Знаете, че ме обичате

Б се маха

— Не мислиш ли, че е малко странно? — попита майката на Блеър и се завъртя на малката платформа в отдела за булчински рокли в „Сакс“ на Пето авеню, а полата й описа кръг.

Блеър поклати глава. От самата гледка на напудрената й майка, облечена в ниско изрязана бяла сатенена рокля й се повръщаше и щеше да е най-добре скоро да се махнат оттам. Блеър трябваше да се подготви за интервюто си в Йеил на другия ден.

— Изглежда чудесно — излъга тя.

— Малко е срамно да нося бяло, искам да кажа, че вече имах своята бяла сватба — замисли се г-жа Уолдорф и се обърна към Блеър. — Ами ако ми я боядисат, сигурно ще изглежда чудесно в златистобежово или бледолилаво?

Блеър вдигна рамене и се размърда на неудобното кресло за двама:

— Нямам нищо против бялото — каза тя и се замисли, че боядисването ще отнеме време.

— Винаги можем да я боядисаме, след като е ушита. Да ви премеря ли за тази? — предложи продавачката. Дори тя почваше да става нетърпелива. Вече бяха пробвали седем рокли и три варианта на пола със сако. Ако г-жа Уолдорф искаше да има рокля след две седмици, щеше да й се наложи да си размърда задника.

Майка й спря да се върти и критично загледа в четирикрилното огледало.

— Мисля, че ми стои най-добре от всички останали, нали Блеър?

— Определено, мамо, прави те да изглеждаш слабичка — ентусиазирано закима с глава Блеър.

Майка й се усмихна удовлетворена.

Ключът към сърцето на всяко момиче е да му кажеш, че изглежда слабичка. Момичетата биха убивали, за да са слабички.

— Ами добре, да я направим — каза тя и блесна от вълнение.

Продавачката започна да подгъва и мери разни неща, като си записваше в един тефтер, а Блеър се загледа в часовника й. Беше три и половина, цялата тази скучна серия отнемаше адски много време.

— Харесахте ли нещо за шаферките? — викна майка й.

— Още не — отвърна Блеър, макар да не беше и започвала да гледа. Майка й искаше да намерят някаква рокля от изложените, която да се хареса на Блеър, и да я вземат за всички. Блеър обожаваше да пазарува, но някак точно сега й липсваше ентусиазъм. Мразеше да се облича еднакво с другите. В крайна сметка, тя прекарваше по-голямата част от живота си в униформа.

— Видях една прекрасна рокля в „Барнис“. Мисля, че дизайнерът беше Клои. Беше с тънки презрамки в шоколадов цвят от коприна и камъни. Ниско изрязана отзад и доста изтънчена. Серена ще изглежда зашеметяващо в нея с дългите си крака и бледа кожа. Но не съм сигурна, май ще прави бедрата ти… издадени.

Блеър следеше отражението на майка си в огледалото в пълна тишина. Дали тя не твърдеше, че е дебела? По-дебела от Серена?

Изправи се и взе чантата си:

— Отивам си вкъщи. Нямам време да говоря за дрехи и в случай, че си забравила, утре ми е интервюто в Йеил. За мен то е малко по-важно.

Майка й се обърна рязко и продавачката изпусна игленика:

— Това ми напомня, че когато Сайръс чу, че ще ходиш с влака, му дойде прекрасна идея — викна майка й, необърнала внимание на нотката в гласа на Блеър.

Ооо.

Всяка идея на Сайръс можеше да е дяволска и Блеър извърна глава, подготвена за най-лошото.

— Всичко е уредено, Арън ще те закара. Той също иска да мине през Йеил и има кола на гараж в Лексингтън. Не е ли чудесно? — обясни майка й набързо.

Блеър усети как сълзите напират. Не! Искаше да изкрещи: „Не е чудесно, мамо! Гадно е!“ Но нямаше да се разплаче в булчинския отдел на „Сакс“. Щеше да е повече от жалко.

— До после — каза тя рязко и се обърна да върви.

Майка й се нацупи. Горката Блеър, помисли си, сигурно се притеснява за интервюто в Йеил.

Блеър извървя цялото разстояние до вкъщи като сдържаше гневните си сълзи. Тя даже си помисли да отиде в хотел „Пиер“ и да предприеме първите стъпки по изчезването си. Дори можеше да се обади на баща си и да го помоли да живее с него и приятеля му в техния замък в Париж. Щеше да се научи да отглежда грозде или каквото и да правеха там.

Но трябваше да завърши последната си година в „Констънс“, най-накрая да го направи с Нейт и да влезе в Йеил.

Щеше да й се наложи да преглътне всичко.

Когато се качи до апартамента си, Муки се затича по коридора и се хвърли да й оближе лицето, като въртеше задника си. Блеър изпусна чантата си и седна на пода, като остави кучето да й се радва, а сълзите се стекоха по лицето й. Дъхът му смърдеше на задник.

Тя определено беше в дупка.

Арън показа главата си от библиотеката:

— Здрасти, как я караш?

Той се приближи до нея и викна:

— Муки, не! Не бива да му позволяваш да прави така, ще се влюби в теб и ще започне да ти се натиска на краката и т.н.

Блеър подсмръкна и избърса носа с опакото на ръката си.

— Е, готова ли си да се забавляваш до Йеил утре? — попита Арън и й подаде ръка да се изправи.

Тя го игнорира и си помисли колко отчаяно имаше нужда от питие.

— Нямам търпение да се разкарам оттук — каза нещастно.

— Ами, ако искаш, можем да тръгнем веднага. Ще е по-забавно, ако не трябва да ставаме рано, за да стигнеш навреме — предложи той и прибра къдрите си зад ушите.

Блеър не беше виждала никой друг да прави това.

— Веднага ли? — Тя хвана ръката му и се изправи несигурно. Не го беше планирала така. Но пък защо не? Двамата щяха да са на път през нощта и щеше да се наложи да отседнат някъде в хотел. Имаха кола и можеха да отидат навсякъде, навсякъде другаде, но не тук.

Веднъж в живота си щеше да е спонтанна.

— Добре, само трябва да си оправя багажа — каза тя.

— Става. И аз трябва. Ей, Тайлър? — викна той. Тайлър се показа от библиотеката по чорапи. Беше облечен в една от неговите тениски и омазан в шоколад. — Съжалявам, но няма да мога да довърша епизодите на „Матрицата“ с теб. С Блеър отиваме на пътешествие.

— Няма проблем, сериите са тъпи — каза Тайлър.

Блеър избута брат си встрани и се запъти към спалнята си да се приготви. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Може и да мразеше Арън, но беше толкова нетърпелива да се махне оттам, че нямаше против и да е с него. Стига да не се прави на големия брат или на природолюбител, или нещо подобно.