Това, което искам, е всичко

Дж разкарва известна рок звезда

На последния акорд от песента Флоу отвори очи и видя, че Серена я няма. Часовникът удари полунощ и всички започнаха да се прегръщат, целуват и да надуват хартиените свирки, като го игнорираха напълно, което му се случваше за първи път.

Няколко души бяха хвърлили стодоларови банкноти в калъфа от китарата му ей така, на майтап. Той ги извади и ги остави на земята, преди да прибере китарата си и да затвори калъфа. След това се обърна и сложи калъфа между затварящите се врати на асансьора, докато те не се отвориха отново.

Дребничко къдраво момиче със забележителен бюст се беше облегнало на стената.

— Здравей — каза Флоу, влизайки с известната си срамежлива усмивка.

Тя не каза и дума, изглеждаше сякаш е плакала.

— Към центъра ли си? Отвън ме чака кола и мога да те почерпя едно питие.

Джени не откъсваше поглед от пода. Флоу, Нейт, всичките бяха еднакви. Само защото е готин и известен, не значеше, че тя трябва да разговаря с него, нали?

Не, определено не.

Вратата се отвори и тя каза:

— Разкарай се.

Излезе от главния вход, за да си повика такси. Беше нощта на Нова година и целият град купонясваше, но тя си отиваше вкъщи, за да последва съвета на баща си и да се сгуши в кревата с хубава книга.

Веднага след като Серена и Арън успяха да се измъкнат на терасата, зарята започна. Беше адски студено и навън имаше само няколко души. Всички бяха вътре и се поливаха с шампанско, докато танцуваха под бесните ритми на суперсилната музика.

Като огледа пейзажа, Серена отново си припомни онова любимо чувство за неизвестност, когато не знаеше какво предстои, но беше сигурна, че е хубаво, може би най-доброто от всичко досега.

— Погледни — посочи тя искрите на синята заря, които се пръснаха в по-малки букети над Източната река.

Арън запали една билкова цигара. Беше само по тениска, но не му беше студено:

— Аз не обичах зарята, мислех, че е шумна и вредна за околната среда и струва много пари.

— Но сега ти харесва, нали? — попита Серена, като се обърна и го погледна. Беше взела нечие палто от един стол, но още беше боса, така че с Арън бяха еднакво високи.

Арън кимна:

— Обожавам я.

— Аз също — въздъхна Серена. Цялото й тяло трепереше, но тя не знаеше дали е от студа или от вълнението, че могат да се целунат.

Арън хвана ръката й:

— Студено ли ти е?

— Не.

Тъмните му устни се извиха в усмивка:

— Хайде да не се целуваме, докато не свърши зарята, става ли?

— Става — каза тя изненадана. Обожаваше изненадите, но над Таймс скуеър започна нова вълна от фойерверки и тя добави, — но може да не издържа дотогава.

И след като колибрито си намери цвете, му се прииска да кацне и да поостане.

— Защо не се целунете сега, а после винаги може да повторите? — каза момичешки глас зад тях.

Беше Блеър, завита в светлосиньото си палто, но трепереща от студ.

— Честита Нова година — каза тя, отиде до Арън и го целуна по бузата.

Арън я прегърна, с нормална братска прегръдка:

— Честита Нова година, сестричке.

Тя се дръпна и отиде да прегърне Серена.

— Честита Нова година — викнаха двете момичета. Странно беше да си помислиш, че в началото на годината искаха да се избият, а сега дори не знаеха какво биха правили една без друга.

— Добре — каза Блеър и се отдръпна, — сега може да се целунете.

Като ги остави да решат дали да се целунат сега или да изчакат, тя отиде в другия край на терасата и се загледа в река Хъдсън и пристанището. Гледаше как зарята експлодира над Статуята на свободата и се гмурка в тъмната вода.

Предпоследната сцена в сценария й завършваше с целувка. Сега й оставаше да напише края.

Реши, че не трябва да прави явен финал. Най-добрите истории никога не свършваха. Може би трябваше просто да прескочи към следващата сутрин. Одри би могла да размени няколко думи с човека, от когото си купува кафето сутрин. После щеше да се разсмее, да отпие глътка и да тръгне по улицата, като остави всички да се чудят.