Знаете, че ме обичате

С е решена да остане късметлийка

В събота сутрин Серена се събуди от гласа на майка си:

— Серена, може ли да вляза?

— Какво? — попита тя, като се изправи в леглото си. Още не беше привикнала с факта, че отново живее с родителите си и не й харесваше.

Вратата леко се отвори и майка й каза:

— Имам новина за теб.

Серена нямаше нищо против, че майка й я беше събудила, но не й харесваше факта, че родителското тяло привиква да влиза в стаята й, когато си пожелае.

— Добре — каза тя малко по-раздразнено отколкото се чувстваше.

Г-жа ван дер Удсен влезе и седна на ръба на кревата. Беше облечена в морскосин копринен пеньоар на Оскар де ла Рента и копринени чехли в същия тон. Чупливата й, изрусена на кичури коса беше събрана на опашка, а бледата й кожа носеше перления блясък на години преминали в употреба на крем „Ла Мер“. А, и ухаеше на Шанел №5.

Серена прибра краката си до брадичката и се покри с кувертюрата:

— Какво става?

— Преди малко се обади Елинор Уолдорф и познай какво?

Серена извъртя очи при този несполучлив опит на майка ида вкара съспенс в ситуацията и попита:

— Какво?

— Ще се омъжва.

— За този тип Сайръс ли?

— Разбира се, че за кого другиго? — поинтересува се майка й докато изтръска няколко въображаеми трохи от пеньоара си.

— Откъде да знам — отговори Серена и се замисли как ли Блеър е понесла новината. Най-вероятно, не много добре. Въпреки че напоследък Блеър не се държеше много мило с нея, Серена все още й съчувстваше.

— По-необичайното е, че ще го направят много набързо? — продължи г-жа Ван дер Удсен и щракна с отрупаните си с бижута пръсти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Серена.

— В уикенда след Деня на Благодарността — прошепна тя и вдигна многозначително вежди, за да покаже колко необичайно е това. — Съботата след Деня на благодарността, това е датата на сватбата. Елинор те моли да й станеш шаферка. Аз съм сигурна, че Блеър ще ти обясни всичко по-подробно. Тя ще бъде кумата.

Г-жа ван дер Удсен се изправи и започна да подрежда разхвърляните шишенца от парфюм „Крийд“, малките бижутерийни кутийки на „Тифани“ и тубичките с грим „Стила“ по тоалетката на Серена.

— Майко, престани — измънка Серена и затвори очи.

Съботата след Деня на благодарността, та това беше след три седмици. И тогава Серена се сети, че това бе рожденият ден на Блеър. Горката тя — толкова обичаше рождения си ден. Това беше нейният ден, но явно не и тази година.

Какво ли щеше да е да си шаферка, когато Блеър е кумата? Дали щеше да й даде да облече рокля, която няма да й става? Или щеше да разлее шампанско върху нея? Или щеше да я накара да измине пътя до олтара с Чък Бас, най-гнусния тип в обкръжението им? Ситуацията беше твърде странна и трудна за преценяване?

Майка й се върна, седна отново на кревата й и започна да я гали по косата:

— Какво има, миличка? Мислех, че ще се зарадваш да бъдеш шаферка — притеснено запита тя.

— Просто имам главоболие, това е — каза Серена и отвори очи, след това въздъхна, уви се хубаво и допълни: — Мисля, че просто ще полежа малко и ще погледам телевизия, става ли?

— Добре, ще изпратя Деби да ти донесе кафе и сок, и мисля, че е купила кроасани — каза майка й и я потупа по крака.

— Благодаря, мамо.

Майка й стана и отиде до вратата. Там се спря, обърна се и каза с усмивка:

— Есенните сватби винаги са толкова прекрасни. Мисля, че всичко това е доста вълнуващо.

— Да, ще бъде страхотно — отговори Серена, докато наместваше възглавницата си.

Когато майка й излезе, тя се обърна на другата страна и загледа през прозореца как птиците излитат от бронзовите върхари на музея. После се пресегна за телефона и натисна бързия бутон с номера на брат си в колежа „Браун“. Когато имаше нужда от утеха, винаги натискаше първо този бутон. С другата си ръка взе дистанционното на телевизора и пусна „Николодиън“, където даваха Спъндж Боб с квадратните шорти. Тя се взира в екрана, без да го вижда и изчака четири позвънявания. На шестото брат й Ерик отговори:

— Да-а?

— Хей, защо си станал толкова рано?

— Не съм — каза той и се разкашля. — По дяволите.

— Извинявай, да не си имал тежка нощ? — засмя се Серена.

В отговор Ерик изръмжа.

— Обаждам ти се, понеже тъкмо научих, че майката на Блеър се омъжва за тоя тип Сайръс. Даже не мисля, че се познават от отдавна. Както и да е, тя иска да стана шаферка, а Блеър е кумата, което значи… Не знам какво значи, но съм убедена, че ще е гадно.

Тя изчака Ерик да отреагира, но не чу нищо.

— Май имаш страхотен махмурлук и не ти се говори за това, а? — продължи тя.

— Нещо такова.

— Добре, ще ти се обадя по-късно — отвърна Серена, разочарована от изхода. — А, и мислех да ти погостувам скоро, може би следващата седмица?

— Добре — прозина се той.

— Чао — каза тя и затвори.

Измъкна се от завивките, стана и се запъти към банята, където загледа отражението си в огледалото. Сивите й боксери висяха, а тениската и с г-н Мехур се беше усукала на раменете. Русата й коса беше полепнала на врата й, а по устата й се виждаше засъхнала слюнка.

Но разбира се, тя въпреки всичко изглеждаше секси.

— Грозница — каза Серена на отражението си и посегна към четката за зъби. Докато миеше зъбите си, тя мислеше за Ерик. Въпреки че той май купонясваше повече от нея, някак беше успял да се задържи в пансиона и от там беше отишъл директно в колежа „Браун“. Ерик беше добрият син, а тя лошата дъщеря. Всичко беше толкова несправедливо.

Тя решително сбърчи вежди, докато търкаше кътните си зъби.

И какво като я бяха изритали от пансиона? Оценките й бяха посредствени и единственото й извънкласно занимание беше странният филм, който беше направила за фестивала на „Констънс Билард“. Там щеше да покаже на всички, че не е толкова лоша, колкото си мислят. Щеше да постигне тази цел, като влезе в добро училище като „Браун“ и стане някой.

Не че сега беше никой. Тя беше момичето, което всички помнят, момичето, което всички мразят и обичат. Момичето, на което не му се налагаше да се старае да блесне, защото вече блестеше по-ярко от останалите.

Изплю остатъка от паста в мивката. Да, определено ще отиде до „Браун“ следващата седмица, дори да е напразно. Може пък да й излезе късметът, както обикновено ставаше.