Това, което искам, е всичко

Одри отива на училище

Катедра по английски в колежа Ню Инглънд

Четириетажна сграда с бели колони, увити с бръшлян. Зелена морава отпред. Мраморни стъпала.

Осемнадесетгодишната ОДРИ, красиво момиче с тъмни коси, облечено в стилна блуза и пола, пресича моравата с класически модел колело „Шуин“, което паркира от едната страна на стълбите. После се качва по тях и влиза вътре.

Сградата отвътре

Дълъг коридор с офиси. Всички врати са отворени и във всеки офис има професор, който помага на студент по литература.

Студент А

Мислех, че ще е добре, ако китът говори, сър.

Професор А

Но не става дума за говорящ кит, а за човешкото търсене на смисъла.

Студент Б

Няма пунктуация, ето, вижте, не съм използвал нито една запетая или точка.

Професор Б

Това не значи, че сте написали стихотворение. То се състои от… ами в стихотворенията има поезия.

Професор С

Прочетохте ли книгата, за която ви казах?

Студент С

Тази за кита ли?

Професор С

Ъхъ, какво ще кажеш?

Студент С

Ами, мисля, че щеше да е по-добре, ако китът можеше да говори.

Четвърти професор се появява на вратата си и се оглежда в двете посоки, след което я затръшва. ОДРИ тича по коридора, изглежда изтощена и почуква на току-що затворената врата.

ОДРИ

Професор Уийкс! О, професор Уийкс!

Той отваря вратата.

Проф. Уийкс

Закъснявате.

ОДРИ

Да, но имам основателно извинение.

Професорът замълчава в очакване на извинението.

Проф. Уийкс

Да?

ОДРИ (задъхана)

О, не мога да ви кажа, незаконно е.

Проф. Уийкс (намръщен)

Незаконно. Трябва ли да викна охраната на колежа?

ОДРИ (клати глава)

О, не, поне не сега.

Тя му подава листата.

ОДРИ

Не можах да реша за коя пиеса на Шекспир да пиша, затова писах върху всичките. Надявам се да нямате нищо против?

Професорът си слага очилата за четене и започва да чете. Той сяда на бюрото си абсолютно увлечен от написаното. В това време ОДРИ небрежно се изнася от кабинета му и затваря вратата. Тя тръгва по коридора, излиза през вратата на сградата, яхва колелото и се понася през ливадата.

Извън колежа

ОДРИ кара колелото си, загледана в нападалите листа, а не в пътя. Тя блъска някакво момче, облечено с тениска на колежанския отбор. Той пада на земята.

Момчето е Колин Дейвис.

КОЛИН

Оу!

ОДРИ слиза от колелото си и кляка до него.

ОДРИ

Съжалявам. Добре ли сте?

КОЛИН

Мисля, че кракът ми е счупен.

Той се опитва да го мръдне.

КОЛИН

Оу!

ОДРИ

Не мърдай. Ще викна линейка.

Тя започва да рови в чантата си за телефона. Но вместо него, на земята пада пистолет. Колин го поглежда. ОДРИ го взима и напъхва обратно в чантата, след което набира 911 на мобилния си.