Трябва да си жесток, за да си мил

Когато лимузината спря пред готиния нов клуб „Горгона“ в Долен Ийст Сайд, Кати, Изабел и Чък вече бяха заспали в огромна камара от крака, коси, шалове и чанти на задната седалка. Блеър, Серена, Флоу, Майлс и Арън ги гледаха от тротоара.

— Слава Богу — каза Блеър. Ако трябваше да чуе още един коментар от Кати и Изабел за това, че всички са лилави, щеше да закрещи.

— Изглеждат като кученца — отбеляза Серена.

— Искаш ли да ги събудя? — предложи Майлс.

— Не! — викнаха двете момичета в един глас.

— Хей, Майлс, това не е ли един от клубовете на баща ти? — попита Арън.

Майлс се усмихна и погледна към лъскавите си вечерни обувки от „Прада“.

— Аха.

Блеър си помисли, че начинът, по който той се изчервява, е сладък.

— Супер — викна Флоу и хвана ръката на Серена, — готови ли сте да купонясваме?

Серена усети онова маниашко чувство, когато не знаеш какво предстои да се случи. Обожаваше това усещане. Тя стисна ръката му:

— Определено.

Запътиха се към клуба, а портиерът вече махаше червената лента, за да ги пусне.

— Изчакайте — викна Блеър, като се сети за гадната забележка, която Чък си беше позволил по-рано тази вечер. Сега му беше времето за едно сладко малко отмъщение:

— На някой да му се намира химикалка?

Флоу измъкна черната писалка, която държеше под ръка за автографи, от вътрешния си джоб. Блеър се наведе обратно в лимузината и, внимавайки да не го събуди, написа на челото на Чък „Заведете този смотаняк у дома!“, след което тръшна вратата на колата.

— Благодаря — каза тя и подаде химикалката обратно на Флоу. Те минаха покрай огромния брадат портиер и влязоха в клуба.

— Хм — каза Арън колебливо. Той си играеше със запалката си Zippo, — аз май ще се прибирам. Имам много за учене утре.

— Е, и? Аз също — каза Блеър и врътна очи.

— Искаш ли да си вървим заедно? — предложи Арън.

Блеър погледна към Серена, която упорито клатеше глава и каза:

— Ъ-ъ.

— Сигурен ли си, че искаш да си ходиш? — попита Майлс. — Вътре е много яко и мога да ни уредя със собствено сепаре.

— Супер — каза одобрително Флоу.

Арън само поклати глава. Знаеше, че не се вписва в тази компания:

— Не, ще се видим после.

Четиримата го проследиха как върви по улицата с ръце в джобовете на смокинга. После Флоу грабна Серена през кръста, вдигна я на ръце и се затича навътре.

— Последният е развалено яйце — писна тя.

Блеър беше на път да тръгне след тях, когато Майлс хвана ръката й:

— Имаш ли нещо против, ако направя нещо преди да влезем?

Блеър го изгледа, не, нямаше нищо против. В крайна сметка тя си сложи ръката върху коляното му, докато бяха в колата.

Майлс се наведе и я целуна много нежно. Това беше много мила джентълменска целувка.

— Цяла вечер ми се иска да го направя — призна си той със срамежлива усмивка.

Блеър се опитваше да запази самообладание като Серена, на която грам не й пукаше. Можеше да се забавлява с което и да е момче, което нямаше нищо общо с Нейт. Плюс това, след тази вечер нямаше да й се налага да вижда Майлс, ако не го искаше, разбира се.

Тя се усмихна лукаво и каза:

— Май ние сме развалените яйца.

Повдигна брадичка и го целуна отново. И този път хич не беше невинно.

Разкажете с около три хиляди думи за човека, оказал най-голямо влияние върху вас. Моля, опишете ефекта му върху живота си с възможно най-много подробности.


Блеър Уолдорф

Есе за университета „Йейл“

18 декември


Одри Хепбърн е родена в Брюксел на 4 май 1929 и е дъщеря на холандска баронеса и англо-ирландски бизнесмен. Името в акта й за раждане гласи Одри Катлийн ван Хеемстра Ръстън. Когато била само на три седмици, се разболяла от коклюш и сърцето й спряло, но майка й успяла да я съживи с удари. Може би точно тогава, макар и още бебе, Одри е научила урока си, защото от този ден нататък тя изживява живота си на пълни обороти. Когато се почувствам смазана от напрежението в училище или от препълнената ми програма, аз мисля за Одри и се вдъхновявам.

Смятам, че ако си поставиш цел и я следваш с всички сили, ще бъдеш възнаграден. Одри е възнаградена, когато е открита от…

Загрузка...