Знаете, че ме обичате

Б е решена да накара Н да я желае

— Ела да хапнеш палачинки, скъпа — викна г-жа Уолдорф през коридора с надежда да отлепи Блеър от стаята й. — Накарах Мъртъл да ги направи тънки, точно както ги харесваш.

Блеър подаде главата си през вратата и каза:

— Изчакай ме, тъкмо се обличам.

— Няма нужда скъпа, аз и Сайръс сме още по пижами — закачливо каза майка й, след което затегна колана на зеления си пеньоар, съвсем същият като този на Сайръс. Бяха ги купили предният ден от „Сакс“, след пробите за сватбените пръстени в „Картие“. След това бяха отишли в малкия, но уютен Кинг Коул бар в хотел „Сейнт Риджис“ за по чаша шампанско. Там Сайръс дори се пошегува, като предложи да си вземат стая. Това било толкова романтично.

Отврат.

— Просто ме изчакайте — повтори Блеър упорито и майка й се оттегли в дневната.

Тя седна на ръба на кревата си и се загледа в огледалото на гардероба. Току-що беше излъгала майка си, защото истината беше, че е будна от часове и е напълно облечена в джинси, черно поло и ботуши. Дори беше успяла да си лакира ноктите в тъмнокафяво, за да са в тон с настроението й.

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-прекрасна на земята? Не и Блеър — поне не днес.

През целия съботен ден беше бясна, след това си беше легнала бясна и съответно се беше събудила в същото отвратително настроение и на следващата сутрин. Всъщност по всичко личеше, че щеше да прекара остатъка от живота си постоянно вбесена. Нейт не се беше опитал да се свърже с нея от петък вечерта, което идваше да покаже, че той е доста разочарован от това, което се бе случило. Тоест тя още беше девствена, а майка й се омъжваше за отвратителен тип в същия ден, когато бе най-важният рожден ден на дъщеря й.

О, определено животът й се беше сговнясал и то много.

И понеже нямаше как да стане по-лошо, а и беше гладна, тя стана и се запъти към дневната да яде палачинки с майка си и Сайръс.

— Ето я и нея, ела да седнеш — избумтя гласът на Сайръс и той потупа мястото до себе си.

Точно това и направи, след което грабна няколко палачинки и ги постави в своята чиния.

— Хей, да не вземеш тази с дупката в средата, тя си е за мен — провикна се единадесетгодишният й брат Тайлър. Той носеше тениска с „Лед Цепелин“ и червена лента на главата. Мечтата му беше да стане рок-енд-рол журналист и взаимстваше поведението си от Камерън Кроу, филмов режисьор, който беше ходил на турне с групата още на петнадесетгодишна възраст. Тайлър притежаваше огромна колекция плочи и държеше антично наргиле под кревата си, не че го беше използвал. Блеър се опасяваше, че брат й се превръща в кретен, който няма да има никакви приятели, но за родителите й това не беше проблем, поне докато момчето обличаше приличния си костюм, закупен от „Бруукс Брадърс“, всяка сутрин за училище и след това влезеше в добър пансион.

В света на Блеър и нейните приятели всички родители бяха такива. Стига децата им да не се издънят и да ги посрамят, всичко им беше позволено. Точно това беше грешката на Серена, бяха я хванали в издънка, а това беше недопустимо. Трябваше да е по-разумна.

Блеър сипа кедров сироп на палачинките си, след което ги нави една по една, точно както ги харесваше.

В това време майка й късаше гроздчета от купата с плодове и ги слагаше в устата на Сайръс, а той мучеше щастливо и звучно премляскваше. Когато преглътнеше, начупваше устни, като риба, и молеше за още. Блеър се опитваше да игнорира тези дразнещи прояви, като си играеше на „удави палачинката в сироп“.

— Цяла сутрин говорих по телефона с човека от „Сейнт Клеър“. Той е доста превзет и притеснен за украсата, направо е много забавен — сподели майката.

— Превзет? Искаш да кажеш гей. Няма проблем да използваш думата гей, майко — намеси се Блеър.

— Ами, предполагам… — изломоти майка й, явно притеснена. Тя не обичаше думата гей, не и след като беше омъжена за такъв — което си бе доста унизително.

— Опитваме се да решим дали да наемем няколко апартамента в хотела. Вие, момичета, можете да използвате единия, за да се преобличате и да си правите косите — вмъкна Сайръс. — А и не се знае дали някой от гостите няма да прекали с алкохола и да иска да отмори до сутринта наблизо.

Той се засмя и намигна на майката на Блеър.

Апартаменти?

Изведнъж на Блеър й хрумна идея. Тя и Нейт можеха да си вземат стая! Няма по-перфектно време и място да загубиш девствеността си от апартамент в „Сейнт Клеър“ на седемнадесетия си рожден ден.

Блеър остави вилицата си, попи ъгълчетата на устата си със салфетка и се усмихна мило на майка си:

— Мамо, ще резервираш ли апартамент и за мен и приятелите ми?

— Разбира са, това е чудесна идея — съгласи се майка й.

— Благодаря ти — отвърна Блеър и прикри усмивката си в чашата с кафе.

— Ох, има толкова работа за вършене, дори насън правя списъци — нетърпеливо каза майка й.

Сайръс хвана ръката й и я целуна, а диамантеният пръстен блесна.

— Не се притеснявай, захарче мое — успокои я той все едно говореше на двегодишно дете.

Блеър побърза да натъпче устата си със сочно парче палачинка.

— Блеър, мила, ти имаш такъв изтънчен вкус, така че искам мнението ти за всяко нещо — добави майка й.

Блеър само повдигна рамене, докато дъвчеше с издути бузи.

— Оу, и нямам търпение да се запознаеш с Арън — каза майката.

— Кой е Арън? — попита с пълна уста изненаданата Блеър.

— Синът ми Арън!? Не знаеше ли, че имам син? — каза Сайръс.

Блеър поклати с глава. Тя не знаеше нищичко за Сайръс. Той можеше да е всеки случаен тип от улицата, който да е поискал ръката на майка й. А и колкото по-малко знаеше за него, толкова по-добре.

— Той е последна година в „Бронксдейл“ и е много умно хлапе. Пропусна десети клас и записа направо единадесети. На шестнадесет е и вече е абитуриент, готов за колеж! — гордо заяви Сайръс.

— Не е ли забележителен, а и е доста симпатичен — включи се в описанието и майка й.

— А това си е така, направо ще паднеш като го видиш — съгласи се Сайръс.

Блеър посегна за още една палачинка, понеже не й се слушаше за някъв зубър на каишка, който прескачаше учебни години за забавление. Беше й лесно да си представи как изглежда Арън — кльощаво копие на Сайръс с пъпки и мазна коса, скоби на зъбите и отвратителни дрехи — гордостта на татко.

— Ей, тази си е моята! Дай си ми я! — викна Тайлър и заудря с нож по вилицата на Блеър.

Чак сега тя видя, че палачинката има дупка с големината на пръст в средата, извини се и подаде цялата чиния на брат си.

— Е, днес ще си останеш ли вкъщи, за да ми помогнеш? Имам цяла камара сватбени списания и каталози, които нас чакат — попита майка й.

Блеър рязко стана от стола, блъскайки го назад и каза:

— Съжалявам, но вече имам планове.

Беше й трудно да си представи по-отвратителен начин да прекара деня от това да се рови в сватбени каталози.

Всъщност тя излъга, но беше сигурна, че след като приключи разговора си с Нейт, наистина ще има планове. Например, можеха да идат на кино или на разходка в парка, или да поседят у тях и да планират нощта си в „Сейнт Клеър“…

Грешка.

— Съжалявам, но имам среща с Антъни и момчетата да поритаме малко. Вчера ти казах — съобщи й Нейт.

— Не, не си. Вчера ми каза, че трябва да помагаш на баща си и каза, че можем да правим нещо днес — оплака се Блеър. — Вече изобщо не се виждаме.

— Е, вече съм се запътил натам, съжалявам.

— Но аз исках да споделя нещо с теб — каза тя с най-мистериозния си глас.

— Казвай.

— Наистина ми се иска да ти го кажа лично.

— Стига, Блеър, трябва да тръгвам — нетърпеливо измрънка той.

— Добре. Исках да ти кажа, че майка и Сайръс ще наемат апартаменти в „Сейнт Клеър“ за сватбата. Така де, и понеже ще бъде на рождения ми ден, ми се стори перфектно като време… за да… го направим.

Нейт запази тишина.

— Нейт?

— Аха.

— Какво ще кажеш?

— Не знам. Звучи добре. Виж трябва да тръгвам, окей?

Блеър притисна телефонната слушалка до ухото си и попита:

— Нейт? Все още ли ме обичаш?

Но Нейт вече беше тръгнал да затваря и тя чу само:

— Ще ти звънна по-късно, става ли? Чао.

Блеър затвори и се загледа в персийския килим на пода, а стомахът й се присвиваше от палачинките. Преди да отиде и да си бръкне в гърлото трябваше да измисли план.

Днес нямаше да се видят с Нейт, а и през седмицата се очертаваше същата ситуация с хилядите й извън класни дейности и неговият спорт. През следващия уикенд той отиваше в „Браун“, а тя в Йеил. Не можеше да остави Нейт да й се сърди цяла седмица задето нищо не стана в петък вечер, а себе си да остави в неведение дали той й се сърди. Налагаше се да направи нещо.

Колко хубаво би било с Нейт да се караха като двойките от романтичните филми. Там първо си крещят обидни думи, докато момичето не се разплаче. После тя грабва чантата и палтото си и започва нервно да закопчава копчетата. След това, докато разтреперана отваря външната врата, за да си тръгне завинаги от живота му, той се приближава зад нея и я прегръща здраво. Тогава тя се обръща с търсещ поглед и те се целуват страстно. В крайна сметка той я моли да остане и правят любов.

В действителност нещата бяха толкова по-скучни, но Блеър знаеше как да върне живеца във връзката им.

Тя си се представи облечена в дълго черно палто, с шал на главата и маскирана зад големи слънчеви очила на „Шанел“. Щеше да се приближи до апартамента на Нейт и да остави пакетче с подарък, а след това да изчезне в нощта. После, когато той го отвори и помирише парфюма й, щеше да закопнее да я притисне в обятията си.

Блеър се изправи, въоръжена с чантата си, забрави да повърне и хукна към „Барнис“.

Но какво ли купуваш, за да подсетиш едно момче, че те обича и те иска повече от всякога?

Хмм. Трудна работа…