Това, което тя иска, не е онова, което има

Джени успя да стигне до партито на Серена към единайсет. Приятелски настроеният шофьор я беше прекарал през Таймс Скуеър, а всеки знае, че това място се избягва на Нова година заради хилядите пияни туристи. Там тя слезе и повървя. Почувства се пораснала и готина, сама посред нощ, на път за купон, където най-накрая щеше да види гаджето си — любовта на живота й.

Когато излезе от асансьора и влезе в салона, Джени разкопча палтото си и го подаде на гардеробиерката. Огромните й гърди почти изскачаха от деколтето на златно-черния й пуловер.

Здравейте, здравейте!

Част от мъжката половина на гостите веднага разпозна мацката от линка в нета, който беше такава гореща тема за обсъждане по време на ваканцията. Те всички спряха и започнаха да я аплодират.

— Маце, ела тук и ми покажи прашката си — викна някакъв пиян тип със старомодна черна шапка.

— Искаш ли да се повъргаляме в моето палто? — викна друг.

Джени замръзна на входа с чантичка в ръце и се почувства като Клара от „Лешникотрошачката“, когато я заобикаля бандата лоши мишки. Очите й обходиха помещението в отчаяно търсене на Нейт.

Къде ли беше нейният принц?

В другия край на залата, точно до бара, едно момче с руса вълниста коса и момиче с тъмна дълга коса си говореха, а лицата им бяха толкова близо едно до друго, че сякаш се целуваха. Те се гледаха един друг така, както Джени искаше да я гледат, сякаш бяха забравили, че са на купон, заобиколени от хора.

Момчетата още ръкопляскаха и крещяха, когато момчето и момичето се обърнаха, за да видят какво става.

Здравей, здравей отново!

И тогава тя разбра!

Нейт никога не я беше обичал, понеже не беше преставал да обича Блеър. И тъй като я беше излъгал, той дори не ставаше за гадже, както Ванеса и Дан бяха предположили. Нейт не беше принцът от „Лешникотрошачката“, а поредната лоша мишка.

— Нейт — започна тя, като едва-едва се приближи до мястото, където стояха той и Блеър. Там свали огърлицата и я захвърли към него.

— Дженифър, съжалявам — заекна Нейт, но в очите му не се четеше разкаяние, а на Джени не й пукаше. Блеър я гледаше със страшен поглед, но това също не я притесни.

— Майната ти — прошепна тя, когато топлите сълзи започнаха да се стичат по бузите й. Обърна се и потърси тоалетната, за да се напръска със студена вода и да напусне купона с достойнство.

Нейт се наведе и прибра огърлицата в джоба си. Изглеждаше уморен и непохватен. Блеър лапна поредната цигара и започна да се мъчи с един кибрит. Тя продължи така, докато отчаяна не остави клечката да падне от ръката й и въздъхна.

Нейт отвори запалката си и я поднесе към лицето й, но тя го пренебрегна.

— Какво има? — попита той, макар много добре да знаеше.

Блеър го погледна изотгоре, с висяща между устните й цигара. Той не беше в главната роля на нейния живот, той беше бивш. Там наоколо имаше толкова много обещаващи звезди, за какво й беше той?

— Ти си другата причина, поради която нямам търпение да отида в колеж.

— Просто исках да ти запаля цигарата — нескопосано обясни Нейт.

— Добре — каза тя, след като го остави да й запали и си дръпна. После издиша целия дим в лицето му и каза: — Сега вече можеш да се разкараш.

Нейт се нацупи и затвори запалката. Блеър винаги преиграваше. Около тях хората започнаха да броят: Десет, девет, осем!

— Блеър? — каза той и се приближи. Просто трябваше да се целунат и всичко щеше да стане както преди. Точно както преди.

Но Блеър вече беше тръгнала. Тя хвърли запалената цигара в краката му и се запъти към терасата, а опашката й се движеше между плешките. Вече беше полунощ и тя имаше по-важни неща за вършене от това да целува поредния смотаняк.

Загрузка...