Това, което искам, е всичко

С получава серенада

Серена танцуваше толкова диво, че имаше чувството, че е участвала в маратон. Устата й беше пресъхнала, краката я боляха, а ръцете й висяха безжизнено край тялото. Някой беше изсипал питието си в косата й, но на нея не й пукаше. До нея имаше едно сладко дупе, обуто във войнишки панталони, което принадлежеше на сладко момче с красиви къдрици.

— Седем, шест, пет!

Арън хвана ръката на Серена и я задърпа към плъзгащите врати:

— Хайде, да излезем навън.

— Серена! — чу се глас, който ги спря.

Тя се обърна, без да може да повярва на очите си. Това беше Флоу, облечен в бежово велурено сако и с китара в ръка, който тъкмо излизаше от асансьора. Под очите му имаше кръгове, а косата му беше сплескана от дългия полет от Ел Ей, но въпреки това той беше прекрасен. Всички момичета замряха, както и повечето от момчетата.

— Здравей — поздрави го тя със странна усмивка.

Флоу пое уханието на парфюма й като глътка свеж въздух. Облечена с къси панталони и горнище от бански, тя наподобяваше богинята от най-дивите му сънища. Той се наведе и отвори калъфа на китарата:

— Написах ти песен на път за насам.

Серена пусна Арън и кръстоса ръце на гърдите си. Не искаше да става груба, но той нямаше ли да се усети и да си отиде вкъщи?

До нея Арън стоеше с ръце в джобовете и нямаше нищо против да чуе какво ще изсвири Флоу. Както и всички останали в залата.

— Нарекох я „Моето сладко момиче“ — измърмори Флоу, намести китарата, изсвири няколко акорда, присви очи и запя:

Бррр. Е, не забравяйте обаче, че е много сладък.

Това най-вероятно беше най-лошата песен, писана някога, но всички на купона наобиколиха Флоу, завладени от музиката и от добрия му външен вид. Всички момичета се надяваха, че ще ги забележи и ще им напише песен, ей там веднага, на момента, а момчетата си мислеха, че ако се навъртат покрай него, ще намажат за през нощта.

Серена си помисли дали да не пусне един долар в калъфа за китара, но се разколеба, понеже вече доста го беше наранила и не беше нужно и да го унижава.

— Хайде, да излезем навън — прошепна тя на Арън и тръгна назад през тълпата.

Блеър не се учуди, когато Чък Бас я намери на верандата, докато ядеше маслини, пушеше цигари, пиеше коняк и замръзваше, разбира се. Това се случи малко преди полунощ и доколкото познаваше Чък, той явно си търсеше някой да му духа, докато гледа зарята.

— Честита Нова година, Блеър! — каза той, приближи се до нея и я целуна по устата. Там имаше костилка от маслина, но той не възразяваше.

Блеър се дръпна, изплю костилката и каза:

— И по-добре да е щастлива…

Чък я прегърна и спусна ръката си към задника й:

— Знаеш ли какъв е най-добрият начин да разпуснеш на Нова година?

Тя се дръпна и посочи през стъклената врата масата, на която седяха Кати и Изабел, които се държаха за ръце и отброяваха секундите до края на старата година.

— Те двете винаги са били супервлюбени в теб, защо не им покажеш как се посреща новата година?

— Верно ли? — ухили се той.

Тя кимна:

— Хайде, върви и…

Но преди да довърши, той вече беше влязъл и бе прегърнал и двете момичета:

— Четири! Три! Две!