Това, което искам, е всичко

Секс, любов и Франкенщайн

Изпитът в „Ривърсайд Преп“ беше известен с продължителността и трудността си, но Дан не се притесняваше. Беше прочел романа „Франкенщайн“ от Мери Шели два пъти и беше наизустил почти всички стихотворения от Кийтс, които бяха поместени в антологията. Освен това можеше да напише есе за шестица, дори насън.

След като раздроби „Ода за славея“ възможно най-надребно, той обърна изпитната книжка и започна да пише на гърба й стихотворение, което евентуално би си заслужавало да изпрати с документите за колежа. Дан пишеше единствено гневни любовни стихове и това беше озаглавено „На Ванеса“.

Той експериментираше с нов вид свободни стихове и още не беше съвсем сигурен дали имат някакъв смисъл.

Смазваш двигателя ми? Не, това звучеше прекалено сексуално, а той не искаше да натрапва на Ванеса такива мисли, ако решеше да й покаже стихотворението. Това, което искаше да каже, бе, че тя го вдъхновява. Дан се загледа в думите и се замисли за по-добър израз. След това откъсна листа и го смачка на топка. Защо вече не можеше да пише добри неща?

Усети, че някой го наблюдава и се обърна наляво, където седеше Чък Бас, най-големият тъпак в класа. В седми клас Чък беше сред най-ниските момчета. Тогава носеше очила с рогови рамки и кадифени костюмчета, и постоянно изглеждаше така, сякаш ще се напишка. По това време двамата с Дан бяха в класа по английски и преподавателят ги беше накарал да напишат стихотворение за част от тялото. Чък не го биваше изобщо в писането и беше помолил с бележка Дан да му напише нещо.

На Дан писането му се удаваше, така че нахвърля първото нещо, което му дойде наум, поема за ръцете си и тяхната функция през деня. Предаде я на Чък, след което написа поема за устата, която не беше и наполовина толкова добра. Чък беше получил 6+ и забележка: Виждаш ли какво можеш да постигнеш, ако си го поставиш за цел?, а Дан получи 5 и забележка: Знам, че можеш и по-добре.

Отначало Дан нямаше нищо против. Поне беше помогнал на хлапе, което явно се нуждаеше от помощ. Но за една година Чък израсна с 40 сантиметра, започна да се бръсне и да носи монограмния пръстен на малкото си пръстче заедно си морскосиния шал, също с монограм — накратко, превърна се в същински темерут, особено що се отнася до момичетата. Миналия месец Чък беше задирял дори сестрата на Дан в тоалетна кабинка. Дан беше направил всичко възможно, за да му даде да разбере, че го мрази от дъното на душата си, но естествено, на Чък не му пукаше. От време на време той продължаваше да иска помощ по английски от него, а Дан от своя страна трябваше да го разкарва отново.

Точно в този момент Чък се взираше в изпитната книжка на Дан и се опитваше да прочете есето върху „Ода за славея“. Дан обърна на нова страница и написа: РАЗЧИТАШ ЛИ ТОВА, СМОТАНЯКО? НАВРИ СИ ГО ОТЗАД! Чък присви очи, за да види, след което показа на Дан среден пръст.

НЕ, майната ТИ! Написа Дан и го подчерта два пъти.

Преди да премине към следващия въпрос, той прочете няколко реда от одата, поместени в изпитната книжка.

Беше идеално начало за стихотворение за Ванеса. Тя беше неговият мрак, а и беше истина, че Дан е влюбен донякъде в смъртта, както пушеше цигара от цигара, хранеше се рядко и пиеше твърде, твърде много кафе всеки ден. Така че Ванеса пазеше разсъдъка му, тя го поддържаше жив.

Дан взе химикалката и се замисли за по-сбит и поетичен начин да напише същото, което бе написал Кийтс, но все пак различно. Независимо колко се опитваше, не му идваха думи за нещо дори наполовина толкова добро. Вместо това прочете следващия въпрос.

В клас сме дискутирали многобройните значения на символиката във „Франкенщайн“ на Мери Шели. Какво е лично за вас Франкенщайн?

Дан се загледа в знака за изход на вратата на салона по физкултура. Винаги беше смятал, че Франкенщайн е страшен, но и красив по някакъв начин. Това същество не бе искало да нарани никого, но не по своя вина се беше родило чудовище. Той наподобяваше любовта: едновременно ужасна и прекрасна, вцепеняваща и освобождаваща, вълнуваща и тъжна.

Разтреперан от творческа енергия, Дан отново обърна на нова страница и написа За Ванеса. После той надраска първата строфа: „Ти си моят Франкенщайн.“

Олеле, дали искаме да знаем, каква е била втората строфа?

Ванеса седеше в дъното на аудиторията в „Констънс Билард“ на същия изпит, който полагаше Серена. Ванеса беше приключила с въпросите 45 минути по-рано и сега, докато обезумелите й съученички се трупаха край Серена, понеже по някаква случайност тя бе заснета с някакъв си бездарен позьор вокалист през уикенда, тя си чертаеше маршрут за снимките из града, които се надяваше да предаде заедно с документите за Нюйоркския университет. По дяволите шеста страница. Тя щеше да документира истината, всичко, което се случваше в града под носовете на хората, а те не го виждаха заради шеста страница.

Ванеса искаше да стане призори и първо да заснеме рибарите, които предават рибата си на пазара Фултън. Миризмата на риба я отвращаваше, но тя щеше да направи нещо страхотно. Щеше да проследи пътя на рибата от лодката до магазина, където я продават за тридесет и два цента половинката на ресторантите в града, които от своя страна ще я сервират с шамфъстък и гарнитура от червени картофи с масло от диви гъби за двадесет и девет долара порцията. Някоя анорексичка, развеждана два пъти и живееща на Парк авеню, ще си я поръча, а ще хапне само една-две хапки от нея, след което рибата ще бъде изхвърлена.

Ванеса живееше точно заради тази сладко-горчива ирония. Тя беше песимист, а Дан беше романтик, следователно тя не разбираше защо той толкова се стяга заради секса. Така както Ванеса виждаше нещата, колкото повече Дан изчакваше и преувеличаваше значението на секса, като вместо това само мислеше и пишеше, и се тревожеше, толкова по-сигурно щеше да се разочарова. На нея обаче й беше много трудно да измисли нежен начин, по който да му го каже, различен от това да го върже за леглото и да му разкъса дрехите. Което само по себе си май не беше много лоша идея.

Ванеса се усмихна на себе си и върна мислите си към филмовото си есе.

След рибната борса, тя искаше да се залепи за един ден за някое ченге на колело. Те обикновено караха по двойки в Сентръл Парк и хич не им пукаше, че всички хлапета се друсат и пият бира. Това, което тя се опитваше да разбере, бе дали те изобщо арестуват някого или просто работят за мускули на краката? Най-вероятно полицейското управление нямаше да й разреши да ги снима без разрешително, но си беше добра идея.

Последната й спирка щеше да е продавач на хотдог. Тя искаше да види къщата му, семейството му, кучето. Да разбере дали има редовни клиенти, да види дали, докато чака клиентите си, не чете някоя предизвикателна книга от типа на „Дъгата на гравитацията“ на Томас Пинчън, или си мечтае да стане лидер. Или може би си е щастлив да е продавач на хотдог и си яде безплатно по цял ден.

Някакво движение на катедрата прикова погледа на Ванеса. Лемингите се оттегляха от Серена.

— Благодаря, момичета, благодаря и на теб, Серена. Още десет минути — съобщи г-н Хансън.

Ванеса забеляза как Серена се върна към разделянето на заплетените краища на косата си.

Серена и Дан трябваше да играят във филма на Ванеса по „Война и мир“ през октомври. Тогава Дан се държеше като пълен идиот, когато беше покрай Серена, а Ванеса не можеше да понесе това и помоли някакво момиче, което изобщо не ставаше за ролята да я изиграе. Серена също се увлече по Дан, но за около пет секунди. И така, точно преди Серена да нанесе непоправими щети на Дан, Ванеса се намеси с остриганата си коса, черната си поло блуза и войнишки кубинки, за да сглоби разбитото му сърце.

Тя кръстоса краката си. Идеята, че е спасила сърцето на Дан я караше да жадува за секс с него дори още повече. Въздъхна нетърпеливо. През ваканцията двамата с Дан щяха да прекарат доста време заедно без почти никакъв родителски надзор. Готов или не, беше само въпрос на време да го направят.

Виждате ли? Въпреки грубия вид на Ванеса и презрението и към почти всеки друг представител на човешката раса, тя си е любопитно седемнадесетгодишно момиче. Ние всички сме еднакви.