Знаете, че ме обичате

Педикюр с вкиснато мляко

След кратко пазаруване в „Шанел“, на приземния етаж на 57-ма улица, Елинор Уолдорф и шаферките й се качиха с асансьора до салона „Фредерик Фекай“. Всички те — Блеър, майка й, Кати, Изабел, Серена и лелята на Блеър — Зо Зо, бяха там за млечно-медената маска за ръце и крака, за маската за лице от кал и водорасли и разбира се за обсъждане на сватбените въпроси. След това щяха да обядват в любимия ресторант на Елинор Уолдорф, „Даниел“. Другата леля на Блеър, Фран, щеше да се присъедини там, понеже мразеше разни хора да й пипат краката.

Салонът беше като известен ресторант, гъмжащ от хора, с тази разлика, че миришеше на шампоан „Фредерик Фекай“ и гел за коса, вместо на храна. Помещението беше голямо и добре осветено, а козметиците летяха нагоре-надолу в услуга на клиентите си, облечени в традиционните бежови халати, с които предпазваха дрехите си. Всяка жена там имаше еднакъв цвят на косата, светлоруса с леки червени кичури. Това беше запазена марка на Горен Ийст Сайд.

— Чао, мон шери — поздрави кльощавото японче на рецепцията. — Уредих три от вас за педикюр, а другите три за козметик. Хайде, хайде, последвайте ме!

Блеър не разбра как се случи така, че се оказа седнала между майка си и Серена с ръце и крака, потопени във ванички с топло мляко с мед. В същото време Кати, Изабел и лелята бяха в другия отдел при козметика.

— Не е ли прекрасно? — измънка майката на Блеър и се настани по-удобно в стола си.

— Млякото ми вони — каза Блеър и се замисли защо не беше постъпила като леля Фран и не се беше срещнала с всички чак за обяд.

— Не съм си правила педикюр от лятото и ноктите ми са толкова ужасни, че няма да се учудя, ако ми развалят млякото — каза Серена.

„Аз също няма да се учудя“, помисли си Блеър.

— Как желаете ноктите си? — попита маникюристката на майката, докато масажираше пръстите й.

— Искам ги заоблени, но не изпъкнали — посъветва я г-жа Уолдорф.

— Моите ги искам квадратни — каза Серена.

— Аз също — добави Блеър, макар да не искаше да си признае, че харесва нещо, което се харесва и на Серена.

Маникюристката на Блеър я плесна през ръката на шега и попита:

— Много сте напрегната. Отпуснете се. Вие ли сте булката?

Блеър я погледна с празен поглед.

— Не, аз съм — весело я поправи Елинор. — За втори път ми е — прошепна тя и замига дразнещо към маникюристката си.

Блеър почувства как мускулите й се стягат. Как можеше да се отпусне?

— Видях страхотно долнище на пижама от кашмир в „Барнис“. Мислех да купя на Сайръс за подарък. Дали ще ги носи? — не спираше да бъбри Елинор.

Серена нервно погледна към Блеър и се зачуди дали трябва да каже нещо. Сега беше моментът да си го върне на Блеър, задето е такава кучка. Можеше да каже нещо от сорта на: „Хей, Блеър, не те ли видях да купуваш такава миналата седмица?“ Но лицето на Блеър ставаше все по-червено, а и Серена нямаше смелостта да каже нещо. Или пък беше твърде добра. Блеър си беше достатъчно прецакана, задето я беше откраднала, та на Серена не й се налагаше да задълбава в проблема.

— Не знам, мамо — изломоти Блеър. Вратът я засърбя. Може би получаваше алергична реакция и трябваше да я закарат в болница.

Маникюристките приключиха с масажа на ръцете им и седнаха на ниски столчета, за да изтрият с пемза краката им и да ги намажат с лавандулово олио.

— Нищо не ми разказа за интервюто? — каза майката на Блеър.

Блеър разплиска млякото си на пода.

— Внимателно — посъветва я маникюристката.

— Извинете. Мина добре, майко, доста добре.

До нея Серена въздъхна:

— И аз имах интервю, в „Браун“. Беше ужасно. Мисля, че на интервюиращия не му беше ден. Държеше се кретенски.

„Браун“? Серена е била в „Браун“ този уикенд? Аларми, сирени, звънци прокънтяха в главата на Блеър.

— Сигурна съм, че си се справила по-добре отколкото очакваш, миличка — успокои я г-жа Уолдорф. — Тези интервюта са ужасни и не знам защо ви затормозяват с тях.

Блеър отново разплиска мляко на пода. Тя просто не можеше да стои мирна. Искаше й се маникюристката да остави крака й.

— Кога беше интервюто ти? — обърна се тя към Серена.

— В събота. — Серена се чудеше дали е редно да спомене, че и Нейт е бил там. Струваше й се, че е по-добре да замълчи.

— По кое време в събота? — продължи да настоява Блеър.

— В дванадесет.

Ооу.

— Нейт също имаше интервю там по същото време — предизвика я Блеър.

Серена си пое въздух и каза:

— Да, знам, видяхме се.

Блеър получи спазъм и маникюристката я плесна отново:

— Внимавайте.

— Той не се е обаждал, откакто се върна — извика Блеър и се загледа в Серена с присвити очи.

— Ние с Нейт не си говорим напоследък — вдигна рамене Серена. Определено нямаше да спомене факта, че с Нейт бяха споделили едно легло в хотелска стая и се бяха събудили, хванати за ръце. Нито, че се бяха напили заедно на партито на Ерик и бяха повръщали отново заедно в храстите зад къщата. Откакто се бяха върнали в града наистина не бяха си говорили. Честна дума.

— Къде се губи Нейт? Не съм го виждала от сто години — изкоментира майка й с прозявка. Масажът я приспиваше.

— Аз също — изсъска Блеър, сигурна, че Серена има нещо общо с това. — Чудя се защо ли?

Серена знаеше, че Блеър очаква от нея да си признае. Тя затвори очи:

— Не гледай мен.

Но в момента, в който го каза, пожела да не беше.

Блеър се изправи рязко и разля легенчетата с мляко.

— По дяволите! — кресна маникюристката, която се подхлъзна от столчето си и се приземи по дупе в локвичка мляко.

— Блеър, какво по…? — извика майка й.

— Извинете. Не мога да стоя тук повече. Отивам си вкъщи — каза тя сковано и гневни сълзи се стекоха от очите й.

Погледна надолу към маникюристката и се извини, след това забърза към вратата, хлъзгайки се по мокрия под.

— За какво беше всичко това? — попита майката на Блеър, като се обърна към Серена. Притесни се за дъщеря си, но нямаше да тръгне след нея и да си изпусне процедурите.

Серена поклати глава. Тя нямаше нищо общо с проблемите на Блеър и Нейт, макар че беше любопитна какво става. А и беше малко притеснена за Блеър, въпреки гадното й държание напоследък. Явно тя преживяваше нервен срив.

— Може би просто е притеснена за сватбата — отвърна тя, макар сама да знаеше, че сватбата е много малка част от неразположението на Блеър. — Знаеш я каква става.

Майката кимна. Дали знаеше.