Това, което искам, е всичко

Б пътува в икономична класа и привлича момчетата като мухи

Блеър спря да пише и изтри всичко от лаптопа си. Филмов образ? Какво по дяволите е това? Звучеше, сякаш е някаква откачалка, като Ванеса Абрамс, момичето от класа по кино с бръсната глава и дебели колене. Работата беше там, че Блеър трябваше да пише за Одри като такава в своите филми, не като личност, понеже честно казано, Блеър не познаваше истинската Одри, освен факта, че когато е пораснала е спряла да се облича в „Живанши“, отрязала е цялата си коса и е започнала да носи панталони каки и черни поло блузи. Блеър беше взела огромни количества книги от библиотеката за Одри Хепбърн, но не беше прочела по-нататък от първа глава. Хич не искаше и да знае за проблемите на Одри с колита или за работата й с UNICEF. Доста по-готино беше да си представи какъв е бил животът на Одри, отколкото да чете за него.

— Какво пишеш? — попита Майлс, допълвайки портокаловия й сок с водка „Смирноф“.

Както се беше оказало, Арън бе поканил Майлс да прекара Коледа с тях в Сейнт Бартс без да споделя това с Блеър, докато тя самата не го види на летището. За всички беше ясно, че единствената причина, поради която Майлс е там, е възможността през цялото време да се натиска с Блеър. Блеър от своя страна беше реше на да му покаже, че е сбъркал, още преди да кацнат.

— Нищо — каза тя, преди да вдигне поглед.

Сутринта трябваше да тръгнат доста рано — в 7.40, а сега беше 13.00 и все още им оставаше един час до Сейнт Бартс. Арън беше заспал, или се правеше на заспал, за да не гледа как Майлс задява сестра му. Серена слушаше „Колдплей“ на дискмена си, удовлетворена от това, че е далеч от водопада подаръци, с които Флоу я затрупва. Тайлър играеше шах на своя Game Boy и беше нацупен, понеже майката на приятеля му принц Ролф фон Вуртцел беше решила да не го пусне с тях, понеже малкият принц имаше проблем с нощното напикаване. Блеър разбърка кубчетата лед в питието си с кафява сламка. Благодаря на Бог за малките услуги.

— Цяла седмица се опитвам да се свържа с теб — каза Майлс, като се опита да наклони седалката си и да опъне дългите си крака напред. Всички бяха натъпкани в икономична класа, като сардини и Блеър беше бясна. — Сигурно грешно съм записал номера ти.

Тя не сваляше очи от екрана на компютъра. Не, помисли си, аз ти дадох грешен номер.

Майлс се пресегна и я погали по края на косата:

— Липсваше ми.

Тя го погледна без усмивка и пак извърна поглед, мислейки как ли би постъпила Одри в такава неприятна ситуация?

Нали ги знаете тези религиозни фанатици, които си лепят стикери на колата от типа на „Какво би направил Исус?“. Е, Блеър също си имаше такъв: „Какво би направила Одри?“

Не беше сигурна, че мрази Майлс. Той не беше мазник, обличаше се в прекрасни дрехи на „Армани“, изглеждаше добре и беше приятел на Арън, който си беше готино момче, макар че ако тя трябваше да избира, нямаше изобщо да има доведен брат. Блеър трябваше да е поласкана от вниманието на Майлс и щеше да е, ако изобщо й се флиртуваше. Реалността обаче беше коренно различна. Тя беше натъпкана в икономичната класа на препълнения самолет, с компютъра на коленете си и вързана мръсна коса, и хич не й беше до флиртове.

— Извинете, госпожице, искате ли един брой от британския „Вог“? — попита стюардът от първа класа. Той приличаше на по-млад и по-висок Пиърс Броснан и ако не беше в униформата си, щеше да е доста секси.

Блеър го взе и забеляза, че той даде списание само на нея в салона.

— Да ви донеса нещо за пиене? Шампанско? — предложи той с намигане.

Блеър пусна списанието на пода. Не виждаше ли, че е заета?

— Не, благодаря — отговори тя.

Майлс подаде празната си чаша от ром и кола и каза:

— Аз искам още едно.

Стюардът взе чашата, подразнен, че беше попитал Блеър, а сега трябваше да сервира на красавеца, седящ до нея.

Майлс продължи да пипа косата й:

— Няма ли да си четеш списанието?

Блеър искаше да му каже да си завре списанието отзад, но знаеше, че в такава ситуация Одри би продължила да прави това, което е започнала с надежда, че дразнещият човек ще я остави на мира.

Тя се върна към есето си. Това, което се опитваше да каже бе, че Одри е притежавала всички качества, които трябва да има една жена: стил, красота, грация, интелигентност, разум, кураж и някаква мистериозност, която е подлудявала мъжете. Блеър, обаче, не беше идиотка. Не можеше просто да заяви в есето си за Йейл, че харесва Одри, понеже е завъртала главите на момчетата, не и след като беше целунала интервюиращия.

Г-ца Глос й беше казала да не се изразява толкова буквално. И така, Блеър нареди пръстите си на клавиатурата и започна да печата отново, като ги остави да пишат без да е планувала точно какво.

Блеър прочете всичко отново, след което го изтри. Когато съм Одри, съм психопатка звучеше по-правдоподобно.

— Захождаме над Сейнт Бартс, денят навън изглежда чудесен — чу се дълбокия глас на капитана от уредбата. — Благодаря ви, че летяхте с нас. Специални благодарности на сладката брюнетка на 24В. Приятна ваканция и дано пътуваш с нас отново.

Блеър погледна към табелката над мястото си — 24В. Дали само си въобразяваше, или пилотът наистина я сваляше?

Майлс още галеше косата й. Стюардът се върна с питието му и шампанско за Блеър, макар тя да беше отказала.

— Поздравления от пилота — каза той с усмивка.

Блеър се почувства като Миа Фароу в „Алиса“, филм на Уди Алън, който г-н Бекам ги беше накарал да гледат в часа му неведнъж, а два пъти. Във филма Алиса е скучна майка от Парк авеню, която отива в заведение в Чайна таун и хапва от някакви билки, които привличат мъжете като мухи.

Блеър не беше от хората, които отказваха питие, затова го глътна на екс и затвори компютъра си, след това го прибра в чантата и я изрита под предната седалка. Самолетът беше започнал да се спуска и Карибско море блестеше обещаващо. Блеър се заигра с рубинения пръстен, нетърпелива да се изтупа в новите си бански на „Гучи“ и да отиде на плажа далеч от всичко и всички.

Арън отвори очи и се изправи, закривайки й гледката. Той й се усмихна:

— Свърши ли с есето?

— Я се разкарай — отговори тя.