Това, което искам, е всичко

Дж съжалява, че отиде на партито

На задната седалка на лимузината на Флоу, Блеър се озова между онази мацка с големите цици Джени Хъмфри и нападателния приятел на брат си Арън, барабаниста с остра коса — Майлс. Срещу тях, Серена седеше в скута на Флоу, „за да направя място за другите“, както заяви, а в края, до прозореца стоеше смачкан Нейт и пушеше трева. Той беше навил по една и на Кати, Изабел и Чък, които бяха дори по-досадни като друсани, отколкото като пияни. Арън седеше с кръстосани крака на пода между задните седалки, играеше на Play Station 2 и пушеше една от своите билкови цигари.

— Между другото, как е истинското ти име? — попита Серена Флоу, макар да знаеше от MTV, че е Джулиан Проспиър. Всъщност беше къде-къде по-добро име от Флоу, но тя нямаше да му го каже.

Той се усмихна с онази известна усмивка, хваната от толкова фотографи в „Спин“, „Ролинг Стоун“, „Ентъртейнмънт уийкли“ и „Интервю“, после поклати глава:

— Няма да кажа.

— Е, не изглеждаш чак толкова добре на живо — каза тя и се обърна настрани с малка лукава усмивка на лицето. Естествено, това беше лъжа. Та той беше около десет пъти по-красив отколкото на снимките си, ако това изобщо беше възможно.

Серена беше наясно, че флиртува с него доста очевадно, но не можеше да устои на начина, по който косата му се къдреше на слепоочията, на бронзовата му кожа и на дългите му деликатни пръсти. Защо да не пофлиртува? Това си беше за една вечер. На другия ден Флоу щеше да лети за Ел Ей или където там живееше, а тя най-накрая щеше да започне да учи за колоквиумите. Просто искаше да се позабавлява.

Тя винаги искаше само това.

Флоу премигна, като се опита да изглежда засрамен заради външния си вид:

— Предполагам, че не съм и достатъчно висок?

Той се наведе и отвори малкото фризерче под седалката си:

— Хей, тук има напитки. Някой да е жаден?

— Да, моля — отговори Блеър веднага. Да се държи добре и да се напие, това беше начинът да понесе всичко това.

— Хм, аз също ще опитам — срамежливо се обади Джени. Лимузината мина през дупка и гърдите й безмилостно се разтресоха. Тя погледна към Нейт, за да види дали е забелязал това, но той гледаше през прозореца с онзи вцепенен дрогиран поглед.

Майлс помогна на Флоу да напълни десет чаши с шампанско и подаде една на Блеър:

— Наздраве — каза той и чукнаха чаши.

Блеър пое чашата си и понеже не седеше до прозореца и нямаше какво друго да гледа, реши да изучава лицето на Майлс. Той имаше кръгли, златистокафяви очи, като на Муки, кучето на Арън. Носът му приличаше на ски писта и беше осеян с лунички, а светлорусата му коса стърчеше право нагоре. Ако се съдеше по изпъкналите вени на дългия му врат, най-вероятно се занимаваше с бодибилдинг или поне с баскетбол. Като цяло, приличаше на герой от анимационен филм с атлетично тяло. И понеже тя нямаше какво да прави, а той очевидно я харесваше, Блеър реши, че ще е забавно да пофлиртува с него.

Постави ръка на коляното му и каза, отпивайки от шампанското:

— Благодаря.

Майлс се усмихна, сякаш през главата му мина мисълта, че това е началото на едно прекрасно приятелство.

Лигите на Флоу не спираха да се точат по Серена.

— Ти наистина си най-прекрасното момиче, което съм виждал напоследък — измърмори той в ухото й. — А може би изобщо. Не мога да повярвам, че не си модел или актриса.

Серена натопи пръст в шампанското и го пъхна в устата си. Имайки предвид колко известен беше Флоу, тя предположи, че той си има репертоар за всяка, но звучеше изненадващо искрен. Ако не беше красив рок певец, тази реплика щеше да я отблъсне, но той беше красив и беше рок певец, затова Серена реши да не обръща внимание на тези думи.

— Ъъъ, аз съм самата аз.

В действителност нейни снимки се появяваха непрекъснато из светските списания и колонки, но тя не плащаше за тях, просто нямаше нужда.

Флоу продължи да я зяпа.

— Престани — изхили се тя.

— О, бейби — каза гнусно Чък, смучейки тревата си, — някой ще намаже тази вечер! — и той затвори очи сякаш припада.

— Умирам от глад — каза Кати и отвори един от пепелниците, след което го затвори. — Нямаш ли някаква храна?

— Цялата… настръхвам — заяви Изабел, а очите й сякаш щяха да изскочат от орбитите си.

Арън вдигна поглед и видя, че Блеър седи доста близо до Майлс, а ръката й лежи на коляното му. Той рязко се изправи, без да довърши играта си, и се набута да седне помежду им.

— Ау — извика Блеър, когато кльощавият му задник се заби в бедрото й.

— Ами посместете се, де. Хей, къде сме тръгнали, а? — попита той Флоу.

Флоу прокара дългите си пръсти през безкрайно дългата коса на Серена и вдигна рамене:

— Към центъра. Може да спрем в някой клуб.

Джени стисна чашата с шампанско и се сви на седалката. За тях нямаше проблем да отидат на клуб, всички те изглеждаха по-големи и най-вероятно имаха фалшиви документи. А като се изключеше деколтето, Джени си изглеждаше на около десет. Искаха й документи даже във видеотеката! Последното нещо на света, което желаеше да й се случи беше всички те да се вмъкнат в някой готин клуб, докато портиерът я пита не е ли минало времето й за лягане. Двамата с Нейт трябваше просто да се разходят. Винаги си изкарваха доста добре, когато бяха сами.

— Нейт? Аз скоро ще трябва да се прибирам — каза тя, като се наведе към него и взе ръката му в своята. Часът беше малко след дванадесет, а тя трябваше да е вкъщи в един.

Противно на общото мнение, Нейт не се беше отнесъл съвсем. Беше успял да забележи, че Блеър е полазила кльощавия тип с руса щръкнала коса, когото никога преди не беше виждал. Също така беше забелязал, че Джени се чувства някак неудобно. Но когато нещата се объркваха, Нейт обикновено се изолираше и чакаше някой друг да направи първата крачка.

— Добре, да се махаме — каза той като излезе от състоянието си. Тревата, която беше купил, беше доста мека и хич не му се ходеше в някакъв шумен клуб. След като оставеше Джени, винаги можеше да се обади на Джереми и да се срещнат с момчетата в онзи бар на Ривингтън. Там имаше много удобно сепаре в ъгъла, където можеше да си пушиш трева, без да те притесняват.

— Хей, ще ни пуснеш ли да слезем? — викна той, тропайки по стъклото, което отделяше шофьора.

Блеър се усмихна. Възможно ли беше да го е жегнала толкова много, че да не може да я гледа с ръце върху друг мъж?

— Ооо, Нейти, не искате ли да дойдете с нас? — попита Серена.

— Трябва, да я заведа вкъщи — каза той и вдигна рамене.

Джени се нацупи, не й харесваше да говорят така за нея, когато беше там. Шофьорът спря колата и им отвори задната врата. Джени скокна навън, а след нея и Нейт.

— Чао — викна тя ведро на всички.

На дъното на задната седалка Чък отново се ухили лукаво:

— Жалко!

Джени не знаеше какво има предвид, но беше сигурна, че е нещо перверзно.

— Ще се видим! — викна Серена, която беше другият човек, който забеляза, че си тръгват. — Успех на изпитите.

Нейт и Джени не си продумаха в таксито на път за дома й. На Нейт му харесваше да гледа как магазините и ресторантите прехвърчат отстрани и мълчаливо си броеше от едно до двадесет. Джени седеше с двойно кръстосани крака и се чудеше какво се беше объркало. Накрая реши, че вината си беше главно нейна. Тя беше предложила да се качат на лимузината.

Таксито спря пред сградата на Джени на 99-та и Уест Енд авеню. Тя посегна към вратата.

— Хей — каза Нейт и я докосна по ръкава на палтото.

Не можеше да я пусне да си ходи, без да й каже лека нощ. Нямаше значение дали е надрусан или не, защото той беше от добро потекло, заедно с което идваха и добрите обноски.

Целуна я, а пясъчнорусата му коса докосна бузата й:

— Лека нощ.

Джени му се усмихна в отговор. Отчаяно й се искаше да забрави за последния час и да си мисли, че вечерта завършва така добре, както е започнала.

— Лека нощ — каза тя и вече не й се тръгваше.

— Приятни сънища — добави той, а зелените му очи проблеснаха на светлината на лампите.

Ооо.

Понякога беше толкова неустоимо сладък! Сърцето й се изпълни с истинска любов — тя затвори вратата на таксито и хукна към входа на сградата си, където вместо да вземе асансьора изкачи четирите етажа на един дъх и нахлу в апартамента.

— Здрасти — викна по-големият й брат. Той тъкмо минаваше през коридора с две чаши кафе на път към стаята си.

— Здрасти.

Джени свали коженото си палто и го захвърли на един стол в ъгъла. То пък се закачи там само за момент и падна на пода — е, не, че някой щеше да забележи. Техният четиристаен апартамент не беше почистван както трябва от години.

— Как беше? — попита Дан.

Тюркоазната огърлица с форма на звезда, която Нейт й беше подарил, висеше на врата й. Джени я докосна, за да си придаде увереност:

— Беше хубаво.

После видя чашите:

— Ванеса още ли е тук?

Дан кимна, усещаше, че има нещо:

— Искаш ли да дойдеш при нас за малко?

Джени и Дан се разбираха добре, но той невинаги беше така мил с нея.

— Добре — съгласи се тя и го последва по коридора към стаята му.

Ванеса седеше на леглото, все още по потник и чорапогащник.

— Здравей Дженифър — каза тя и пое едната чаша от Дан, — все още искаш да те наричам така, нали?

Джени кимна. Само Нейт и Ванеса я наричаха Дженифър. Нейт го правеше, понеже тя му се беше представила така, когато се срещнаха за първи път в парка. Ванеса го правеше, защото Джени я беше помолила.

Ванеса винаги се държеше мило с нея. Винаги се отнасяше с уважение.

Креватът на Дан беше в безпорядък, а останалите дрехи на Ванеса бяха на пода. На Джени й беше пределно ясно, че те са правили секс. Тя застана притеснено на вратата.

— Може ли да ви попитам нещо? — каза тя най-накрая.

Не стана ясно кого от двамата искаше да попита, понеже не възразяваше да получи два отговора.

— Стреляй — каза Ванеса, отпивайки от топлото кафе.

— Можете ли да ми кажете, но честно, какво мислите за Нейт?

Дан се намръщи. Той не беше в едно училище с Нейт, по чиста случайност се беше засякъл с него на едно пътуване до „Браун“, заедно със Серена ван дер Удсън и надрусаните му приятели миналия месец. Доколкото си беше съставил мнение, Нейт беше добре изглеждащо богаташче, което се друса. Нищо му нямаше, но и не беше нещо особено. Дан се дразнеше, че умната му красива сестра си губи времето с момче, което ще разбие сърцето й. Но от друга страна разбираше защо Джени е толкова захласнала по Нейт. Той беше по-голям, но беше и красавец, с който всяко момиче би искало да излезе, поне докато осъзнае колко скучен е в действителност.

Някъде отзад в съзнанието си Дан имаше едно на ум, че Нейт притиска сестричката му да прави неща, за които не е готова. Но пък Джени се беше прибрала почти един час по-рано и не изглеждаше разтревожена, затова реши да си замълчи.

Ванеса вдигна рамене. За нея Нейт беше парвеню, за което не си заслужаваше да си губиш времето, но не искаше да нарани чувствата на Джени, като й го каже директно.

— Аз не го познавам, но всички момичета в Констънс постоянно говорят за него. Предполагам, че става за гадже.

Дан кимна, това беше добър начин да се изкажеш.

Джени направи физиономия:

— Добре, мисля да си взема душ.

Тя затвори вратата и се запъти надолу по коридора. Става за гадже, повтори си тя. Това пък какво означаваше? Тя не искаше просто гадже, искаше това, което Густав Климт беше уловил така перфектно в картината си „Целувката“. Искаше онова неземно чувство дръж-ме-здраво-за-да-не-падна-от-облаците, което означаваше да си влюбен.

Е, както и всички ние, миличка!