Това, което искам, е всичко

На кого му пука за „Викторияс Сикрит“

— Чакай да видиш какво съм заснела — каза Ванеса на Дан, като седнаха край масата. Джени и Нейт още не бяха пристигнали, но Руфъс беше пийнал твърде много вино и не можеше да чака. — Супер щуро е, ще си много горд с мен.

— О, значи ти си режисьорка, Ванесамонда? — попита приятелят на бащата, Лайл, и си сипа малко лазаня. — Какви филми правиш?

Ванеса отпи малко вода:

— Ами черно-бели, без много действие, нали се сещате.

Лайл запълни чинията си с печен боб, гарнитурата, която Руфъс беше избрал за лазанята:

— Художествени филми, а?

— Предполагам — кимна Ванеса.

— Аз също си падам по приключенски филми, гледала ли си „Мумията“? Смятам, че това е най-добрият филм.

Ванеса обаче не го слушаше. Нейт и Джени тъкмо бяха дошли и се разсъбличаха в коридора.

— Извинявай, татко — каза задъхано Джени и свали шапката си. Ванеса на момента я разпозна, беше червена, пухкава, точно като тази на момичето от парка. А Нейт беше облечен в морскосиньо палто, точно като момчето от парка. Той имаше същия изтупан вид и златиста чуплива коса. Ванеса остави вилицата си на масата.

Упс.

— Татко, това е Нейт — каза Джени, като доведе Нейт до масата. Тя се почувства като балерина, докато целуваше всички един по един. Досега не знаеше, че човек може да е толкова щастлив — Нейт й беше казал, че я обича!

Нейт стисна ръката на баща й и каза:

— Радвам се да се запознаем, г-н Хъмфри.

Устата на Руфъс беше пълна и той прокара храната с вино:

— Нейт, момчето ми, значи ти си причината, поради която дъщеря ми взе над четиристотин долара назаем този месец. Радвам се най-накрая да се запознаем. — Той издърпа стола до себе си и добави. — Ела, седни!

Джени беше в такова настроение, че не й пукаше за това, че баща й я излага. Тя само се надяваше той да се държи добре с Нейт.

— Е, кажи ми Нейт, с какво се занимаваш? — попита Руфъс, наливайки цял галон в чашата му.

Нейт се усмихна, бащата на Дженифър изглеждаше готин:

— Яхти, нашите имат къща в Маунт Дезърт, Мейн. Двамата с баща ми строим лодките и ги караме там.

Дан чакаше момента, в който баща му ще изяде Нейт с парцалите, като заговори за егоизма на богатите и за това колко непотребни са яхтите, но нищо подобно не се случи. На Руфъс явно му стана интересно и продължи да задава въпроси.

В нормално състояние това лицемерие щеше да разяри Дан, но сега той беше твърде притеснен как ще каже на Ванеса, за да се ядоса на баща си задето се държи така с надрусания Нейт. Той си играеше с лазанята. Ще изчака още десет минути и ще се извини с това, че той и Ванеса трябва да „поговорят“.

Изведнъж Руфъс тресна по масата:

— Момент, всички да ми подадат чиниите си, мисля, че лазанята ще е сто пъти по-вкусна, ако я фламбираме.

— Татко — измънка Джени. Щеше напълно да я изложи, беше неизбежно.

Нейт подаде чинията си на Руфъс, а той запали клечка и я хвърли в нея. В соса имаше толкова много ром, че тя избухна в пламъци.

— Страхотно! — възкликна Нейт.

Руфъс се разсмя, а Джени му подаде своята чиния с ухилено лице. Май двамата си допаднаха!

Дан не издържаше повече. Той се обърна и наведе глава към Ванеса:

— Може ли да поговорим?

Той беше толкова притеснен, че ръцете му трепереха.

— Добре — каза тя, внезапно също притеснена. Дали ще й стиска да приключи с това веднъж завинаги и да му покаже новия си костюм? Лайл взе чинията й, след което я върна в пламъци.

— Мерси — каза тя разсеяно.

Дан се изправи и каза:

— Хайде.

Ванеса взе чантата си и го последва по коридора към спалнята му. Апартаментът на семейство Хъмфри беше от онези реликви, които не бяха реставрирани от 40-те. Беше голям и прашен, със скърцащ дървен под, олющени стени и миришеше на стари обувки и изгнили корици от книги. Веднъж Дан намери неотворено тесте карти на един рафт в офиса на баща си, които бяха отпечатани през 1955. Всички попове приличаха на Елвис Пресли, което си беше много готино.

— Ами — започна Дан след като затвори вратата на стаята си, — исках да ти кажа нещо.

Ванеса седна на пода и развърза черните си войнишки кубинки. Ако щеше да го прави, трябваше да бърза, преди да е размислила.

— Ъхъ — каза тя и събу дългите си вълнени чорапи, след което размърда пръсти. Преди две вечери беше позволила на сестра си Руби да й лакира ноктите в шоколадовокафяво и изглеждаха доста добре. После се изправи и разкопча черната си жилетка.

Дан отиде до бюрото си и взе последния си черен бележник. Той си помисли, че ако покаже на Ванеса колко зле пише напоследък, тя ще разбере защо трябва да правят секс. Заразгръща страниците, които бяха изпълнени със започнати стихотворения от типа:

Никое от тях нямаше завършек, понеже бяха твърде лоши, за да си губи времето с тях. Само докато ги четеше, се изчервяваше от срам.

— Май напоследък не мога да напиша нищо свястно — каза той, продължавайки да разгръща страниците.

Ванеса свали черната си вълнена пола и черното поло, след това застана с ръце на кръста, като изчака той да се обърне.

— И си мислех, че не мога да пиша вече, понеже… каза той затвори тефтера и се обърна — трябва да… — и млъкна.

Ванеса стоеше до леглото му, облечена само в черен дантелен сутиен и дантелени боксерки, които бяха толкова прозрачни и ефирни, че Дан можеше да види през тях всичко.

Ама разбира се, нали това беше идеята.

Тя се усмихна и примигна:

— Какво ще кажеш?

Дан я гледаше ужасен. Това беше последното нещо, което очакваше да види:

— Какво правиш?

Ванеса се приближи до него, като се опитваше да не мисли как изглежда задникът й в прашките. Тя постави ръце на раменете на Дан, чието тяло трепереше. Не беше сигурна дали това е на добре или не.

Дан се огледа из стаята и попита недоверчиво:

— Не снимаш това, нали?

Ванеса обикновено първо го питаше дали иска да е в някой от филмите й, но сега му беше ясно, че тя иска да заснеме суров репортаж и можеше и да пропусне.

Тя поклати глава и каза:

— Целуни ме.

Дан скръсти ръце на гърдите си, чак сега разбираше накъде бие Ванеса.

Е, и? Нали бяха влюбени. Защо просто не го направи?

Всяко друго момче щеше да я целуне на момента. Но Дан не беше всяко друго момче, той беше чувствителен романтик. Не искаше първият му път да е хаос от черно дантелено бельо. Беше твърде обмислено, клиширано и… грешно. Той го искаше чисто, спонтанно и… правилно.

Дан направи крачка назад и се обърна:

— Съжалявам.

На Ванеса й стана ясно, че е прекалила и че не е честно спрямо него, но тя просто искаше да се позабавлява. Беше се опитала да стане неустоима за него, но той доста добре си устоя. Тя грабна полото си от леглото и го навлече. Чувстваше се унижена.

Дан запали цигара и дръпна силно:

— Искаш ли да ми покажеш какво си заснела?

Хм, май не.

Ванеса поклати глава, неспособна дори да го погледне, облече ризата и закопча жилетката си Дан загаси цигарата си в една празна кана от кафе и каза:

— Ами тогава да се връщаме на масата.

Ванеса завърза връзките на кубинките си и се изправи:

— Аз мисля да си тръгвам.

Гласът й трепереше, не беше плакала от четиригодишна, но сега май беше на път да го направи.

Дан кимна, беше разкъсван между желанието си да я запита какво й е и да я остави да си тръгне, за да може да седне да пише отново. Какво ли щяха да си кажат, ако тя останеше?

Много странно как нещо такова като секси бельо може изцяло да промени една връзка.

Ванеса отиде до вратата, отвори я и каза тихо:

— Чао.

— Чао — отвърна Дан, когато вратата се затвори след гея. Той се върна на бюрото си, седна и отвори тефтера с надеждата, че объркването му от тази ситуация ще му върне вдъхновението и той ще напише нещо брилянтно. Но уви, просто си седеше и пушеше цигара от цигара.