Това, което искам, е всичко

Б най-накрая се решава — веднъж завинаги

Може би беше от жегата или от факта, че животът й беше пълна каша, но тя реши да направи нещо драстично, за да го промени. Каквато и да беше причината, Блеър знаеше, че следва Майлс към вилата му с една определена цел: да прави секс.

Всъщност той я следваше. Практически погледнато, тя го влачеше.

— Не искаш ли да повисим в твоята стая? — попита Майлс на път за там. Той, Арън и Тайлър някак си бяха съсипали своята.

Блеър си помисли, че е по-добре да остави своята вила на Серена, в случай, че иска да се скрие от Флоу.

— Може Серена да се нуждае от нея? Не мисля, че Арън ще възрази.

— Ъъъ — Майлс затвори вратата след себе си. — Вече започвах да си мисля, че не ме харесваш много.

Той примигна, когато запали лампата. На пода беше истинска каша от дрехите и дисковете на трите момчета. На нощното шкафче имаше полуизяден банан, който чистачките явно бяха пропуснали, когато са оправяли креватите и са оставили ментови шоколадчета.

Полуизяден банан, колко романтично.

На Блеър обаче, не й пукаше. Тя свали сандалите от Jimmy Choo, след което измъкна през глава розовата рокля и остана само по прозрачните си розови бикини на La Perla.

— Харесвам те, ела тук — каза тя с предизвикателен глас и се строполи на леглото му.

Майлс свали ризата и обувките си и се промъкна до нея. Пресегна се за шоколадчето на възглавницата, разопакова златистото фолио и й го даде.

Блеър не го сдъвка, а се наведе към Майлс, целуна го и с език напъха блокчето между зъбите му. Вече не искаше да се държи като Одри в „Закуска в Тифани“. Свършено беше с Одри, сега тя беше Деби от „Деби оправя Далас“.

С едната ръка тя се пресегна за белия му колан, а с другата свали бикините си.

Здравей, жена — довиждане, малко момиче!

След още няколко песни Серена, Арън и Тайлър се върнаха на масата да хапнат.

— Не е ли забавно? — каза Елинор весело. Вече беше изяла цялата риба и работеше върху едно топло шоколадово суфле. Чудесно беше, че децата се веселяха. Тя дори нямаше нищо против, че Блеър и красивият приятел на Арън не се върнаха да хапнат.

Арън се намръщи на студения си спанак с лук.

Тайлър откъсна главата на рибата си и с два пръста я завъртя наоколо:

— Внимавай, летяща риба.

— Тайлър Уолдорф Роуз! — изсъска Елинор.

Арън плесна ръката на Тайлър и главата падна в чинията му. Той примигна:

— Няма проблем, не бях гладен.

Серена не знаеше защо Арън е в толкова лошо настроение, но искаше да помогне.

— Ето — каза тя, мислейки си, че той умира от глад. Взе една салфетка и започна да бърше един картоф. — Ако махна целия хайвер, ще го изядеш ли?

Тя беше толкова съсредоточена да почиства картоф за Арън, че не забеляза кога групата е спряла да свири и Флоу се приближава към нея.

— Серена? — каза той зад гърба й.

Серена вдигна поглед. Флоу беше облечен в черна тениска, а на потния му врат висеше гердан от зъби на акула. Къдриците закриваха очите му, бузите му блестяха с бронзов оттенък, а сините му очи искряха от адреналина.

Серена подаде на Арън картофа, взе вилицата си и хапна малко от рибата си:

— Здрасти — каза тя с пълна уста.

Флоу погледна към Елинор и Сайръс и ги поздрави.

— Искаш ли да седнеш, синко? — предложи Сайръс. — Сигурно си скапан, прекрасна работа свършихте на сцената. Прекрасна.

Все едно разбираше нещо от рок енд рол.

Флоу поклати глава и каза:

— Благодаря, но трябва да се връщам след минутка.

После се обърна пак към Серена и с трепереща от вълнение вежда попита:

— Харесва ли ти музиката?

Серена се усмихна и пак си хапна от рибата. Той не я ли видя как танцува, като полудяла?

— Да, страхотни сте, момчета.

Флоу се поуспокои:

— Добре, супер. Ами ние ще направим още няколко песни и после си мислех да те почерпя с едно питие и да ти дам коледния подарък.

Серена отпи малко вода. Беше леко жадна от цялото танцуване. А и още не беше Коледа.

— Всъщност съм малко уморена, защо да не се видим на закуска? Наистина не е редно да ми даваш подаръка преди Коледа.

— Закуска? — попита той недоверчиво, та той беше рок звезда и не ставаше преди обяд.

— Да, към десет и половина? — весело добави тя. — Ще бъде забавно.

Бас-китаристът изсвири няколко акорда също като барабаниста, показвайки на Флоу, че го чакат.

— Добре — каза той, наведе се и целуна Серена по устните. — Да не забравиш.

Тя му се усмихна мило и каза:

— Няма.

Изведнъж целият салон се оживи.

— Видя ли това?

— Чух, че тя се задява и с басиста!

— Дали наистина ще се женят?

— Чух, че са замесени в трафик на наркотици.

Няколко момичета запищяха, когато Флоу скочи отново на сцената и грабна бялата си китара „Фендър“. Той настрои микрофона с дългите си деликатни пръсти и се загледа в тълпата в търсене на едно определено момиче.

— Тази песен е за Серена — измърмори, а веждите му бяха изразително събрани. После той започна първия куплет на любимата си песен „Тъмния рицар“. Сега вече знаеше откъде се бяха появили римите и за кого беше песента.

Серена се беше облегнала назад и наблюдаваше как Флоу си излива сърцето. Беше трудно да не се почувства поласкана. Той беше толкова прекрасен, а и когато вземаше високите тонове, тя не можеше да не се усмихне.

Изведнъж Арън се изправи.

— Искаш да танцуваме? — попита Серена с надежда.

Той поклати глава:

— Мисля да се връщам в стаята си.

Серена се изправи. Арън се държеше доста странно и тя се тревожеше за него.

— Ще дойда с теб — предложи, като абсолютно забрави за Флоу.

Двамата тръгнаха край дансинга и тълпата на бара. Преди да поемат по пътеката към вилите, тя зърна спокойното синьо море и белия пясък, които блестяха на лунната светлина и си спомни за вечерите в Нюпорт във вилата на бащата на Блеър, където двете пиеха мартини, а след това излизаха от къщата и се къпеха голи в студената вода.

Не можа да устои на този спомен:

— Хайде да поплуваме!

Арън остана на място:

— Ъъъ, ти върви.

— Сигурен ли си?

Той кимна.

— Не влизай навътре.

— Добре! — обеща Серена и се затича. Тя бързо премина през плажа, цопна се във вълните и се гмурна, нетърпелива да усети студената прегръдка на водата. Плуваше като тюлен под вода, докато най-накрая изплува и жадно пое от нощния въздух. Понякога беше хубаво да си жив.