Знаете, че ме обичате

Както винаги Б е в тоалетната, но този път и С

Групата свиреше все хубави песни, а Серена и Ерик се преструваха на Фред Астер и Джинджър Роджърс в тяхното ъгълче от дансинга. Серена ръкомахаше, като се опитваше да не й пука и да е центърът на купона. Обаче не можеше да разкара тъжната физиономия на Дан от ума си.

След това се появи Чък.

— Може ли? — попита той и избута Ерик, като сложи ръка на кръста й.

Нямаше по-добра причина да спреш да танцуваш от това:

— Няма начин — отвърна тя.

Напусна дансинга и взе чантичката си от стола. Може би щеше да хване Дан на бара и да се разберат на по цигара.

Но когато стигна до бара, видя, че Дан е укротен… от Ванеса. Ръката й беше на рамото му и макар да бе с обръсната глава и грубиянските си обувки, лицето й излъчваше мекота, която Серена не беше виждала в него досега. Може би защото те се гледаха някак… влюбено!

Серена продължи да върви и така чак до тоалетната. Имаше нужда от цигара, а не искаше да проваля момента им на близост.

Блеър се беше покачила на мивката и пушеше цигара от цигара. Тя чу, че някой влезе, но не се обърна да види кой. Беше завладяна от собствената си трагедия.

Шансовете да влезе в Йеил не бяха много добри, дори след щедрото дарение на баща й. Нейт не я обичаше. Тя дори беше с различна фамилия от остатъка от семейството си. Все още беше девствена и сякаш без много да се старае бе станала друг човек. Сякаш я беше прегазила кола и сега страдаше от амнезия, без да осъзнава какво й се е случило.

Носът й потече на роклята и тя просто го замаза. Дори не знаеше дали все още плаче. Чувстваше се като без крайници.

— Хей, Блеър, добре ли си? — попита нежно Серена, но от разстояние. Блеър нямаше кучешки зъби, но можеше спокойно да ти отхапе главата.

Блеър погледна през рамото си и кимна. Кичури коса бяха залепнали на мокрото й лице, а моливът на очите й беше размазан.

— Ето — каза Серена, като се приближи с цял куп салфетки. — Имам доста гримове в чантичката си, ако имаш нужда от нещо.

— Благодаря — каза Блеър и взе салфетките. Тя си издуха носа, а раменете й се разтресоха от усилието. Серена никога не я беше виждала такава.

— Добре ли си? — попита отново тя.

Блеър вдигна поглед и видя съчувствие в очите й. Беше невероятно, но факт. Въпреки гадното й държание в последно време, Серена още беше загрижена за нея.

— Не, определено не съм добре. Животът ми е пълна каша — призна си тя и изхлипа.

Едната мънистена презрамка падна от рамото й, а Серена се пресегна и я постави на мястото й.

— Видях как открадна пижамата от „Барнис“ — каза тя.

Блеър я погледна:

— Не си казала на никого, нали?

— Не — поклати глава Серена.

Блеър въздъхна и се загледа в прекрасните си обувки:

— Не знам защо го направих — долната й уста трепереше. — Той дори не ми благодари за нея.

— Майната му — вдигна рамене Серена. Тя порови малко в чантата си и извади четка и пакет цигари. След това запали две и подаде едната на Блеър. — Днес е рожденият ти ден.

Блеър взе цигарата и кимна. Тя пушеше, а сълзите не спираха да се стичат по лицето й. После хлъцна.

Серена се опита да не се засмее, но не успя. Блеър изглеждаше жалка. Тя дори прехапа долната си устна, за да се въздържи, а по бузите й се стекоха сълзи.

Блеър я изгледа гадно, но когато отвори уста да каже нещо унищожително, оттам излезе още едно „хлъц“. Тя пое дълбоко въздух и каза:

— По дяволите.

После и двете се разсмяха и не можеха да спрат. Беше чудесно да се смееш! Спиралата се размаза по лицата им, а носовете им течаха чак до пода, което ги разсмиваше още повече.

Когато най-накрая се освестиха, Серена застана зад Блеър и започна да реше косата й.

— Ами честит рожден ден. Кажи, ако те боли — каза тя с цигара между зъбите.

Блеър затвори очи и се отпусна. За първи път от много време тя не мислеше за интервюто в Йеил или за девствеността си, или за обърканото си семейство. Тя не беше героиня във филм. Тя дишаше и се наслаждаваше на допира на четката до косата й.

— Не боли. Напротив — каза на старата си приятелка.