Това, което искам, е всичко

С и Б оставят момчетата да са си момчета

— Не можем просто да си седим тук цял ден — каза Серена на Блеър. Беше почти обяд в деня на Бъдни вечер, тя стоеше до прозореца на вилата и гледаше с копнеж бялата плажна ивица и тюркоазния цвят на водата.

— Ами Флоу и Майлс? — запита Блеър, докато изстискваше паста върху кафявата си електрическа четка за зъби. — Мислех, че се крием.

Всъщност тя се надяваше, че криенето във вилата със Серена ще й остави време да поработи върху есето си за Йейл. Досега обаче, те бяха успели само да пият пунш от високи чаши, гарнирани с хартиени чадърчета, портокалови резени и пияни вишни, да играят бридж и да си лакират ноктите на краката в бебешко розово. Сега беше времето да се хване за компютъра.

Серена имаше по-различно виждане. Цяла нощ и половин ден в затворено помещение беше нейният предел.

— Отиваме на плажа — обяви тя и облече бели шорти на „Миу Миу“ върху белите си бикини. — А ако някой иска да говори с нас, ще се наложи да пообщува с тези — добави тя и свали горнището си точно пред Блеър.

Блеър вдигна вежди и се върна към миенето на зъбите. Тя се изплю в мивката и попита, вече харесала идеята:

— Искаш да ходим по монокини?

— Точно това искам — отвърна Серена с дяволита усмивка.

Арън, Майлс и Тайлър взимаха уроци по сърф, когато Серена и Блеър опънаха канареножълтата си кърпа на плажа, свалиха горнищата си и легнаха по гръб с оголени към небесата гърди.

— Гадно — каза Тайлър и се обърна, за да не гледа.

Майлс изпусна платното и падна след него. Когато се показа над водата, той поклати глава към Арън и каза:

— Не мога да повярвам, че живееш у тях.

Платното на Арън беше във водата, той го дръпна здраво в опит да закрие гледката към брега, но колкото и да се опитваше, нищо не се получаваше. Блеър може би се смяташе за изтънчена европейка така гола, но що се отнасяше до него, това беше курвенско. Всеки, който минаваше, можеше да я види, а след това, когато я зърнеше облечена, можеше да си я представи гола. Самата мисъл за това го замайваше.

Техният инструктор Принц, с растафариански бански Speedo заплува към него с гръб към плажа и каза:

— Дай да ти помогна.

Той се гмурна като делфин и избута платното с глава.

Готин трик.

Арън придърпа въжето, докато платното застана на мястото си, перпендикулярно на дъската. Той се хвана здраво и се наведе назад, когато то хвана вятъра. Дъската се плъзна по повърхността на водата, като издаваше пляскащи звуци и оставяше след себе си следа. Арън се почувства супер готин. Справяше се!

Някакви хора се разкрещяха зад него и той погледна през рамо.

Серена и Блеър се бяха изправили върху хавлиите си и го поздравяваха за доброто каране:

— Браво, Арън, давай, давай! Какъв жребец!

Арън се взря в тях — не можеше да не погледне, но за секунда повече от необходимото. Когато погледна отново напред, установи, че се забива в някаква пясъчна ивица, излетя назад и падна по гръб в плиткото.

Ауч.

Майлс искаше да разговаря с Блеър, но не беше сигурен дали има някакъв правилник за това на какво разстояние трябва да застанеш от голо момиче, което се припича на слънце, без да изглежда така сякаш я зяпаш. А и не беше сигурен дали на Блеър й пука.

Принц отиде да спасява Арън, а Майлс издърпа сърфа на брега и се запъти към Блеър, докато не стигна на три метра от нея. Тя и Серена още лежаха по гръб; леле, мъжки, тая гледка си заслужаваше.

— Здрасти — каза небрежно Майлс.

Блеър извърна глава и примижа. Това щеше да е забавно. Тя се изправи, като му разкри цялата си предница. Е, само до кръста, де.

— Здрасти.

Майлс погледна надолу и се изчерви. Той изглеждаше доста сладък в оранжевите си шорти, с огърлица от миди и щръкнала във всички посоки руса коса.

— Ами, аз просто се чудех дали имаш планове да дойдеш на вечерята за Бъдни вечер днес.

Блеър погледна към Серена и прошепна:

— Плануваме ли да ходим на партито за Бъдни вечер?

Серена се усмихна и кимна, сложила ръка над очите си:

— Определено.

Блеър се обърна към Майлс:

— Да, ще ходим.

Майлс кимна, като се опита да задържи погледа си върху лицето й:

— Супер. Ами, ще се видим по-късно.

Блеър се усмихна и прикри очи, докато го наблюдаваше как върви към сърфа си и след това, докато показваше мускулите си, като го избутваше обратно във водата. Това беше забавно. Колко често момчетата ти дават три метра пространство за дишане? Тя легна обратно на хавлията и се обърна по корем.

Може и да беше забавно, но толкова слънце беше предостатъчно на едни голи момичешки гърди, дори и с фактор 45.

След час и половина печене Серена беше покафеняла и от двете страни. Тя тъкмо щеше да каже на Блеър, че толкова слънце й стига, когато…

— Серена?

Тя се извърна и седна на хавлията.

Да, беше Флоу и да, тя още беше без горнище.

Той май нямаше нищо против. Приближи се точно до крайчето на хавлията на Серена и застана над нея. До нея Блеър лежеше по корем с бяла фланелка на главата и се правеше, че спи.

— Най-накрая — каза той и тръсна къдрите си далеч от красивите си сини очи. Носеше само електриково-оранжеви шорти и нищо друго. Слабото му тяло беше придобило перфектния загар на препечено хлебче с канела и масло. На врата му висеше зъб от акула на верижка:

— Липсвах ли ти?

Серена вдигна рамене и започна да потърква голите си ръце, отчасти за да попречи на Флоу да види всичко.

— Ами… изпрати ми толкова много подаръци…

Той се нацупи:

— Не са толкова много.

Може би повече от подаръците бяха от Кати и Изабел, а не както мислеше преди, че са от него. Трудно беше да ги разбереш тези двете.

— Е, все тая. Чу ли новината, ние сме сгодени.

Флоу се ухили:

— Да, и това чух, но не се тревожи за тези неща. Ще свикнеш.

Работата беше в това, че Серена не искаше да свиква. Преди не беше излизала с рок звезда, и си беше прекарала добре през онази вечер заедно с него, но имаше толкова много други момчета: катерачи, фотографи, състезатели, актьори и диджеи. Серена беше точно като онова колибри, което бе наблюдавала предния ден да каца от цвят на цвят. Хич не й се искаше да виси на едно цвете и да го изстисква до дупка. Искаше й се да опита възможно най-много цветове.

Тя издърпа опашката си през рамо и започна да оглежда цъфналите й краища, без да каже и дума. Флоу не беше свикнал момичетата да се държат така в негово присъствие. Кога щеше да се хвърли в обятията му и да му каже колко й е липсвал и как не иска да се разделят повече?

— Ами групата ми ще свири на партито тази вечер и си помислих, че след това може да се разходим и да ти дам подаръка за Коледа — каза той.

Серена се усмихна. Олеле, Боже, още един подарък:

— Ще бъда там.

— Супер! — Той направи пауза, изчаквайки тя да реагира. Но Серена не каза нищо: — Ами добре тогава, ще се видим довечера.

— До довечера — Серена се пльосна пак на хавлията и сръга Блеър в ребрата.

— Каква си лицемерка — каза Блеър, като се обърна и махна тениската от лицето си.

Серена вирна глава:

— И защо?

— Правиш се, че мразиш подаръците му, но се обзалагам, че нямаш търпение да видиш какво ти е взел за Коледа.

Серена се ухили. Блеър беше абсолютно права. Можеше да си мърмори против постоянния поток от подаръци, но истината беше, че момичетата обичат подаръци, особено от известни, доста красиви рок звезди.