Знаете, че ме обичате

Да хванеш крадец

— Та защо ми се обаждаш пак? — сърдито каза Ерик.

— И аз се радвам да те чуя — пошегува се Серена. — Просто се обаждам да потвърдя, че другата седмица ще идвам до „Браун“. Имам интервю в събота в дванадесет.

— Става, но да знаеш, че в събота вечер правим купон. Надявам се да нямаш нищо против — каза той.

— Против? Та това е страхотно. А и май ще си водя приятел — засмя се тя.

— Какъв приятел?

— Ами, едно момче Дан, с което напоследък излизаме. Обещавам, че ще ти хареса.

— Става. Хайде, че съм малко зает, трябва да затварям.

Серена осъзна, че брат й най-вероятно не е сам. Той винаги имаше около три приятелки, с които спеше на ротационен принцип.

— Леле, какъв си жребец, окей, до скоро — каза тя и затвори. Изправи се, отиде до гардероба си и отвори вратата, за да избере какво да облече.

Там обаче бяха все същите стари, скучни дрехи, които винаги носеше. Но следващата година щеше да отиде в колеж, може би в „Браун“. Дали пък не заслужаваше да си купи нещо ново?

Тя извади поизносени дънки „Дизел“ и черен кашмирен пуловер и се приготви да отиде в най-любимото си място на света — „Барнис“.

Когато пристигна, там вече беше претъпкано с хора от Горен Ийст Сайд, които не можеха да устоят на изкушението да се помотаят вътре. Изпълненият с живот и добре осветен първи етаж, със своите стъклени витрини, отрупани с бижута, прекрасни ръкавици и уникални чанти, а отгоре подредена качествена козметика, можеха да направят всеки ден Коледа. На щанда на „Крийд“ Серена поспря да се полюбува на прекрасните малки шишенца с парфюми, точно като дете в магазин за играчки. После отиде към щанда на „Кийл“, където беше изкушена от бурканче с дълбоко почистваща маска за лице. Естествено тя имаше достатъчно козметика за десет години напред, но обожаваше да опитва нови видове. Това си беше нещо като страст.

Тъкмо щеше да попита човека зад щанда дали тази маска е подходяща за нейния тип кожа, която междувпрочем отиваше към суха, когато забеляза познат силует, устремен към отдела за мъжки дрехи.

Това беше Блеър Уолдорф. Серена остави бурканчето и я последва.

Блеър не беше убедена, че „Барнис“ ще може да й предложи това, от което се нуждаеше, но причината за това колебание беше, че тя не знаеше какво точно търси. Нейт нямаше да се впечатли от нов пуловер или чифт хубави ръкавици, така че трябваше да намери нещо уникално. Сексапилно, но не прекалено — трябваше да е нещо готино, а и да му припомни, че още я обича и желае. Затова тя се запъти към бельото.

Първо имаше масичка с огромен асортимент от памучни боксерки, по-нататък тя видя рафтове с луксозни хавлиени халати с неотрязани бримки и фланелени пижами, след това рафтове с чисто бели тениски за спане и предизвикателни долнища тип полупрашка. Тя прецени, че това няма да й свърши работа. Тогава забеляза рафт със сиви долнища за спане от кашмир с коланче.

Грабна един чифт и го огледа. Етикетът показваше, че са английско производство и струват $360.00. Бяха ежедневни и все пак изтънчени. Чудесни, а и толкова меки и нежни, че майчинското чувство се събуди в нея, като си ги представи върху голата кожа на Нейт. Намачка ги с ръка и докосна бузата си с тях, а уханието на прекрасен кашмир изпълни ноздрите й. Блеър затвори очи и си представи Нейт, гол до кръста, с перфектното си тяло и обут в тази пижама, как налива шампанско за двама им в един от апартаментите на „Сейнт Клеър“.

О, да, определено бяха секси, нямаше две мнения по въпроса, затова тя трябваше да ги вземе.

Серена се направи на запленена от един хавлиен халат на „Ралф Лорен“ с огромен размер, понеже беше достатъчно голям, за да я скрие от Блеър. Закачалката, на която той висеше, беше доста удобна и предоставяше добра видимост. Серена се почуди дали Блеър купува нещо за Нейт, но най-вероятно беше така. Той беше късметлия, понеже тази пижама изглеждаше страхотно.

Назад във времето, когато двете още бяха приятелки, Блеър щеше да помоли Серена за помощ при избирането на подаръка, но не и сега.

— Подарък ли избирате? — Попита приближилият се до Серена консултант. Той изглеждаше като бодибилдър, със загоряла кожа и без коса, сякаш всеки момент ще сцепи костюма си по шевовете.

— Не, аз всъщност… — измърмори изненадано Серена. Не искаше да рискува да я видят, докато той я влачи из целия магазин да й показва разни неща. — Да, брат ми има нужда от нов халат за баня.

— Това ли е неговият размер? — попита консултантът, сочейки към халата в ръцете на Серена.

— Да, чудесен е, ще го взема — каза тя, докато хвърляше един поглед към Блеър, която носеше пижамата към касата. — Може ли направо да ви дам кредитната си карта? — и се обърка към него, примигвайки с дългите си мигли, обрамчили прекрасните й сини очи. След това извади картата си от портфейла и му я подаде.

— Да, разбира се, веднага се връщам — отговори той, дръпна халата от закачалката и взе картата й.

— Това е за подарък — каза Блеър на касиера и му подаде кредитната си карта. На нея пишеше нейното име, но всъщност не беше нейна. Парите идваха от сметката на майка й. Нейните родителите не й отпускаха джобни, а й разрешаваха да си купува нещата, от които се нуждае, естествено с мярка. Чифт пижама за близо четиристотин долара не спадаше към графата „с мярка“, но Блеър беше сигурна, че ще успее да убеди майка си, че тази покупка е била абсолютно наложителна.

— Съжалявам, госпожице, но картата ви е отхвърлена — каза мъжът на касата, като й я връщаше. — Може би искате да платите с друга?

— Отхвърлена? — повтори тя, а кръвта се качи в главата й, сякаш ще експлодира. — Сигурен ли сте?

— Абсолютно сигурен. Искате ли да използвате телефона ни, за да се обадите в банката си? — предложи касиерът.

— Не, няма нужда. Просто ще се върна друг път — тя прибра картата си, грабна пижамата и се запъти да я върне на щендера. Но кашмирът създаваше такова приятно усещане в ръцете й, че направо й се догаждаше, че трябва да си тръгне без пижамата. Какъв беше проблемът? Нямаше начин парите в банковата сметка просто да са свършили. Да де, но не можеше да се обади на майка си и да я попита какво става, след като беше излъгала, че е на кино с Нейт.

Мъжът на касата беше махнал пластмасовият маркер против кражби и Блеър забеляза това, докато поставяше пижамата обратно на мястото й. Тя също така забеляза, че на щендера има още доста от този вид. Дали пък щяха да имат нещо против, ако… просто я вземе? Не че не се опита да плати, плюс това харчеше страшно много пари в „Барнис“. Реши, че заслужава безплатен подарък.

Серена чакаше набития тип с кредитната й карта, халата, който нямаше намерение да купува и касовата бележка да се върнат. Тя забеляза как Блеър посегна да върне пижамата, но не съвсем.

— Трябва да се подпишете на кръстчето — каза нейният консултант, като й подаде черна стандартна чанта на „Барнис“, в която халатът беше грижливо сгънат и поставен в черна кутия.

— Благодаря — каза тя, взе касовата бележка и коленичи на пода да я подпише. Оттам забеляза как Блеър прекрачва щендера и нервно натъпква една кашмирена пижама в чантата си.

Серена не можеше да повярва на очите си. Блеър крадеше!

— Благодаря ви много — каза тя и се изправи. Даде бележката на продавача, грабна чантата с халата и се отправи към изхода. Макар че не беше направила нищо лошо, като видя как Блеър краде, се постави на нейно място. Нямаше търпение да се измъкне оттам и като излезе от магазина, тръгна забързано по Мадисън авеню. Торбичката се удряше в крака й на всяка крачка, а тя поемаше огромни глътки свеж есенен въздух. Сети се, че беше излязла, за да си купи нещо хубаво, а си беше тръгнала от „Барнис“ със свръхголям мъжки халат за баня. Защо следеше Блеър? А защо Блеър крадеше? Не че нямаше достатъчно пари.

Както и да е, тайната на Блеър беше на сигурно място — Серена нямаше на кого да я каже.

Блеър излезе от „Барнис“ и зави по Мадисън, а пулсът й препускаше. Никаква аларма не се задейства, май никой не я следеше. Май й се беше разминало! Тя знаеше, че не е редно да се краде, особено когато имаш пари да плащаш за покупките си, но чувството от това да извършиш нещо незаконно беше страхотно. Можеше да се сравни с ролята на фаталната жена, вместо обикновеното съседско момиче. Не, че Блеър щеше да стане редовна крадла или нещо такова.

И тогава тя забеляза нещо, което накара сърцето й да спре. На ъгъла на светофара стоеше Серена ван дер Удсен, а дългата й руса коса блестеше на слънцето. На рамото и висеше голяма черна чанта от „Барнис“ и точно преди да тръгне да пресича, тя се обърна и погледна право в нея.

Блеър наведе глава и се престори, че гледа „Ролекса“ си. „По дяволите, помисли си, дали ме е видяла? Дали е видяла как откраднах пижамата?“

Гледайки право надолу, тя започна да рови из чантата си за цигара. Когато отново погледна нагоре, Серена изчезваше в далечината.

„Какво пък, ако ме е видяла?“, каза си Блеър и нервно запали цигара с треперещите си пръсти. Серена можеше да я изклюкари на целия свят, ако иска, но никой не би повярвал, че Блеър Уолдорф е крадла.

Нали?

Докато вървеше, тя бръкна в чантата си и усети мекия плат на пижамата. Нямаше търпение да види как Нейт я облича. Още в момента, в който я почувства върху тялото си, той щеше да знае какво чувства Блеър към него и щеше да я обикне повече и от преди. Нещо, което даже Серена не можеше да развали.

Не бързай, да подаряваш откраднати неща е лошо знамение. Може да ти се върне по особен начин.