Това, което искам, е всичко

С се развихря

Серена реши, че единственият начин да компенсира тъпата Коледа беше да си изкара страхотна Нова година. Най-добрия начин за това беше да спретне собствен купон. Тя обожаваше да планира забавления, а и беше доста добра в това, но времето й бе доста ограничено, като се имаше предвид, че бе сряда, тоест оставаха само три дни и половина. Блеър нямаше да й помогне, беше се завряла в стаята си с кутия цигари, компютъра и машина за кафе. Беше решила да не мърда оттам, докато не приключи със сценария си за Йейл. От своя страна Серена беше страхотна в командоренето, но не и в извършването на цялата дейност по планирането. Така че нямаше по-добро решение от това да се обади на двете момичета, които отчайващо се опитваха да й станат новите най-добри приятелки.

— Ало, Кати? Серена е.

— Здравей!

— Слушай, Изабел там ли е?

— Ъхъ.

Разбира се, че беше там.

— Супер. Ами, мацки, чудех се дали бихте искали да дойдете в нас и да ми помогнете да планирам купон за Нова година? Страхувам се, че реших да го направя в последния момент и искам да е страхотен, а нямам достатъчно време.

Двете момичета останаха без думи. След като се опомниха, започнаха да пищят:

— Оле, боже! Това ще е най-страхотният купон! Не се притеснявай, веднага пристигаме!

Така и направиха.

Серена отвори вратата, облечена в червени кадифени боксерки и тясна тениска със снежен човек.

— Олеле, толкова си почерняла! — възхити се Изабел и я целуна по бузата.

— Да не си отслабнала? — каза Кати и също я целуна.

Все едно на Серена й трябваше да отслабва.

Като добра домакиня Серена ги въведе в огромното семейно фоайе на апартамента на Пето авеню с изглед към Метрополитън. Родителите й прекарваха празниците в Риджфийлд, а брат й беше с приятели в Бостън, така че тя разполагаше с целия апартамент.

Тя вече беше наредила няколко бели листа върху масичката за кафе и ги беше озаглавила: място, пиячка/ храна, музика/ звук, тема/ украса/ осветление, покани, списък с гости. Сега ги подаде на Кати и Изабел.

Ето, виждате ли колко е добра в разпределението на задачите?

— Вие двете нали бяхте в комитета по организирането на „Целувка по устните“ миналия октомври?

Те кимнаха.

— Супер. Значи можете да се обадите на същия доставчик и декоратор?

— Разбира се! — Изабел потърси палма си в бездънната чанта.

— Ще трябва да намерим готин диджей — инструктира ги Серена.

Кати я погледна изумена и объркана:

— Няма ли да свирят „45“?

Серена премигна. Тя нямаше ни най-малка идея какви са плановете на Флоу за новогодишната вечер, но беше повече от сигурна, че не иска той да й върви по петите цяла вечер на собственото й парти.

— Всъщност те са заети със записите на новия си албум. А и е по-добре с диджей, доста по-разнообразно.

Двете момичета изглеждаха разочаровани.

— Мислех да използваме стария списък за гости от партито „Черно и бяло“ — каза Серена и взе още листа от масичката за кафе. — Разбира се, вие можете да добавите когото пожелаете.

Изабел погледна в списъка и попита:

— Флоу ще дойде ли изобщо?

Серена се поколеба. Ако им кажеше не, те щяха да завъртят клюката отново, как годежът се отменя и ала-бала. А пък щеше да е весело да изпрати покана до къщата му в Малибу, особено след като беше оставила подаръка му на рецепцията, беше го зарязала и се беше върнала в Ню Йорк. Освен това, той така или иначе нямаше да дойде.

— Обеща ми да дойде — каза тя и посочи към името му в списъка.

След това, без да се замисля какво прави, прелисти списъка до буквата Р, за да се увери, че името на Арън Роуз е в него. Арън нямаше да се върне от Сейнт Бартс преди трийсети, но тя се надяваше, че ще дойде на купона й. Последният път, когато се видяха, той беше доста нещастен, и тя искаше да го развесели по някакъв начин.

— Искаш ли аз да се заема с поканите? — попита Кати професионално. Тя веднага измъкна мобилния си телефон NOKIA от малката червена чантичка и добави: — Мога да се обадя на печатаря веднага.

— Добре — съгласи се Серена, — а ти, Изабел, се обади да ни намерят подходящо място в центъра, с гледка към фойерверките и ще е по-добре, ако има веранда.

Докато подаваше списъка с гостите на Кати, Серена зърна името на Натаниел Арчибалд. Къде, по дяволите, беше Нейт напоследък? Той задължително трябваше да дойде на партито й. То просто нямаше да е същото без него.

Нейт беше зает да отваря подаръка от Джени, което не беше лесна работа, понеже беше увит в няколко ката тийнейджърски списания и тиксо. Пакетчето беше пристигнало предния следобед, но покрай карането на сноуборд с Джон и Райън в планината Кадилак и пушенето на трева в джакузито на някаква мацка по време на купон в Бар Харбър, той не беше намерил време да го отвори.

Единствените чисти боксерки, които имаше в чекмеджето си бяха тези, които Джени му беше купила в „Барнис“, така че той седеше върху картинката на яхта на пода и късаше страниците от списания, които покриваха кутията — точно, както Джени си го беше представяла.

Той вдигна капака и погледна вътре, като се засмя, докосвайки кичура коса. Това с косата доста наподобяваше нещо, което би направила Блеър, макар че тя би поляла кичура с парфюм, след което би го поставила в сребърна кутийка от Тифани, облечена отвътре с червено кадифе и с инициалите на Нейт на капака. След това той извади билета от „Лешникотрошачката“ и го завъртя между пръстите си. Само че вместо да се върне пет дни назад, когато беше завел Джени да гледат балета на първия ред на балкона в Нюйоркския държавен театър в Линкълн сентър, където се държаха за ръце, докато армията на играчките оловни войници се сражаваше със злите мишки под безумно голямата елха, той се сети за последния път, когато беше водил там Блеър.

Блеър имаше менструални болки и в почивката Нейт беше взел „Адвил“ и вода „Перие“ от бюфета, след което бяха излезли да пушат на балкона. Прекараха цялата втора част на балета там, в пушене, целувки и гледане на хората, които минаваха край празния фонтан на Линкълн сентър. Блеър беше облечена в палто от камилска вълна с яка от норка, в което Нейт обичаше да притиска лице, вдишвайки аромата на кожа, комбиниран с парфюма й и цигарения дим.

Тогава телефонът му звънна от етажерката в стаята му в Маунт Дезърт. Имаше девет гласови съобщения от домашния номер на Джени, а той не беше отговорил на нито едно. Този път, обаче, номерът беше различен.

Нейт се ухили, защото винаги се радваше да говори със Серена.

Да, както всяко друго момче на планетата.

— Хей, как я караш?

— Нейти? Тъкмо се чудех кога ли ще те видим отново? Или ще си останеш в Мейн до дипломирането? — разнесе се гласът й от телефона.

Нейт се наведе и взе кутийката със сладкиши от пакетчето, което Джени му беше изпратила. Той извади един и го налапа, преди да е върнал кутията на мястото й.

— Мислех да поостана тук малко повече.

Искаше му се да отложи разговора с Джени възможно най-дълго, ако може завинаги.

— Аз пък организирам купон за Нова година и Кати и Изабел са тук в момента и ми помагат. Ще си измислим страхотно мото, ще наемем най-добрия диджей и място с огромна веранда, за да можем всички заедно да гледаме зарята. Ако не дойдеш, значи си най-големият смотаняк на земята и ти обещавам, че ще съжаляваш.

Нейт се засмя. Идеята с купона звучеше добре. След това той се сети за нещо.

— Хей, къде е Блеър? Не сте ли още в Сейнт Бартс?

— Дойдохме си по-рано — въздъхна Серена, — а Блеър се прави на зубър и пише есето си за Йейл.

— Оу — каза Нейт, извади „Ромео и Жулиета“ от пакетчето и прокара пръст през страниците й. След това се загледа в класическата илюстрация на корицата, прегърнати момче и момиче. — Тя ще дойде на купона, нали?

— Разбира се, глупчо, не е чак такъв зубър — възкликна Серена.

— Добре тогава — съгласи се Нейт, все още с книгата в ръце. — Ще дойда.

Серена затвори и се усмихна. Пред нея на червено-бялото канапе седяха Кати и Изабел, заети да поръчват храна и пиене в излишък по мобилните си телефони. На Серена й се стори интересно как Нейт се съгласи да дойде, едва когато разбра, че и Блеър ще бъде там. Купонът обещаваше да е наистина интересен.