Знаете, че ме обичате

Дж си играе на топка с големите момчета

— Може ли да ме оставите тук? — попита Джени.

Шофьорът на таксито беше навлязъл в центъра, след като прекоси моста Уилямсбърг и се опитваше да стигне до Уест Сайд като мине по 79-та улица. Естествено трафикът беше страхотен и вече десет минути седяха на един и същ светофар. Джени следеше как сумата на апарата нараства, докато седят на едно място. Тя пресметна, че с парите, които ще плати на таксиметровия шофьор, можеше да си купи три нови гланца за устни на МАК. Е, тогава не издържа, все пак беше прекрасен есенен ден и можеше да повърви.

Плати на таксито и слезе на 79-та и Мадисън, след което се запъти към Сентръл Парк. Ноемврийското следобедно слънце залязваше и Джени трябваше да притвори очи докато пресече Пето авеню на път за парка. Есенни листа изпъстряха тротоарите, а въздухът ухаеше на горящи дърва за камина и хотдог от количките наоколо. Джени вървеше с ръце в джобовете на якето си, загледана в новите си светлосини кецове на „Пума“ и мислеше за брат си. Дали съзнаваше колко тъпо се държи? Изглеждаше сякаш изцяло е загубил личността си и е отдал всяка свободна секунда на боготворенето на Серена. Джени също знаеше, че той пише тъжна, потискаща поезия за нея, защото веднъж го беше изловила в крачка.

„Когато се порежа при бръснене, си представям как хапеш устната ми със зъби и болката се превръща в удоволствие.“

Този ред беше успяла да прочете преди Дан да издърпа тетрадката от ръцете й. Това беше по-зле и от жалко.

Единственото полезно нещо от дружбата на Дан със Серена беше фактът, че сега за Джени бе нещо нормално да се присъедини към Серена в училище и да я заговори, макар че тя бе най-готиното момиче в училище, а Джени — проста деветокласничка. Но пък ако Серена разбереше колко безнадеждно влюбен е Дан в нея, би избягала с писъци. Ами ако й писнеше от него дотолкова, че дори да не иска да говори с Джени? Дан щеше да развали всичко.

Джени се движеше през парка без определена посока. Така тя стигна до края на Шийп Медоу и стъпи на тревата.

На няколко крачки от нея момчета играеха футбол. Джени не можеше да свали поглед от тях, по-скоро от едно от тях. Златистата му коса блестеше на слънцето, докато се провираше сред приятелите си, а след това изстреля топката в ръчно направена от пуловерите им мрежа. Кожата му беше загоряла, а мускулите на голите му ръце я караха да иска да се прегърне.

Изведнъж топката се понесе към нея, след което падна и отскочи.

Тя я загледа и усети, че се изчервява.

— Хайде, ритни я — викна едно от момчетата и Джени вдигна поглед. Беше русото момче, което стоеше на около тридесет крачки от нея с ръце на кръста, а зелените му очи блестяха. Бузите му бяха розови, а на челото му бяха избили капчици пот. На Джени й се прииска да я вкуси. Никога досега не беше виждала по-добре изглеждащо момче или пък изпитвала такива чувства.

Тя извърна поглед и се концентрира върху топката дотолкова, че чак прехапа устна, докато изтегляше крака си назад.

Но вместо да се изстреля към момчетата, топката полетя право нагоре над главата й. Засрамена, тя затисна устата си с ръка.

— Ще я хвана — извика русото момче и се затича към нея. Топката падна обратно на земята и той я изпрати към приятелите си, а мускулите по врата му се огъваха божествено. После спря и се обърна към Джени.

— Благодаря — каза запъхтяно. Беше толкова близо, че тя можеше да го подуши. А той й подаде ръка:

— Аз съм Нейт.

За секунда тя просто се вцепени, но после се пресегна и хвана ръката му:

— Аз съм Дженифър — каза и си помисли, колко по-зряло и изтънчено звучеше Дженифър пред Джени. След това реши, че оттук насетне ще бъде Дженифър за всички.

— Искаш ли да дойдеш при нас? — попита Нейт, докато си стискаха ръцете. Тя имаше такова сладко лице и се беше опитала с всички сили да ритне топката, та, така де, той не можа да й устои.

— Хммм… — каза Джени, докато обмисляше предложението. А докато тя мислеше, Нейт забеляза бюста й. Леле, беше огромен. Той реши, че не може да я пусне да си върви, преди Джереми и другите да я скиват.

Момчета: всички са еднакви.

— Хайде, идвай, ние сме свестни момчета. Обещавам — каза той.

Джени хвърли поглед към другите три момчета, за да се увери, че Чък Бас не е сред тях. На едно парти преди няколко седмици, тя изпи малко повече шампанско и се остави на Чък Бас да я завлече в тоалетната, където потанцуваха. Имаше само целувки, но щеше да има и повече, ако Серена или Дан не се бяха намесили. Чък даже не я беше попитал за името й, какъв тъпанар.

Но той не беше там.

— Окей — вдигна тя рамене. Не можеше да повярва, че всичко това се случва на нея. На разни партита и от училищни клюки беше чувала за някакъв Нейт и беше сигурна, че това е той. Той беше най-хубавото момче в Горен Ийст Сайд, а току-що я беше поканил да поседи с него и приятелите му! Тя се почувства все едно е преминала от другата страна на гардероба и е влязла в свят, където мечтите стават реалност, и е оставила тъпия си влюбчив брат и глуповатата му поезия, далеч зад себе си.

Нейт я поведе към приятелите си, които бяха спрели да ритат, седяха на тревата и пиеха син Гаторейд1.

— Момчета, това е Дженифър — каза Нейт с усмивка. — Дженифър това са Джереми, Чарли и Антъни.

Джени има се усмихна, а те всички се усмихнаха на бюста й.

— Приятно ми е да се запознаем, Дженифър — каза одобрително Джереми Скот Томкинсън. Той беше дребен и кльощав, а белите му панталони бяха осеяни с петна от трева. Но пък прическата му беше страхотна — дълги бакенбарди и гъст бретон, точно като английска рок звезда.

— Ела, седни при нас — каза Антъни Авулдсен с класическия си надрусан глас. Неговата коса беше бледоруса, носът му бе осеян с прекрасни лунички, а мускулите на ръцете му бяха дори по-големи от тези на Нейт, но все пак Джени предпочиташе мускулите на Нейт.

— Тъкмо щяхме да дръпнем по една — каза Чарли Дърн и размаха лулата. Главата му приличаше на разплетена кафява кошница и беше ужасно висок. Беше кръстосал крака и коленете му почти опираха в ушите, а в скута му седеше малка найлонова торбичка с трева.

— Нали нямаш нищо против, а Дженифър? — попита Нейт.

Джени вдигна рамене и се опита да изглежда все едно не й пука, въпреки че беше доста притеснена. Никога досега не беше пушила трева:

— Разбира се, че не — отговори тя.

Тя и Нейт седнаха на тревата при другите момчета. Чарли запали лулата и дръпна, след което я подаде на Нейт.

Джени гледаше изпитателно как Нейт държи лулата, защото й се искаше да опита, но не искаше да проличи, че й е за първи път.

Бузите на Нейт бяха пълни с дим, когато подаде лулата. Тя я хвана с лявата си ръка и я доближи до устните си, точно както беше направил и той. Нейт щракна няколко пъти със запалката, докато успее да я запали. После Джени вдиша. Усещаше как димът изпълва дробовете й, но не беше сигурна какво да прави след това.

— Ето — каза тя, в опита да задържи дима и подаде лулата на Антъни.

— Добре се справи — отбеляза Чарли и кимна одобрително.

В очите на Джени се събраха сълзи:

— М’рси — отвърна тя, като изпусна малко дим от ъгълчетата на устните си.

— Боже, много е силна — добави Нейт и разтърси русата си глава.

— Пфю-ю-ю-ю — съгласи се Джени, издиша остатъка от пушека и се почувства страшно готина.

Лулата направи кръгче и когато стигна до нея, тя си я запали сама, естествено копирайки начина, по който момчетата го правеха, и все пак опитвайки се да изглежда уверена. Отново задържа дима, докато не почувства нужда да се разкашля, а очите й щяха да експлодират.

— Това ми напомня на нещо. Не мога да си спомня на какво, но определено ми напомня на нещо — каза тя и я подаде на Антъни за пореден път.

— Аха — съгласи се Джереми.

— На мен ми напомня на лято — каза Антъни.

— Не, не е това. — Джени затвори очи. През лятото баща й я беше изпратил на лагер в планината Андирондак. От нея се очакваше да пише хайку за околната среда, да пее песни за мира на испански и китайски и да тъче одеяла за бездомните. Там навсякъде миришеше на пикня и фъстъчено масло:

— Лятото ми беше ужасно. Мислех си за нещо хубаво, като Хелоуин, когато бях малка.

— Определено — съгласи се Нейт, излегна се на тревата и се загледа в оранжевите листа на дърветата. — Точно като Хелоуин.

Джени легна до него. Принципно никога не би направила такова нещо, защото когато легнеше, гърдите й изскачаха от дрехите и изглеждаха деформирани, но сега за първи път не се притесняваше за тях. Беше чудесно просто да лежи там, до Нейт и да диша въздуха, който и той е дишал.

— Когато бях малка, затварях очи и си мислех, че никой не ме вижда, защото аз не го виждам — каза тя и махна с ръка пред очите си.

— И аз — съгласи се Нейт и затвори очи. Чувстваше се като куче, излегнало се пред камината след дълго тичане. Тази мацка Дженифър беше страшно добричка и изцяло без очаквания — чудесно беше да си покрай нея.

Само ако Блеър знаеше колко е лесно да го направи щастлив.

— Когато си малък, всичко е някак по-лесно, нали? — каза тя, а езикът й се развърза и вече не можеше да спре да говори: — После, колкото по-голям ставаш, толкова повече се усложняват нещата.

— Абсолютно е така — съгласи се Нейт. — Като отиването в колеж. Изведнъж трябва да решим какво ще правим с остатъка от живота си и трябва да впечатлим разни хора с интелекта и заетостта си с разни благородни каузи. Това, което искам да кажа, е, че нашите родители нямат по осем часа на ден, не са в отбора, не редактират вестника и не помагат с уроците на деца в неравностойно положение и какво ли още не всеки божи ден, нали? Не.

— Ужасно е — каза Джени. На нея тепърва й предстоеше да усети напрежението от влизането в колеж, но пък можеше да им съчувства. — Така де, баща ми по цял ден само слуша радио и чете вестници, защо ние трябва да правим толкова много?

— Не знам — въздъхна Нейт уморено и посегна към ръката й, а когато я намери, вплете пръстите си в нейните.

Джени сякаш се разтопи в тревата. Тя усети топлината му, а ръката й сякаш се сля с неговата. Никога не беше се чувствала толкова прекрасно.

— Хей, искаш ли да ходим до нас и да хапнем нещо? — предложи Нейт, като си играеше с кокалчетата на ръцете й.

Джени кимна, защото знаеше, че той я чува без да се налага да продумва нищо.

Не й се вярваше колко бързо можеше да се промени животът. Откъде можеше да знае, когато се събуждаше тази сутрин, че днес ще се влюби?