— Значи мина добре? — попита Джени Нейт. Седяха край езерото в Сентръл Парк и гледаха как малки момченца пускат лодките си край плаващи листа и мързеливи патици. Нейт държеше ръката й и за нея нямаше значение дали си говорят или не.
— Аха. Искам да кажа, че още ми предстои да изкарам по-високи оценки този срок и да си напиша есето, но не бях се замислял да почна да уча веднага. Сега ми идва нанагорно — каза той и приближи ръката й до лицето си, за да огледа малките й пръстчета.
— Какво правиш? — засмя се тя.
— Не знам. Радвам се да те видя, Дженифър — каза той и също се усмихна. — През целия уикенд мислех за теб и ето те сега.
— Аз също — каза тя и срамежливо се усмихна. Отново се зачуди дали той ще я целуне.
— Почувствах се малко гадно тогава в парка, когато приятелите ми се появиха — обясни Нейт.
Джени кимна утвърдително.
— Тогава исках да направя нещо. Май трябваше просто да го направя — допълни той.
Да, да!
Нейт я придърпа към себе си и те се целунаха, но без да затварят очи.
На едно парти Джени беше целунала две други момчета по време на една игра, но целувката с Нейт беше кулминацията на живота й. Тя почувства, че ще експлодира от щастие.
Нейт се изненада от умението на Джени в целувките. Беше му по-хубаво от целувките с Блеър. Дженифър беше по-вкусна, нещо като ванилов шейк или захаросана поничка.
Той се отдръпна с поглед, фиксиран върху изчервеното и щастливо лице на Джени.
Дженифър не знаеше за Блеър, а Блеър не знаеше за Дженифър. От известно време той игнорираше обажданията на Блеър и като цяло се държеше все едно тя не съществува, но докога можеше да жонглира така? Рано или късно трябваше да избере?
Просто още не знаеше кой.