Това, което искам, е всичко

Необикновен отговор на обикновен въпрос

Блеър беше предала чернова на есето си за Йейл рано същата сутрин и когато изпитите по математика и френски свършиха, тя се отби до кабинета на г-ца Глос, съветничка по въпросите за приема в колеж, за да види дали вече го е прочела.

Г-ца Глос сортираше разни папки, а учудващо дългите й крака бяха прилежно кръстосани в коленете:

— О, Блеър, здравейте, защо не седнете?

Блеър присви очи и се загледа в грозните, кафяви ортопедични обувки на г-ца Глос. Каква загуба беше жена с такива крака и на тази възраст да няма никакъв вкус за обувки, замисли се Блеър и седна на дървения стол срещу нея.

— Прочетох есето ти — каза г-ца Глос и започна да рови между папките на бюрото, докато намери нейната. След като я откри, тя нацупи тънките си устни и попи носа си с кърпичка. Често имаше кръвотечения от носа и момичетата в училището смятаха, че е болна от рядка заразна болест. Всички се бояха да пипат документите, които тя им подава.

Блеър повдигна тъмните си, грижливо изскубани вежди и попита:

— И?

Г-ца Глос повдигна поглед. Сиво-кафявата й коса се къдреше отдолу, едва докосваща брадичката й, а и всеки път изглеждаше абсолютно еднакво. Всички момичета знаеха, че е перука, беше очевадно.

— Смятам, че трябва да започнеш отначало, ако наистина искаш да влезеш в Йейл.

На Блеър й отне минута да разбере какво й се казва:

— Но…

Г-ца Глос отвори папката и посочи страниците с ужасния си жълт нокът:

— Това е чудесно есе за живота на Одри Хепбърн, но не казва нищо за теб. Трябва да покажеш в Йейл, че можеш да пишеш, можеш да мислиш и че можеш да дадеш необикновен отговор на обикновен въпрос — обясни тя и върна есето на Блеър.

Блеър го пое с палеца и показалеца си, а вените на слепоочията й щяха да се пръснат. Умираше да каже на г-ца Глос да иде и да си го начука, но знаеше, ще тя е много добра в работата си и можеше да й помогне да влезе в Йейл.

— Добре, ще опитам отново — каза горчиво Блеър.

— Добро момиче, опитай се да не си толкова буквална, покажи им, че харесваш филмите на Одри Хепбърн, но не им го казвай.

Блеър кимна и се изправи. Тя пооправи полата си, като се опита да запази самообладание в лицето на тази жестока обида, и да се държи точно както Одри би се държала:

— Весела Коледа.

Г-ца Глос отново попи носа си с кърпичка и каза мило:

— Весела Коледа и на теб, Блеър.

Блеър затвори вратата след себе си и пусна прокаженото есе в металното кошче отпред. Край със забавленията по плажовете на Сейнт Бартс. Серена ще трябва да се оправя сама, понеже Блеър ще се затвори у дома и цяла ваканция ще пише новото есе. Искаше й се да напише Просто ме пуснете, по дяволите! на къс хартия и да им го изпрати, но имайки предвид как разкри душата си пред интервюиращия и след това го целуна, по-добре беше да не го прави.

Тя се запъти към четвъртия етаж, за да вземе небесносиньото си палто на „Марк Джейкъбс“ от гардеробчето си, но замалко не се сблъска с Кати Фаркас и Изабел Коутс.

— Как мина френският? — попита Кати. Тази сутрин, на път за училище я беше наваляло и русата й коса се беше накъдрила в безпорядък.

Блеър си помисли, че Кати изглежда като пудел, ударен от мълния. След това вдигна рамене:

— Тъпо.

Тя тръсна нетърпеливо косата от лицето си. Толкова й беше писнало да говори за училище и оценки, че чак й се повръщаше.

Изабел прокара пръсти през късата си, тъмна на цвят опашка и вдигна брадичка. Блеър винаги се държеше адски надменно, когато станеше дума за оценки:

— Знам, че звучи зубърско, но вчера ходих на СИП по история при г-н Нобълс и това много ми помогна. Искам да кажа, че изпитът ми се стори доста лесен.

Ти пък си доста дразнеща, отбеляза Блеър. Бащата на Изабел беше телевизионна звезда, която използваха предимно за дублажи, понеже имаше британски акцент. Изабел го копираше и честичко казваше неща от сорта на „доста лесен“ вместо „супер тъп“.

Кати кимна.

— А и беше кратък. Ама видя ли се със Серена, тя дори не приключи. Продължаваше да стои там и да си зяпа косата, когато ние тръгнахме.

Разбира се, пропусна частта, в която Серена даваше автографи. Нямаше да признае на Блеър, че и тя е поискала един автограф.

— Сигурна съм, че се е справила — каза лоялно Блеър. Серена никога не учеше и не беше взела нито един клас за напреднали, но винаги успяваше да мине между капките, като участваше в клас и пишеше сносни есета. Тя беше хитра — всички момичета в „Констънс“ бяха такива — но учителите й се оплакваха, че не развива потенциала си още от втори клас. Дълбоко в себе си Блеър оценяваше факта, че Серена е толкова незаинтересована от учението. Щеше да е невъзможно да са приятелки, ако тя беше прекрасна и пълна отличничка едновременно.

— И какво стана с теб и онзи Майлс? — попита Изабел.

Блеър не вярваше на ушите си. Тя видя двете мацки за последно заспали, мъртвопияни на задната седалка на лимузината на Флоу, и тотално ги беше зарязала. А сега двете се държаха така сякаш отново искаха да са си най-добри приятелки. На Блеър обаче не й се говореше с тях за някакъв тип, когото нямаше да види повече, понеже те щяха да я разнесат из цялото училище.

— Нищо — отвърна тя небрежно.

— Ооо, толкова е потайна, нещо е станало — изгука Изабел.

Блеър извърна поглед:

— Все тая.

— Какво каза г-ца Глос за есето ти за Йейл? — попита Кати.

Ето това му беше неприятното да си в училище само за момичета: Всеки знаеше всичко за всеки. Това побъркваше Блеър.

— Хареса го — излъга тя. После тръгна нагоре по стълбите, като удряше рубинения си пръстен в металната решетка на парапета:

— Ще се видим после, момичета, трябва да поуча за английски.

— Чакай — викна Изабел.

Блеър се обърна:

— Какво?

— Вярно ли е, че Серена и Флоу са сгодени?

Блеър едва се сдържа да не се изсмее. Знаеше, че трябва да им каже истината, но беше толкова по-забавно да ги излъже.

— Аха, не е ли щуро — каза тя, клатейки глава.

Двете момичета се спогледаха, доста развълнувани, понеже бяха получили потвърждение на такава разтърсваща клюка и то от най-достоверен източник.

— Е, в такъв случай тя ще идва ли в Сейнт Бартс с теб? — попита Кати.

Блеър кимна и се заигра с пръстена си:

— Да, и ще плануваме сватбата, докато сме там.

— О, толкова ще е забавно! — заяви Изабел с най-ужасния си британски акцент. Тя погледна Кати, а после и Блеър. — Мислиш ли, че ще ни помоли да сме й шаферки?

Блеър се обърна и се плъзна нагоре по стълбите, без грам усилие, точно като Одри, облечена в онази нощница на „Живанши“ в „Смешно лице“.

— Може би, ако сте наистина мили с нея.

Въпреки че трябваше да пише есето си през цялата ваканция, тя щеше и да се позабавлява.