Това, което искам, е всичко

Много е гадно да не можеш да си откриеш дрехите

Блеър искаше да приключи възможно най-бързо, но Майлс — не. Той внимателно оглеждаше всеки сантиметър от кожата й, като дерматолог, който се опитва да открие екзема или меланом. Тя се опита да се отпусне и да се наслади на факта, че Майлс целува стъпалата й, но не можеше, понеже и двамата бяха голи и ако той беше Нейт, досега да бяха приключили.

Когато Нейт се разгорещеше, ставаше груб. Не страшен, а по-скоро вълнуващ, страстен и неспособен да спре. На Блеър й се налагаше да казва „не“ доста настойчиво, когато не се чувстваше готова да стигне докрай, а и трябваше да измисли с какво да го разсее.

О? С какво ли?

Този път тя нямаше да му каже да спре и досега вече да бяха приключили и да лежаха прегърнати, пушейки цигари и гледайки замечтани в звездите, потънали в разговори за бъдещето.

Майлс подхвана другия й крак, започвайки от палеца и прокарвайки пръст по повърхността на диамантения й пръстен. Блеър се дръпна без да иска. Когато беше с Нейт, всичко беше наред, а сега… С Нейт бяха като парченца от пъзел, толкова добре си пасваха, че когато бяха заедно всичко имаше смисъл. Сега обаче фактът, че лежеше гола в хотелска стая на някакъв остров, а голият Майлс лижеше пръстчето на крака й, докато Нейт беше сам-самичък в студения Мейн и може би мислеше за нея, й се стори абсурден.

Блеър издърпа големия си пръст от устата му и се изтърколи от леглото.

Майлс се надигна изпод чаршафите и попита:

— Какво не е наред?

— Трябва да тръгвам — каза тя, без да го погледне, търсейки роклята си, но беше толкова тъмно, а на пода имаше толкова много други дрехи, че беше невъзможно да я открие.

Той седна на ръба на леглото и забарабани с пръст по бедрото си:

— Опитвах се да те предразположа.

Да, да, знаем.

— Къде ми е скапаната рокля? — попита Блеър, игнорирайки го напълно.

Изведнъж стана светло и тя видя роклята си на една камара на пода, близо до леглото. На вратата беше Арън, но вместо да се извини и да се измъкне по най-бързия начин, той стоеше на място и не сваляше поглед от нея.

Отначало Блеър беше абсолютно засрамена, но за две секунди срамът й се превърна в гняв. Как смееше? Как смееше да я зяпа така? Та той й беше доведен брат.

Арън знаеше, че трябва да се обърне и да си тръгне, но краката му не помръдваха. Майлс се наведе и грабна роклята й, след което я хвърли към нея.

— Пич — каза той на Арън.

Блеър наниза роклята си и тръгна към вратата:

— Какъв ти е проблемът?

Не че много й се искаше да знае.

Вилата, която Блеър и Серена обитаваха, беше само на няколко крачки, не достатъчно далече, що се отнасяше до Блеър. Тя продължи да върви покрай вилите към брега, а като стигна до пясъка, се затича. Дори не се сети, че специално е поръчала розовата рокля от Calypso и е платила допълнително 150 долара за това. Тичаше възможно най-бързо, докато не се сблъска с вълните, скочи във водата и със сигурност съсипа роклята. Пое си дълбоко въздух и се гмурна, като се придвижваше напред с цялата сила на ръцете и краката си. И тогава, когато дробовете й щяха да се пръснат, изскочи над водата, като отърси солената вода от очите си.

Луната блестеше ярко, а от залата над водата се разнасяше музика. „45“ бяха спрели да свирят и някакъв диджей беше пуснал песен на Майкъл Джексън. От мястото си Блеър виждаше силуета на момиче, което джапаше с крака на плажа и страшно приличаше на Холи Бери от „Не умирай днес“, но с дълга руса коса и бели, вместо оранжеви бански.

Това, разбира се, беше Серена.

— Къде е Майлс? — извика тя, като сложи ръце пред устата си като фуния.

— На кого му пука? — викна Блеър в отговор. — Къде е Флоу?

— На кого му пука? — отвърна Серена.

Те се разсмяха, а Блеър се отпусна по гръб, после се преобърна и заплува към Серена:

— Мисля да се прибирам утре.

Тя имаше да пише сценарий и искаше да работи върху него, без да я притесняват странният й брат, бременната й майка или нахалният й приятел.

Серена знаеше, че е по-добре да не пита какво се е случило.

— Но утре е Коледа. Майка ти няма ли да се ядоса?

Блеър изстиска водата от косата си, оставяйки диря след себе си:

— Все едно ми пука. Плюс това Сайръс е евреин.

Двете момичета вървяха по плажа към вилата си, наслаждавайки се на собствената си компания и шума на вълните. Ако това можеше да продължи вечно.

Когато най-накрая стигнаха до вилата, намериха нещо, което приличаше на огромна клетка за птици, покрита с червено раирано покривало, която ги чакаше до вратата.

Весела Коледа!

Серена внесе клетката в стаята и я постави на нощното си шкафче, а Блеър запали лампата.

Вътре в нея имаше прекрасен синьо-зелен папагал с жълт гръб, върху дървена люлка. Папагалът премигна към Серена с мънистените си очи и каза:

— Обичам те, Серена! Обичам те, Серена! Омъжи се за мен. Омъжи се за мен.

Блеър се изсмя:

— Мислиш ли, че е от Кати и Изабел?

Серена се ухили в отговор:

— Не знам, няма картичка.

— Обичам те, Серена! Омъжи се за мен. Омъжи се за мен — каза отново папагалът и започна да чисти перата си.

Серена покри клетката отново и се отдалечи. Да, Флоу беше страшно красив и доста щедър, но това беше прекалено. Тя погледна към Блеър и попита:

— Та, значи, заминаваш утре?

— Точно така — каза Блеър, свали мократа си рокля и я захвърли към коша за боклук в ъгъла.

Серена отиде до гардероба, извади червения си куфар и каза:

— Аз съм готова, когато кажеш.