваха толкова добре — в крайна сметка бяха израснали заедно. През цялото време бяха гаджета и той чувстваше, че градят нещо. Имаха посока, като червената карфичка, която забиваше в картите си, когато акостираха в пристанище. Посоката им отчасти беше сексът — бяха правили всичко друго, освен него и той беше очевадната следваща крачка, макар и не толкова важна. Животът им се развиваше с еднаква скорост, поотделно, но някак заедно. И двамата бяха на седемнадесет. И двамата завършваха през юни, и двамата отиваха в колеж следващата година.

Той и Дженифър бяха на различни нива, и за нещастие сексът дори не беше на хоризонта. Тя беше само на четиринадесет, а следващата година, както и двете след това, щеше да облича училищната си униформа и да се връща в „Констънс Билард“, докато той е в колежа и прави съвсем различни неща. Повечето момчета биха се отказали заради разликата в годините, но не и той, за него това беше успокоение. Така че докато се носеше в открити води да търси бъдещето си, тя щеше да е закотвена вкъщи. Можеше да й пише съобщения и да й се обажда или дори да идва да я вижда, и нищо нямаше да се промени.

Чарли набоде неизядената си краставичка и я метна в чинията на Нейт, като умряла риба.

— Хей, май се унасяш? Ще изкараш ли химията?

Нейт вдигна поглед и стисна найлоновото пакетче с трева в джоба си. След това погледна часовника си.

— Да вземем да попушим преди влизане в час, а?

Другите три момчета кимнаха нетърпеливо, а Нейт се усмихна и се изправи. Той смяташе, че е измислил нещо, ама не беше сигурен какво:

— Хайде, да се захващаме.