Това, което искам, е всичко

Дори приятелките на знаменитости ходят на изпити

Беше понеделник, първият ден от седмицата за колоквиуми. Всички момичета от класа по френски за напреднали седяха по чиновете в стаята на третия етаж, облечени в суперкъсите си сиви поли, черни кашмирени поло блузи от TSE, черни чорапогащници от „Уолдорф“ и ниски черни обувки от чортова кожа от „Гучи“ и пишеха в сините изпитни книжки като обезумели. Блеър седеше на първия ред, точно пред квестора, който по ирония на съдбата беше тъпият учител в класа по кино, г-н Бекам, оценил последното й есе с 3.50. То беше за Уди Алън и за това как филмите му не се възприемат от американското общество, понеже са за Ню Йорк и невротиците, които живеят там. Оказа се, че макар да е роден в Средния Запад, г-н Бекам е запален фен на Уди Алън. Беше нарекъл есето й снизходително. Какъв тъпак.

Първата част от изпита беше поредица от въпроси, на които трябваше да се отговори с по един описателен параграф. Qu’est-ce que vous voulez faire pendant votre temps libres? Какво обичате да правите в свободното си време?

Никак не беше лесно. Блеър обичаше да си купува изключително красиви дизайнерски обувки, да яде печено на скара месо, да пие водка с тоник заедно със Серена и да пуши. През лятото обичаше да играе тенис. Също така обичаше да целува Нейт на леглото си докато гледаше „Закуска в Тифани“, но вече не го правеше. Беше твърде заета с всички останали неща.

Следващият въпрос беше Descrivez votre famille. Опишете семейството си.

Блеър издаде измъчен стон. Френският й беше перфектен и знаеше думите за „отнесен хомосексуалист“, „куха лейка“, „дебел, мазен смотаняк“, с които можеше да опише баща си, майка си и доведения си баща. Но учителката по френски, мадам Роджърс, беше глътнала бастуна и нямаше грам чувство за хумор, следователно това описание нямаше да й допадне. Вместо това Блеър написа за баща си, че е „красив мъж, чието хоби е точно като нейното — да си купува обувки“; за майка си, че е „добра по природа руса жена, която би си забравила името, ако не й го напомнят“, а за доведения си баща, че е „веселяк с шумен смях и странен вкус за дрехи“. Малкият й брат Тайлър беше лесен: „Може би ще стане сладур като порасне, но най-добрите му приятели са колекцията дискове от 80-те и Play Station 2“. Така, оставаше само Арън. Тя спря за момент. Харесваше Арън, макар той напоследък да се държеше резервирано. Като за доведен брат можеше да е много по-зле. Блеър се засмя вътрешно и написа: „доведеният ми брат Арън най-вероятно един ден ще спаси света“. Ето на, това май беше най-хубавото нещо, което някога бе казвала за някого.

Следващият въпрос беше Imaginez qu’un djinn apparait sur votre epaule pour vous dire qu’il vous accordera un seul souhait. Quel serait votre souhait?

Блеър затропа с втория си молив по масата. Какво би си пожелала? Явно беше, че мечтае да влезе в Йейл. Също така мечтаеше майка й и Сайръс да останат на медения си месец завинаги, за да не й се налага да ги гледа как се ухажват и целуват на публични места. Мечтаеше Нейт и малката му приятелка да се преместят в Антарктика, за да не се налага да ги срещат повече. Искаше също чифт кожени ботуши с тънко десетсантиметрово токче в телесен цвят; просто още не беше открила подходящия чифт. А, палто от овча кожа и шапка от лисича кожа с уши.

Блеър нямаше нищо против, че баща й е гей, но й се искаше да си беше намерил гадже, с което да живее в Ню Йорк, а не във Франция, за да може да пазарува по-често. Искаше й се Серена да беше в същия клас, за да седят една до друга и да си предават бележки със забавните истории от днешните вестници за тях двамата с Флоу. Малко й се искаше да беше успяла да прави секс с Нейт, докато още ходеха, за да не е девствена. Също й се искаше да беше си легнала по-рано в събота вечерта, понеже все още имаше лек махмурлук. Плюс това Майлс й се бе обадил два пъти вчера и бе оставил съобщения на секретаря, дори след като тя му беше дала фалшив номер, за да не й се налага да го чува никога вече. Не че смяташе да му се обади.

В събота вечер беше забавно, но ново гадже беше последното нещо на земята, от което тя се нуждаеше.

Г-н Бекам си прочисти гърлото, Блеър вдигна поглед от листата си и го погледна. Той имаше жълта коса. Не русолява, ами онзи гаден цвят, който придобиваш, когато си болен. Очите им се срещнаха и той направи нещо странно: изчерви се. Excusez-moi?

Блеър се извърна ужасена. Кракът й нервно потръпна, когато прочете следващия въпрос. Vouz avez une desire. Que desirez vous?

Искаше й се противният учител по кинорежисура, за когото тя смяташе, че я мрази, да не беше я погледнал така, сякаш я харесва. Щеше й се да е на плажа, вместо да замръзва в незатоплената стая. Искаше й се да беше закусила, понеже умираше от глад. Имаше доста неща, които й се искаха, но и едно щеше да свърши работа.

Тя писа за Йейл, макар да беше доста тривиално, имайки предвид, че беше почти абитуриентка, но предпочете да е скучна, а не да разкрива сочна лична информация. След това нарисува мъничко ботушче с високо токче в полето на изпитната книжка и отново погледна към г-н Бекам. Той продължаваше да я зяпа, а бузите му бяха придобили смешен и грозен виолетов цвят. Ама какво правеше той? Замисляше убийството й или се опитваше да си я представи по бельо? Блеър отново отвратено извърна поглед. Погледна към платинения си часовник „Картие“. Още цял смотан час. Следващият въпрос.

Два етажа по-надолу Серена се мъчеше с изпита по история.

Неее, Серена не беше от този тип хора.

Вече беше преброила колко цъфнали косъма имаше на края на опашката й — девет. След това беше отговорила на въпроса за английското участие във Втората световна война с много късичко есе за това как по време на войната имало недостиг на много неща и каква жертва правели жените, като спрели да носят чорапогащници, понеже нямало найлон. Вместо чорапогащници тези безстрашни, индустриални и модни жени рисували по задната част на краката си линии.

Серена въздъхна. По онова време сигурно е било възможно да прекараш нощта с някое момче и физиономията ти да не се появи по първите страници на вестниците още на другия ден. Снимка на Серена и Флоу се беше появила в „Поуст“, „Ентъртейнмънт уийкли“, „Пийпъл“, „Уиминс уеър дейли“ и множество сайтове в нета. Бяха ги кръстили „новата двойка“.

Всичко това беше тъпо. Тя целуна Флоу за довиждане в ранните часове на сутринта пред хотел „Трибека Стар“, а той изхвърча да хване частен самолет за Баиа, където трябваше да се заснемат още малко кадри за новия му клип Life of Krime, преди да замине за Коледа. Двойка би означавало да се виждат всеки ден. И макар двамата с Флоу да се бяха поувлекли, определено не бяха влюбени, макар че той й беше изпратил цветя.

Три дузини доста редки черни лалета — само за да сме точни.

Серена беше свикнала да получава подаръци от момчета, така че цветята не я зашеметиха, стига той да не започнеше да й праща неща всеки ден. Понякога момчетата се самозабравят и прекаляват. Вземете за пример Дан Хъмфри. Когато Серена се върна от пансиона през есента, той я следваше като кученце, дори й беше написал няколко стихотворения, които бяха толкова сериозни и любовни, че чак бяха страшни. Серена го харесваше, наистина, но той беше прекадено напрегнат. За нейно щастие Дан се хвана с Ванеса, която беше също толкова напрегната и си бяха страхотна двойка. Серена обаче не искаше да я чифтосват с никого. Тя ценеше независимостта си, умението да угажда на капризите си и да прави каквото й се прииска. Тя беше от спонтанните момичета и една връзка би разрушила репутацията й.

Загледа се в следващия въпрос. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

По-подходящ беше въпросът: Кога щеше да й се наложи да използва тези познания? Отговорът беше доста обикновен: НИКОГА!

На кого му пукаше за миналото, когато бъдещето предстоеше и разкриваше разкошни изненади и немислими приключения на всеки ъгъл?

Някой я потупа по рамото и тя вдигна поглед. Беше г-н Хансън, учителят по латински и квестор на изпита по история. Той беше слаб и висок, а мустакът му беше толкова еднакъв всеки божи ден, че всички бяха убедени, че е фалшив.

— Какво? — стресна се тя. Знаеше, че се е отнесла малко, но не можеше да загази за това по време на писмен изпит, нали? — Да не сбърках нещо?

Тогава забеляза, че той се усмихва под мустак.

Г-н Хансън бутна едно копие от „Поуст“ в ръката й, което беше отворено на шеста страница, книжарската, където се мъдреше огромна снимка на Флоу и Серена как хващат такси в събота вечер пред „Горгона“.

— Съжалявам, че те прекъсвам, но забелязах, че почти си приключила и се чудех, дали би могла да помолиш Флоу да се подпише тук — прошепна той, — аз съм му голям фен, а ще бъде супер, ако и ти го подпишеш.

Серена премигна. Първо на първо, тя не беше подозирала, че г-н Хансън е толкова готин, че да знае кой е Флоу. И второ, нямаше намерение да моли Флоу за нищо. А трето, ЕХОО, дори не беше стигнала до средата на изпита си.

— Флоу е в Баиа, дали ще стане, ако само аз се подпиша? — прошепна тя в отговор и се огледа внимателно из стаята. Повечето от другите момичета бяха спрели да пишат и наблюдаваха или нея, или г-н Хансън, или си говореха помежду си.

— Чух, че Флоу и Серена са сгодени — каза Ники Бъртън на колежката си Алиша Едуардс, — ще се оженят на нова година във Вегас, в „Белажио“.

— В „Поуст“ пише, че са се срещнали в събота на бала, но това изобщо не е вярно — каза Изабел Коутс на Кати Фаркас.

— Срещнали са се в клиниката миналата година, нали? — каза Кати. — Флоу вече е бил там около дванадесет пъти, но пък и тя.

Серена написа името си и отново подаде вестника на г-н Хансън, като се надяваше, че няма да й напише лоша оценка, понеже не му е поискала автограф от Флоу.

— Благодаря, сигурен съм, че това ще струва цяло състояние някой ден — прошепна той и огледа подписа.

— О, да — подигра се Серена, докато шумът в стаята се засилваше все повече.

— Добре, момичета, обратно към изпита — викна г-н Хансън и се върна обратно на подиума.

Серена погледна към изпитната книжка. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

Но преди да успее да започне да отговаря, беше заобиколена от поне дузина съученички, които стискаха копия от „Поуст“, а г-н Хансън не би могъл да ги спре, тъй като той беше започнал всичко това.

— Добре. Ще ви дам по пет минути отгоре, но само пет и после обратно по местата — каза той, игнорирайки умолителния поглед на Серена.

— Първо аз! — кресна Рейн Хофщетер и набута списанието пред Серена.

— Не, аз! — викна Лора Салмън, избутвайки Рейн от пътя си.

Серена се засмя вътрешно от изумление. Когато преди два месеца се беше завърнала от пансиона, всички до един я третираха като прокажена. Сега пък всички се избиваха за автографа й?

Тя се поколеба с химикал над списанието на Лора, след което сложи запазената си марка, Знаете, че ме обичате, Серена.