Amor Omnia Vincit

Текущо съобщение

От: bwaldorf@constancebillard.edu

До: narchibald@St.Judes.edu

Bwaldorf: Здрасти, Нейти.

Bwaldorf: Ще полудея тук. Всички искат да говорят за сватбата, все едно ми пука.


Bwaldorf: Нейт, знам, че си там. Ще ме чакаш ли след френския или…?

Bwaldorf: Получи ли ми подаръка вчера?

Bwaldorf: Ехоооооооо??????

Bwaldorf: Добре.

Текущо съобщение

От: narchibald@St.Judes.edu

До: jhumphrv@constancebillard.edu

Narchibald: Хей, Дженифър.

Jhumphry: Хей.

Narchibald: Искаш ли да се видим в парка след училище?

Jhumphry: Ами, добре, какво ще правим?

Narchibald: Не знам, какво ти се прави?

Jhumphry: Не знам, там ли ще са приятелите ти?

Narchibald: Не, само аз. Още ли искаш да дойдеш?

Jhumphry: Определено, може да те чакам пред твойто училище.

Narchibald: Чакай ме пред музея.

Jhumphry: Ок, до тогава.

Джени се изключи и се почувства по-готина от всякога. Тя все още си беше деветокласничка, но се казваше Дженифър, а след училище имаше среща с Нейт, най-готиното момче в целия град. Щеше да се наложи да пропусне работата с Ванеса по списанието, но си заслужаваше напълно. Ако беше на мястото на брат си, щеше да напише любовно стихотворение на тема колко прекрасен е Нейт и колко е извратена съдбата, та да събере две абсолютно различни души. Обаче Джени беше по-голям оптимист и се задоволи само с изписването на „г-жа Дженифър Арчибалд“ с най-прекрасния шрифт на гърба на пътечката за мишката.

Не се смейте, така постъпват влюбените деветокласнички.



На другия край на града, в Ривърсайд, Дан, братът на Джени пишеше мейл на Серена с последното си стихотворение, „Последният път, когато умрях“:

Въжето ти падна на шията ми и аз скочих.

Устните ти ме целуваха, докато падах и още падам.

— Хайде, откачалко — извика приятелят му Зийк Фрийдман от вратата на компютърната зала. — Закъсняваме за латински.

Amo ergo sum“, помисли си Дан. Обичам, следователно съществувам.

— Зает съм — каза той и напечата адреса на Серена в „Констънс“.

— Добре, но аз не искам да ме задържат след училище. Какво ще кажеш да поиграем в парка после? — попита Зийк на тръгване.

— Става, ще се видим там — отговори разсеяно Дан, докато се опитваше да измисли кратко съобщение, което да върви със стихотворението.

Скъпа Серена,

Този уикенд ще е велик. Уговорих си интервю за събота, а баща ми ще ми даде повечко пари. Нямам търпение.

Пращам ти едно стихотворение, което написах тази сутрин. Надявам се да ти хареса.

Ще съм на баскетболната площадка, ако искаш да се видим след училище.

С обич,

Дан

Amor omnia vincit! Любовта винаги всичко.

Загрузка...